Разговори с бога за младите нийл Доналд Уолш

Нищо. Това е въпросът. Няма нищо „лошо" в това да променяш отношението си към „добро­то" и „злото", защото това е полезно с оглед на за­явените от теб намерения.

Ако заявяваш, че желаеш да живееш в мир и хармония, а след това кажеш, че е „зло" да нараня­ваш и убиваш в самозащита, това може би не ти е полезно.

Може би ще дойде времето, когато на земята вече няма да бъде полезно хората да убиват и да нараняват в момент на самозащита, но това мо­же да се случи само в едно високоразвито общест­во, което разбира, че Азът няма нужда да бъде за­щитаван, защото не може да бъде наранен, засег­нат или унищожен.

в момента вие не разбирате това, а вашите идеи за доброто и злото винаги ще отразяват на­стоящите ви разбирания. Ти наричаш „добро" оно­ва, което описва най-точно начина, по който мо-жеш да постигнеш преживяването, към което се стремиш в момента.

Значи „доброто" и „злото" са нещо променливо?

Да, то се променя в зависимост от времето и мястото.

Може би не е „лошо" да караш кола със 120 ми­ли в час, ако се опитваш да спечелиш състезанието „Индианополис 500", но може да бъде много „лошо", ако се опитваш с такава скорост да стигнеш до магазина. Зависи какво се опитваш да направиш.

Ако пътуваш в западните щати и искаш да стигнеш в Сиатъл, не е „морално зло" това да тръгнеш на юг и да се отправиш съм Сан Хосе. То­ва не е въпрос на „добро" и „зло". въпросът е само дали ще стигнеш там, където си се отправил.

Следователно доброто и злото не съществу­ват в абсолютен смисъл, а като оценка в момента на това какво е полезно и какво не е полезно. вие ка­то индивиди и като общество сами правите тези преценки в зависимост от онова, което искате да преживеете и от отношението към себе си във връзка с всичко съществуващо.

Ако разглеждаш себе си като Едно Цяло с всич­ки останали и всичко, което Е, ти ще имаш едни представи за това кое е полезно и кое не в мисли­те, думите и действията си. Ако разглеждаш себе си отделно от всички и всичко, което Е, ще имаш други представи.

Зависи от това към какво се стремиш (в най-общия смисъл, в какво виждаш Целта на живота) и как преживяваш връзката си с всичко, което съще­ствува (как определяш Собствената Си Същност).

И тук основна роля има вярата.

Точно така. Твоите убеждения пораждат оп­ределени норми, убежденията на друг човек ще по­родят друг комплекс от норми. Убежденията на об­ществата като цяло поражда една форма на кул­тура, която се разгръща отново и отново в колек­тивната история. И именно вашата колективна история като човечество го доказва.

Да, именно религиите би учат на разделение, чувството за недостиг, превъзходство, провал, осъждане и заклеймяване. Това са убеждения, които ви закрепостяват към системата на Абсолютно-то Добро и Зло и към културната история на раз­делението, която убива много измежду вас.

Скот, Аз не съм изолационист, нито съм нето­лерантен. Смятам, че ти говориш за един друг Бог тук, може би това е Бог, когото са те учили да виждаш. Богът, който е резултат от вашите ко­лективни представи .

Освен това, както казах само преди миг, Аз не заклеймявам никого за нищо. Повтарял съм това на човешкия род все отново и отново чрез много из­точници в продължение на много години.

Мнозина хора, на които съм разкрил тази ис­тина, са предали моите думи на света, включител-но духовни водачи като Папа Йоан Павел II.

На папската аудиенция в Рим на 2в юли 1999 го­дина, папата заяви:

"вечното проклятие никога не е инициатива на Бога, то е самоналожена инициатива на онези, които са избрали да отхвърлят Божията любов..."

Това заявление на Папата е напълно точно. То

означава, че Аз никога не бих ви наказвал, но вие са­мите можете да се накажете, вие можете да създа­дете собствения си ад.

Самонаказанието е просто твоето решение да осъждаш самия себе си и да отхвърляш Моето съществувание и Моето присъствие като по този начин се отделяш от Мен.

Нима Папата е казал, че „вечното проклятие никога не е инициатива на Бога"?

Да. Направи и някои други много смели изявле­ния във връзка с рая и ада през същия този период на юли 1999 година. Можете да ги откриете в ста­тиите във вестниците по този въпрос.

в тези репортажи в пресата бяха отбелязани неговите твърдения, че Небесното царство не е някакво място, това е интимна връзка, която от­части може да бъде преживяна на Земята.

второ, в пресата бе съобщено още за твърде­нието на папата, че идеята за Небесното царство като място на небето произтича от метафорич­ния библейски език, в който се противопоставя мя­стото обитавано от човечеството на мястото обитавано от Бога.

Но от Стария Завет става ясно, че Бог „не мо­же да бъде затворен на Небето", че Бог чува чо­вешките молитви, че взема участие в човешката история и че „чрез благодат вярващите могат да се въздигнат" до Божието присъствие, както казва папата.

И накрая по отношение на ада папа Йоан Павел II каза, че вечното проклятие не е някакво външно наказание, наложено от Бога. То е вътрешно състо­яние на разделение от Бога.

И тогава, Скот, бе изразено едно от най-уди­вителните твърдения на папата. Той каза, че то-

ва дали човешките същества са в ада или не, „си ос­тава реална възможност, то не е нещо, което ние можем да знаем".

До този момент нито един папа или християн­ки учител с известност не е стигал никога до идея­та, че не можем да бъдем абсолютно сигурни за то­ва дали душите отиват в ада, който според хрис­тиянските учители е място на „вечно наказание". И ето че духовният водач на най-голямата християн­ска църква на вашата планета заявява, че той не може да бъде сигурен по отношение на това.

И други религии също промениха тона си и омекнаха по отношение на официалните твърде­ния, свързани с ада и проклятието, през последни­те години. И тези последни твърдения на светов­ните духовни водачи са важни знаци, че възгледите на света по отношение на Мен се променят.

Сега вие можете да престанете да живеете в постоянен „страх от Бога" и да постигнете при­ятелство с Бога, вместо „взаимоотношения на страх от Бога". Това не е малка промяна. Не е ня­каква незначителна вариация. Това променя всичко.

По какъв начин?

Нашите взаимоотношения могат да станат взаимоотношения на л!обов, а не на ужас.

вълнуващото е, че когато вие хората преста­нете да се страхувате от Мен, можете да преста­нете да се страхувате и един от друг. Можете да започнете да вярвате в най-висшата истина за Бо­га (която е, че Аз никога не бих наранил никого) и в най-висшата истина за живота (че той е вечен, че любовта е всичко, което е, и че Бог е достатъчен за всички, че животът стига за всички и в живота има достатъчно за всички), най-висшата истина един за друг (че вие всички сте единно цяло) и нап-

висшата истина за вашето благословено битие (това, че неговата цел е вечно да се развивате и че то не може да бъде разрушено при никакви обсто­ятелства).

Това променя вашето отношение към Мен, отношението ви към самите себе си и вашите от­ношения помежду ви.

Това променя целия свят.

Религиите на Земята настояват, че има само един път към Бога и че този път е техният. Привържениците им вярват и проповядват това с такава страст, че им се струва, че в Моите очи превъзхождат останалите. Те приемат за реал­ност илюзията за превъзходство.

Мнозина от тях вярват, че трябва да убеждават другите да приемат собствената им вяра и по този начин изпълняват своята отговорност към Мен.

И най-сетне, някои религии и техните последо­ватели вярват и проповядват, че представители­те на другите религии трябва или да приемат тях­ната вяра, или да бъдат премахнати и унищожени.

Тези мисли и идеи са дали оправдание за етни­чески прочиствания, за религиозна нетолерант-ност и така наречените „свещени войни".

Както казах и по-рано, тези идеи произтичат от вярата в цял комплекс от илюзии, около които хо­рата изграждат собствените си разбирания, своите философии, религии, политически и икономически си­стеми. Илюзията за превъзходство е една от тях.

Тези илюзии не са реални, но са изградени така, че да изглеждат реални поради силата, която хора­та са им придали.

Нищо чудно, че светът е това, което е.

Да. Той съществува в рамките на една верска си­стема на страха, липсата и фалшивото превъзход­ство. Повечето от институциите по света, не са­мо религиозните, но и политическите, икономичес­ките, образователните, социалните и институции от всякакъв вид - съществуват в рамките на тази парадигма и функционират при тези условия.

Ето защо се водят толкова много войни по по­вод на това кой има „вярна" и „правилна" религия, кой има „вярната" и „правилна" политическа сис­тема, „вярното" и „правилно" количество от „бла­га" на Земята, които хората смятат, че са „недо­статъчни".

Това е борбата да придобиеш „блага, които са недостатъчни за всички" - в категорията на кои­то, за жалост", се поставя и Божията любов - и това поражда войните.

в бъдеще е възможно да добавите и водата към този списък.

Какво?

Поради вашия начин на живот е възможно да породите ситуация, в която водата да стане част от „благата, които не са достатъчни". в много ча­сти на света това вече се случва. И така, през XXI век може да възникнат водни войни.

Помниш ли как сте нарекли най-големите си войни - Първата световна война и втората све­товна война?

Да...

Сега може да възникне Първа водна война и втора водна война, ако стигнете до там. При

днешната технология една война може да сложи край на всичко.

Божичко, каква чудесна картина, чудесно предсказа­ние.

Казах: „Може би". вие имате възможност да из­бегнете това, също все още можете да избегнете ситуация, в която да нямате достатъчно чист въздух, да нямате достатъчно плодородни почви, да нямате достатъчно дървета, които да произвеждат кислород, да нямате достатъчна защитна обвивка на вашата планета, която да ви предпаз­ва от глобалното затопляне.

Можете да избегнете всички тези неща, все още имате време и сега сте тук, дошли сте на мя­стото на срещата и може би ще изберете да про­мените нещата. Но не избирайте да променяте само условията. Работете да променяте убежденията, които са създали тези условия, защото рано или късно всичко ще се върне в старото положение.

Защо всички хора не вярват в един-единствен Бог?

Петър, 17, Загреб, Босна

Повечето хора вярват в единен Бог. в техния Бог. За тях „техният" Бог е единствен и всеки друг Бог е фалшив. За съжаление тази идея е довела до убийството на много хора в името на Бога.

Естествено е за хората да желаят да изразят себе си така, че да изживеят собствената си инди­видуалност. Затова те се обличат различно, имат различни прически, карат-различни коли и живеят по толкова различен начин.

важното в случая, Петър, е представителите

на човешкия род да не допускат индивидуалните им изяви да ги разделят един от друг и да им създа­ват усещането, че на тях принадлежи правото или че превъзхождат другите.

Самонадеяността и чувството за превъзход­ство е проявление на индивидуалността и незави­симо дали става дума за религиозна, политическа, философска, икономическа или сексуална индивиду­алност, то може да доведе до безумно поведение.

в книгата „Приятелство с Бога" Аз дадох на човешката раса едно ново евангелие, което ще из­цели света чрез две свои изречения.

всички ние сме единно цяло.

Нашият път не е по-добър, нашият път е само различен.

Аз отправям предизвикателство към всеки ду­ховник, към всеки свещеник, към всеки рави, към все­ки национален лидер, към всеки политик, икономист и учител да се изправят пред тези, които ги слу­шат още тази седмица и да проповядват това евангелие, аз ги предизвиквам да изрекат тези думи.

Тези няколко думи ще спасят света, макар че вашите президенти и министър-председатели, ва­шите папи и епископи, вашите политици и учите­ли не са били в състояние да ги изрекат.

Защо?

Защото има нещо, заради което хората са гото­ви да се откажат от всичко. Те са готови да се откажат от щастие, любов, радост, мир, любов, проспе­ритет, романтични връзки, искреност, от всичко, дори и от собственото си здраве, заради него.

Да бъдете прави.

Религията, както всичко останало, изпълнява ролята, която сами й давате.

Може да й дадете ролята да доближава хора­та до Бога и помежду им. Още сега трябва да от-бележа, че в много случаи религията е постигала точно обратното.

Нищо всъщност не е допринесло повече за раз­делението на хората един от друг и от Бога, кол­кото организираната религия.

Абсолютно не. Никога не бих предложил на ни­кой човек да се откаже от своята религия, ако вяр­ва в нея с цялото си сърце и душа и ако животът му е по-щастлив поради онова, в което вярва.

Бих казал да живее и утвърждава отговорите, които е получил, но никога да не престава да по­ставя под въпрос начина, по който живее.

Това е правилното отношение на всеки, който търси истински и реалната цел на всяка религия.

Забелязвам, че мнозина хора придобиват голе­ми ценности благодарение на религията. Религии­те винаги ще имат важна роля в развитието на хо­рата, докато отварят врати, а не ги затръшват.

Едното представлява институция, а другото е преживяване.

Религиите са институции, изградени около оп­ределена идея за това как е устроен светът. Кога­то тези идеи се втвърдят и се превръщат в нещо като камък, те стават доктрини и трудно могат да бъдат оспорвани. Човек или вярва в тях, или не.

Духовността в нейната най-свободна форма не изисква от теб да вярваш в нещо. По-скоро тя непрестанно те приканва да забелязваш своята опитност и преживявания.

Твоята лична опитност се превръща в твой авторитет, а не нещо, което някой друг ти е казал.

Ако е трябвало да принадлежиш към определе­на религия, за да намериш Бог, това значи, че Бог има определен начин и средства, чрез които от теб се иска да стигнеш до Него.

Отговорът е, че Аз не го искам. Идеята, че съществува само един път, за да се стигне до Бога или едно определено средство за връщане към Не­го, и този път и само той може да доведе до цел­та, е останала вследствие на илюзията за Божии-те повели.

Хората имат и други илюзии, други неправил­ни схващания, за които споменахме и те нямат ни­що общо с върховната реалност.

Аз не изпитвам потребност да имам изисква­ния към вас, защото не изпитвам потребност да получавам нищо от вас. Дали е по-подходящо да се молиш със света броеница или да изричаш мант-ри? Дали практиката наричана бхакти е по-свещена в сравнение с практиката, наричана седер?

Ние тук се връщаме на една и съща тема все отново и отново и изглежда, че се повтарям.

За религиите е полезно да си представят то­ва, защото то им дава средство, чрез което да търсят, придобиват и съхраняват паметта и по този начин да продължават да съществуват.

Първата функция на всички организации е да утвърдят своята трайност във времето.

Моментът, в който една организация осъще­стви докрай целта, заради която е формирана, тя вече не е необходима. Ето защо организациите рядко осъществяват задачите, заради която са създадени.

Организациите по принцип нямат интерес да се превръщат в отживелица.

Това се отнася и до религиите, както до всички организирани начинания, а може би дори още повече.

фактът, че определена религия се е задържала дълго, не е показател за нейната ефективност, а тъкмо обратното.

Но ако не са религиите, как ще знаем как да по­стигнем Небесното царство?

Лоранс, 15, Канзас Сити

Преди всичко невъзможно е да не постигнете „Небесното царство". Няма друго място, където можете да отидете. Но дори и да имаше и ти да търсеше „насоки", за да го постигнеш, религията би могла много да те обърка по отношение на насоките.

Има толкова различни религии на Земята и вся­ка притежава собствен комплекс от „насоки", кои­то отразяват нейната представа за това какво „иска Бог".

Разбира се, многократно е повтаряно, че няма определен начин, по който Бог да „желае" да бъде почитан, фактически Бог не се нуждае от това да бъде „боготворен".

Божието его не е толкова уязвимо, че да изиск­ва хората да му се кланят в страх и благоговение, нито да пълзят пред него с искрени молби, за да ре­ши Бог, че са достойни да получат благословение.

Какъв Бог щеше да бъде това?

Това е въпросът, който трябва искрено да си зададеш.

Казвано ти е, че Бог е създал хората по Свой образ и подобие, но нима не е възможно религиите да са изградили Бог по образ и подобие на xopamal

Трудно ще бъде да накарам хората да повяр­ват в „Моята религия", защото Аз Нямам религия.

Както вече говорихме, всеки иска да мисли, че имам религия, че Моята религия е тяхната религия, но чудото, което съм сътворил, е далеч по-велико от чудото, което вие искате да ми припишете. Ре­алното чудо се състои в това, че всеки ще се завърне към Мен, независимо от пътеката, която поема.

Те ще се завърнат към Мен, защото няма къде другаде да отидат. Защото Аз съм всичко, Което Е. Няма нищо друго.

И отново ви казвам, ад не съществува. Има преживяване на ада, което е разделение от Мен, но ти можеш да прекратиш това преживяване вина­ги, когато пожелаеш - в този живот или в някой

друг-

Но всичко необходимо, за да се ускори твоето пътешествие, е искрен и истинен стремеж. в мо­мента, в който се стремиш към Мен, Аз ще се появя. Не е нужно да „се завръщаш у дома", при Мен. в онзи момент ще разбереш, че Аз винаги съм бил с теб.

Както съм тук и в тази книга.

Как е възможно някой да не вярва в Теб, Боже?

Дженифър, 19

всеки има свободна воля да вярва или да не вяр­ва, каквото предпочита. Убежденията на повече­то хора се основават на техния опит.

Учителите са хора, които са преживяли своя живот по обратния начин. Тяхната вяра се основа­ва не върху опита, опитът им се основава върху тяхната вяра.

Учителите обръщат всичко наопаки. Или всъщност го обръщат така, че да застане по пра­вилния си начин.

Няма нищо лошо в това, че някои хора не вяр­ват в Мен, Дженифър. Невярата в Мен не може да премахне Моето съществуване.

Аз съм винаги с вас, независимо дали вярвате или не.

Аз никога не съм я напускал. Не виждаш ли? Аз никога не съм я напускал. Това е целият смисъл на този разговор. всички мислят, че съм напуснал, но Аз никога не съм я напускал.

Аз съм тук с вас, около вас и във вас. И когато разберете това, няма вече да се чувствате самот­ни, няма вече да. се чувствате изоставени, няма да се страхувате. Няма да се тревожите как и дали ще се върнете към Мен. Аз съм тук, никога не съм ви напускал.

И никога няма да ме напуснеш, така ли?

възможно ли е Бог да те напусне? Ти си толко­ва прекрасен, чудесен, твърде специален, за да мо-жеш да бъдеш изоставен. всъщност причината да бъдеш така прекрасен, великолепен и специален е тази, че никога не съм те напускал.

Ние сме Едно Цяло. вярваш ли в това? Ако не вярваш, значи не си разбрал правилно всичко, което съм се опитвал да ти покажа, всичко, което съм се опитвал да ти разкрия чрез процеса на живота. Но този процес не е свършил. Топ никога няма да свърши.

Ние имаме вечността, за да познаем и прежи-веем истината за нашето Единство.

Моите пророци идват всяка минута, всеки час и всеки ден, Ашли. По речника определят думата „пророк" като „човек, който изявява откровения, вдъхновени от Бога" и „човек, надарен със свръхестествено духовно и нравствено прозрение". Съще­ствуват хиляди такива хора по целия свят. Не е нужно да чакаш да дойде такъв човек, просто трябва да ги разпознаеш, когато дойдат.

Освен това, Ашли, ти имаш възможност сама да бъдеш една от тях.

Аз ли? Но как? Аз не мога да бъда пророк.

Да, можеш. Това е великата тайна на живота. Можете всички да бъдете онова, което очаквате. Щом изберете да бъдете и очакванията ви се сбъдват.

Ако очаквате любов в живота си, бъдете лю бовта, която очаквате.

Ако очаквате съпричастие в своя живот, бъде­те извор на съпричастие за всеки, до чийто живот се докоснете.

Ако очаквате смехът и радостта да нахлуят в живота ви, внесете смях и радост във всяка стая, в която влезете.

Онова, което очаквате, ще дойде при вас, ко­гато вие дойдете заедно с него.

Запомни завинаги:

Онова, което очакваш, ще дойде при теб, кога­то ти дойдеш заедно с него.

Ти СИ това, което очакваш.

Тогава повярвай. Защото се превръщаш в оно­ва, в което вярваш.

Мнозина не го разбират. Това е посланието, кое­то ще промени света. Ти можеш да изпратиш това послание просто като живееш своя живот. По този начин ще върнеш хората към самите себе си, показ­вайки им Своята Собствена Истинска Същност.

За мнозина от тях това ще бъде голямо откровение и ти наистина ще бъдеш пророк. Не просто в мислите си, но и в думи, и в дела.

великолепно! Целият живот във вселената протича през Мен, защото Аз СЪМ целия живот във вселената и това е вълнуващо, вдъхновяващо и наистина прекрасно.

Как се чувствам? Чувствам се... умиротворен. Няма нищо, от което да се нуждая, за да бъда ща­стлив и нищо, което да съществува извън Мен.

Същото се отнася и за теб.

Как се чувствам? Чувствам се... цялостен. Аз съм цялостен, завършен и съвършен, такъв, ка­къвто съм.

Същото се отнася и за теб.. .

Как се чувствам? Чувствам се... сигурен. Нищо не може да ми навреди, аз винаги ще Бъда, вечно.

Същото се отнася и за теб.

Как се чувствам? Чувствам се... радостно. Мо­га да творя и творя всеки миг, и прежибявам всеки миг онова, което току-що съм сътворил.

Същото се отнася и за теб.

Прекрасно е да бъда това, което съм. Прекрас­но е да бъдеш това, което си, защото Ти си това, което съм Аз, и Аз към това, което Си Ти. Нима може да има нещо по-прекрасно от теб? Не мисля.