Разговори с бога за младите нийл Доналд Уолш

Отвякъде. Аз произхождам отвякъде. Аз съм навсякъде точно сега. Няма нито едно място, къде-

то да не съм. Аз съм всяко място, което съществу­ва, затова не съм никъде конкретно.

Ето къде съм.

Никъде.

Ако по друг начин разгледаш това...

О, но Мирон, аз ти давам знаци, че те чувам! Ти просто не ги виждаш или ги виждаш, но не им вярваш. Често просто ги пренебрегваш.

Понякога, когато се молиш, сърцето ти започ­ва да бие по-силно. Понякога те изпълва чувство на истински мир.

Понякога ти се струва, че искаш да се разпла­чеш от радост. Понякога имаш внезапното усеща­не за единство с всеки и всичко.

Понякога преживяваш дълбоко разбиране или вътрешно осъзнаване или абсолютна прошка към самия себе си или към някой друг. Тези чувства или други подобни знаци са от Мен.

Понякога не изпитваш нищо, не преживяваш нищо, но дори и това е знак от Мен. Това е Празно­тата, както я наричате вие, и тук фактически е моята обител.

От тази Празнота произтича цялата мъд­рост и всяко изцеление. От тази Празнота произ­тичам и Аз и в тази Празнота ще се завръщам ви­наги. Твоето съзнание може също да я посети, ако му позволиш.

Защо човек иска да постигне Празнотата? Защо­то там ще намериш мир, там ще откриеш мъдрост­та, там ще откриеш Мен, който те очаквам.

Празнотата е място, където всички мисли, страхове, съжаления, болка, възприятия, разбира­ния изчезват. Това е място, където съзнанието може най-сетне да се успокои и да намери покой.

Ти можеш да стигнеш да там по много пътища.

Когато се разхождам сам. Когато караш коле­ло или велосипед, когато слушаш своите музикални дискове. Когато плуваш със сърф.

Някои хора използват медитацията и молит­вата.

Недей да избягваш Празнотата. Научи се да обичаш Празнотата. Това е вътрешното Прост­ранство на Божественото в теб.

Страхът от Празнотата е нещо естествено, защото имаш чувството, че попадаш в нищото, усещането не прилича на нищо друго. Там ще наме­риш истинската си същност.

Защото ти не си някакъв обект. Ти си отвъд обектите.

всяко „нещо", за което се мислиш, не си ти. „Не­щата" от живота, включително и твоето тяло, са само средства, чрез които да призовеш Истинска­та си Същност. И първото, което ще откриеш, ко­гато използваш тези средства, е, че ти не си сами­те средства, а no-скоро онзи, който ги използва.

Това ще промени всичко в твоя живот.

Но как? Чувам тези думи, но не ги разбирам.

Ти не си идентичен със своето тяло. Тялото ти е нещо, което имаш, а не нещо, което се отъждествява с теб. И тялото не е нерушимо. Ти си нерушим, но не и тялото ти.

Повечето хора имат чувството, че са нерушими, особено когато са млади, когато са тийн-ейджъри. Имат чувството, че нищо не може да ги нарани, нищо не може да им причини зло, че няма нищо, което не могат да направят. И това е точ­но така. Но то е вярно по отношение на духовна­та им същност, не и на физическата им същност.

Когато разбереш това, ти действително ще се грижиш за тялото си по-добре отпреди. Разби­раш, че то е нещо, което ти е дадено, както и вся­ко друго в живота ти, за временно ползване. То е дар. Но не е тъждествено с теб. То е дар за теб и ти трябва да започнеш да се отнасяш към него ка­то към дар.

Започни да се отнасяш така и към взаимоот­ношенията си с хората. Гледай на всички хора в жи­вота си като на дар (какъвто те са наистина), из­пратен да ти помогне да пресътвориш във всеки един момент Божественото Битие, което си из­брал да преживееш като свое Аз.

Най-сетне разбираш същото по отношение на физическите притежания в живота. Започваш да разбираш, че нямаш „притежания", а само стопани­сваш определени неща за известно време. Ако се грижиш добре за тях, можеш да им се наслаждаваш истински и да преживяваш онази страна на своето Аз, която познаваш като радост.

Но идва време, когато с лекота се отърсваш от тях, защото знаеш, че „има и нещо друго, освен тях" и че ти не си тъждествен с тях.

Не си тъждествен с парите, с работата, с ко­лата, с красивата къща сред природата, нито с ве­щите, които си натрупал. Те са си те, а ти си ти. И без тях ще бъдеш това, което си.

Това е голямо пробуждане. Започваш да живе­еш живота си по друг начин. Прекратяваш нескон­чаемите усилия да трупаш все повече и повече и започваш духовното търсене да преживееш все по­вече и повече от „себе си". все повече и повече от Истинската си Същност.

Чел съм книгите „Разговори с Бога" и чувам тоз израз „Истинската си Същност" да се използва. Н кой съм аз, коя е моята Истинска Същност?

Саяка, 16, Токио, Япония

Твоята Истинска Същност е нещо благослове­но. Ти не си „нещо", нито си едно от „нещата", ко­ито притежаваш. Ти си духовно създание и преживявайки себе си като „битие", ще получиш най-голя­мата възможна радост.

С една дума, битието, което представляваш, това е Любовта. Ти си Любовта. Ето защо, когато „бъдеш" Любовта, ти си възможно най-щастлив.

Затова, когато не си позволяваш да бъдеш любов или не ти е позволено да бъдеш любов, ти си възможно най-тъжният.

Нищо друго не е от значение, нито какво пра­виш, нито какво имаш, нито какво представляваш „на този свят". Нищо от това няма значение.

Мобовта е, разбира се, другата дума за Бог. Двете думи са взаимнозаменяеми. Това означава, че Твоята Истинска Същност съм Аз. Ти си аспект на Божеството, който преживява Себе си.

Защото си забравил, че знаеш Коя Е Истинска­та ти Същност и какво правиш на тази земя. Мис­лиш, че се идентифицираш с твоите „неща" и кога­то тези неща ти липсват, се чувстваш нещастен.

Можеш да се отъждествяваш със своето учи­лище, със своята работа, със своите приятели, па-ри, кола, външност, с начина, по който изглежда тялото и да си въобразяваш, че ако всяко тези „неща" се отнеме от теб, ти ще изчезнеш.

Дошло е времето в твоя живот, когато си за­почнал борба да сътвориш собствената си сомо-личност и ако не внимаваш, можеш да се иденти­фицираш с всички тези „неща", а не с твоето Ис­тинско Аз.

възможно е да си мислиш, че си идентичен с цвета на своята коса или с дрехите, които носиш или не носиш, с колата, която караш или групата, на която принадлежиш, представяйки си, че всички те­зи „неща" заявяват коя е Истинската ти Същност.

Но ако мислиш така, нищо чудно, че често си нещастен, защото те нямат нищо общо с това да разкриеш и преживееш Истинското си Аз - а това е твоето предназначение на Земята.

всички тези неща могат да бъдат символи за младежки бунт, но не и символи на истинско откро­вение на твоята най-съкровена същност.

Умното решение се състои в това да използ­ваш всички тези неща за удоволствие. Не да ги объркваш с Истинската си Същност, а просто да им се наслаждаваш. Но винаги помни, че не е при­ятно да се нараниш, че не е приятно да нанесеш вреда на себе си, не е приятно да скриеш Своята Истинска Същност зад маска на безразличие или гняв, зад фасадата на враждебност и липса на при­вързаност.

Ако си недоволен от живота и от това „как стоят нещата", избери да им даваш положителен израз, който би помогнал на хората да променят своята система от вярвания и така условията, ко­ито не одобряваш, ще изчезнат.

Не се опитвай да съдиш или заклеймяваш хора­та и обстоятелствата, които изплуват на сцена­та на живота. По-скоро напиши нова пиеса и стани едновременно неин режисьор и главен изпълнител.

Ти задаваш въпроса на века и единствено сам можеш да му отговориш, Сам. Но това е само по себе си важно откровение. Само ти можеш да отго­вориш на този въпрос, Сам. Не оставяй другите да отговарят на този въпрос.

До голяма степен светът, в който живееш, може да се нарече система на трите „П", в която всич­ки са приели, че най-големите показатели за успех са Продуктивност, Популярност и Притежания.

При тази система човек, който успее да из­върши най-много, да привлече вниманието на най-много хора и да притежава най-много материални блага, е успял. Чувал ли си шегата, „Който умре с най-много играчки, той печели"? в живота на мно­го от представителите на вашето общество то-

ва съвсем не е шега.

Дали Продуктивността, Популярността и Притежанията са твоята дефиниция за успех?

Ако избереш тези определения, ще трябва да живееш като се стремиш непрестанно да вършиш и да имаш все повече и повече.

Парите ще бъдат от особено значение за теб, защото с тях ще се измерва твоята продуктив­ност и притежанията, с които можеш да се сдоби­еш, както и в не малка степен и популярността, ко­ято можеш да получиш.

Трябва да знаеш, че това може да доведе до безкрайна и безумна конкуренция не само с другите, но и със самия себе си. Ще имаш чувството, че трябва да проявяваш висока продуктивност, за да бъдеш смятан за пълноценен човек.

Ако получиш тройка в училище, ще трябва да работиш, за да получиш петица, ако получиш пе­тица, някой ще иска да получиш шестица. Ако полу­чиш две шестици, ще искат от теб четири. Това няма да спре, то никога не спира, винаги ще съще­ствува натиск да постигаш все повече и повече.

(Някои родители дори награждават децата си с материални притежания, ако постигат отличен успех, като по този начин закрепват връзката между продуктивност, притежание и „успех".)

Главният интерес към производителността -към това, което правиш, а не към това, което си - може да породи невероятно напрежение, както в отделните индивиди, така и в компаниите, из­черпвайки техните ресурси.

Компаниите и хората не се грижат особено за това go този момент.

Ето защо светът, който сте създали днес, е съвременна версия на създадения от вашите пред­шественици в миналото. Ако вървите по този път ще търсите количество, а не качество като кри­терий във вашия живот - и този избор ще прида­ва смисъл на живота ви.

Ако смяташ Популярността за дефиниция на успеха, ще прекараш целия си живот, търсейки одо­брението на другите. Няма да е от значение за теб това, че можеш да изгубиш собственото си Аз и собствената си индивидуалност в този процес. От теб ще остане само „популярността" и тази ограничена час от теб ще е постигнала това, кое­то си решил да наричаш „успех".

(Някои от политиците попадат в тази кате­гория, както и представителите на масовата кул­тура, които са се отказали от реалните си мисли и истинските си творчески способности, за да създават произведения, които да задържат внима­нието на публиката.)

Лошо ли е да имаш желание да получиш поне някои при­ятни неща?

Да желаеш някои неща е съвършено нормален и здравословен аспект на живота. Но ако си пред­ставяш, че Притежанията са определение за успех, ще се стремиш към колкото се може повече „при­ятни неща", към най-голяма къща, най-лъскава кола, най-добрите места на стадиона - и ще се постараеш другите да го забележат.

Ще пренебрегнеш древната пословица на своя народ „най-добрите неща в живота са безплатни" и ще работиш упорито през целия си живот, за да спечелиш повече пари и да придобиеш всички тези притежания. Тогава ще си кажеш, че си имал „успех" в живота.

Това не е характерно за мен. всички тези неща не са характерни за мен.

Добре, Сам, ти можеш да решиш какви са дру­гите критерии за успех.

Например, да правиш неща, които карат сърцето ти да пее! Нещо, което може да те погълне за часове наред. Нещо, което ти би правил не за пари, не би се притеснявал колко ще ти пла­тят за него. Просто все едно, че казваш ,Даи ми шанса да направя това".

Какво ще кажеш да определиш „успеха" като това да правиш, каквото обичаш.

Добре, приканвам те да бъдеш един от онези смели хора, които са избрали да печелят живота си, а не прехраната си.

Да, ооо!

Трябва да можеш да кажеш „Ето това ми под-хожда!"

Помниш ли какво казах преди малко?

Облагата може да приема множество форми.

Но слушай, можеш да продължаваш и да превърнеш трите „П" в свой критерий за успех. И все пак, виж дали този критерий е бил полезен на хората, които са го приемали.

Човешкият род облагодетелствал ли се е от това определение за успеха?

Не. И не познавам никой, който мисли по този начин.

Малцина са хората на света, които в качест­вото си на отделни личности приемат, че това са най-добрите критерии, но почти всички колектив­но ги приемат. Най-малкото поне не възразяват срещу тях, което е същото.

Поради така наречения „стаден мантали­тет". По-лесно е да следваш стадото, отколкото да се движиш в противоположната посока. Няма значение дали стадото е тръгнало към ръба на ня­коя висока скала - това дори не се и забелязва.

всъщност да, можете. Ето защо от самото начало казахме, че тази книга идва, за да сложи край на безнадеждността.

Първото, което можете да сторите, е да по­стигнете едно ново самоопределение като инди­види. второто е да се самоопределите по нов на­чин като общество. И третото е да определите по нов начин какво означава „успех".

Така ще преосмислите живота си.

Има хора на света, които са го постигнали. И ти можеш да го направиш. И ако достатъчно мно­го хора се заемат с това, цялата „система" може да се трансформира.

Аз нищо не искам от вас да осъществявате. Нямам предпочитания. вашата идея, че Бог иска не­що от вас, е породила много мъки за човешкия род.

Аз не поставям изисквания, само имам наблюдения.

винаги помнете това: Бог не налага изисквания, Бог прави наблюдения.

Аз съм сътворил живота като процес, в кой­то можете да постъпвате според своя избор, за да преживеете онова, което сте предпочели. Това е същността на свободния избор. в зависимост от това, което избирате да бъдете, да вършите и да имате, вие решавате Коя е вашата Същност. Това правите във всеки един момент.

Многократно вече говорих и ще го повтарям често, за да го запомните - и така да възродите спомена за Своята Истинска Същност.

Ако твоят избор е „да трансформираш систе­мата изцяло" и да преобразиш също така и своя живот, има начин да го сториш.

Един от тези начини е да промениш отноше­нието си към така наречения „успех". Определи по нов начин „смисъла на живота". Разбери, че целта на живота няма нищо общо с трите „П". живей според Същностните Концепции на Холистичния живот:

1. Осъзнаване.

2. Истинност.

3. Отговорност.

Какво имаш предвид под „холистичен живот"?

Имам предвид да живееш като цялостно същество. Холистичният живот е процесът на жи­вота на цялостния човек. Това да живееш като единство на тяло, съзнание и дух.

Да живееш като единство на минало, сегашно и бъдеще.

Да бъдеш напълно автентично всичко онова, което избираш в дадения момент и сега. Да осъзна­ваш какво избираш да бъдеш и да си честен и от­говорен в това отношение.

Да живееш по този начин означава да опреде­лиш „успеха" по новому. Любопитното е, че често се случва хората, живеещи така, да постигнат също и по-висока продуктивност, популярност и притежания, но не защото се стремят към това. То просто се случва автоматично. То е страничен, а не краен продукт на процеса, наречен Да живееш Своя живот.

12

Любовта
Моята приятелка все ми казва, че ме обича, но аз не чувствам същото и не зная защо? Кога ще бъде време да кажа: „Обичам те"?

Пол, 16

Никога не е неподходящо да кажеш „Обичам те", Пол, и няма неподходящ човек, на когото да го кажеш.

Ще разгледаме това по-подробно след минута. Но засега нека да отговоря на въпроса ти малко по-конкретно.

Подходящо време да кажеш „Обичам те" е, ко­гато сърцето ти изрече думите, а не умът. Кога­то не е необходимо да се замисляш, когато дори не мислиш, когато си напълно извън мислите, погълнат изцяло от своите чувства.

винаги помни: Казвай „Обичам те" на някого са­мо когато си отвъд сферата на разсъдъчното.

Ха! Добро попадение.

Имам предвид това съвсем буквално. Ако все още разсъждаваш във връзка с чувствата си, не го­вори за тях. И все пак обичай, обичай всекиго. Мъл­чаливо. в тишината на своето сърце. Позволи на целия свят да почувства тази любов.

Когато даряваш любов на всекиго, скоро ще откриеш че имаш желание да изразиш любобта си по определен начин към дадени хора в зависимост от онова, което изпитваш.

Ще преживееш три разновидности на любовта, които ще характеризират твоите взаимо­отношения. Човешкият род ги е нарекъл „ерос", „филео" и „агапе". във времето, в което живееш, вие ги определяте като романтична любов, брат­ска или семейна любов и всемирна любов към Бога и цялото човечество.

Тези три „вида" любов нямат нищо общо с раз­личните „степени" на любов, а no-скоро с различни варианти на любов. И тези различни варианти пре­дизвикват различни чувства, които пораждат раз­лични начини да се изрази любовта.

Любовта може да се дарява еднакво на всички - човек може да чувства силна любов към своя брат, също както и към съпруга си или към цялото човечество. Любовта не е въпрос на сила и количе­ство, а на чувства и тяхното изразяване.

вашите поети и философи са се опитвали да я определят векове наред. Те твърде много се доближават до истината, когато казват, че любовта, то­ва е преодоляване на преживяването на раздвоение.

Тя е чувство за единство, за съединяване, при което разделението отпада, при което разделени-

ето е немислимо. Идеята за раздвоение се превръ­ща в илюзия, а идеята за единство става реалност.

Това е върховната реалност. Това е реалното състояние на нещата. вие не сте разделени един от друг и никога не сте били. Любовта е човешки­ят порив да се докаже това и да се преживее.

Човек разбира, че изпитва любов - към себе си и към другите, когато се отъждестви с интереси­те на другия като Единно цяло.

Както казваш „само секс", звучи сякаш това не е достатъчно, сякаш това е нещо „нередно". Това е старият модел на мислене, за който току-що гово­рих. Сексът „заради самия секс" е нещо лошо, нещо не добро. Хората се срамуват, че имат такива же­лания. Мислите, че ужасно грешите. Тъкмо това е създало толкова много безпокойство във връзка със секса и толкова много чувство за вина. И все пак то­ва е естествено желание. Аз съм го вградил във вас.

Разгледай мотивите си, които те карат да желаеш да бъдеш с нея. Ако почти през цялото вре­ме, когато си с нея можеш да мислиш само за това да правиш любов, тогава помисли какво ти говори това. Недей да мислиш, че тези чувства са „лоши", просто си дай сметка, какво изпитваш. Това е състоянието, в което се намираш.

Сексуалната енергия и сексуалната химия мо-

гат да бъдат много силни през младежките години. Това е нещо съвсем естествено. То не означава, че всичко, което искаш от един човек, е секс, но озна­чава, че си достатъчно мъдър, за да разбереш чув­ствата си и no-на татък да знаеш какво имаш предвид, когато кажеш „Обичам те".

Това, което някои хора са решили, че означават тези думи, е много различно от действителното им значение. За това разбирам какво те обърква и те кара да си задаваш въпроси, когато ги използваш.

По-голямата част от хората смятат, че ду­мите „Обичам те" означават „Твой съм. Аз ти при-надлежа". Или „Ти си мой".

Това много скоро започва да се превежда като „Аз ти дължа нещо и ти ми дължиш нещо. Моята работа е да те направя щастлив и ти трябва да направиш същото за мен."

Думите „Обичам те" не означават тъкмо то­ва, но мнозина желаят и се нуждаят, и настояват те да имат този смисъл. Ето защо толкова много хора искат да ги чуват и затова на някои хора им е трудно да ги изрекат. Затова и на повечето хора им е трудно да отстояват тези думи в живота си.

И така, ако думите „Обичам те" не изразяват всички тези неща, какво тогава означават?

„Обичам те" означава „Бог в мен вижда Бог в теб".

Точно така. Това е друг начин да се каже „Обичам те".

Може да означава и това в зависимост от чув­ствата, които изпитваш. Запомни, че по отноше­ние на любовта, онова, което изпитваш и на­чинът, по който проявяваш чувствата си, са раз­лични при всяко едно взаимоотношение. Но разли­чията в чувствата не трябва да се смесват с раз­личия в нивата на чувствата.

Идеята да гледаш на един човек по специален . начин, е причинила ужасно много затруднения, за­щото чрез нея хората изразяват това, че обичат един човек повече в сравнение с друг, докато душа­та им всъщност желае да покаже, че обича даден човек по различен начин в сравнение с друг. Чувст­вата са различни.

в действителност, вие сте сътворени със способността да гледате на всеки човек през очи­те на любовта.

Не се „очаква" от вас да правите нищо. Кой е този, който да „очаква"? Кой е този, който нарежда? Кой поставя изискванията? Отговорът е - никой.

въпросът е не какво се очаква да правите, а какво можете да правите.

вие можете да обичате всекиго. Еднакво. Не по един и същи начин, но в еднаква степен.

Това е голямата, тайна на любовта.

Запомни завинаги: Любовта не се определя в количествено отношение.

Любовта не е нещо, което можеш да отмер­ваш в различни степени. Не можеш да обичаш един човек „малко" и да обичаш друг човек „много". Ти или обичаш, или не.

Нека да повторя отново - онова, което изпит­ваш към тях, може да е различно. Начинът, по кой­то изразяваш любовта си, отразява твоите чувст­ва, но самата любов не се определя количествено.

Повечето от хората смятат, че тя има раз­лични степени и че така трябва да бъде, но тава е погрешно.