Какво желаят тийнейджърите най-много от всичко?

По време на пътуванията си по света започнах да си давам сметка, че има твърде много неща, които младите хора твърдят, че искат и твърде малко из-между възрастните ги чуват. Ето някои от нещата, които чух:

вие желаете по думите на Роберт Кенеди да от­криете един нов свят, да създадете място, където няма ненужни и безсмислени неща, където да няма лицемерие и разделение между хората, а това означава да няма по­вече гняв помежду ни, да няма противоречия и битки, да няма войни.

вие желаете място, където ние хората да споделя­ме всичко и то без да правим разлика помежду си, къде­то да не крадем едни от други и да живеем без да се при­криваме, където да не се ограбваме, защото не желаем да открием нещо на другия, където да не се нараняваме и оскърбяваме, защото знаем, че по този начин нараня­ваме само себе си.

вие желаете място, където да не се криете един от друг, да не се лъжете, да не се отбягвате, а да се стремите един към друг, да се прегърнете, да се обича­те така, както отговаря на вашето предназначение по всяко време, на всяко място, навсякъде - защото жи-вотът е предназначен да се обичаме. Да обичаме всичко.

Тук аз не говоря за секса. Хората, които смятат, че съм намекнал току-що за секс, живеят със стерео­типни, предсказуеми идеи от преди половин век. Тий­нейджърите разбират, че тук аз говоря за любов.

Говоря за това да живеем живот, в който да има любов към живота, а не омраза към живота; говоря за живот, който обгръща живота, а не го отхвърля, кой­то уважава живота, а не го опорочава с всяко действие, мисъл или дума, който подкрепя и поддържа живота, а не го отнема, не го лишава от същността му и не го унищожава.

Говоря за това да се живее по такъв начин, че да се дарява живот на живота, не да се изсмуче всичко, кое­то може, от живота.

Да се живее така понякога означава и секс, но сексът съвсем не е основното, той е само част от всич­ко. Любовта е всичко. Ние ще поговорим и за секса в тази книга, защото хората имат много предразсъдъци, свързани със секса, направо е невероятно. Но в тази книга се твърди нещо по-мащабно по отношение на жи­вота.

Любовта е главното във всичко.

Добре, ето това е. Сега дори няма да се налага да довършиш четенето на тази книга. всичко се съдържа в това изречение. Любовта е главното във всичко.

Но ти вече знаеш това, нали?

Да, ти вече знаеше това.

Смисълът на тази книга не е да ти каже нещо, ко­ето досега не си знаел. Смисълът на книгата е да те върне към онова, което знаеш и да ти даде смелостта да го намериш и живееш с него. Дори и когато остарееш u когато се превърнеш във „възрастен". Дори и когато станеш част от света, който се стремиш да проме­ниш. Особено когато станеш част от този свят.

Това са нещата, които много млади хора ми казаха, че желаят. А има и още нещо. Най-важното от всичко. Аз го запазих за накрая, защото то е толкова важно за всички вас и за всички хора навсякъде, по света. Това е проблемът, който стои на първо място в списъка ви.

Свободата.

вие желаете свобода.

Защо родителите ни не са в състояние да ни оставят да бъдем такива, каквито сме, вместо не­престанно да ни казват какви те желаят да бъдем?

Сандра, Блумингтън, Илинопс

Това е най-голямото предизвикателство, с ко­ето се сблъскват родителите - да спрат да на­правляват живота на своите деца.

Родителите хранят толкова големи надежди за децата си, толкова мечти и стремежи.

Да, но това са техните мечти и стремежи, не нашите!

вярно е, но никак не им е лесно да се откажат от тях, когато имат толкова дълбоки чувства към вас, когато ви обичат толкова много и особено, когато искрено смятат, че знаят кое е най-добро за вас!

Не е лесно и за това защото същите тези ро­дители са били хората, на които сте разчитали, от които сте зависели дълги години да ви направ­ляват и да ви ръководят.

Трудно е човек да се откаже от тази роля. Трудно е да се сложи край на подобни отношения.

Можеш да помогнеш на родителите си като преди всичко разбереш колко им е трудно на тях „да се примирят" и като им оставиш време да пре­минат от ролята си на хора, които дават съвети в ролята на хора, които те изслушват без да те направляват.

Най-вероятно ти никога няма да престанеш да се обръщаш към родителите си за съвет, защо­то техният съвет често е много добър.

Това да преминат от даването на „наставле­ния" към даването на „съвет" или към това да те на­сочат към собствената ти вътрешна мъдрост и ис­тина, може да се постигне от родителите на много ранен етап от живота на техните деца - дори по-рано, отколкото си мислят. Това е особено валидно, ако са отглеждали децата си с любов, а не със страх.

Деца, които се страхуват да не направят грешка, трябва да бъдат наблюдавани отблизо през по-дълъг период от време. Деца, които оби­чат да правят грешки могат да бъдат „пуснати" на много по-ранна възраст.

Нима е възможно да обичам да правя грешки?

Много просто! Когато знаеш, че ще бъдеш възнаграден за тях!

всички деца (и всички хора) всъщност биват възнаградени за „грешките", които правят. Тяхната награда е онова, което научават от случилото се.

О, прекрасно. все пак някаква „награда".

Почакай малко. Това не е нещо дребно. Онова, ко­ето научаваш от живота, може да ти донесе невероятна полза. Учените разбират това, ето защо всъщност учените-изследователи си търсят „греш­ки". Един експеримент, който се е „провалил", е екс­перимент, който е дал добър резултат.

Това се отнася и до всички други страни на жи­вота. Наградите за всяко действие и решение са огромни и ти наистина започваш да ги оценяваш, когато си дадеш сметка за тях и ги разгледаш в та­зи светлина.

Няма човек на земята, който в известен мо­мент от живота да не разбира, че онова, което му се е струвало огромна грешка, се е оказало всъщ­ност голямо благословение.

И ти един ден ще разбереш в края на краища­та, че такова нещо като грешка не съществува.

Много интересен поглед към нещата.

Това е „поглед", който може да промени целия ти живот.

Само помисли: Грешката е друга дума за „про­вал", а човек не може да се провали. Провалът е не­разбиране за каквото вече споменах. Той е илюзия.

Не можеш да се провалиш в нищо и твърдей­ки, че нещо е било „грешка", е само посочване на ед­на гледна точка. Ако разглеждаш „грешката" като стъпка по пътя, чрез която достигаш там, докъде­то искаш, ти изобщо няма да я смяташ за „греш­ка". Ще я разглеждаш като напредък.

Тогава тя ще бъде нещо съвършено и ти ще бъдеш благодарен за нея. Може дори да отпразну­ваш грешката си!

в истински добрите компании собствениците и ръководителите честват „грешките" на своите подчинени, понякога дори организират празненст­во и дават допълнително възнаграждение.

„вече знаем какво не искаме и как да не го пра­вим", казват те. „Това е огромен напредък, гаран-

тиращ нашия успех!"

фирмите, които провеждат подобна полити­ка, създават работници, способни да изобретяват, да се разгръщат и да не се страхуват да поемат рискове. А по този начин се постигат най-големи­те резултати - което едно добро управление съвършено разбира. Добрите ръководители разби­рат, че всяка грешка е напредък.

Добрите родители също разбират това.

винаги помнете: всяка грешка е напредък.

Децата, които получават награди, прегръдки и милувки и биват поощрявани по всякакъв начин, когато вършат своите детински „грешки", ще обикнат това да правят „грешки". Те ще проща­ват и ще се превърнат във възрастни, които оби­чат да живеят живота.

Няма да се страхуват от собствената си сян­ка (както и от нищо друго). Ще пораснат уверени и способни да преодолеят ограниченията и да се из­правят пред предизвикателствата на живота, да превърнат тези предизвикателства във възможно-сти да преживеят собственото си величие.

Господи, трябва да поговориш с родителите ми!

Шегуваш ли се? Аз говоря с тях.

Свободата не е нещо, което ти се дава от другите хора. Свободата е основата на Твоята Ис­тинска Същност. Думите Свобода и Бог са взаимозаменими. Бог е Свобода. Свободата е Бог. Твоята

душа е индивидуализиран аспект на божествено­то. Това е основата на твоята същност. Ако душа­та може да бъде изразена с едно чувство, това чув­ство е свобода.

И също Любов.

Но Любовта е, разбира се, Свобода, получила израз. И Свободата е израз на Любовта. А Любовта изразява Свободно онова, което е Бог!

виждаш ли тук цялостната картина? всичко е Едно и Също Нещо. Ти просто даваш различни назва­ния на Единственото, което съществува.

Поставям основите на отговора си.

Питаш защо родителите ти не могат да ти дадат свободата, която желаеш и аз само казвам, че ти вече притежаваш тази свобода, защото сво­бодата е твоята истинска същност.

Ако има нещо, което не си или да не можеш да правиш като това да оставаш навън след вечер­ния час, то е защото си избрал да не го правиш.

Не, ти сам се спираш. Мислиш ли, че няма де­ца, които са оставени навън по-дълго, отколкото родителите им искат? Или такива, които са избя­гали от дома си на 14, 15 или 1в години без повече да се завърнат?

Точно така.

Разбира се, че не. Казвам, че трябва да упражняваш свободата да постъпваш според избора си, но да знаеш, че изборът е твой.

Казвам, че можеш да упражняваш свободата да зачиташ вечерния час на своите родители или не. И ако избереш да го зачиташ, не казвай, че роди­телите ти те принуждават. Ти правиш всичко, ко­ето правиш, по свои собствени причини, а не зара­ди техните.

Помниш ли примера с гледането на детето?

Хората често искат да изкарат другите отго­ворни за собствения си избор и преживявания. Свобо­дата означава да разбереш, че ти си този, който пра­ви избора и ти създаваш своите преживявания.

С други думи, правиш това, което правиш, с цел да получиш нещо от него.

Никой не може да бъде „принуден" да върши каквото и да било. Хората могат само да се чувстват принудени.

Разбирам, че ти го виждаш по този начин. всъщност единственото, което хората правят, е избор.

Твоите избори винаги отразяват желанията и ценностите ти. Това се отнася до всичко. Избори­те ти отразяват твоите представи за това как­во си и какво искаш да бъдеш. Няма съмнение, че е така. И все пак твоите избори не показват, че ня­маш свобода, а тъкмо обратното.

Запомни винаги: всяко действие е акт на само­определение.

За всеки пример, който ми дадеш, че някой е бил „принуден" да извърши нещо, мога да ти дам пример с друг, който е извършил точно обратното.

Съществуват родители, които са напускали своите деца, а не са ги отглеждали. Родителите не отглеждат децата си, „защото са длъжни". Твоите родители не отглеждат теб, „защото са длъжни". в момента, в който разбереш това, ще погледнеш на родителите си в друга светлина.

Има деца, които са избягали от родителите си, за да не им се подчиняват. Децата не се подчи­няват на родителите си, „защото са длъжни". Ти не се подчиняваш на родителите си, „защото си длъжен". в момента, в който разбереш това, ще видиш живота си в друга светлина.

Има хора, които са предпочели смъртта пред определен начин на живот. Те не правят онова, ко­ето правят „защото са длъжни".

вече водихме този разговор и ти каза същото и преди.

Повтарям го, защото то означава да постиг­неш една значителна яснота. Когато достигнеш до този момент, когато го разбереш, всичко се про­меня - включително начинът, по който преживя-ваш себе си и останалите хора в своя живот.

Запомни това завинаги: Никой не върши нищо, което няма желание да извърши.

Добре, добре, но ти така и не разбираш истинския ми въпрос. Защо родителите налагат вечерен час на деца­та си? Защо ограничават свободата ни по някакъв на­чин? Защо не могат просто да не ни се месят?

Родителите ти не ти се месят. Те ти пропра­вят път. Те изглаждат онзи, който би могъл да бъде доста каменлив път. Няма да бъдат винаги до теб, за да ти махат камъните от пътя, но докато са, опитай се да видиш дали ти е полезно да ги ос­тавиш да го правят.

Е, добре. Нека да се опитаме да проникнем в умовете на твоите родители.

Да постигнеш най-пълното проявление на всичко, което си тук и сега, във всеки миг е трудно постижение. Ето защо съм ти предоставил един цял живот за това.

Чувствал ли си се някога изправен пред голямо затруднение? Имало е много почивни дни, в които си бил затруднен просто от голямото домашно, което е трябвало да напишеш, нали така?

Добре, представи си сега, ако всички избори на твоя живот се представят пред теб точно тук и сега - всички избори по отношение на твоето

съществуване, на твоите ценности, на всяко зна­чимо житейско преживяване. Мислиш ли, че ще из­питаш известно „затруднение"?

Ако се почувстваш затруднен, то ще бъде, за­щото не си спомняш напълно каква е истинската ти същност. Твоят живот е процесът, чрез който си спомняш това. Ако „живееш живота по малко всеки път", ще можеш по-добре да възприемеш всички знания, които животът ти предоставя.

Зная, че можеш да ме разбереш. Ако се грижиш за малкия си брат, за което споменахме по-рано, ти ще му позволиш да направи някои неща, но дру­ги няма да му позволиш, не е ли така?

Няма да се научиш. Не можеш да научиш нищо, ако не ти се позволи да го научиш.

Разбирам. Няма да научиш нищо за живота, ако родителите ти не ти позволяват. Онова, ко­ето родителите ти се опитват да направят, е да те предпазят от необходимостта да получа­ваш трудните уроци в живота. Те са с добри наме­рения. Но ако не са внимателни, ще те обкръжат с правила, ограничения, наставления и забележки, които няма да ти позволяват да се справяш пред реално важни избори в своя живот - и също така няма да се справяш с резултатите от това, кое­то си избрал.

въпросът за родителите е не дали да позволя­ват на децата си да се изправят пред действител­ността и да направят своите избори, а кога и колко от тях да им дадат възможност да направят в даден момент.

Това е решение, което трябва да се взема съвместно с децата.

Не е така с родителите, които знаят какво правят. Добрите родители уважават факта, че техните деца са просто по-млади човешки същест­ва с всички произтичащи от това права и желания на всяко човешко същество навсякъде по света.

Но може би родителите ти просто продължа-ват онзи опит, който те са получили като деца, мо-же би тези забрани са им били налагани от техните собствени родители. Ти можеш да прекъснеш тази верига като говориш с тях и се вслушваш в тях.

Как могат родителите да очакват уважение, но да не ни отвръщат със същото уважение?

Петър, Москва, Русия

Някои сред по-възрастните не знаят как да за­читат и уважават своите деца. Идеята за „уваже-ние" на едно човешко същество, което е толкова " по-младо от теб и на което си дал живот, им е напълно чужда.

Това обикновено са хора, които смесват „уважение" със „страх" вместо да свързват „уважението" с „любовта". Те уважават другите - хората, които са по-възрастни, по-силни и имат по-голяма власт благо­дарение на своето положение или по друг начин, защо­то се страхуват от това, което може да им се слу­чи. Хората, които уважават другите, понеже ги оби-

чат, no-лесно уважават u собствените си деца.

Добрите родители проявяват такова разби­ране и действат в рамки, в които да има не много задължителни правила и наставления. По-скоро предлагат на децата си (в зависимост от тяхната възраст) шанса да творят заедно с тях условията на живота, който живеят съвместно.

Но как да постъпя с моите собствени родители?

Седни с тях и поговори и то така, както ние тук разговаряме.

Ако това е истина, ако действително е така, покажи им го. Кажи: „Мамо, татко, не искам да про­явявам неуважение и не искам да влизам отново в спор с вас, но имате ли нещо против да прочете­те нещо, което ще ви дам?" После им дай тази кни­га отворена на тази страница.

Тогава упражни правото си на свобода. Използ­вай своята Първородна Сила. Можеш да пренебрег­неш родителите си и да приемеш последствията или мажеш да избегнеш последствията, без да пре­небрегваш родителите си. Такъв е твоят избор.

Това е изборът, който ще имаш оттук на­татък през целия си живот. Нищо няма да се про­мени. Само „участниците" в тази „драма" ще

бъдат различни. Сценарият ще бъде същият.

Ти винаги ще се изправяш пред избор между онова, което желаеш и което си готов да бъдеш, вършиш и имаш, за да постигнеш желаното. Това е процесът, чрез който ще постигнеш собственото си самоопределение.

През целия си живот ще постигаш самоопре­деление - ще решаваш и разкриваш Истинската си Същност чрез своите стремежи. Знаеше ли това? Ако желаеш да знаеш как живеят хората, които са постигнали високо развитие, погледни какво нари­чат „щастие".

По-нататък ти се самоопределяш чрез волята си за това какъв да бъдеш, какво да вършиш и как­во да имаш, за да преживееш стремежите си.

Онова, което преживяваш с родителите си, е просто подготовка за онова, което ще преживя-ваш през целия си живот. Този процес може да бъде радостен, ако наистина разбереш какво става, за­щото това е процес на проява на свобода.

9

Секс

Защо родителите ми побесняват, когато стане дума за секс? Боже мой, те наистина побесняват. Созан, 14, Спартенбьрг, Южна Каролина

Повечето родители „побесняват" по отноше­ние на секса, защото техните родители са „побес­нявали", когато стане дума за секс. А родителите на техните родители са побеснявали във връзка със секса, защото на свой ред собствените им ро­дители са побеснявали. Това продължава столетия.

Не на всички места и не във всички култури. Има култури на вашата планета, където сексът не се разглежда като нещо срамно или притеснител­но, нещо, което трябва да се крие и да не се гово­ри за него и което трябва да се върши на скрито.

И все пак, на повечето места се наблюдава именно това.

Мнозинството от хората дори се срамуват от собствените си тела или просто се страхуват от тях. Те се стремят да ги прикриват максимално и дори приемат закони, които правят задъмки-телно това да скриват телата си.

И защо? Защото мнозинството от хората се боят от това, което може да се случи, ако се ви­дят голи един друг. Те си представят, че ще ги об­земат необуздани желания, умовете им ще се изпълнят с нездрави фантазии и животинските ин­стинкти ще се развихрят, така че те няма да мо­гат да ги контролират. (въпреки факта, че в ку­рортите, където се правят слънчеви бани или в ну­дистките къмпинги не се случва нищо подобно.)

в някакъв момент мнозина хора са стигнали до убеждението, че повечето от приятните неща са „лоши" за тях и че да преодолеят собствените си желания и да ги отхвърлят е нещо, с което могат да се харесат на Бога. в някакъв момент от развитие­то на човечеството те са породили идеята, че страстта към земните неща ги лишава от небесно­то. И така те са приели отричането като духовна практика. Това е практиката да си отричаш земни­те удоволствия, за да се концентрираш върху оно­ва, което е „наистина" важно - което няма нищо об­що с щастието тук, а no-скоро с това да спечелиш щастие на небето - или както се изразяват някои източни мистици - да постигнеш „просветление".

Ти не можеш да отричаш Истинската си Същност, за да Бъдеш Истинската си Същност. Първата крачка, за да бъдеш свят, е да бъдеш цяло­стен.

Запомни завинаги: Първата крачка, за да бъдеш свят, е да бъдеш цялостен.

Когато отричаш някаква част от себе си, ти отричаш един аспект на своята същност, който Аз съм сътворил. все едно да твърдиш, че Аз не съм знаел какво правя. И още по-зле, че съм знаел точно какво правя и сега искам от теб да го преодолееш.

Да отхвърлиш нещо, не означава да го използ­ваш по различен начин. То означава да не го използ­ваш въобще. Сексът - и красотата на секса, страстта на секса, вълнението на секса, както и вълшебството на секса, чистата и необуздана ра­дост и удоволствие от секса - това са неща, кои­то са ви дадени от Мен. Да ги отхвърлите, това означава да отхвърлите и Мен Самия.

Затова не отхвърляйте секса, нито другите прекрасни и удивителни неща, които съм ви дал в живота. Просто отхвърляйте всяко пристрастие към тях. Това е нещо различно от изискването да живеете без тях. Това е отбелязване на факта, че можете.

Затова ли хората са превърнали секса в нещо срамно, защото са сметнали, че Бог иска те да го отхвърлят?

Ако трябва го изразим по прост начин, така е. Било е време, когато хората са възприемали сексу­алните си желания и поведения като естествени и радостни проявления на живота. Не са се срамува­ли и не са се чувствали неудобно от тях.

После вашата културата започнала да учи, че да се занимаваш открито, радостно и доволно със секс, означава да „проявяваш своята низша приро­да" и че това е неприятно на Бога.

Някои групи от хора и религии са проповядва­ли, че единственият начин да се постигне святост

и просветление, е да се въздържаш напълно от секс.

Други са съзнавали, че ако всеки се въздържа, човешкият род ще изчезне и затова са проповядва­ли, че сексът е необходима част от живота, ако се създават деца, но че създаването на деца е единст­вената цел и оправдание на секса.

Това е означавало, че да се прави секс по други причини, освен създаване на поколение, не е позво­лено. Не трябва да се контролира раждаемостта, извънбрачният секс е непозволен, сексът между млади хора (които не са в състояние да създават семейство и да отглеждат деца) е абсолютно не­позволен.

Да се любиш поради чиста страст и за физиче­ско удоволствие, да не говорим поради това че го­риш от истинска любов и искрено желание да се съединиш с любимия човек, се е смятало за наруше­ние на „свещената природа" на секса.

Днес това мислене до известна степен е про­менено и в много общества съществува по-голяма търпимост по отношение на секса. И все пак труд­но е да изживееш насладата му, ако трябва да се прокрадваш и криеш.

Разбира се, до голяма степен радостта от сек­са се състои във волята да проявиш отговорност към тези енергии. Това е вярно по отношение на всичко живо.

Когато хората действат безотговорно във всяка сфера на своето поведение, те могат да по­родят грижи, усложнения и нежелани последици в своя живот и в живота на другите.

Съществуват три основни Концепции в Холистичния живот (които ще разгледаме по-късно), и отговорността е една от тях. Когато хората действат с чувство за отговорност, те могат да изпитват радост.

Но дори и днес, когато хората са с по-отворено отношение към истината за секса - тази есте­ствена наслада на всички човешки същества, топ е заклеймяван от миналото по такъв начин, че някои хора дори не могат да изрекат точното наимено­вание на определени части на тялото и не си поз­воляват дори да поглеждат към тях. Най-обикнове­ната голота се нарича „нескромност".

Казано просто, много хора се срамуват от са­мите себе си. Човешките същества са започнали да се срамуват от собствените си тела.

А когато се отнася за децата им, мнозина ро­дители наистина „побесняват" във връзка със секса.