Разчупете навика да бъдете себе си
Изтегляне 3.33 Mb. Pdf просмотр
|
| Егоистичният аз Както виждате, това, което припознаваме като свой аз, съществува в контекста на колективната емоционална асоциация с мислите и чувствата, с проблемите ни и с всички елементи на Голямата тройка. Учудващо ли е тогава, че на хората им е толкова трудно да се насочат навътре към себе си и да загърбят собственоръчно произведената действителност? Как щяхме да знаем кои сме, ако не беше средата, тялото ни и времето? Затова сме толкова зависими от външния свят. Ограничаваме себе си и дефинираме и възпитаваме емоциите си единствено чрез сетивата, за да получаваме физиологична обратна връзка, която препотвърждава нашите лични зависимости. Правим всичко това, за да се чувстваме човеци. Когато реакцията за оцеляване е несъразмерна със случващото се във външния свят, излишъкът от стресови хормони ни кара да се фиксираме в параметрите на аза. Ставаме крайно егоистични. Обсебва ни тялото или определен аспект на средата, позволяваме на времето да ни пороби. Оказваме се в капана на една конкретна реалност и се чувстваме безсилни да я променим, да разчупим навика да бъдем себе си. Тези прекомерни реакции за оцеляване наклоняват везните на здравото его (това, което съзнателно имаме предвид, когато казваме „аз“). Когато егото е под контрол, неговата естествена задача е да се грижи за нашата сигурност и безопасност във външния свят. Егото, например, ни държи далеч от огъня и ръба на скалата. Ако е балансирано, естественият му инстинкт е самосъхранението. Съществува здравословен баланс между неговите потребности и тези на другите, между вниманието му към себе си и към другите. Когато преминем към режим на оцеляване в кризисна ситуация, нормално е азът да вземе надмощие. Но ако балансът на тялото и мозъка бъде хронично нарушаван от стресовите химикали, егото се фокусира твърде много върху оцеляването си и поставя аза на първо място, изключвайки всичко останало – държим се егоистично през цялото време. Ставаме егоцентрични и самомнителни, изпълнени със самосъжаление и ненавист към себе си. Когато егото е под постоянен стрес, неговият приоритет е: „Аз преди всичко“. 80 При тези условия егото се интересува най-вече от предсказването на изхода от всяка ситуация, защото е прекалено фокусирано върху външния свят и се чувства напълно отделено от 99,99999 процента от реалността. На практика колкото повече дефинираме реалността чрез сетивата си, толкова повече тя става закон за нас. А материалната действителност в ролята на закон е точната противоположност на квантовия закон. Това, към което насочим съзнанието си, става наша реалност. Следователно, ако вниманието ни е фокусирано върху тялото и физическия свят, ако позволим да бъдем затворени в конкретна линия на линейното време, именно това се превръща в наша действителност. Да забравим за хората, които познаваме, за проблемите, които имаме, за нещата, които притежаваме, за местата, на които ходим; да изгубим представа за времето; да излезем извън границите на тялото и неговата потребност да подхранва привичките си; да се откажем от възбудата на познатите преживявания, които утвърждават идентичността; да се откъснем от опитите да предскажем бъдещото състояние или да се връщаме към минал спомен; да оставим самовглъбеното его, което се интересува единствено от собствените си нужди; да мислим и мечтаем отвъд начина, по който се чувстваме, да копнеем за непознатото: това е началото на освобождението от настоящия ни живот. Изтегляне 3.33 Mb. Сподели с приятели:
|