Разчупете навика да бъдете себе си
Оцеляването: да живееш като „някой“
Изтегляне 3.33 Mb. Pdf просмотр
|
| Оцеляването: да живееш като „някой“ Повечето хора прегръщат традиционната идея за себе си като „някой“. Но това, което сме в действителност, няма нищо общо с Голямата тройка. Ние сме съзнание, свързано с квантовото поле на разума. Когато станем този „някой“, този материалистичен физически аз в режим на оцеляване, забравяме кои сме наистина. Откъсваме се и се чувстваме отделени от универсалното поле на разума. Колкото повече живеем под влияние на стресовите хормони, толкова повече химичният прилив се превръща в наша самоличност. Ако виждаме себе си само като физически същества, ограничаваме себе си до физическите сетива. Колкото повече използваме сетивата си, за да дефинираме реалността, толкова повече им позволяваме те да определят нашата действителност. Подхлъзваме се към Нютоновия модел на мислене, който ни закотвя в опитите да предсказваме бъдещето въз основа на миналия опит. Ако си спомняте, Нютоновият модел на реалността е свързан изцяло с предвиждането на резултата. Ние се опитваме да контролираме реалността, вместо да се посветим на нещо по-велико. Единственото, което правим, е да се опитваме да оцелеем. ЕМОЦИИ НА ОЦЕЛЯВАНЕ И ИЗВИСЕНИ ЕМОЦИИ Фигура 5А. Вълните с по-висока честота в горната част трептят по-бързо и следователно се намират по-близо до вибрационния диапазон на енергията, отколкото до този на материята. Слизайки надолу по скалата, виждате, че колкото по-бавна е честотата, толкова „по-материална“ става енергията. мТака емоциите на оцеляване ни уподобяват повече на материя, отколкото на енергия. Емоции като гняв, омраза, страдание, срам, вина, критичност и страстно желание ни карат да се чувстваме по-физически, защото носят по-бавна честота и напомнят повече на физически обекти. Извисените емоции като любов, радост и 78 признателност имат по-висока честота. В резултат те приличат повече на енергия и по-малко на физическа материя. Следователно, може би звучи логично, че ако възпрем по-примитивните си емоции на оцеляване и започнем да отхвърляме зависимостта си от тях, енергията ни ще повиши честотата си и ще бъдем по-малко вкоренени в тялото си. Когато тялото „стане“ ум, в определен смисъл можем да освобождаваме енергия от тялото в квантовото поле. Емоциите ни се извисяват и ние естествено преминаваме към по-висше ниво на съзнанието, по-близо до Източника... и се чувстваме по-свързани с универсалния разум. Ако квантовият модел на действителността дефинира всичко като енергия, защо преживяваме себе си повече като физически същества, отколкото като същества от енергия? Можем да кажем, че емоциите, ориентирани към оцеляването (емоциите са енергия в движение) са нискочестотни или нискоенергийни емоции. Те трептят на по- ниска честота и ни приковават към физическото. Ставаме по-плътни, по-тежки, по- телесни, защото тази енергия ни кара да вибрираме по-бавно. Тялото буквално става съставено от повече маса и по-малко енергия,... повече материя, по-малко съзнание 22 Изтегляне 3.33 Mb. Сподели с приятели:
|