БОГ ОБИЧА ДОВЕРЧИВАТА МОЛИТВА НА ВЯРА

БОГ ОБИЧА ДОВЕРЧИВАТА МОЛИТВА НА ВЯРА

И така, вечерта преди моя рожден ден, аз обявих: „Утре ще имаме празнична закуска и специален официален обяд. Помолих нашия Небесен Баща за това. И още нещо, поисках на обяд всяка от нас да получи плодова салата за десерт.” Същата вечер всичко необходимо за тържествения обяд пристигна, включително и шунка. Никой не разбра от къде дойдоха всички тези продукти. Но какво стана с плодовата салата? До обяд на празника нищо не беше пристигнало. И когато вече седнахме на масата, се позвъни на вратата. Беше голяма доставка на плодова салата от местния супермаркет. Бяха получили поръчката от клиент няколко седмици по-рано и се извиняваха, че не са могли да подготвят доставката по-рано. Дарителят желаел да остане анонимен.

По време на вечерите аз често свирех на един малък орган и пеех една от любимите си песни по текста от книгата на пророк Еремия 32:41 „дори ще се радвам над тях да им правя добро, и ще ги насадя с вярност в тая земя, с цялото Си сърце и с цялата Си душа”. За мен – всъщност за всички нас – тези думи разкриваха живо и образно бащиното сърце на Бога. Но когато ние буквално го опитаме и в телата си, едва го побираме – такава пълнота и необхватност на любов! Бог наистина се радва да ни дава добри дарове и да ни прави щастливи. И така, ние издигаме сърцата и гласовете си в благодарствен химн: „Отче наш, колко си Добър!”

В нашата мисия сме посветили себе си да ходим по пътя на Кръста. Приели сме Исусовите думи за нас самите: „да се откажем от всичко – да изгубим живота си”. И като Баща, Бог се грижи за тези, които са оставили „дом, братя, сестри, деца, земя и са Го последвали” (Марко 10:29-30). Като любящ Баща, Той ни дава да вкусим от небесните благословения още докато сме на тази земя, макар че това идва заедно с „гоненията” по пътя на Кръста.

И така, още веднъж Небесният Баща ни показа Своята доброта, благослови ни и ни направи щастливи. Всичко това ни изпълни не само с голяма радост, но и с един силен копнеж за Горния Бащин Небесен Дом. И аз започнах да говоря на сестрите за Небесната слава. Само помислете: за нашите малки празници тук на земята Бог показва такава любов и грижа. Колко повече ще преживеем на небесното тържество и празник! О, какви небесни благословения, какви доказателства за Бащината любов ни чакат там! Тогава няма да има спънки пред Неговия копнеж да ни дава добри неща. Греховете, с които Той трябва да се справя тук на земята, няма вече да стоят на пътя на Неговите благословения. Наистина, никога няма да можем да напишем или да произнесем достатъчно в нашите молитви тези думи: „Бог е нашият Баща и Той ни обича!”

БОГ ОБИЧА ДОВЕРЧИВАТА МОЛИТВА С ВЯРА

Вярвам, че това е основен духовен принцип. Когато Бог дава обещание и вие го „видите” чрез вяра, тогава Той го довежда в реално съществуване на Своето време. Обаче, независимо че оборът беше пред завършване, не се очертаваше никаква възможност да получим крава. Само козите ни изглежда се радваха, че ще се преместят от тяхната временна некомфортна квартира.

По това време сестра Дивина имаше уговорка с една църква в провинцията, където трябваше да участва в едноседмично библейско училище. През тези дни тя споделила също и за работата на нашето Сестринско общество. Показала им диапозитиви и разказала за чудните пътища, по които Бог ни води. На края на програмата, след като всички напуснали залата, един човек се приближил до пастира и го попитал: „Пастирю, кажете ми, вярно ли е, че сестрите имат нужда от крава?” „Да, наистина е така”, отвърнал пастирът. „Ами, тогава могат да вземат нашата!” Колкото и невероятно да звучи, така беше. Той искаше да ни даде своята единствена крава, която щеше да се отели. Цялото му семейство бе обмисляло това решение през седмицата. Дори и бабата, която много обичала красивата чернобяла крава, била готова да се раздели с нея.

Сестра Дивина, а по-късно и всички ние, не можехме да повярваме. Наистина не искахме да я приемем, защото това беше единствената, съответно скъпоценна крава на този човек, но той настояваше, че „Бог го иска”. И така, нашата „ханаанска крава” се премести в своя прекрасен новопостроен обор. Всички сестри я посрещнаха с песни на радост и благодарност. Скоро след това цяла група вярващи от тази църква наобиколиха обора. Те пристигнаха с автобус за един от нашите празници и желаеха да споделят нашата радост и благодарност. Наистина не можем да опишем с думи благоговението, с което стояхме пред Бога, за това как Той отговори на тази наша молитва и ни дари с крава. Можем само да свидетелстваме, че ни е много трудно да си припомним молба, на която Той да не е отговорил. Неизброимите ни прошения за ежедневния хляб, които изпращахме към Небето – да, включително и за крава – всички те получиха отговор от Небесния ни Баща. Колко сме блажени, че имаме привилегията да можем да се молим!