Разчупете навика да бъдете себе си
Ако мислите могат да ни разболеят, могат ли и да ни излекуват?
Изтегляне 3.33 Mb. Pdf просмотр
|
| Ако мислите могат да ни разболеят, могат ли и да ни излекуват? Да пристъпим още една крачка напред. Вече обясних, че можем да задействаме стресовата реакция само чрез мисълта. Споменах също научния факт, че химикалите, свързани със стреса, дърпат генетичния спусък, като създават сурова среда извън клетките и съответно предизвикват болест. Простата логика сочи, че мислите ни могат да ни разболеят. Но дали могат и да ни излекуват? Да кажем, че за кратък период от време един човек е имал преживявания, които са го изпълнили с негодувание. В резултат на несъзнателните си реакции на случките той се вкопчва в огорчението. Химикалите, съответстващи на тази емоция, заливат клетките му. След седмици емоцията му се превръща в настроение, което продължава с месеци и става темперамент. Поддържан с години, този темперамент формира силно качество на характера. Всъщност този човек е запаметил емоцията си толкова добре, че тялото му познава негодуванието по-добре от съзнанието, защото той е останал в цикъл на мислене и чувстване, чувстване и мислене години наред. Въз основа на всичко, което научихте за емоциите като химичен подпис на преживяването, не бихте ли се съгласили, че докато този човек се придържа към негодуванието, тялото му ще реагира така, сякаш все още преживява отдавна отминалите събития, предизвикали тази емоция? Нещо повече: ако реакцията на тялото към химикалите на негодувание нарушава функцията на определени гени и тази устойчива реакция продължава да им сигнализира да откликват по същия начин, възможно ли е в крайна сметка тялото да развие физическо състояние като например рак? Ако е така, възможно ли е след като веднъж изключи от паметта си емоцията на постоянно негодуване, като спре да подхранва мислите, създали чувството на негодувание, тялото (като несъзнателен ум) да се освободи от емоционалното робство? Няма ли тогава да спре да дава сигнали на гените по същия начин? 81 И накрая, да допуснем, че човекът започне да мисли и чувства по нов начин и достига до нов идеал за себе си, свързан с нова личност. Възможно ли е, преминавайки в ново състояние „съм“, той да подаде благоприятни сигнали на гените и да го завладеят приповдигнати емоции, преди да е настъпило действителното физическо добро здраве? Може ли да го направи така, че тялото да започне да се променя само по силата на мисълта? Това, което току-що ви описах с прости думи, се е случило на един от участниците в моите семинари, който се е преборил с рака. * * * Бил, на 57 години, строител на покриви. На лицето му се появила лезия и дерматолог му поставил диагноза меланом. Въпреки че Бил се подложил на операция, лъчетерапия и химиотерапия, ракът се върнал на врата му, после отстрани на тялото, накрая на прасеца. Всеки път претърпявал подобно лечение. Естествено, той се питал: „Защо аз?“ Разбирал, че прекомерното излагане на слънце е изиграло роля като рисков фактор, но познавал и други хора, които се излагали не по- малко от него, но не развили рак. Фиксирал се върху тази неправда. След лечението на същия рак върху лявото бедро Бил се запитал дали собствените му мисли, емоции и модели на поведение не са допринесли за състоянието му. В момент на самоанализ осъзнал, че в продължение на повече от тридесет години е тънел в негодувание, мислейки и чувствайки как винаги трябва да се отказва от желанията си заради другите. След като завършил гимназия, например, искал да стане професионален музикант. Но когато баща му спрял работа заради травма, се наложило Бил да постъпи в неговата фирма за покриви. Свикнал да преживява отново и отново чувствата си, когато разбрал, че трябва да се откаже от стремежите си, и тялото му останало да живее в миналото. Това създало и модел на неосъществени мечти. Когато нещо не ставало по неговия план, като например срива на пазара на недвижими имоти, точно когато разширил бизнеса си, той винаги намирал кого или какво да обвини. Така запаметил емоционалния модел на горчивината, че той напълно го завладял и се превърнал в несъзнателна програма. Състоянието му подавало едни и същи сигнали на едни и същи гени толкова дълго, че те създали болестта, която сега го измъчваше. Бил не можел да си позволи повече средата да го контролира: хората, местата и влиянието им върху живота му винаги били диктували начина му на мислене, чувства и поведение. Той усещал, че за да разчупи оковите на стария си аз и да си създаде нов, трябва да остави познатата среда. И заминал за две седмици за Баха, Мексико, далеч от познатия живот. Първите пет сутрини Бил размишлявал за начина си на мислене, когато почувства негодувание. Той станал квантов наблюдател на мислите и чувствата си. Осъзнал неосъзнатото. След това обърнал внимание на доскоро несъзнателните си действия и поведение. Решил да възпре всяка мисъл, модел на поведение или емоция, които не са добри за самия него. След първата седмица Бил се чувствал свободен, защото избавил тялото си от емоционалното пристрастяване към негодуванието. Преустановявайки познатите мисли и чувства, които доскоро определяли поведението му, той попречил на сигналите от 82 емоциите на оцеляване да продължат да привикват тялото му към същия ум. Тогава тялото освободило енергия, която той можел да използва, за да си създаде нова съдба. През следващата седмица Бил се чувствал толкова приповдигнато, че мислел новия аз, който искал да бъде, и как щял да реагира на хората, местата и влиянията, които преди са го контролирали. Решил, например, че винаги, когато жена му и децата изразят някакво желание или потребност, той ще откликва добронамерено и щедро, вместо да ги кара да се чувстват като бреме. Накратко казано, фокусирал се върху начина, по който искал да мисли, да действа и да се чувства в ситуации, които в миналото били предизвикателство за него. Създавал си нов характер, нов ум и ново състояние „съм“. Започнал да прилага на практика всичко още на плажа в Баха. Скоро след връщането си забелязал, че туморът на бедрото е изчезнал. След седмица, когато отишъл на лекар, бил здрав. Задействайки реакциите на мозъка си по нов начин, Бил се променил биологично и химически спрямо предишния си аз. Той подал нови сигнали на гените си, а раковите клетки не можели да съжителстват с новия му ум, новата му вътрешна химия и новия му аз. Някога пленник на емоциите от миналото, сега той живее в ново бъдеще. Изтегляне 3.33 Mb. Сподели с приятели:
|