Разговор с д-р Венцислав Грозев, председател на блс
Интервю с д-р Ваньо Шарков
Изтегляне 0.75 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Водеща
- Д-р Ваньо Шарков
- Водещ
Интервю с д-р Ваньо ШарковБНТ, Денят започва http://bnt.bg/part-of-show/natsionalen-ramkov-dogovor-2016-zashto-bls-ne-go-podpisva 
Водеща: А сега ние пък продължаваме тук в студиото на тема образование. Зам.-министърът... Водещ: Здравеопазване. Водещ: Да, прощавайте. На тема здравеопазване. Точно така, минахме от образованието към здравеопазването. Зам.-ресорният министър д-р Ваньо Шарков е наш гост. Добро утро. Д-р Ваньо Шарков: Добро утро. Водеща: В началото да уточня, че поводът да ви поканим е съборът на БЛС, на който те гласуваха с „не” на подписването на националния рамков договор за 2016 г. Вотът в цифри изглежда така: 10 са били „за” подписването, 265 – „против” и 15 – „въздържали се”. Сред основните причини за отказа – пръстовият идентификатор, който БЛС, цитирам, го определят като поредния административен абсурд. Добро утро, д-р Шарков. Д-р Ваньо Шарков: Добро утро. Водещ: Това ли е препъни-камъкът. По-лесно ли щеше да бъде постигнато споразумение без този пръстов идентификатор? Д-р Ваньо Шарков: Вижте, това, което е важно за знаят колегите, които не са били на събора, са договореностите, които бяха постигнати преди неговото провеждане. Тези договорености касаят не само лекарите, те касаят и българските пациенти, защото това, което беше постигнато като споразумение, което търсеше одобрението на събора, беше около 46 млн. повече в доболничната помощ, които се изразява ха и в увеличение на броя на направленията, които могат да ползват българските пациенти, с над 700 000. Увеличен брой изследвания с над 5 млн. 3а първи път увеличение на парите, които щяха да получат българските лекари при профилактичните прегледи на деца. Ние съсредоточихме основния финансов ресурс на това увеличение точно в тази сфера. И повече средства, разбира се, и за специализираните прегледни, за медико-диагностичните дейности и над 200 млн. за болничната помощ. нещо важно, което имаше в предложените текстове, касаеше дейността на общинските болници – тема, по която имаше значителна активност през последните месеци, а именно – тези общински лечебни заведения да могат да изпълняват своята дейност така, както са я извършвали през миналата година. В областта на хирургията, неврологията, акушерство и гинекология имаше някои новости, които за първо път бяха предложени. Те бяха свързани с това – ако някой от общопрактикуващите лекари изчерпи по-голям обем регулативни, т.е. по-голям брой направления, той да не бъде глобяван, ако обшият брой е в рамките на плануваното. Това е нещо, за което от години се настояваше. Този път го имаше в националния рамков договор, но въпреки това той не бе приет. За мен, как да кажа, аз като лекар не разбирам едно нещо и то е свързано с това как успяваме за 30 минути да отхвърлим един предложен национален рамков договор, който безспорно, и това никой не може да отрече, е по-добър от действащия през 2015 г. и по-добър от доста действащи преди него. Ако въпросът е в пръстовия идентификатор, хората, които са прочели текста, ще видят, че там този текст не съществува. Съществува нещо, което е записано през 2010 г. в 3акона за здравното осигуряване, и то се казва – уникален идентификационен код, което може да бъде технически реализирано и през пръстов идентификатор. Но, вижте, безспорен проблем е контролът. Как ще наречем контролът – дали пръстов идентификатор, или по друг начин, съпротивата срещу контрола винаги ще бъде много голяма. И това е разбираемо, защото все пак става въпрос за 3.5 млрд., сериозен разход. И нежеланието ни да допуснем пациента да участва в този контрол не е най-доброто, което правим и в момента. Пак казвам – това, което прочетох снощи като някои изказвания, мога после да ви го покажа, отхвърлихме националния рамков договор, без да го гледаме по същество. Не може да се отхвърля нещо, от което зависи и здравето на пациента, и разходването на финансовите средства, без да бъде разглеждано по същество. Но както казаха някои делегати, нищо страшно не е станало. Това, което надзорният съвет на касата трябва да направи, аз очаквам да го направи още в рамките на следващия ден-два, е да предложи текстовете, които беше предложила по време на преговорите, особено тези, които касаят по-висок брой изследвания, повече направления за пациентите, за да бъде защитено и тяхното право. Водеща: На фона на всичи тези критики – как ще накарате българският лекар да подкрепи политиката в здравеопазването? Д-р Ваньо Шарков: То не е въпрос да накараме някой нещо да направи. Въпросът е, че това са тежки и трудно стъпки, които безспорно трябва да ги направим. В крайна сметка всички си даваме ясната представа, както лекари, така и пациенти, все пак и като лекари някой ден ще бъдем и пациенти, да не дава Господ, но в крайна сметна ние трябва да подобрим този контрол, да го направим ефективен, а не само да говорим – касата трябва да контролира. Задължението ни е общо. Има безброй много български лекари, които се скъсат от бачкане, работят честно и почтено и са уважавани от пациентите, а в същото време има една малка групичка, с която не можем някак си да се преборим. И тази малка групичка взима от честните и почтения труд на всички лекари. Това е безспорен проблем, аз затова пак ще върна, аз затова някак си не разбирам как за 30 минути успяваме да отхвърлим един безспорно по-добър национален договор, в същото време не можем една година да решим проблемът с една фалшива диплома. Някак си не искаме сами да се преборим с тези неща. Водещ: Една от промените, която предизвика недоволство, е лекарите да предписват медикамент по международно наименование, а не по търговско. Така пациентът реално сам ще си избира какво да купи. Остава обаче рискът да избере неправилното, това, което може да доведе до усложнения. Няма ли да излезе така по-евтиното в крайна сметка по-скъпо? Д-р Ваньо Шарков: Напротив, така всъщност пациентът ще има възможност да получи лекарство, за което да не доплаща. Защото в една и съща група лекарства, които могат по един и същи начин да лекуват едно заболяване, просто са на различен производител и заради това имат различно наименование, но имат еднакво международно непатентно наименование, но цената им се движи между 1 и 10 лева и в единия случай пациентът трябва да доплати 9 лева, а в другия – 25 стотинки. Това е възможността това нещо да бъде контролирано и ако не искаме да гледаме повече екскурзианти, които ходят на несъществуващи конгреси в Дубай или на Малдивите, трябва да го направим. Вижте, това – да караш един пациент в сегашната ситуация заради чужд фирмен интерес да купува по-скъпото лекарство, е непочтено. Това е безспорно и доколкото сме разговаряли с БЛС, те също настояват това с това нещо да се преборим заедно. Мисля, че това е първата крачка в този път, но това няма отношение към националния рамков договор. Това не са текстове, разписани в националния рамков договор, както и това, което чух по отношение на националната здравна карта – тя също не е част от рамковия договор. И ако искаме да се върне предишната национална здравна карта от преди няколко години, тя дори ограничаваше болниците, които можеха да сключват договор с касата. И примерно в Благоевград беше само държавната болница. Това не са неща, разписвани някога изобщо в националния рамков договор. Имаше обсъждане по отношение на стандартите, които някой си щял да дава в съда. Водещ: Някой – си е доста голяма част от организациите, свързани със здравеопазването. Д-р Ваньо Шарков: Вижте, когато Сдружението на частните болници са членове на Център за защита на правата в здравеопазването, малко ми се губи смисълът точно чии права защитаваме. Но това, което искам да кажа, е, че всъщност тези стандарти са от 2010 г. Водеща: Ние да припомним, тъй като адвокат Христина Николова от Центъра за защита на правата в здравеопазването беше тук наш гост, за зрителите, които да пропуснали, да уточним, че от Центъра за защита на правата в здравеопазването, Националното сдружение на частните болници, Българската болнична асоциация, Сдружение на общинските болници в България, Федерация „Български пациентски форум” Обявиха именно здравната реформа за „неморална, нехуманна, противозаконна” и заявиха, че ще ги атакуват в съда. Д-р Ваньо Шарков: Тогава, когато правиш всичко възможно да увеличиш достъпа на пациентите до качествено здравеопазване, правиш нещо неморално. Само искам да кажа, че в националния рамков договор, който беше предложен, са и клиничните пътеки за радиохирургия. Там са и клиничните пътеки за продължително лечение. Т.е. Практиката пациентът да бъде изписван на 3-я или 4-я ден след инсулт и близките му да се чудят какво да направят с него или да могат с някой познат лекар да го приеме по друга клинична пътека – се прекратява. Това ако е неморално, тогава значи някъде сме загубили представата си за мотал и ценности. Водещ: Ще стопира ли това дело здравната реформа? Д-р Ваньо Шарков: Не, не, вижте, няма да стопира, категорично. Това са стандарти, приети 2010 г. Отделен въпрос е 6 г. по-късно някой се сеща, че тези стандарти по някакъв начин му пречат, при положение, че стандартите са направени не от нечия администрация, а са направени от професионалистите в съответната сфера. Тук са стандартите по кардиология и хирургия, детски болести. Това са стандартите, които указват как трябва да лекуваш, така че да получават пациентите най-доброто качество. Ако сме против качеството в здравеопазването, значи, пак казвам, нещо сме загубили по пътя си в търговията. Водещ: Един въпрос, който сме обсъждали вече тук, обаче който явно остава все още неизяснен. Адвокат Николова каза, че не е много наясно какво се случва с хората, които не могат да ходят и с тези пръстови отпечатъци. Цитирам я: „Ще ми отрежат пръста, за да го носят близките ми в аптека за лекарства”. Д-р Ваньо Шарков: Адвокат Николова не е... или както там се казваше, не запомних, не е длъжна да разбира това нещо. Това нещо е задължение и отговорност на Националната здравноосигурителна каса още при провеждането на обществената поръчка. И това, което мога да кажа със сигурност, защото си направих труда да го прочета, е спецификацията и там много ясно е казано и са разписани всички видове изключения от ползването на системата. Не само при положение че пациентът е неподвижен и не може да отиде и трябва това лекарство да бъде купено от неговия съсед или от кмета на малкото селце или от неговите роднини. Предвидени са случаите дори при хора, които дълги години са работили с киселини, които по някакъв начин не може да бъде направен този уникален код. Водещ: Нямат пръстови отпечатъци. Д-р Ваньо Шарков: Не. То, пак казвам, нали, всички разбраха вече, надявам се, че не става въпрос за отпечатък, става въпрос за число, което се получава... Водеща: И за рязане на пръсти най-вече. Водещ: Няма да се режат пръсти, това е много важно. Водеща: Няма да се режат. Д-р Ваньо Шарков: Вижте, някои хора обичат да живеят в криминални филми. В случая не става въпрос за това нещо и това е много ясно казано. Всички възможни изключения са разписани. Затова в Националния рамков договор със Зъболекарския съюз това нещо е предвидено. Забележете, нали, те го приеха. В същото време е казано ясно, че ще има тестови период. В този тестови период ще бъдат изглаждани всички онези проблеми, които биха могли да възникнат. Водещ: Има нещо друго важно – личните данни. Пак ще Ви цитирам адвокат Николова. Тя казва: „Аптеките не са администратори на лични данни и събирането на информация ще е отново загуба на ресурс”. Има ли казус, който трябва да бъде разрешен в това отношение? Д-р Ваньо Шарков: Аз не знам дали аптеките са администратори на лични данни, но ако има такъв казус, той, разбира се, ще бъде разрешен. Това, което мога да кажа категорично, е, че аптеките работят с рецепти и с книжките на пациентите, така че едва ли не са регистрирани. Но дори и да има подобен казус, той може да бъде разрешен. Дори... вижте, дори и в момента, когато някой друг получава лекарството, изписано на пациент, който не може да отиде в аптеката, неговите лични данни се отбелязват на рецептата, за да е ясно кой ги е взел. Има европейски държави, в които пациентът... дори болници в Париж, в които пациентът при получаване на лекарството си вътре в самата болница, поставя такъв идентификатор, за да може да гарантира, че той е получил лекарство. Той казва: да, O.K., аз съм взел това лекарство, което ми е предписано. Водеща: И на финала само да кажете как ще завърши тази ситуация между кой прав и кой крив в името на най-важния, пациента, в крайна сметка? И докога, не на последно място, ще има озъбени физиономии и нерви? Д-р Ваньо Шарков: Да. Вижте, от това няма полза абсолютно никой. Аз мога да кажа, че всичко това зависи наистина от нас, като гилдия, защото ако ние не можем да се преборим, като лекари, с паразитите вътре в системата, значи никой не може да се пребори с тях. Това, да очакваме контролът непрекъснато да се прави само и единствено от Касата и ние да не участваме в този контрол, било като пациенти, било като лекари, не помага абсолютно на никой. Има труден път, който обаче трябва да се извърви и неговото минаване, преминаване зависи от всички. Водещ: Благодарим Ви за това, че бяхте наш гост! Водеща: Благодарим! Водещ: Д-р Ваньо Шарков, зам. министър на здравеопазването в студиото на „Денят започва”. Осем е, време за кратки новини. Каталог: news press news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> „Здравеопазване news press -> В обувките на Москов news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме Изтегляне 0.75 Mb. Сподели с приятели:
|