Реалностите на вярата чудесата на бога, преживени днес м. Базилеа Шлинк Съдържание

БОГ ОЧАКВА МОЛИТВА С ДОВЕРИЕ

Настъпи Рождество… и получихме пакет от един хипермаркет, който никога преди не ни е подарявал нищо. В него имаше кафяв плат за пердета. Наистина това беше точно ръждивокафяв цвят! С голяма радост аз притиснах пакета до сърцето си. Но някои от другите сестри казаха: „Този плат е прекалено хубав за автобуса. Ние също сме се молили дълго за пердета.” „Но ние се молихме точно за кафяв плат”, отвърнаха в хор сестрите, работещи в автобуса.

Накрая стигнахме до следното споразумение – ще премерим плата и ако той е с дължина точно 11 м и 73 см, ще бъде за автобуса. Ако е повече или по-малко, ще бъде даден на сестрите, които шиеха, тъй като те не бяха премерили прозорците си. С голямо вълнение намерихме един метър и започнахме да мерим този плат. Отначало изглеждаше, че сестрите от автобуса ще изгубят, но не, ето – точно 11 м и 73 см!” Беше ли определил Небесният Баща пердетата за автобуса, защото не желаеше децата да бъдат разочаровани? Знаем, че Той има специална грижа за бедните и низшите по дух. Словото ни казва как Исус веднъж прокле този, който направи да падне едно от тези най-малките. Заедно с децата, ние стояхме в благоговение пред това дело на Господа. Всемогъщият Бог се беше погрижил за всеки сантиметър от материала за пердетата, които бяха толкова важни за работата в автобуса, наречен „Исусов посланик”. Отговаряйки на тази молитва, Бог направи от нас, порасналите, едни малки, доверчиви деца. Той ни научи отново да Му се доверяваме в дребните, малките неща и да Го обичаме с нежна, детска любов.

БОГ ОЧАКВА МОЛИТВА С ДОВЕРИЕ

Всъщност и някои възрастни мъже се присъединиха към тях. Те целяха да ни изплашат, като се опитваха да подпалят автобуса, за да го обърнат. Така че, ние никога не отивахме на това място, без предварително да сме се молили, заедно с всички останали сестри.

Един ден ние помолихме за специална застъпническа молитва, преди да потеглим. И както се оказа, не без основание. Хулиганите бяха планирали да ни атакуват, както скоро установихме. Едно момче, което никога не се държеше прилично по време на библейския ни урок в автобуса, беше довело своите останали приятели. Пристигна с шайка от десет мъже, известни в околността с буйствата и противообществените си прояви. Те стояха обаче, на известно разстояние от автобуса и нищо не се случваше. Сякаш някаква сила ги задържаше назад. Вечерта се обърнаха и си тръгнаха. Когато се прибрахме, ние от цялото си сърце благодарихме на останалите сестри за молитвената подкрепа. Бяхме опитали силата на молитвата. Тя движи сърцата на хората и променя ситуациите. Следващият път, когато отново пътувахме до същото място, бяхме изпълнени с нова мярка кураж. Имахме дълбокото вътрешно убеждение, че не сме беззащитни срещу такива планирани атаки срещу нас! Силата на молитвата е по-голяма от силата на тъмнината!

Техните атаки ще се провалят – Исус е Победителят! И наистина, когато пристигнахме, водачът на бандата дойде при мен и каза спокойно: „Сестро, защо идвате винаги при нас? Някой ден ще ви нападнем.” Тези мъже бяха влизали многократно в затвора за нападения и грабежи. Но преди някоя от нас да може да му отговори, абсолютно импулсивно той добави: „Никой не може да ви направи нищо. Вярно ли е, че Бог е с вас?”

БОГ ЖЕЛАЕ ДА СЕ ХВАНЕМ ЗА НЕГО ЧРЕЗ СЛОВОТО МУ

Когато си спомняме за онова време, ние все още чувстваме мъчителното усещане на онези неплатени сметки. Трябваше да плащаме по около 4000 долара на месец. Нашият дом, наречен „Исусова радост”, беше пред завършване. Когато на вечеря бяхме информирани с колко малко финанси разполагаме, останахме почти без дъх. Сякаш планина беше легнала на плещите ни и ни парализираше. Това беше истинска битка на вяра и думите на нашите тогавашни молитви все още звучат в ушите ни. В продължение на много вечери ние заставахме пред Исус и Му казвахме, че в продължение на 10 години и 10 месеца Той никога не ни беше разочаровал. Винаги ни беше снабдявал със средства на точното време. Със сигурност на единадесетия месец от единадесетата година Той няма да се промени. Няма да допусне изведнъж да не можем да си плащаме сметките. Няма да позволи името Му да бъде лишено от слава пред хората. Ден след ден, а често и през нощта ние отправяхме тази молитва към Небесния Баща. Молехме Го също така, да открие, ако има нещо в нас самите, което пречи да се отвори Небето и да се излеят Неговите благословения.

По това време аз трябваше да пътувам до Израел за поредица беседи. През цялото време носех в сърцето си товара за нашето финансово затруднение. На 23 март получих писмо от сестрите, с което ми казваха, че не е намерено никакво решение на проблема. И дори в тази обстановка аз знаех, че Господ ще покаже милост към нас. Той е нашият Баща и нашият Изкупител. Колкото е по-мрачно по пътеката на вярата, толкова по-прекрасна е целта и жетвата.

И така, струва си да вървим по тази пътека на вярата дори и когато изглежда, че тъмнината ни обгръща от всякъде. И в този смисъл аз написах отговор до сестрите.

Същата вечер прекарах известно време на Генисаретското езеро. Бях се качила в една лодка и я отдалечих на известно разстояние от брега. Бях убедена, че се намирам на мястото, където учениците ловяха риба, когато видяха възкръсналия Господ на брега (Йоан 21). Не бях в състояние да правя нищо друго, освен да съсредоточа цялата си същност върху това, което се беше случило тогава на същото езеро. Учениците бяха хвърляли мрежи през цялата нощ и не бяха уловили нищо. Те бяха обезсърчени и гладни! И тогава Господ им се яви! И Той не само им каза думи на утеха, които те следваше да приемат с вяра. Той също така подейства по чуден начин и им помогна за тяхната належаща нужда. И още нещо – Той не само им осигури риба за едно хранене, но ги снабди с необикновен улов на риба.

И така, аз поисках от Господа да се обърне към мен със същия въпрос, който бе задал на Своите ученици: „Деца, имате ли нещо за ядене?” Защото сега ние също бяхме Негови ученици и уповавахме на Него да се грижи за нас. Ако нашият Господ Исус не се намесеше в този момент, това щеше да означава, че ще останем в нужда. И ако някой ни попиташе дали някога сме изпадали в нужда, ние нямаше да можем да отговорим: „Не, никога!” Възможно ли е същият Исус да действа днес по различен начин, отколкото някога? За слава на името Му това е невъзможно. Иначе как бихме могли да отговорим на въпросите, които ни се задаваха? „Вървейки по пътеката на вярата, случвало ли ви се е някога да ви липсват необходимите средства за вашето служение?” Бихме ли могли да отговорим: „Да, често; или поне понякога”?

И така, аз се изправих пред Исуса там – на същото място, където Той по чуден начин бе снабдил нуждата на учениците Си. Обърнах се към Него, дали е същият и днес, никога не разочароващ вярата на Своите Си и заставащ твърдо зад Словото Си: „Ако поискате нещо в Мое име, това ще сторя” (Йоан 14:14). В този момент, когато бедността и безизходицата ни бяха достигнали връхната си точка, щеше ли Той да снабди и нашата нужда? Сестрите у дома не знаеха нищо за този момент, който аз прекарах на Генисаретското езеро, но когато се върнах скоро след това, те с преливаща радост ми разказаха какво се беше случило. На следващия ден след моята опитност в Израел огромни суми пари започнали да текат към нашата малка мисия и това продължило до края на месеца, така че всичките ни сметки да могат да бъдат платени. Не само успяхме да изплатим нашия дом „Исусова радост”, но накрая на следващата година бяхме в състояние да започнем строителството на голяма църква, носеща името „Призивът на Исуса”. По същото време закупихме повече от 120 дка скъпоструваща градска земя. Бог беше чул молитвата, произнесена там, на Генисаретското езеро. Той не ни разочарова, защото не може да разочарова!