Продължавам да не разбирам защо хората се стремят да запазят нещата такива, каквито са?

всеки, който вярва, че начинът на живот на Земята е такъв, какъвто трябва да бъде, за да оце­лее, всеки, чиито основни убеждения се поддържат от подобни неправилни разбирания, се стреми да запази нещата такива, каквито са.

в допълнение към- илюзията за недоста­тъчност, за която току-що говорихме, съществу­ва още една илюзия - тази за разделение.

Повечето хора са убедени, че съществуват отделно един от друг, че не са част от едно и също тяло. Те вярват, че съществуват отделно от околната им среда и че не са част от една-единна система с нея. вярват, че са обособени от Бога и че не са част от едно Единно Битие.

Тази вяра в разделението ги убива, както тях, така и теб.

Проблемът не е в това, че ще дойде краят на света, проблемът е, че светът започва да става необитаем за човешкия род. Това, Леонте, е напълно различен проблем.

Ако нещата продължават по начина, по който това става, „светът, какъвто го познаваме" ще спре да съществува още по времето на твоя живот. Самата Земя ще продължи съществуванието си.

Няма никаква причина тя да не продължи да съществува още милиони години. вече е съществу­вала толкова дълго и притежава способността да удвои с лекота настоящия си житейски път.

въпросът не е колко дълго ще съществува Зе­мята, въпросът е колко дълго тя ще бъде обитава­на от вашия род същества. Това е въпросът и от­говорът може да бъде даден само от вас.

Това е нещо, което вие трябва да решите, всъщност го решавате всеки ден чрез своите действия.

Много хора се правят, че не разбират това или че в последния момент могат да надхитрят процеса на деградация и деволюция, започнат бла­годарение на вашите действия.

Това са илюзии и вие можете да пожелаете да проверите дали няма да бъде във ваша полза да се отърсите от тези илюзии и да създадете една но­ва културна история.

Понякога явно младите хора са далеч повече наясно с това кое е истински важно в живота, имайки предвид онова, което човечеството твърди за себе си, че желае да преживее.

По-старите много често говорят едно, а вършат друго. Твърдят, че желаят да живеят дълго и да бъдат здрави и щастливи, но след това пушат и пият и се подлагат на невероятен стрес, опитвайки се да придобият и натрупат неща, ко­ито за младите хора са без значение.

всички тези напъни да „напредваш" или „да оцелееш" представляват поведение, основано на страха - нещо, което младите хора все още не притежават в такава голяма степен. Страхът, разбира се, е породен от това, че „няма доста­тъчно", както посочих по-рано.

Този страх се преживява в такава голяма сте­пен, че всъщност се превръща в част от човешката опитност многократно и на много места. С други думи, той е не просто „мисъл", която е хрумнала на хората, а се е превърнал в тяхна основна реалност.

Тази „реалност" започва да се потвърждава все отново и отново и така се създава един омагьосан кръг. Мисълта предхожда реалността и я сътворява, реалността потвърждава мисълта и я усилва. Мисълта сътворява по-нататъшна реалност, сътворявайки по-нататъшна мисъл, сътворявайки по-нататъшна реалност и съвсем скоро всичко се завърта около тази илюзия и живее в един свят като света на „Алиса в страната на чудесата", където всеки е готов да се закълне, че реалното НЕ Е реално и че онова, което НЕ Е реално, всъщност е реално.

Не е реално, че „славата и богатството" по-раждат щастието в живота и възрастните твърдят, че знаят това - а после продължават да се държат, сякаш славата и богатството са реал­ни. Твърдят едно, а вършат друго. вие, по-младите,

не правите moBa. Знаете истината, нямате нужда от пари и материален успех и не се стремите да се изкачите на „върха на стълбицата".

Съществува отговорност, която човек поема към себе си. Затова говори твоят баща. Топ желае само твоето щастие в живота, иска да можеш да се грижиш за себе си и хората, които обичаш. Мо­тивите му са искрени и реални, те се основават на любовта.

Но съществуват и други начини да се грижиш за себе си и други начини да издържаш хората, кои­то обичаш.

Светът сега се изправя пред тези предизвика­телства, както това е ставало в продължение на хиляди години. Подходът на света се основава на настоящите факти за живота и неговата същ­ност. в случая полезното са новите факти. Нови­те факти за реалността и за това, което е наис­тина реално. Новите факти за живота и за това как се сътворява реалността. Новите факти за са­мия теб й за твоята истинска същност.

За това е този разговор, защото младите хо­ра днес са изправени пред по-силен натиск да „дей­стват" по определен начин в този свят и се опит­ват да постигнат това, справяйки се с два вида факти - фактите, които им се дават от света на възрастните и фактите, които съществуват в сърцата им.

Точно тока. Това е съвсем точно. Ти съвсем точно на­зова проблема.

Напрежението да бъдеш тийнейджър

Защо сме подложени на такъв натиск от страна на родители, училище, от страна на всекиго?

15-годишен от Орегон

Напрежението е условие на живот, но през го­дините на ранната младост то е повече от кога­то и да било в живота.

все има някой, който иска нещо от теб. Кога­то го искат повече, отколкото ти желаеш да го дадеш или искат да го получат по-бързо, ти си под напрежение.

Дори и когато искат от теб нещо, което же­лаеш самият ти, се чувстваш притеснен и напрег­нат да удържиш на думата си и да изпълняваш оно­ва, което си обещал.

Ето защо Напрежението е част от живота на един тийнейждър, но то маже да бъде и нещо поло-жително. То не бива да'ти пречи, може да същест­вува напрежение, но не е необходимо то да се превръща в нещо негативно, може да бъде съвсем по-ложителна страна на живота.

Напрежението на гумите на автомобила ги поддържа в движение, напрежението на готвача създава яденето.

Напрежението може да бъде нещо добро. Ако се поддържаш в напрежение, можеш да осъщест­виш много, понякога дори големи неща. Това се на­рича „творческо напрежение".

фактически цялата система на вселената е ед­на система под напрежение. Нещата са непрестанно в напрежение едно спрямо друго. Това създава равно­весието. всъщност то поддържа реда.

Напрежението е нещо деликатно. Твърде мно­го напрежение може да наруши равновесието и да размести нещата.

За такова напрежение говориш ти. То може да бъде породено от родителите или да се проявява твърде много в училище.

До голяма степен напрежението произтича от противоречивите данни, с които разполагат младите хора, тяхното сърце им говори едно за жи­вота, а външният свят им казва съвсем друго.

Не би било съвсем точно да приемем, че твоя­та гледна точка е „правилна", докато тази на ро­дителите и училището е „неправилна".

По-късно ще поговорим за понятията „правил-

но" и „неправилно" и за това, че подобно противопо­ставяне всъщност не съществува. Засега е до­статъчно да разгледаме възможността, че в живо­та, който вие колективно творите, е полезно това, което е средно положение между крайните предста­ви за добро и зло. С други думи ти не си напълно „прав", но също и възрастните не са напълно „прави". Обясни на своите родители приоритетите, които имаш в живота и онова, което за теб е важ-но и което изгражда твоите приоритети. След това помоли ги те да ти обяснят своите собстве­ни приоритети (дори ако си ги чувал милион пъти). виж дали има възможност вашите приоритети да се срещнат.

Тогава сигурно ще започнеш да вярваш, че върху теб се оказва „натиск" от страна на твоите родители, дори ако всъщност няма такова нещо. Може да ти се строи, че ти и родителите ти има­те коренно различни интереси. Аз не забелязвам такова нещо, но на теб положително ти се струва така, от твоята гледна точка. По този начин на теб може да ти изглежда, че си подложен на голям натиск от страна на родителите и училището.

Запомни това, което ще ти кажа да края на живота си. То маже да се окаже едно от най-важни-

me неща, koumo ще чуеш:

Да предадеш себе си, за да не предадеш някой друг, означава въпреки всичко предателство. Това е най-голямото предателство.

Ако се опитваш да не предадеш някой друг, но поради това се налага да предадеш самия себе си, въпреки всичко извършваш предателство. въпросът е само кого предаваш, а не дали преда­ваш някого.

Когато предаваш себе си, ти предаваш и дру­гия, защото „ти" не си този, за когото те мислят. Това е твоята фалшива самоличност. По този начин ти предаваш както себе си, така и другия.

Затова никога не предавай себе си. Спомни си думите на Полоний от „Хамлет", написани от Уилям Шекспир.

„На себе си бъди ти верен и както следва от нощта деня....."

Недей да се тревожиш за групата. Групата ще се разпадне. Един ден просто няма да я има. Но ти никога не ще отминеш. Ти ще бъдеш себе си за веч­ни времена.

Означава да решаваш по-честно защо желаеш да извършиш едно или друго. Ако искаш да постъ­пиш по определен начин, за да се харесаш на някой друг или на група от хора и ако това не ти е при­ятно на самия теб, не го прави.

Когато искаш да се харесаш на някого с цената на собствената си цялостност, ти не помагаш нико­му, защото дори и „другият", ако наистина те оби­ча, не би искал да вървиш срещу самия себе си, зара­ди собственото му удовлетворение.

Ако другите знаят, че изневеряваш на себе си, за да им доставиш удоволствие, ще постигнеш

тъкмо обратния ефект. Това няма да им достави удоволствие, а ще ги накара да се почувстват не­удобно.

И как в такъв случай да се справя с целия натиск, на който съм подложен?

Постарай се да „почувстваш" разликата между „положителен" и „негативен" натиск, между полез­ния и безполезен стрес.

Полезното напрежение - това е укрепване на собственото ти желание да бъдеш, да правиш и да имаш онова, което сам си избрал да бъдеш, да пра­виш и да имаш.

Безполезното напрежение е тревога, породена от стремежа да получиш нечие одобрение.

Никога не върши нищо, за да удовлетвориш ня­кой друг.

Това е твърде радикално твърдение.

Звучи по-радикално, отколкото е в действи­телност. Много пъти в живота за теб би било удо-. волствие да доставиш радост на някого. в такъв случай, прави го. Само когато на теб самия нещо ти е неприятно, не го прави заради друг.

За теб удоволствието на другия би било удов­летворение, когато споделяте общи интереси. С други думи, когато и двамата желаете едно и също.

Нужно е само да разбереш какво иска другият човек и какво искаш ти и отблизо да разгледаш те­зи неща. Ако ги видиш отблизо, ще се учудиш колко често вашите желания съвпадат.

Именно откриването на онези сфери, в които интересите ви са взаимни, представлява преодо­ляване на „негативния" натиск. Когато установиш

общите неща, ти губиш основанията си за гняв.

Помни винаги: Когато установиш общите не­ща, ти губиш основанията си за гняв.

Разбираш най-неочаквано, че правиш нещо не само защото някой друг го желае, а защото го же­лаеш ти, защото то е за твое благо.

Дай ми един пример.

Това е лесно. Представи си, че майка ти иска от теб да се погрижиш за по-малкия си брат.

Уф!

Да. Чувстваш, че трябва да свършиш нещо, ко­ето не ти се върши.

Ами ако намериш основание да го направиш?

Ето това е една причина. Може да има и дру­ги причини. Заплащането може да приеме различни форми, както всяка облага.

Помни винаги: Облагата мо&е да приеме различ­ни форми.

Можеш да цитираш тази мъдрост в разгово­ри с родителите си или с други хора, когато започ­нат да разискват какво е „успехът".

Но да се върнем на темата... Представи си, че се опитваш да докажеш на майка си, че можеш да поемеш отговорност, така че да имаш право да се прибираш по-късно или да започнеш работа през лятото, или нещо друго.

Ето сега ти се отдава възможност. Казваш на

майка си: „Ще ти покажа, че мога чудесно да се справя, защото искам ти „да разбереш", че и други неща мога да върша също така добре. Искам да зна­еш, че можеш да ми се довериш, както да се погрижа за по-малкия си брат, така и за самия себе си."

О! Не бих си и помислил да кажа нещо подобно! Мажеш ли Ти да дойдеш у дома и просто да оставиш бележка на майка ми?

Това е интересна идея, но по-късно ще погово­рим за някои наистина подходящи начини да се об­щува с родителите. Да оставиш бележки, в които си записал какво чувстваш е един от тези начини.

Но нека да се върнем на темата, разбра ли при­мера, който ти дадох? Мога дам и други подобни примери.

Струва ми, че разбирам какво искаш да кажеш.

Почти всичко, което вършиш, ти го правиш, за­щото то би могло да бъде в твоя полза. Не само в полза на човека, който те „кара да го правиш".

Когато успееш да видиш собствената си пол­за в това да действаш в полза на някой друг, става чудо, което променя всичко. То преодолява чувство­то за натиск и съпротива и на негово място идва радостта от онова, което вършиш.

Една друга дума за това е Любов.

Бъди такъв, какъвто избереш
Дали съдбата направлява моя живот?

Патрик, 16

Дали нашата съдба е предопределена?

Мариана, 17, Флорида

Абсолютно не. Никога. Твоят живот, Патрик, се направлява от самия теб. Това имах предвид в началото на книгата, когато отговарях на това как човек избира да прави или да бъде това, което е. Спомняш ли си въпроса? Ето го отново...

„По какъв начин решаваш кой да стане Аланис Морисет или Майкъл Джордан, и кой да има обикновен живот?"

А ето отговорът, който дадох.

„Аз не решавам кой да бъде Аланис и кой да жи­вее обикновен живот. Решаваш го ти. Ти правиш този избор в момента. Проблемът е, че не знаеш,

нито че правиш този избор, нито по какъв начин го правиш."

всъщност същият въпрос е зададен от много твои връстници. Ето някои от другите, които го зададоха:

Когато си сътворил хората, как решаваш какви Зталанти да дадеш на всеки? Какво те кара да да­деш на Селин Дион прекрасния глас, а не да я превърнеш в златна медалистка по фигурно пързаляне или лекар?

Пол

Това вероятно е най-важното, което съм дошъл да ти кажа тук и затова ще повторя, казаното от мен.

Аз не вземам тези решения, Пол. вие ги взема­те.

Помисли върху следното. Ти пресътворяваш се­бе си по нов начин всеки Миг на Настоящето. Ти ри­суваш своя автопортрет. Платното, върху което рисуваш, е самият живот. Уменията, талантът и способностите, характерните особености, физи­ческите качества и други обстоятелства, са цве­товете, които използваш. Аз ти предоставям платното, но цветовете избираш ти.

Не съществува нещо такова като „скучна нор­ма". Има само хора, които притежават такава на­гласа.

Ти идваш в този живот с намерението да преживееш своето Аз по определен начин, с опре­делени причини. Ти си Съзнание и Разум преди да се появиш в този живот. С други думи съществуваш като Битие, като обособеност, още преди да се родиш.

След като решиш как искаш да се възползваш от своя живот и какво желаеш да научиш и преживееш, ти подбираш съвсем точно хората, местата и нещата, с които да осъществиш това.

Имаш предвид, че избирам и собствените си родите­ли, така ли?

Да. И твоите родители също са те избрали. Това означава, че на висше ниво вие сте взели общо решение. Същото се отнася и до всички хора, кои­то са свързани помежду си.

Никой не се среща с някого по случайност.

Защо е трябвало да си избера родители, които ме оскърбяват?

Всяка душа подбира съвършено точно хората, местата и събитията, чрез които да създаде възможности да осъществи предназначението си, което е различно във всички случаи и не може да се коментира с общи понятия.

възможно е душата да се стреми да преживее себе си като онова божествено качество, извест­но под името прошка, а може би тя се стреми да

се научи на състрадание, за да може по-късно в жи­вота си да помага на други, които са оскърбявани. Съществуват безброй много причини, поради които една душа може да поиска да се яви при кон­кретни обстоятелства или конкретни хора.

Означава ли това, че няма „случайни срещи"?

Няма. Нима си представяш, че вселената, която е проектирала нещо толкова сложно и самобитно, каквото е снежинката, може да се изявява под фор­мата на произволни неща като „случайна" среща?

Аз си мислех, че във вселената съществува „случай­ност и произвол".

Не съществува. всичко се случва в съвършен порядък. Ако съществуваше „случайност и произ­вол", то нещата можеха да излязат извън контрол. Какъв би бил този Бог, който би допуснал нещата да излязат извън контрол?

Означава ли това, че ти контролираш и сътворяваш всичко, което става?

Не съм казал това. Казах, че не позволявам не­щата да излязат извън контрол и въпреки това не Аз ги сътворявам. Сътворяваш ги ти.

в такъв случай не бих ли могъл аз да създам неща, кои­то да излязат „извън контрол"?

Можеш да твориш така, че да не излизат извън контрол. всичко, което правиш съзнателно, всяко творчество и разумно действие на определе­но ниво на съзнание не може да постави нещата „извън контрол".

Силата да твориш се изявява в теб по три начина:

чрез твоите мисли,

чрез твоите думи,

чрез твоите действия. всяка мисъл, която имаш, е творческа, всяка дума, която изговаряш, е творческа, всяко дейст­вие, което предприемаш, е творческо. Това са Средствата на Творчеството и те са изключително могъщи.

Това описах по-рано като Първородна сила. Ти не се раждаш чрез „Първороден грях", а чрез Първо­родна сила.

Не. Ако правиш това, ще бъдеш само подобие на Аланис и то лошо подобие, защото съществува само една Аланис, както съществуваш ти като единствен и неповторим. Но можеш да постигнеш това, което смяташ, че е същността на Аланис.

виж какво представлява по същността си та­зи млада жена. Смяташ ли, че е талантлива? Сил­на? Самоуверена? Честна? Автентична? Храбра? въздействаща? Успяваща и щастлива? Какви са онези състояния на Битието, които виждаш да разкрива тя чрез своя живот?

Не гледай онова, което върши, а онова което е по същество, защото състоянието на това „да бъдеш" води до онова, което „правиш", а не об­ратното. Има нещо, което тя е в своята същност и то позволява да прави всичко, което прави. И тя е по същността си това, което едва впоследствие превъплащава в делата си.

„Битието" предшества „правенето" всеки път и наистина го поражда.

А как мога „да бъда" всички тези неща?

С всяка своя мисъл, дума или действие. Това са средствата, чрез които сътворяваш Състоянието на Битие.

Ако ги използваш, систематично, ти можеш „да бъдеш" талантлив, силен, самоуверен, честен, ав­тентичен, храбър, въздействащ, успяващ и щастлив.

Дали „осъществяваш" онова, което се нарича рок концерти или „осъществяваш" онова, което се нарича среща на корпоративния съвет или „осъще­ствяваш" онова, което се нарича отглеждане на деца, ти ще бъдеш онова, което се нарича успяващ и щастлив, защото си избрал тези Състояния на Битие и всички други Състояния на Битие, които водят до тях, и съзнателно ги изразяваш чрез вся­ка своя мисъл, дума и действие.

Започни да мислиш, че си. Започни да говориш, сякаш си. Започни да действаш така, сякаш си. Не е необходимо „да бъдеш" нещо преди да мислиш, го­вориш, действаш, сякаш си такъв.

Точно така. Не чу ли какво казах току-що? Ти се опитваш да повярваш. И когато се накараш да си повярваш, че си онова, което желаеш, ще преживееш тази своя вяра!

Много хора твърдят, че „трябва да видиш, за да повярваш". На Аз ти казвам, че „трябва да по­вярваш, за да видиш".

Онова, в което вярваш, него ще започнеш да виждаш в своята реалност.

Защото мислите, думите и действията са енергии. Те задвижват и създават други енергии. Те са двигателят на нещата.

всичко, което става, което е сътворено, по­родено и осъществено, е започнало като мисъл в нечие съзнание, след това се е превърнало в думи, които са били изречени и накрая се е превърнало в действия. Това са трите Средства на Творчество­то и други не съществуват.

Това е най-голямата тайна на живота: Дал съм ви средствата, с които да пресътворявате в реал­ността своите мечти. Не съм избирал кой какво да прави, кой какво да получава и кой какво да бъде. вие избирате.

Тук няма нищо мистично. Току-що изложих ос­новните принципи пред теб.

Затова трябва да обмисляш добре какво изби­раш да твориш в живота си и трябва да мислиш за него положително. Не да мислиш: „О, никога не мога да постигна това, никога не мога да бъда това", за­щото тази мисъл ще се превърне в твоя реалност.

Трябва да изразяваш онова, което си избрал да твориш в своя живот. Трябва да говориш за него положително. Недей да казваш: „Не съм си­гурен" или „Може би" или „Няма ли да бъде пре-

красно, АКО...?" Кажи по-ckopo... „Ще бъде пре­красно, КОГАТО...!"

И трябва да работиш, за да постигнеш онова, което си избрал да създадеш в своя живот.

Не се отказвай да действаш, бъди съвсем поло­жително това, което си избрал!