Разчупете навика да бъдете себе си
ГЛАВА 5. ОЦЕЛЯВАНЕ СРЕЩУ СЪЗДАВАНЕ
Изтегляне 3.33 Mb. Pdf просмотр
|
| ГЛАВА 5. ОЦЕЛЯВАНЕ СРЕЩУ СЪЗДАВАНЕ В последната глава целенасочено използвах примера за писането като илюстрация за трансцендирането на Голямата тройка, защото когато човек пише, той създава думи (независимо дали върху хартия или в дигитален документ). Същото творчество е налице, когато рисувате, свирите на музикален инструмент, струговате дърво или се отдавате на друга дейност, която прекъсва влиянието на Голямата тройка върху вас. Защо е толкова трудно да се живее в творческите моменти? Ако се фокусираме върху нежелано минало или ужасяващо бъдеще, това значи да живеем предимно в стрес – в режим на оцеляване. Независимо дали сме обсебени от здравето си (оцеля- ването на тялото), изплащането на ипотеката (свързаната с оцеляването потребност от подслон от външната среда) или от липсата на време, за да направим необходимото за оцеляването си, повечето хора познават много по-добре пристрастяващото състояние на ума, което наричаме „оцеляване“, отколкото живота на творци. В първата си книга навлязох в значителни подробности за разликата между живота на творец и живота като оцеляване. Ако търсите по-пълно обяснение, можете да прочетете глави 8 – 11 на „Развийте мозъка си“. А на следващите страници ще очертая накратко разликата. Мислете за живота в режим на оцеляване, като си представите животно, например елен, който доволно си пасе в гората. Да допуснем, че тялото му се намира в хомеостаза – съвършен баланс. Но ако долови някаква опасност във външния свят – да кажем, хищник – нервната му система задейства реакцията „бори се или бягай“. Тази симпатикова нервна система е част от автономната нервна система, която поддържа автоматичните функции на организма като храносмилане, регулиране на температурата, нивото на кръвната захар и т.п. Тялото се променя химично, за да подготви животното да се справи с кризата. Симпатиковата нервна система автоматично активира над- бъбречните жлези, за да мобилизира огромни количества енергия. В случай, че го преследва глутница койоти, еленът ще използва тази енергия, за да избяга. Ако е достатъчно бърз, за да се измъкне невредим, може би след 15-20 минути, когато опасността е изчезнала, той ще продължи да пасе и вътрешният му баланс ще се възстанови. Ние, хората, имаме същата система. Когато доловим някаква опасност, симпати- ковата нервна система се задейства, енергията ни се мобилизира и тъй нататък, горе- долу по същия начин като при елена. В ранната човешка история тази чудесна адаптивна реакция ни е помагала да се справяме със заплахите от хищници и други рискове за оцеляването ни. Тези животински качества са служили добре на еволюцията ни като вид. Изтегляне 3.33 Mb. Сподели с приятели:
|