Онези, които извършват промяната
вие сте очарователни същества. желаете да знаете всичко и все пак непрестанно задавате въпроси. Някои измежду възрастните са също такива, но мнозина не са. Твърде много хора не са. Те приемат механично някаква религия или философия, или политическа партия, или и трите заедно и спират да задават въпроси. Смятат, че са намерили отговорите.
Но не са. Светът днес не реагира така, сякаш са му известни някои смислени отговори. И все пак, по-голямата част от света не е готова да приеме това. Хората си мислят, че знаят отговорите. Това не означава, че ти си по-добър от тях, означава просто, че си различен. Различен не означава по-добър, означава само различен.
важното за теб е да разбираш различието. важно-то е да разбираш значението на това да бъдеш различен. А виж, вие младите хора сте на път да го разберете. вие сте в челните редици, но Аз трябва да ви кажа, че да бъдеш различен, само заради различието е детинска игра. Да бъдеш различен, за да утвърдиш определени
ценности, които имат смисъл, това е нещо съвсем различно. Това е ролята на хора, които имат желание техният живот да има смисъл. Не в очите на другите (ти знаеш вече, че това не е важно), а в собствените им очи.
Съществуват хора, които действително са от значение за тази планета със своя живот и тези хора могат в крайна сметка да променят света.
Не е задължително да променят света като станат световни лидери и тяхното присъствие окаже влияние върху цялата планета (макар че някои тъкмо това ще сторят); не е задължително да променят планетата, заставайки пред тълпата и призовавайки я да ги последва (макар че някои ще го сторят); и не е нужно да пишат книги, които да станат бестселъри, да се появяват в интересни филми или да пеят значими песни (макар, че някои ще правят това).
Те ще го променят като се движат тихо из този свят, до голяма степен невидими, но запомняни от всички, до чиито живот се докоснат. Те ще променят света с това, че са различни, ще го променят като постъпват по новому, като се подчиняват на нов ритъм, като живеят живота си по свой собствен начин, следвайки различни закони.
Това означава да бъдеш различен. Това означава да имаш значение, бидейки различен, да утвърдиш своята собствена истина.
Някои биха казали, Но какво значение има това, нищо не се променя! Но тези, които говорят така, не знаят, че животът на всеки един човек мозке да се промени, както и светът може да се промени. Съществуват хора и мнозина от тях младежи, които издигат колективното съзнание наоколо си и в този момент. Някои го правят по публичен начин, други по свой частен, индивидуален начин, но го правят.
Това са хората, които ще донесат промяната. Те са такива. Те постъпват така. всичко се променя, когато влязат в стаята, всичко става по-светло и изглеж-
да различно. Изведнъж всичко изглежда добро и светът, макар и само за миг, се превръща в едно по-добро място. Ти знаеш за какъв тип хора говоря. Познаваш този тип човек. Може би ти се явяваш' точно такъв в момента, може би ти си един от онези, които осъществяват промяната. въпросът е не дали ти си такъв човек, а кое е следващото нещо, което би искал да промениш.
Тъкмо това те е накарало да достигнеш до тази книга. Както ти казах, ти сам си я извикал в своя живот. възможно е тя да е дошла при теб не непосредствено, но това не означава, че ти не си направил активен избор да я прочетеш. На някакво ниво си направил избора, защото в противен случай нямаше да държиш тази книга в ръцете си. Може би на подсъзнателно ниво, но е сигурно, че сам си я призовал.
Защо? Защото желаеш промяна и я желаеш сега. Не следващата година, не в някое друго време, не един ден „в бъдеще", а тъкмо сега. Защото си готов.
Готов си да преживееш тук и сега мъдростта, която обитава в теб, храбростта, която ти принадлежи и истината на своето сърце. Стремиш се да приложиш тази истина в живота, искаш целият свят да прилага своите висши истини, защото трябва да има друг начин да се зкивее. И ти знаеш това. За теб то е очевидно.
Както казах, мнозина не се стремят да откриват нови отговори или да създават промяна. Не сега. Нито когато и да било. Те нямат желание да се вгледат в състоянието на нещата, нито в това какво би могло да бъде. Не са готови.
Но ти си готов. Ти определено си готов, щом си прочел нещата дотук.
4
Диалогът започва
Когато размишлявах откъде да започна този диалог, си спомних за въпросите, които ми бяха задавани многократно под една или друга форма навсякъде, където отивах. Това са въпроси, които очакваха отговор. И така, аз започнах от тях като ги записах на компютър и започнах да записвам първото, което ми дойде наум. Доверих се, че Бог ще вдъхнови отговора им - както отговорите на всички въпроси в настоящата книга.
И нека диалогът започне...
Защо е такъв светът? Защо не можем да спрем да се убиваме и да страдаме? Защо не намерим възможност да се разбираме, да бъдем добри помежду си и да се обичаме? И винаги ли ще бъде все така? Нищо ли не можем да направим, за да променим това състояние на нещата? Нима трябва да се откажа, да нямам на-дежда, да престана да върша нещата различно, защото без това няма да успея? Боже, ако Бог съществува, какво става с този свят?
Щастлив съм, че питаш. Това е добър въпрос. Това са няколко много добри въпроса. Едно прекрасно начало.
Но първо, благодаря ти, че пожела да започнем диалога, благодаря, че Ми даваш шанс да разговарям с теб по този начин. Аз разговарям с теб през цялото време (за което можеш да си даваш или да не си даваш сметка), но не точно по този начин. Така че съм щастлив да имам непосредствена и така открита връзка с теб.
Между другото, да, Аз съществувам наистина. Бог съществува.
По-късно ще поговорим повече за това, сега не искам да се отклонявам от темата. Тези първи въпроси са много важни..
Светът е такъв, защото човешките създания са го направили такъв. Съвсем не е задължително нещата да стоят по този начин, но животът непременно отразява всяка твоя мисъл по отношение на него. Колективните мисли на човешкия род и идеите, акумулирани от началото на времето до този момент, се отразяват в света, който живееш.
Човешкият род не е успял да прекрати убийствата и страданията, защото той има манталитет, свързан с Убийството и Страданието.
Хората, живели преди теб, са вярвали, че убийството е оправдано като средство за разрешаване на недоразуменията или за получаване на онова, което са желали или от което им се е струвало, че се нуждаят.
Те са вярвали, че страданието е естествена част от живота. Някои от тях дори са твърдели, че Бог изисква това да страдаш.
От тези убеждения е възникнало настоящето на човечеството, от тези разбирания възрастните създават своята ежедневна реалност, а и твоята също.
вие сте в състояние да се разбирате, да бъдете добри помежду си и да се обичате, но това изисква да се откажете от тези убеждения, а вашите предшественици не са пожелали да го направят.
Не се отказвай от надеждите си, не спирай да се опитваш да промениш свата до тогава, докато бъдеш удовлетворен от състоянието на този свят. Съществува само една причина да се промени света или да се промени каквото и да било. И тази причина е да изяви твоята Истинска Същност.
Това е смисълът на целия живот.
Какъв е смисълът на живота? Не разбирам какво искаш да кажеш, каква е целта на живота такъв, какъвто е? Какво е неговото съдържание?
Адрия
Смисълът на живота е да създаде условия, при които всичко, Което Е (и което, би могло да се нарече "Бог") може да се самопознае от опит. Казано по друг начин, животът е Бог, който преживя-ва Себе си.
Щом животът, такъв какъвто го живеем на тази планета - с всички убийства, страдания, алчност и егоизъм - това е „Бог, който преживява Себе си", то тогава аз не искам да имам нищо общо с Бога.
Напълно разбираемо е, защото тъкмо сега ти не виждаш Неговия Дар.
Какъв дар?
Дарът, който съм дал на човешкия род.
Ти наричаш този начин на живот „дар"?
Да, защото ти живееш живота точно такъв, какъвто го желаеш. винаги е било така.
Повечето типнейджъри не мислят така. Изобщо не познавам типнейджър, който да мисли така.
Повечето тийнейджъри не желаят живота такъв, какъвто е, защото те не са най-овластените хора във вашия свят, а светът понастоящем се създава от имащите власт във вашия свят. в по-голямата си част това са представители на възрастното поколение. И то не на цялото поколение, а на един малък процент от него.
Зная, зная, че това е проблемът.
Когато вие като човешки род решите, че не желаете повече този начин на живот, топ ще се промени.
Да, точна така, тийнейджърите ще завладеят света.
Тийнейджърите няма да завладеят света, всъщност и ти не искаш това. Нужна е общата мъдрост на хората от всички поколения, за да изградите един свят, в който ви се иска да живеете -един хармоничен свят, в който да съществуват различни гледни точки, в който хората имат различни преживявания и си даряват взаимна радост. Свят, в който човек изпитва вълнението да твори съвместно с другите и различни резултати - резултати, изхождащи от различни гледни точки.
Ето защо тийнейджърите няма да завладеят
света, но през идните години всички хора ще имат повече глас, когато се решава техния живот и тяхното бъдеще. Ако поискате това да бъде така.
Разбира се.
Наистина. Причината толкова малък процент от хората да контролират живота на мнозинството от тях, е, че мнозинството от хората го допуска.
Как могат да не го допускат, когато тези малцина притежават цялата власт - Сам каза току-що, че при-тежабат цялата власт?
властта е нещо дадено, тя не може да се вземе, тя се дава и се дава именно, защото онези, които я дават, си мислят, че са безсилни. Иронията е в това, че те са безсилни, защото сами са предали своята сила. всъщност те притежават цялата сила, която желаят, просто не я желаят.
Значи тийнейджърите притежават цялата сила, която желаят, просто не я желаят - много хубаво.
Точно така, помисли за момент. властта, която родителите ти имат над теб, е тъкмо онази власт, която им даваш ти. Ако ти не искаш да им дадеш власт над себе си, те така и няма да я имат. Ако не искаш да правиш онова, което те ти нареж-дат, те биха били безсилни да се справят с такава ситуация.
Причината, поради която тийнейджърите предават силата си на своите родители, е, че родителите притежават нещо, което тийнепджърите желаят. Това би могло да бъде всичко - като се започне от любов и се стигне до място, където да живеят, храна, облекло, пари, с които да си купят онова, което искат, кола, която да карат и т. н.
Когато престанеш да желаеш онова, което имат родителите ти или вече не се нуждаеш от него, твоите родители губят напълно контрол над теб. Междувременно ти просто се възползваш от поведението си (в случая, подчинявайки се на своите родители) като средство да получиш онова, което искаш. Това е един от начините да се упражня-ва власт.
Звучи ми като манипулация.
Манипулация е, ако не се прави честно. Не е манипулация, ако се прави открито, честно и всеки разбира твоите желания, а ти разбираш желанията на другите. Тогава нещата са взаимни, целите са общи и в такова поведение няма нищо манипулативно.
Оказа се, че ти си този, който притежаваш властта.
Не бях се замислял по такъв начин.
Затова и тази книга е стигнала до теб. Защото си готов да се замислиш по този начин. Разговорът, който ще проведем тук, ще те наведе на много мисли и ще ти открие много тайни.
С други думи твърдиш, че потиснатите хора по света не са всъщност потиснати, че те притежават власт?
Твърдя, че в някакъв момент от време е имало нещо, което те желаят и са продали своята власт, за да го притежават.
Може би са си помислили, че онези, които ги потискат в момента биха им предложили сигур-
ност или no-добър живот и no тази причина повечето от "потиснатите" хора са приели безропотно положението си. възможно е да са предполагали, че ако не приемат положението си безропотно, а възроптаят или започнат да се бунтуват, ще бъдат убити. И тъй като са желаели "да живеят" въпреки обстоятелствата, те са получили онова, което желаят.
Това е истинската сила. Истинската сила ти дава онова, което желаеш.
О, да, разбира се, когато алтернативата е смъртта, ти получаваш онова, което желаеш "като не роптаеш". Да, вярно, наистина имаш много странен поглед към нещата.
Почакай за миг! Съществуват и други хора, които са предпочели алтернативата. Смели хора от всички народи и времена са правили този избор. Ето защо, хората отдават почести на онези, които са се борили и умирали, за да постигнат свобода за другите.
Хората, които в началото се са трудили упорито, за да създадат Съединените щати и да се освободят от тиранията на великобритания, са извършили това с риска да загубят всичко, не е ли така?
Онези, които бяха подписали Декларацията на независимостта, заявяват, че в името на свободата те залагат своя "живот, съдба и свята чест". И наистина са го сторили.
Основателите на Америка са заявявали: "Свобода или смърт". И са били напълно сериозни.
Срещу подобна храброст потисниците са безсилни. в моменти на подобно изявление става ясно къде е истинската сила - и къде е била винаги.
Това е демонстрирано на протежение на цялата човешка история. Щом потиснатите решават,
че животът им не е с нищо по-добър, а no-скоро е лишен от смисъл, те си връщат властта и свалят правителството. Самото правителство, което се е смятало за всемогъщо, неочаквано пада, неспособно по никакъв начин да предотврати собственото си събаряне.
Тъкмо това се случи с онези стари британски колонии, които днес са известни като Съединени щати. Но също така и по целия свят. Последните примери са републиките от бившия Съветски съюз, бивша Югославия и Южна Африка.
Там, където народът заявява: "Дотук, няма повече да търпим", потисничеството бива прекратено. Където народът няма волята и силата да направи това, потисничеството продължава.
Същото се отнася до собственото ти семейство, до собствения ти живот.
Решиш ли, че се отказваш от онова, заради което си продал своята сила, ти си връщаш силата и получаваш онова, което си избрал.
Опрял си се на онази вродена в теб сила, с която си създаден. Може да се нарече Първородната сила. Тя е най-съществената част на твоята Истинска същност.
Тя е това, което нарекох Дар.
„Първородна сила", така ли?
Да.
И ние всички я притежаваме?
Да.
Дори и новородените ли?
Да, само че не го знаят. Не си спомнят. Повечето хора не си спомнят, дори и тогава, когато станат възра-
стни. Повечето възрастни не помнят. Те живеят в нещо като състояние на амнезия, в която са забравили своята Първородна сила.
Какво представлява тази сила и каква можем да правим чрез нея?
Това е Божията сила. Това е Моята сила. Това е Моята Истинска същност. Не са ли ти казвали, че си създаден "по образ и подобие Божие"?
Да, чувал съм това.
И все пак, повечето хора не знаят какво означава то. Мислите, че сте родени от Първородния грях и вярвате в това. А Аз пък ви казвам, че сте родени от Първородната сила.
Но какво да се прави? Не ми отговори на въпроса преди, какво можем да правим с нея?
Да творите.
Да творим ли?
Първородното сила е силата на творчеството.
Какво да творим?
всичко, което пожелаете. всичко, което изберете.
Да, чудесно.
Наистина. Тази сила не е просто нещо, което имате, тя е нещо, което СТЕ. вие имате, вие сте силата да творите и ако знаехте това, целият ви живот би се променил.
Състоянието на света
Щом всички притежаваме тази Първородна сила, по какъв начин се проявява тя и защо повечето хора не я използват?
Нека първо да се спрем на втория въпрос. Повечето хора не я използват, защото не знаят, че я притежават. Те вярват, че са безсилни пред лицето на живота и преживяват онова, което вярват. втората част на отговора е отговор на първата част на въпроса.
„Каквото вярват, това преживяват" - такъв е начинът, по който се изявява силата.
Означава ли това, че преживяваме всичко, което вярваме, че ще преживеем?
Точно така.
Не вярвам в това.
И ето защо, разбира се, не го преживяваш. И същото се отнася за почти всички хора на света. Почти всички хора отричат собствената си сила, те не вярват, че я притежават. Ето защо светът е такъв, какъвто е.
Като стана дума, съществуват множество въпроси за това какъв е светът. Можем ли да преминем на тях?
Разбира се.
Добре, започваме. Трябва ли въпросите да бъдат подредени по някакъв начин?
Не.
Защо не всички хора се раждат умни?
Дани.
Дани, искам да ти кажа една велика тайна. всеки човек се ражда "умен". всеки идва във физическия живот, знаейки всичко, което има нужда да знае, за да осъществи онова, заради което е дошъл. Но не всички хора са дошли да извършат едно и също нещо.
Някои души са дошли в тялото си за едно, други за друго. Ето защо някои изглеждат "по-интелигентни" или "по-умни" в някои научни предмети в училище, а други се справят с други предмети и имат напълно различни дарования.
всеки идва със съвършения дар, за да изяви своята същност. Ето защо вие няма какво да учите, трябва само да си спомните онова, което винаги сте знаели.
Няма защо да учиш новороденото да има доверие, няма защо да учиш детето да обича. За ново-
родените от вашия род тези неща са естествени. Те носят това разбиране в себе си.
животът не е процес на откриване, той е процес на сътворяване. Ти не научаваш какво е твоята същност, а пресътворяваш своята същност, спомняйки си всичко, което някога си знаел и избирайки всичко, което желаеш да преживееш чрез своето Аз.
Защо светът е изпълнен с такава омраза?
Дани, 19, Маями.
Хората се мразят, защото имат погрешни представи един за друг. Освен това те имат погрешна представа за живота и неговата същност.
Тази представа те превръщат във "вярвания", а това ги прави могъщи. виждаш ли, Дани, онова, в което човек вярва, него и преживява.
Защо?
Защото по такъв начин функционира силата, която съм ви дарил. Това е силата да твориш. Това е Първородната сила. Силата, с която сте родени. Силата, която си самият ТИ.
Силата да твориш се изявява в теб по три начина:
чрез твоите мисли чрез твоите думи чрез твоите действия.
А „вярванията" мисли ли са?
Точно така. И зад тях също стои творческа сила. Ти се превръщаш в онова, което мислиш, в онова, което говориш и в онова, което вършиш.
Ето защо светът е онова, което е.
Смяташ, че ние вярваме, че светът трябва да бъде такъв, какъвто е? в никакъв случай. Никой, когото познавам не вярва, че светът трябва да бъде такъв, какъвто е.
Проблемът е в по-широката система от вярвания на хората, които са отговорни за тази планета, а не в индивидуалните убеждения на теб и твоите приятели.
Какво имаш предвид?
Както казах, хората на Земята живеят според убежденията си за това какво е животът. Не е задължително животът да бъде такъв, какъвто е, но хората са убедени, че това е неизбежно. Системата от вярвания на човешкия род се основава на поредица от напълно погрешни разбирания.
Когато тези убеждения се променят - светът също ще се промени.
Защо толкова много хора не притежават нищо, |нямат храна, облекло, дом. Защо поставяш хората в подобно положение?
Зоар
Това е съвършен пример за казаното току-що. Не Аз поставям хората в такова положение, Зоар. Човешките същества сами се поставят в него. Те вярват, че онова, което имате, не е „достатъчно".
Хората са убедени, че няма достатъчно пари, няма достатъчно храна, няма достатъчно облекло и подслон. Убедени са фактически, че няма достатъчно от „нищо" в живота, за да могат всички да оцелеят и да бъдат щастливи.
Поради това си убеждение те смятат, че се налага да си съперничат, за да получат „онези неща,
които не са достатъчни".
Илюзията за недостатъчност е една от основните илюзии на хората. Толкова много от техните решения и действия се основават именно на тази илюзия.
Ако наистина мислиш, че "няма достатъчно" от нещо, което ти е истински нужно, за да оцелееш (или просто, за да бъдеш щастлив), ти ще се бориш със зъби и нокти да получиш колкото се мо-же повече от него. Човешкият род е правил това в продължение на хиляди години.
Готови сте да превърнете всичко в съревнование. вашата икономика е основана на конкуренцията и който спечели съревнованието, той получава парите. вашата политика е основана на конкуренцията, печелившите получават властта. вашите религии също се конкурират, печелившите се надяват на небесна награда.
Някои от представителите на човешкия род дори си мислят, че небето не е "достатъчно" и се конкурират кой да го притежава!
всичко това е безумие, особено като се вземе предвид, че има достатъчно от всичко за всекиго, ала повечето от представителите на човешкия род не знаят това и грубо се конкурират помежду си. Те дори се убиват заради благата, които не са достатъчни.
Онова, което е необходимо, Зоар, за да може всеки човек да има достатъчно храна, облекло и подслон, е хората на Земята да споделят по равно всичко, което притежават. Ако те го споделяха по равно, щяха да установят, че има повече от достатъчно за всеки човек, за да може той да живее щастливо.
Можеш да спомогнеш за това светът да го разбере. Това може да стане като отстъпиш отвъд илюзията, като отхвърлиш идеята за недо-
статъчност, като покажеш на всеки наоколо си истината по този въпрос.
Просто споделяй. И споделяй с широка ръка. Давай повече, отколкото си мислиш, че можеш да дадеш и ще откриеш, че "има още там, откъдето то е дошло".
Как се чувстваш, когато виждаш своите деца да унищожават (или да приемат така, сякаш им се полага) всичко, с което си ни надарил?
Ариел
Ако очаквах нещо в замяна, сигурно щеше да бъде депресиращо, но Аз не влагам очаквания за определен резултат в онова приключение, което предприемаме заедно. И не се "нуждая" нещата "да бъдат" еднозначно определени.
Ако желаех нещата да стоят по точно определен начин, не мислиш ли, че щях да успея да го постигна? Що за Бог щях да бъда, ако не можех?
Аз не съм сътворил живота, за да "бъде всичко на Моето". Сътворил съм живота, за да се разгърне твоята същност. Именно чрез този процес Аз постигам Своята воля, защото Моят избор се състои в това, ти сам да определиш кой си и какъв си, както и кой и какъв искаш да бъдеш - като индивид, както и като общество.
Аз наблюдавам, че много хора „унищожават" (или приемат за нещо, което им се полага) много от онова, което имат и това не е в техен интерес. То не им позволява да преживеят нещата, които желаят.
Те твърдят, че искат да отидат в Сиатъл, но са се отправили към Сан Хосе. Настояват, че желаят един свят на хармония и любов и живот, изпълнен с радост, щастие и изобилие, но правят всичко, което противоречи на мира, хармонията и лЬбовта, правят невъзможно преживяването на радост, щастие и изобилие.
Интересното е, че това става, защото не знаят как да постъпят. Хората притежават всички средства, с които да сътворят живота на своите най-върховни мечти, но те просто предпочитат да не ги използват.
Защо?
Защото не вярват, че тези средства са функционални или защото дори не си спомнят, че ги притежават, а може би защото, както казахме вече, имат желание да запазят нещата такива, каквито са.
Сподели с приятели: |