Разчупете навика да бъдете себе си
Отвъд Голямата тройка: върхови преживявания и обикновени променени
Изтегляне 3.33 Mb. Pdf просмотр
|
| Отвъд Голямата тройка: върхови преживявания и обикновени променени състояния на съзнанието На този етап вече разбирате, че основното препятствие пред разчупването на навика да бъдем себе си е мисленето и чувстването равнозначно на средата, тялото и времето. В такъв случай очевидно първата ви цел в подготовката за медитативния процес, който ще усвоите по-нататък в книгата, е да се научите с мислите и чувствата си да надхвърлите „Голямата тройка“. Обзалагам се, че на даден етап от живота си (а може би дори често) вече сте успявали с мислите си да надраснете средата, тялото си и времето. Тези мигове, в които успявате да излезете извън тях, някои хора наричат „да бъдеш в потока“. Има много начини да се опише случващото се, когато изчезнат обкръжението ни, тялото ни и усещането ни за време и ние се „изгубим“ за света. Молил съм слушатели от публиката си по целия свят да опишат творческите мигове, когато са били толкова погълнати от това, което правят, или толкова отпуснати и спокойни, че им се е струвало, че навлизат в променено състояние на съзнанието. Тези преживявания като цяло могат да се разделят на две категории. Първата са така наречените върхови преживявания – тези, които възприемаме като трансцендентни моменти, когато постигаме състояния, които свързваме с монасите и мистиците. В сравнение с тези духовни преживявания другите може да са по-светски, обикновени и прозаични, но това не означава, че са по-малко важни. Такива обикновени моменти преживявах много пъти (макар и не толкова често, колкото бих искал) при писането на тази книга. Когато седна да пиша, често в ума ми се лутат много други неща – натоварената ми програма, пациентите, децата, екипът ми, колко съм гладен/сънлив/щастлив. В хубавите дни, когато работата сякаш извира от мен, имам усещането, че ръцете ми и клавиатурата са продължение на ума ми. Не осъзнавам нито движещите се пръсти, нито облегнатия гръб. Дърветата, които се полюшват на вятъра пред прозореца ми, изчезват, схващането на врата ми вече не ме дразни и аз съм напълно фокусиран и погълнат от думите на екрана. В определен момент осъзнавам, че е минал един час или повече, а на мен ми се е сторило като миг. Това вероятно се е случвало и на вас – може би докато шофирате, гледате филм, наслаждавате се на вечеря в приятна компания, четете, плетете, свирите на пиано или просто седите на тихо място сред природата. Не знам за вас, но аз често се чувствам удивително освежен след такива моменти, когато средата, тялото ми и времето сякаш са изчезнали. Те невинаги се случват, докато пиша, но открих, че откакто завърших втората си книга, са зачестили. С упражнения се 73 научих да контролирам положението, така че тези преживявания в „потока“ да не стават толкова случайно, колкото бяха в началото. Преодоляването на Голямата тройка улеснява такива моменти и е важно, за да изгубите ума си и да си създадеше нов. |