БОГ ЧУВА МОЛИТВАТА НА СМИРЕНИЯ ПО ДУХ

БОГ ЧУВА МОЛИТВАТА НА СМИРЕНИЯ ПО ДУХ

Всяко такова малко семейство започва всекидневните си работи с кратка обща молитва. Всяка сестра може да спомене в тази молитва това, от което се нуждае за своята работа или някои особени затруднения, които трябва да бъдат преодолени. Една от младите сестри в кухнята се молеше непрестанно за подправки, тъй като изобщо нямахме такива. Сестра Аделхейд, която отговаряше за кухнята, си помисли, че това е малко прекалено; достатъчно беше да искаме от Бога най-необходимото, без да споменаваме неща като подправки например, без които можехме. Но не го направи на въпрос. Небесният Баща обаче, каза Своята Дума по въпроса. Една вечер получихме цял кашон с подправки от някого, който „просто почувствал, че трябва да ги изпрати”. И от този момент нататък ние никога не останахме без подправки в кухнята.

Малкото семейство, което отговаряше за прането, имаше пред себе си огромна купчина с дрехи за пране, но прахът за пране се беше свършил. Сестра Барбара остави дрехите така, както бяха струпани и започна да се моли усърдно, Бог да ги снабди с това, от което се нуждаеха. По онова време вече посрещахме гости в дома, наречен „Исусова радост”. Един от нашите гости беше минал през фабриката си, преди да тръгне за насам, чудейки се какво би могъл да ни донесе. Окото му се спряло на една кутия прах за пране и той я взел и сложил в колата си. Не бил напълно сигурен, че Бог го е водил по отношение на подаръка или дали нещо друго няма да бъде много по-нужно за нас. Колкото повече мислел за това, толкова повече му се струвало, че прахът за пране е много необичаен подарък. Когато пристигна и ни го подаде, ние всички се изпълнихме с благоговение – как Бог беше чул молитвите ни в тази специфична ситуация.

Бог ни показа, че когато Го наричаме „Отче”, това не са просто „нищо не означаващи звуци”. Това обръщение разкрива Неговата вътрешна същност на Баща, който се грижи и снабдява.

Представете си един изпълнителен директор в неговия офис: подписи, указания, телефонни разговори, контакти, всичко това ни убеждава в неговата интелигентност и способност да управлява даден бизнес. А сега си представете, че вратата внезапно се отваря и неговото малко момче влиза тичайки разтревожено от нещо или просто гладно. Сред всичките си важни бизнес ангажименти бащата отделя време на детето си. И тогава се убеждаваме в Неговото величие, защото виждаме, че е изпълнен с любов. Бихме имали погрешна представа за Бога, ако Го виждаме единствено и само като Създател и Господар на всемира. Бог е любов. Той е Баща, Който копнее Неговите деца да идват при Него и за най-дребните си нужди, защото преди и над всичко друго, Той е любов.

БОГ ЧУВА МОЛИТВАТА НА СМИРЕНИЯ ПО ДУХ

Но, когато получаваме отговор на молитва, не трябва да го пазим само за себе си. Сестра Мечтилд, ръководеща работата в офиса, почувства в сърцето си, че трябва да споделят тези пет папки с другите сестри от малкия офис на дома „Исусова радост” – даже да им дадат на тях три, а да си оставят само две папки. Същевременно тя продължи да се моли за останалите папки, от които се нуждаеха, с твърдата вяра, че Господ ще снабди. Няколко дни по-късно два големи кашона застанаха на нашата маса за подаръци в столовата. Те бяха адресирани до нашия офис и съдържаха 300 папки от всички видове и размери. Това беше Божият отговор на сестра Мечтилд за трите папки, които тя беше споделила, защото Бог никога не остава длъжник на човека.

По-късно ние научихме, че една фирма получила обратно върната поръчка от свой клиент. И тъй като всичко било опаковано, те просто поставили нов етикет и написали нашия адрес, защото си казали, че „при тях всичко може да влезе в употреба”. Тези 300 папки пристигнаха точно навреме, за да ни потвърдят отново, че за молитва, която е подкрепена с жертва – дори и най-малка на вид – има обещание от Небесния Баща за отговор.

БОГ ЧУВА МОЛИТВАТА НА СМИРЕНИЯ ПО ДУХ

Понякога това се проявява почти като принцип, че трябва да се стремим да станем „бедни” в материалните неща, имайки Баща, Който бърза да ни даде всяко добро. Успоредно с продължителната ни строителна програма това действаше повече или по-малко автоматично.

След като тези 15 стаи бяха обзаведени, не ни беше трудно да си представим от къде щеше да дойде и останалото. С радост казах на сестрите: „Нетърпелива съм да видя, дали Бог ще допусне да осветим дома през юни, без всички стаи да са напълно обзаведени. Не вярвам, че Той ще разреши това да стане. Но ние трябва да се молим за всяка отделна част от мебелировката.”

И така, докато с вълнение очаквахме да видим как Бог ще ни помогне в тази ситуация, продължавахме усърдно да се молим. Постепенно стаите се напълниха с необходимите мебели. Доставките идваха от всички посоки – и отново без никаква обява от наша страна за времето на преместването. Последното легло пристигна в деня, преди освещението на дома. Не може да се опише радостта и благодарността, с която посрещахме всяко легло, всяка малка масичка, всеки стол. Защото всеки от тях беше отговор на молитва. Това, което получаваме като отговор на молитва, носи специална радост. То е поздрав от Небесния Баща; показва ни, че Той мисли за нас, че внимава за нашите нужди и чува нашите молитви. И така, за нас беше голяма радост, че нямахме възможност да купим мебели за дома „Исусова радост”, но трябваше да очакваме всичко необходимо да дойде чрез молитва. Защото сега целият дом се беше превърнал в свидетел за Неговата Бащина доброта. Стая след стая бяха изпълнени с подаръци от любов, за които Сам Бог беше подбудил сърцата на тези, които даваха. И струва ми се, няма стил за обзавеждане, от който и да е период, който дори да се доближава по своя уют и красота до „стилът на Божията любов”.