О, зная. Господи, оценявам го, но бих оценила също и друго човешко същество в своя живот, с което да спо­делям дните и нощите си

Зная това и го разбирам. Ще ти кажа как да го откриеш.

великолепно!

Просто бъди това, което търсиш.

вместо да търсиш някой, когото да обичаш, бъди някой, който да може да бъде обичан. Отда­вай онова, което желаеш да получаваш. Бъди онова, което желаеш да преживееш. Това е най-великата тайна в целия живот.

Бъди това, което търсиш и то ще те открие.

всеки търси едно и също. Не бъди търсещият, no-скоро бъди онова, което търсят другите.

Пристъпвайки към тази тема, нека да изясним нашите определения. Наркотиците са си наркоти­ци. Няма значение дали са „разрешени от закона" или „не". Има така наречените медицински нарко­тици и така наречените ободряващи наркотици. Злоупотребата с едните и другите може да създа­де огромни проблеми. Злоупотребата с алкохола, който е друг вид наркотик също може да създаде такива проблеми.

Отговорът на твоя въпрос е, че да се опитва „малко" от наркотиците е почти невъзможно за по-голямата част от човешките същества.

Наркотиците притежават голяма власт, Валери, и те могат да обсебят живота ти още преди да разбереш какво се случва. в това е проблемът.

Повечето хора се кълнат - категорично се

кълнат - че могат да се справят с тях, разстрой­ват се, когато другите ги предупреждават да вни­мават, да се пазят, да не се доближават до нарко­тици, въобразяват си, че са по-силни от тях, че мо­гат да се справят по-добре с тях, отколкото други.

Мнозина шофьори се чувстват по този начин. Обхваща ги странна безразсъдност, когато седнат зад кормилото. Струва им се, че се справят по-до­бре със завоите, отколкото водачът преди тях, който не е успял да се справи. Натискат докрай пе­дала, мислят си, че нищо няма да им се случи.

Същата гледна точка имат и много от алкохо­лиците. Имат чувството, че могат да се „спра­вят", макар и статистиките да показват, че бол­шинството от другите са се провалили, тръгвай­ки по този път. Статистиките нямат значение, фактите не се отнасят до тях. Значение има само вълнуващото преживяване.

Безразсъдно шофиране в комбинация с алкохол или наркотици - и проблемът вече става смърто­носен.

Но аз имам приятели, които използват наркотици и смятат, че се справят с тях и нямат проблеми.

Ситуацията с наркотиците е такава, че те деформират мисленето. Мислиш си, че можеш да се контролираш, мислиш си, че всъщност се кон­тролираш, но те контролират теб. Още от първия опит. Затова са коварни.

Нека ти разкажа една история за омара и во­дата.

Един ден омар бил сложен в готварска тенджера от шефа на някакъв ресторант и не се опитал да се измъкне от нея. Знаеш ли защо? Защото вода­та била студена. Омарът щял със зъби и нокти да се опитва да излезе оттам, ако водата била топ-

ла, но тя била студена.

Едва след като шефът сложил омара във вода­та, той включил котлона. Но дори и тогава затоп­лял водата на много слаб огън. Дълго време било не­обходимо, за да кипне. Но когато тя станала тол­кова гореща, че омарът се сварил, той така и не разбрал какво се е случило.

Ако бяха запитали омара през първите няколко минути „Защо не се опитваш да се измъкнеш от­тук? Не виждаш ли опасността, която те грози?" той щеше да отговори „Не ставай глупав, та аз са­мо си плувам в тази вода".

Значи смяташ, че приятелите ми са застрашени, без да разбират това?

Може да се каже, че водата вече е гореща.

Ще повторя отново. Наркотиците започват да те контролират от първия момент на употре­бата им. Може да не мислиш така, но това е факт. И методът им на контрол е именно това, че ти дори и не подозираш.

Наркотиците не ти позволяват да разсъжда-ваш така, както обикновено. Ако вземеш до­статъчно наркотици, ти съвсем ще престанеш да мислиш.

„О, зная кога да спра" са прочутите последни думи на хиляди хора, които са оставили живота им да бъде съсипан от наркотиците. Същото може да се каже и за алкохола.

Може би е опасно да се използват....

По този въпрос няма „може би".

.... Но моите познати, които използват наркотици са­мо се опитват да достигнат по-високи нива.

Странно е, че хората, които вземат наркоти­ци или пият, за да се издигнат до по-високи нива, стигат обикновено много ниско. всъщност до най-ниското стъпало, до което може да се стигне.

Тъжното е, че те всъщност биха могли да по­стигнат високи нива без да се отдават на алкохол или наркотици.

Да, да зная. „Да се издигнат в живота."

Да!

Светът е превърнал сензационното в глупаво, а глупавото в сензационно. в това отношение той до голяма степен вижда нещата наопаки.

Ако търсиш нещо особено или сензационно, то няма нищо по-сензационно от самия живот. жи­вотът в неговата реалност, а не животът, който изпитваш в мъгливото затъмнение през упоеното с наркотици съзнание и съсипано тяло, отчаяно сърце и съкрушена душа.

Тук говоря за живота, който преживява про­светленото съзнание, тялото изпълнено с енергия, искреното сърце и възвисената душа.

Говоря за чистото щастие, за реалното щас­тие, а не за фалшивите имитации на щастие, по­родени от изкуствени стимуланти. Говоря за това „да бъдеш", „да действаш" и да „имаш" на много ви­соко ниво.

Да Бъдеш, да Действаш и да Имаш са трите нива на човешкия опит. всяко преживяване произ­тича от Битието. Онова, което е твоето Битие определя онова, което вършиш и онова, което вършиш, определя онова, което Имаш. Може и да

не си мислил така, но това е то. Да живееш щаст­ливо означава да бъдеш нещо, да вършиш нещо и да имаш нещо, което да кара душата ти да танцува и, сърцето ти да пее, а съзнанието ти да лети.

Но как да преживея това? Ти твърдиш, че мога да го преживея, така ли?

На тази тема е посветена цялата книга. в нея се говори именно по този въпрос. На която и стра­ница да отгърнеш, ще намериш следи, ключове и посочени средства, които да използваш, за да бъдеш, вършиш и имаш онова, което избираш.

Наркотиците няма да ти го дадат. Наркоти­ците не са сред тези възможности. Наркотиците унищожават възможностите.

14

Училището
Защо учим факти, а не идеи в училище?

Тристан, 14

Защото идеите са опасни, ако хората искат нещата да си останат такива, каквито са - а ва­шето общество иска това.

Повечето общества имат интерес да съхра­няват установения ред, защото именно това пра­ви от едно общество „общество".

„Обществото" не е нищо друго, освен група от хора, които са се обединили около това да виж-дат нещата по определен начин. Тези хора имат общи традиции, изградили са заедно институции­те, активностите и интереси си. всичко, което заплашва тези традиции, институции и интереси, трябва да се отхвърли и определено не може да бъде преподавано в училище.

А нищо не е така заплашително за установе­ния ред, както новите идеи. Затова на децата им се дава да „учат", но не и да мислят твърде много.

Мисленето предполага разглеждане на определени идеи. Научаването съдържа просто запаметяване.

Още по-неприятното е, че фактите рядко от­говарят на реалността, рядко представляват не-украсени твърдения по отношение на истината за станалото. Много по-често това са определени ин­терпретации на случилото се и на състоянието на нещата, които са предназначени да оправдаят и утвърдят една гледна точка. възрастните в обще­ството се стремят да ви покажат тази гледна точка, а не просто фактите.

Децата от различни народи и раси получават съвсем различни представи за това какво е станало и по какви причини, когато Япония разположи свои войски в Корея или когато САЩ изпратиха свои вой­ски във Виетнам, или когато Израел изпрати свои войски в окупираните територии на Палестина, в зависимост от това каква е гледната точка на ро­дителите им в прочита на „историята".

И така греховете на бащите се предават на синовете до девето коляно.

Не е задължително. Не си длъжен да повтаряш същите грешки. Огледай се и виж с кои страни на света не можеш да се съгласиш. След това проучи по каква причината нещата са такива и вземи решение да направиш нещо, за да ги промениш.

Може да се твърди, че съществуват два типа хора на вашата планета, Повтарящите и Променя­щите. Повтарящите са тези, които гледат към миналото и повтарят направеното, Променящи­те са тези, които гледат към миналото и проме­нят направеното, за да не го повторят.

Ти можеш да стенеш от тези Променящи.

И едно от първите неща, които бихме могли да про­меним, е функционирането на училищата!

Това е едно от първите неща, които ще тряб­ва да промените, ако искате изобщо да промени­те нещо. Защото, каквото научите, това става­те. А много е трудно човек да „преодолее" онова, в което се е превърнал.

Не можете да промените много неща тази или следващата година, а може би дори и в близко бъдеще, но можете да промените начина, по кой­то гледате на училището.

Погледни на него по съвсем нов начин, колкото и несъвършено да е то, разгледай го като стъпало, което животът ти предлага, за да стигнеш точно там, където си решил.

След това използвай новото си по-положително отношение, за да предложиш промени, които смяташ, че ще направят училището по-добро. До­ри в и най-недемократичните училища съществу­ват механизми да се постигне това.

Радвай се на тази идея. Бъди донякъде смел, но се опитай да не ставаш твърде критичен. Не се вземай много насериозно, защото сам ще си причи­ниш поражението още преди да си започнал.

Кажи на родителите си и на тези, които уп­равляват образователната система, а когато по­раснеш и на всички от своето обкръжение, които са готови да те чуят най-доброто от предложени-ята, които имаш за промяна на училищата.

Можеш да опиташ да им кажеш да не обръ­щат основно внимание на „фактите" в училища­та, а no-скоро на идеите. Предложи им да се съсре­доточат върху трите Основни Идеи на Холистич-ния живот:

1. Осъзнатост.

2. Истинност.

3. Отговорност.

Би могъл да им предложиш да изградят цялата си учебна програма върху тези концепции. Не се от­казвай от четене, писане и аритметика, нито от другите „академични" предмети, но ги използвай като средство, чрез което да илкхтрираш и преживееш тези идеи.

Можеш да предложиш създаването на програ­ма, която да включва изучаване на много сфери от човешкия опит. Например, как да намерим себе си, как да изразим себе си, сферата на споделянето, за справедлива икономика, за осигуряване на живота, зачитане на различията, извличане полза от разли­чията, зачитане на сексуалността, творческо мис­лене и единството на живота.

Кажи им, че ако преподават именно тези дис­циплини, те няма да имат никакви проблеми с то­ва да държат учениците в училище и да привлекат вниманието им, когато са там.

Също им предложи да се отърсят от класове­те, които разделят децата според възрастта, не­ка да се позволи на учениците свободно да се групи-

рат според интересите и чувствата си.

Нека да бъдат премахнати тестовете, оцен­ките и критериите за оценяване. Нека единствени­ят критерий да бъде радостта на всяко едно дете. Пламъкът в очите и вълнението нека да бъде тест за това дали умовете ви са събудени или спят.

И накрая защо не предложиш и учениците да имат думата по отношение на .ръководството на училището, включително и това да вземат реше­ние в реалния смисъл, а не само „показно"?

Дори и възрастните се занимават в момента с този въпрос. Последните изследвания, направени в Университета в Мичиган, показват, че сегашните деца трябва да се справят с три пъти по-големи до­машни в сравнение с децата от преди 20 години.

Ако смятате, че домашните ви работи са твърде тежки, поговорете с родителите си за то­ва и ги помолете да поставят въпроса в училище.

Смяташ ли, че това ще промени нещо? Дори и ако ро­дителите ми поговорят в училище, нищо няма да се случи.

Не се знае дали е така. Ти така мислиш, но не знаеш със сигурност.

Най-унищожителното нещо в живота е да се откажеш да правиш опити, защото знаеш какво ще излезе от тях. Това прекъсва потока на енерги­ята още преди да има шанса да потече. Не се спи­рай още преди да си започнал.

Запомни завинаги: Не се спирай още преди да си започнал.

Когато възпираш себе си преди самото начало със сигурност няма да стигнеш до никъде. И тога­ва ще излезеш прав, че нищо няма да се случи.

През цялото време си знаел, че няма да стиг­неш до никъде и наистина не стигаш. Не си особено щастлив от този факт, но поне си се оказал прав.

Това отношение помага на хората, които не са щастливи, да си останат нещастни. То дава въз-можност хората, които са гневни, да си останат гневни. Благодарение на него хората, които не сти­гат доникъде, продължават да не стигат до никъде.

Мисли положително. Отхвърли негативното мислене. Положителното мислене винаги има физи­ческо въздействие върху живота. Това повишава ви­брациите, то задвижва енергията по особен начин. То поражда положителни резултати.

Разделението е начин да откриеш своята са­моличност. За младите хора това е особено необ­ходимо. Целият живот е процес на самоопределе­ние, на избор на собствена самоличност и в учили­ще нещата не стоят по-различно.

Но запомни онова, което казах в началото, ко­гато разговаряхме за натиска, съществуващ в учи­лище. Не прави нищо, което не ти подхожда, само за да те приемат в някоя група.

Защо не предпочетеш да бъдеш „изключение" спрямо една или друга група? Бъди това, което си. Ако ти е приятно да прекараш известно време с някоя група, прави го; ако ти се струва, че предпочиташ друга, прекарвай времето си с нея, но не позволявай на никоя група да те обсеби.

Групите разделят, индивидите се съединяват. Работата на групата е да се обособява, тъкмо то­ва я прави „група".

Това е моя „практически" отговор. желаеш ли да чуеш духовния ми отговор?

Не е необходимо да се разделяте един от друг, за да намерите собствената си самоличност, но понякога на хората, потънали дълбоко в илюзията на разделението им се струва така.

Тази илюзия поддържа убеждението, че единст­вото не е в природата на нещата, а no-скоро раз­делението.

Според тази теория всичко е обособено, при­тежаващо индивидуална самоличност с цел и пред­назначение.

Така че хората вярват в необходимостта от разделение, за да познаят себе си напълно. Истина­та е фактически точно противоположната.

Какво имаш предвид?

" Имам предвид, че в единението, а не в разделе­нието можеш да откриеш собствената си само­личност. в единението, а не в разделението мо­жеш да преживееш своето реално Аз.

Означа ли това, че не всичко е разделено? Че не е необ­ходимо всичко да има собствена индивидуална цел и предназначение?

Ако ти кажа, че твоята цел и предназначение е същата, каквато и целта и предназначението на

онова дърво, което се вижда от прозореца, че тя е същата, както и на планината, покрита със сняг, както и на океана, който се плиска в брега, ще ми повярваш ли?

вероятно не.

И все пак е така. Налага се да ми обясниш това.

Целта и предназначението на дървото е растежът, същата е и твоята цел и предназначение, това е целта и предназначението на целия живот.

Ти се развиваш, за да постигнеш най-върховна­та версия на най-върховната визия, която имаш за Собствената си Същност. Същото се отнася и за дървото. Единствената разлика е, че ти го знаеш, а дървото не. Твоето познание е на съзнателно ни­во, докато нивото на съзнание на дървото не е същото като твоето.

Ти осъзнаваш собственото си Аз. С други думи, ти притежаваш сомосъзнание. в сравнение с дървото ти си по-високоеволюирало същество. Но се стремите към едно и също и двете.

Мога да разбера това по отношение на дървото, но не го разбирам по отношение на планината или океана?

Нима не разбираш, че планината и океана също растат?

Разбирам. Ти отъждествяваш „растеж" с това да станеш „по-голям"?

Растежът е еволюция под всякаква форма.

Планината се променя през цялото време. Променя се също и океанът. Така се променя цели­ят живот. всяка промяна е растеж. Това е смисълът на еволюцията.

„По-голям" не означава задължително „по-добър". Нещата могат да се смаляват и в същото време да се твърди, че са високоеволюирали.

в това се състои красотата на всеки истински вдъхновяващ разговор. Той ти дава възможност да започнеш да мислиш за всичко по нов начин.

Поговори с учителя. Кажи му, че просто не „разбираш" и го попитай какво да направиш, макар и извън часовете, за да успееш.

Не го карай да се чувства виновен, просто му кажи, че ти е трудно да поддържаш интереса си в клас и го попитай дали има специални проекти, ме­тоди или експерименти, които да приложиш, за да съсредоточиш вниманието си в учебната програма.

Поговори с други ученици и виж дали на тях им е по-лесно. Ако откриеш такива, попитай учителя дали можете да сформирате една „група" от вре­ме на време с цел да работите по определен про­ект. (Попитай първо учениците дали са съгласни.) Това може не само да съживи твоето участие в

клас, но u ga mu помогне да опознаеш u други учени­ци.

Поговори с родителите си по този въпрос и ги попитай имат ли някакви предложения. Консулти­рай се и с училищния психолог.

Каквото и да правиш, недей само да се оплак­ваш, без да предприемаш нищо и това да стане причина да нямаш добър успех в училище.

Някои от децата мамят в клас по време на тес­товете. Искат и от мен да го правя. всъщност бих използвал малко „помощ" при тестовете си по ге­ометрия, а мога също да помогна на неколцина при­ятели, които не се справят в училище като мен по об­ществени науки и френски, например. Но зная, че не е правилно да се мами, за това...

Маршал, 16, Hю Орлеанс

Не съществува „добро" и „зло", както вече го­ворихме и по-рано. Съществуват само неща, кои­то са „полезни" или „не са полезни" в зависимост от твоите цели.

И това ли е всичко?

Не се ли опитваш да постигнеш и нещо друго?

Дори и да не съзнаваш, струва ми се, че се стремиш и към други неща.

Да решиш кой си. Да определиш своята Същност. всяко човешко същество прави това във всеки един момент.

Работата е там, че когато разбереш какво ре­ално правиш на тази планета, а не какво ти изглеж­да, че правиш, докато съществуваш в илюзии, всичко се променя.

въпросът се променя.

въпросът вече не е: „Допустимо ли е да мамя, за да си взема изпита?" или „Мога ли да се справя чрез измама?", въпросът става: „Нима по своята Истин­ска Същност аз съм измамник?" Нима съм човек, на когото да не можеш да се довериш? Такъв ли искам да бъда?"

И ти можеш да бъдеш част от тази половина на света - на този свят, който не веднъж крити­куваш за това, че не е такъв, какъвто искаш да бъде - а можеш да бъдеш онази промяна, която же­лаеш да видиш в света.

Родителите ти могат да се обичат и да оста­нат женени, но това означава да променят онова, в което вярват.

Ще трябва да повярват, че любовта е избор, а не реакция. Тогава ще трябва да изберат да се обичат, така както са се обичали при първата им среща.

в онези дни са си прощавали всичко, ако изоб­що са виждали нещо, което трябва да се прости. Това е било така, защото са смятали, че имат ед­накви интереси. Сега смятат, че интересите им са различни.

Понякога изглежда сякаш интересите на хора­та са в противоречие, но в действителност рядко е така. Хората в последна сметка се стремят към едно и също.

Трябва само да определиш желанието, което

стои зад това желание и желанието, което стои зад него... Трябва да потърсиш дълбоко в себе си по­някога, но по своята същност желанието на другия почти винаги съвпада с твоето и вие имате общи интереси.

Именно във волята да се разровиш дълбоко в душата си и да намериш тези общи интереси е ра­ботата на любовта. в откриването на общите интереси се поражда радостта от любовта.

Любовта заявява: „Аз зная, че ние с теб сме ед­но цяло и се стремим към обща цел. И двамата же­лаем тук на земята едно и също нещо, макар да мислим понякога, че има различни пътища то да се постигне.

Тези различни пътища са в противоречие по-между си в този момент и „създават впечатление­то", че ние сме в противоречие - че трябва да сме „опоненти". Но аз съм готов да се отърся от това противоречие и да приема още една възможност за нас двамата. Готов съм да приема, че някъде отвъд всички видими конфликти, ние можем да от­крием онова общо желание, което ни свързва и да намерим заедно общ път, за да го постигнем."

в много, много случаи, когато се стигне до то­ва разбиране, когато се постигне то, любовта между хората се завръща, но не се връща старата форма на техните взаимоотношения. По редица причини тази форма може вече да не е потребна. Те решават, че ще пресътворят взаимоотношени­ята си на любов по нов начин, което не означава винаги да останат заедно.

Ти можеш да се чувстващ добре и да живееш щастливо, дори ако родителите ти не са заедно, но това ще изисква да промениш нещата, в които самата ти вярваш.

Трябва да разбереш, че ти и никой друг - нито други места, нито други неща - са изворът на собственото ти щастие, сигурност и любов. Трябва да повярваш, че не си ти причината и че не носиш ни­каква вина за раздялата на твоите родители, че те те обичат така, както са те обичали винаги и че ще направят всичко възможно за теб.

Трябва да знаеш, че дори ако те не направят всичко възможно за теб, то Бог ще го направи.

Това означава, че трябва да се довериш на жи­вота, да разбереш, че всичко се развива в името на най-висшето добро, че Бог е на твоя страна заед­но с цялата вселена, която е на твоя срана и че ни­що не може да ти попречи да изпитваш мир, щас­тие, любов и радост в живота си, ако решиш.

Такава е истината. Аз ти обещавам, че никога няма да те изоставя и че ти можеш да Ме призо­веш по всяко време, във всеки един момент, за да получиш сила, кураж, прозрение, да спреш сълзите, да утешиш сърцето си, да успокоиш ума, да изце­лиш душата, да възстановиш цялостното си Аз в истинската му вълшебно великолепие.

Повярвай в себе си, повярвай в Мен, повярвай в любовта - защото тези три неща са едно цяло, тези три неща са вечни, тези три неща ще благо­словят и дарят благодат на вселената завинаги.