Не трябва ли да обичам майка си повече, отколкото един непознат в Тибет? Не трябва ли да обичам при­ятелката си повече, отколкото другите момичета в училище?

Не е въпросът в това какво трябва и какво не трябва. Не се опитвай да внушаваш на себе си задължения, нито да караш другите хора да се чув­стват задължени.

въпросът е да познаеш Своята Истинска Същност и същността на всеки един човек.

Твоята истинска същност Е любов. Това си ти. Любовта е енергията, чрез която си създаден, любовта е енергията, която те поддържа.

Може би именно затова, когато имаш чувст­вото, че любовта не ти е разрешена, струва ти се, че се „разпадаш".

Ти си енергията на самия живот, която Бог ак­туализира. Другата дума за това е любов.

Думите Бог, живот и любов са взаимозаменими. Ти си Бог, който е живот, който е любов, кой­то е Бог, който е живот... и т. н.

Това е един вечен кръг и всяко от тези поня­тия е тъждествено на другите.

Не че „трябва", но можеш.

Нека да ти припомня, че тук аз не искам да кажа по „същия начин", със същото чувство, а само казвам в „същата степен".

Целият живот е вибрация. вибрация е всичко, което е животът. Това си и самият ти. Напълно е възможно да бъдеш в хармония с друга вибрация, т. е. да бъдеш в синхрон с нея.

Да бъдеш в хармония означава, че твоите ви­брации и тези на другия са съвместими. вибрации­те се появяват по различен начин в един и същ мо­мент. вие сте в хармония.

Това е метафизичен начин да се каже, че може-те да изпитвате различни чувства на любов с раз­лични хора и дори различни чувства на любов с един и същи човек в различни моменти.

Така се обяснява онова, което хората имат предвид, когато казват, че обичат един човек „пове­че" в сравнение с друг. всъщност те изпитват любов по различен начин. Тяхната „вибрация" е различна.

Когато си изцяло Истинската си Същност, ще откриеш, че обичаш всекиго в една и съща степен. Няма да обичаш един „повече" в сравнение с друг. Просто ще проявяваш л1обов по различен начин.

Така е за радост с .родителите, когато имат повече от едно дете. Те не обичат едното дете повече от другото, те обичат всички свои деца по

равно. Така се отнасят u бабите, и дядовците със своите внуци. Така се отнася Бог с всеки един.

Това се нарича безусловна любов.

всъщност, любовта по определение е безуслов­на. всичко, което е по-малко от любов, е просто индивидуализиран, себичен интерес. Любовта е единен интерес на висшия Аз.

Любовта е преживяването на висшия Аз, при което той гледа на всеки друг като на част от се­бе си. Тя съществува, когато виждаш всеки човек като част от себе си. Тя е израз на единството.

Как да се преструвам, че няма разлика между мен и друг човек, когато разликата съществува?

Никой не казва, че няма разлика между теб и другите хора. Само се каза, че няма разделение.

Малкият ти пръст е различен от палеца, но те не са нещо отделно. Те са част от едно и също нещо, наречено „ръка" - а тя е част от нещо по-го­лямо, което се нарича твое „тяло".

По същия начин хората са части, те са члено­ве на Моето тяло. За да преживеете отново Бога, трябва само да си припомните Своята Истинска Същност! А това значи да станете отново членове на Божието Тяло.

Ето защо, когато предпочиташ да не обичаш всички хора, ти предпочиташ да не обичаш самия себе си.

Това е много интересно във философски план, но какво общо има с мен и моята приятелка?

Обичай всички хора, колкото обичаш своята приятелка и виж как животът ти ще се промени.

промениш света.

Това е направил Иисус. Това е направил Буда. То­ва е направил Кришна. Това е направил Мохамед.

Да, но аз не съм Бог...

всъщност, си. Това искам да ти кажа. Но дори и тези, които би нарекъл „обикновени хора", са пра­вили това. Това е направила Майка Тереза. Това е направил Ганди. Това е направил Мартин Лутър Кинг.

Ти си това, което твърдиш. Ако твърдиш, че не си светец, тогава според твоето определение не си, но според Моето определение, ти си светец, за­щото аз не съм сътворил нищо друго, освен светци.

Означава ли това, че мога да кажа „Обичам те" на сво­ята приятелка още сега?

Запомни трите Същностни Понятия на Холистичния живот, които бяха споменати:

1. Осъзнаване

2. Истинност

3. Отговорност

Ако живееш Осъзнато, ще разбираш онова, ко­ето ТИ имаш предвид, казвайки „Обичам те", а не начина, по който хората в момента разбират то­зи израз. Ако нямаш пред вид това, което ТЕ имат предвид с тези думи, прецени сам дали има смисъл да ги казваш.

Запомни: когато говориш нещо, повечето хо­ра смятат, че искаш да кажеш онова, което ТЕ СА­МИТЕ разбират от съответните думи.

Рядко всъщност и ти, и те имате предвид eдно и също, но хората си мислят така. важното е да го осъзнаваш.

Много хора вече разбират. Те оставят другите да си мислят каквото искат по отношение на думи­те им, дори когато знаят, че другият не ги разбира по същия начин. Това се нарича „манипулация".

Когато съзнателно оставиш другия да си мис­ли по отношение на думите ти нещо, което ти ня­маш предвид, това е форма на лъжа. Мнозина чув­стват, че това е най-лошата лъжа, защото думи­те всъщност не са неверни, но позволяват дру­гият да си направи погрешни изводи.

Ако живееш Истинно, не би могъл да сториш то­ва. Не можеш да твърдиш нещо, което знаеш, че дру­гият ще разбере погрешно. Затова ако можеш да кажеш искрено „обичам те" на своята приятелка и имаш предвид това, което знаеш, че тя има предвид, тогава кажи го непременно. Но ако не е така, недей.

Но как мога да зная какво мисли някой друг?

Опитай се да го попиташ.

Можеш освен това да й кажеш „Обичам те" и искрено да изразиш онова, което имаш предвид. Изясни разликата между разбиранията на двама ви, ако съществува разлика.

В Библията се казва да обичаме своите врагове, но нима е възможна един обикновен човек да го направи? Струва ми се, че мога да разбера как светци-те са го постигали, но как да го постигне един обикно­вен човек като мен?

Мари, 14, Мадрид, Испания

Първата стъпка към това да обичаш включително своите „врагове" е да се научиш да обичаш себе си. Не можеш да дариш другите с нещо, което

не Си дал на самия себе си.

Ако не можеш безусловно да обичаш себе си, не можеш безусловно да обичаш и другия.

винаги помни: Не можеш да дариш на другия онова, което не даваш на себе си.

Затова обичай, обичай, обичай своето собст­вено висше Аз. Гледай на своето Аз като на нещо съвършено, каквото е. Бог те вижда точно по то­зи начин.

За да те обича Бог, не е нужно да отслабнеш, да промениш своя начин на живот, да придобиеш по-добри навици, да получаваш по-добри оценки или да променяш каквото и да било. Независимо дали вярваш или не, ти си напълно достоен за любов такъв, какъвто си.

Запомни завинаги: Ти си напълно достоен за любов такъв, какъвто си.

Знанието за това ще промени целия ти живот. Вярата в това ще промени живота на всички хора.

Това е така, защото каквото вярваш, това ставаш и когато станеш напълно Себелюбящ, ти даряваш на своя Аз възможност да обича всички други, а това може да промени света.

Напълно е възможно да направиш и двете.

Помисли за възможността всичко онова, кое­то не харесваш в себе си да е твоята най-добра страна.

Да. Те са твоите най-добри характеристики -може би просто се открояват в малко по-голяма степен.

Онази твоя страна, която другите наричат „спонтанна", е същата характеристика, която на­ричат „безотговорна", ако се проявява в малко по-висока степен.

Онази твоя страна, която определят като „храброст" е същата характеристика, която на­ричат „глупост", когато тя се изявява в малко по-висока степен.

Онази твоя страна, която бива наричана „уве­реност", е същата по своя характер, както онова, което се нарича „егоцентризъм", когато е в по-го­ляма степен.

всичко онова, което наричаш „най-големите ти недостатъци", не е нищо друго освен твоите най-големи качества, но пуснати по-високо, така ся­каш „музиката" им да звучи по-приятно.

Онези неща, заради които хората те обичат, са същите характеристики, заради които те кри­тикуват, когато им се струва, че са прекалени.

Те ще те обичат за това, че си готов бързо да вземаш решения, но ако го правиш твърде често и с твърде голям размах, ще ти кажат, че се „надуваш".

Те ще те обичат за невероятната ти способ­ност да разрешаваш проблеми, но ако го правиш твърде често, с твърде широк размах, ще заявят, че желаеш вечно да се „налагаш".

Ще те обичат заради чувството ти за хумор, но ако твърде често го демонстрираш, ще те обви­нят, че си „вятърничав" и че никога „не си сериозен".

Една и съща характерна черта хората ще оби­чат или критикуват в зависимост от „степента", в която я проявяваш.

вълнуващото, когато го разбереш е, че няма да бъде нужно да се променяш, за да бъдеш обичана.

Не е нужно да отхвърляш някоя своя страна или да заклеймяваш част от себе си, да се самоот­ричаш.

Не трябва да „обвиняваш" никой аспект от своята същност, нито да се опитваш да се попра­виш, отстранявайки този аспект.

Трябва само да наблюдаваш живота по-отбли-зо, за да видиш кои твои качества е добре да „про­явяваш" в даден момент и до каква степен да им позволиш да се изявят в дадения момент. На каква „честота" да ги настроиш.

Разбираш ли?

Добре. Това е нещо страхотно, което трябва да запомниш. Нещата, за които хората те обвиняват, са същите, за които ти се възхищават, когато ги изя­вяваш по друго време и на друго енергийно ниво.

Като знаеш това, можеш отново да се оби­чаш изцяло такава, каквато си, както си се обичала, когато си била дете. Това е голямо освобождение. Това е прекрасен миг от себеобновлението и себе-откриването. То те връща към самата теб.

0-о! Ето защо вероятно чета тази книга - за да разбе­ра „именно" това.

Напълно е възможно.

Има един mpuk. Трикът е да живееш с будно съзнание. Гледай на всеки момент като на възмож-ност да вярваш в истинската си същност.

Наблюдавай каква част от този дар и в каква степен ще оживи мига, ще го направи по-добър и виж дали има аспекти, които е добре да се позанижат.

И разбери, че в някои моменти най-добрият дар е да дадеш възможност на другите да дадат своите дарове. Това означава да им дадеш възможност „да се изявят" по най-добрия начин, дори ако си мислиш, че ти би се справила подобре.

Запомни завинаги: Понякога най-добрият дар, който можеш да дадеш, е мълчанието.

За мен е радост. С удоволствие разговарям.

Не е необходимо да страдаш, когато обичаш някого, Тифани, но ако човек смесва „л1обов" с „нужда", винаги се стига до нараняване.

Мнозина смятат, че любовта удовлетворява някаква потребност. С други думи - ако ти удовле­творяваш нуждите ми, то аз те обичам.

Мога да разбера как хората са стигнали до та­зи идея, тъй като им е било внушавано, че Бог дей­ства по този начин. Човек трябва да удовлетвори нуждите на Бог и тогава Бог да го обича, ако не -Бог няма да го обича.

С Мен не е така, но вие така сте били научени

и тези уроци трудно могат да се разколебаят, а съвсем не могат да се пренебрегнат.

Ето защо да започнем с тях.

Бог не се нуждае от нищо от ваша страна. Аз нямам нужда да Ме боготворите, нямам нужда да ми се подчинявате и нямам нужда да подхождате към Мен по определен начин, за да постигнете спасение.

Съжалявам, но нещата стоят така!

Бог е всичко-във-Всичко, Алфата и Омегата, Началото и Края, Неподвижния Двигател, Първо­причината и всичко, Което Е.

Не съществува нищо, което Аз да не съм и оно­ва, което не съм, не съществува. Затова по опреде­ление, Аз не се нуждая от нищо.

Запомни завинаги: Бог не се нуждае от нищо.

Оттук следва с непоколебима логика, че след като Аз от нищо не се нуждая, няма да ви накажа, ако не отдавате нещо, включително и личната си привързаност, начинът, по който се обръщате и подхождате към Мен, нито дори фактът дали при­знавате Моето съществувание.

Не се нуждая от вашето признание, че съще­ствувам, от вашите молитви, нито от нищо, ко­ето вършите спрямо Мен. Няма да ви накажа във вечния огън на ада, ако не ми се молите.

Обясних всичко това в глава 10, но повтарям и тук в случай, че не сте разбрали докрай онова, кое­то искам да кажа или не сте могли да повярвате.

Повярвайте ми.

Какво общо има всичко това с любовта?

всичко. Хората обичат по начина, по който обичат, защото смятат, че Бог обича по такъб на­чин. Човешките същества си мислят, че любовта е Божествен отговор на удовлетворението на техните потребности, а тя не е.

Любовта не е отговор, тя е избор.

Човек на име Скот Пек е изложил това твърде­ние в книгата си „Пътят, по който рядко поема­ме"* (*"Изкуството да бъдеш Бог" в бълг. превод) преди няколко години и именно Аз го вдъхнових за това. Щастлив съм, защото това е една велика ис­тина, която повечето хора не разбират.

Мнозинството от хората си мислят, че любовта е отговор на потребностите на човека, а то­ва е резултат от погрешното схващане как и защо Аз ви обичам.

Аз не ви обичам заради онова, което правите за Мен. Обичам ви защото сте това, което сте.

Просто защото СТЕ.

Разбираш ли това? Можеш ли да ме разбереш? Моята любов е избор, а не реакция.

Не е нужно да спечелвате нещо, което вече имате.

Нима розата се стреми да спечели дъжда?

Нима сладоледът се стреми да „спечели" тво­ята любов?

Сладоледът не прави нищо , за да спечели любовта ти. Той просто е. Сладоледът е това, което е и ти го обичаш.

Мисли по този начин: Ти си Божият десерт.

Благодаря.

Сега знаеш, че те обичам просто заради това, което си, и не искам нищо от теб, за да спечелваш Моята любов. Не се нуждая от нищо от твоя страна. Нека това да бъде твоят нов модел за лю бов. Любовта се дарява без никаква причина. Тя не е разплащане, не може да бъде подкуп за това, което се надяваш да получиш.

Истинската любов е резултат на избор, на собственото ти отношение към другия човек. Ако тя е реакция на това, което другият прави, тя не е любов, а някакво лицемерно чувство.

Когато решиш да обикнеш друг човек преди да имаш дори и представа какво той би могъл да по­мисли, да прави, да желае за теб или с теб, това ре­шение е много възвишено. Ти автоматично повиша­ваш своите вибрации. Твоето същество започва да вибрира на по-висока честота, по-интензивно.

Чувството на любов се излъчва от теб като лъчите на слънцето, хората се чувстват велико­лепно наоколо ти и им е хубаво да бъдат край теб. Неочаквано и те повишават своите вибрации и тогава вие бихте могли да бъдете в хармония или в синхрон.

Тогава сърцето се разтуптява и между вас прехвръкват искри...

Но как така решавам да обичам някого преди да зная каквото и да било за него?

Защо обичаш хората - заради това, което са те или заради това, което си ти?

Наистина. Какъв е твоят отговор?

Благодаря за искреността. Сега просто проме­ни причината, поради която ги обичаш. Когато обичаш хората заради това, което си ти самият, ти показваш, че не искаш нищо от тях, че любо­вта ти не е основана на онова, което можеш да по­лучиш от тях.

Нямаш, само си мислиш така.

Няма нищо, което ти е нужно от някой друг, за да бъдеш напълно щастлив. всъщност ти си бил съвършено щастлив в много мигове на живота си преди още да си срещнал половината от хората, които познаваш сега.

Да, но когато ги познавам, не мога да живея без тях, осо­бено без определени хора. Без един „определен" човек!

Това не е вярно, но щом си мислиш така, то ще се превърне в истина за теб. И ще ти причини не­щастие. Защото първо ще убедиш самия себе си, че не можеш да бъдеш щастлив без определен чо­век, след това ще решиш, че не ти е достатъчно този човек да бъде просто част от твоя живот, а трябва да бъде част от твоя живот по точно оп­ределен начин. (Да бъде твой интимен приятел или приятелка . Да има „връзка" с теб.)

След като си решил, че за да бъдеш щастлив, ти е нужен определен човек, този човек трябва да бъде с теб по определен начин. Ти решаваш, че трябва да ти отделя определено време - да ти отделя всяка свободна минута.

Съвсем скоро ще започнеш да си въобразяваш, че за да бъдеш щастлив, този човек трябва да съществува в живота ти през цялото време! Може дори да се уловиш да казваш, че „просто ще ум­реш" без този човек. Разбира се, нямаш предвид буквално това. Имаш предвид, че ти се струва, че една голяма част от теб ще „умре", ако този човек го няма в живота ти.

Но ето кое е най-удивителното във всичко. За да не стане така, че една голяма част от теб да умре, ако не си с този човек, ти си готов да убиеш една голяма част от него.

Ти ще убиеш неговия дух.

Ти ще го задушиш с любовта си и с нуждата си от неговата любов, той ще започне да се задуша­ва, да хрипти и ще му се наложи да те отхвърли, за да оцелее.

Ще избяга от теб, което е тъжно, защото на­истина те е харесвал и вероятно би могъл да те обича, но просто не би могъл да ти даде онова, от което се нуждаеш.

Да, наистина! Но зная това не по тази причи­на. Зная го защото по-голямата част от хората преживяват така любовта. Затова смесвате „любов" с „нужда".

Но нещата имат и добра страна. Запомни за­винаги: Ти нямаш нужда от нищо извън себе си, за да бъдеш щастлив.

Известно ми е, че според теб имаш нужда. Но това е илюзия. Това е първата от десетте илюзии на хората.

Илюзия е, че съществува необходимост. Илюзията, че нещо или някой извън теб ти е необходим.

Но ако продължаваш да мислиш така, опитай да направиш следното упражнение.

1. Направи списък на лицата, местата и неща­та, които според теб са ти необходими, за да бъдеш щастлив.

2. Сега си спомни някой момент, когато не си ги притежавал, но си бил съвършено щастлив.

3. Запитай се: „Защо смятам, че този човек, място или нещо ми е необходим, за да бъда щаст­лив сега?" Ако си искрен със себе си, ще разбереш, че не са ти необходими. Можеш да предпочиташ да създадеш щастието си с това определено сред­ство, но то не е необходимост за теб.

Затова не превръщай своето предпочитание в необходимост.

Причината е в страха, приятелко. Причината е в страха. Ти се страхуваш, че момичето, с което си в момента, няма да остане в твоя живот, ако продължаваш да вършиш нещата, които си възна­мерявал по отношение на кариерата си или други страни на живота, затова се отказваш от живота си, за да живееш така, както си мислиш, че иска тя.

Затруднението идва оттам, че след време ти разбираш, че не живееш живот, който си искал и ставаш кисел, раздразнителен, мрачен. Не знаеш конкретната причина за това, но чувстваш, че не­що не е наред.

Много скоро това усещане прониква във ваши­те взаимоотношения, и тогава ако имаш късмет, те приключват. Ако нямаш късмет, взаимоотношенията могат да продължат с години и ти да жи­вееш в една тихо отчаяние.

Трябва да си зададеш два основни въпроса в жи­вота.

1. Накъде вървя?

2. Кой върви заедно с мен?

Повечето хора си задават тези въпроси в ня­какъв момент, но мнозина правят грешката да ги поставят в обратен ред. Те задават втория въпрос на първо място.

Или пък си задават тези въпроси първоначално в този ред, а след това го обръщат, за да получат по-приемлив отговор!

Ако постъпваш така, можеш да се сблъскаш с големи трудности в живота.

Двамата с майка ми се опитваме да изградим се­мейство, да намерим съпруг за майка ми и баща за мен, но досега това не става. Защо?

Дейсън, 14

Може би защото не е необходимо.

Означава, че нещата са съвършени такива, каквито са в момента. Нужно е само да разберете това съвършенство. всички трябва да направят именно това във всеки момент от живота, за да станат от „нещастни" „щастливи". Трябва само да видят съвършенството.

Каквото и да се случва, каквото и да става, виждайте съвършенството. Ако това, което иска­те, не се получава, пак виждайте съвършенството.

И после отдайте благодарност за него. Каже-те си в душата, че сте благодарни.

Като разбереш, че на някакво ниво го искаш именно такъв. Като осъзнаеш, че на нивото на душа­та съществува винаги причина животът да е такъв, какъвто е, нещата да се случват такива и всичко да се „показва" по начина, по който това става.

Ти си духовно същество и си дошъл в това тя­ло да преживееш Своята Същност. За тази цел ти привличаш съвършените хора, места и събития, които са необходими, за да преживееш опита, за който си дошъл във физическо тяло. Ти си в процес на пресътворяване на себе си във всеки един мо­мент на настоящето. .

Повтарям го, за да го подчертая. Тази е причи­ната да си тук. Такава е твоята цел. всичко друго е илюзия. Този процес се нарича еволюция, това е еволюцията на душата.

Когато знаеш това, всичко става различно. Ти преставаш да виждаш нещата такива, каквито си свикнал да ги виждаш. Преставаш да преживяваш трагедиите като трагедии, а като възможности. Те са твоите шансове да изявиш и сътвориш, да бъдеш и изразиш, да станеш и осъществиш Своята Истинска Същност.

Целият този свят е създаден като сцена, на ко­ято да можеш да се разгърнеш. всъщност цялата вселена е такава сцена и вашата Земя е част от нея.

Аз съм ти изпратил някой, Кери. Себе си!