Реалностите на вярата чудесата на бога, преживени днес м. Базилеа Шлинк Съдържание

ЛЮБОВТА НАМИРА ПЪТ

Пастирът скоро обаче, ни посети, тъй като имаше нещо. Беше открил производител, който се беше съгласил да ни предостави пълно кухненско оборудване на половин цена. Но за тези, които нямат пари, „половин цена” не е решение. И така, нашата радост помръкна, когато чухме това известие. Пастирът и съпругата му имаха желание да ни дарят всичко, но беше извън техните възможности. Те бяха обсъдили всички варианти и накрая, изглежда беше останала само една възможност – да получат наследство от един човек. Ако Бог сега подейства в него и го накара да даде наследството още, докато е жив, тогава пастирът и съпругата му можеха да ни помогнат. И те се съгласиха в молитва, че Бог ще направи това чудо. Той ще направи така, че този човек ще стигне до тази доста необичайна идея, защото иначе беше немислимо да го помолят за такова нещо.

И стана точно така. Те получиха средствата и закупиха цялото оборудване за нашата кухня. След това тази кухня се превърна в жива проповед за нас. Тя ни напомня, че Господ има много и различни начини да се погрижи за децата Си. Той винаги прави нови и различни пътища, по които изпраща помощ в отговор на нашите молби. Когато пастирът и съпругата му за първи път ни посетиха, ние бяхме натъжени, тъй като тази „половин цена”, която ни бяха осигурили, ни поставяше в затруднение по отношение на другата половина. Кой измежду нас си беше представял, че Бог ще употреби едно наследство – от жив човек, за да осигури необходимите средства?

Казва се, че „любовта е изобретателна”. Бащиното сърце на Бог е като дълбок извор, който никога не пресъхва. То винаги поднася нещо различно, някоя нова мисъл за съвет и помощ към децата Му, които идват при Него при нужда. В тази ситуация ние преживяхме това отново.

И така, ние водим един вълнуващ живот – с чувство на очакване в сърцата ни, винаги любопитни по какъв начин Небесният Баща ще посрещне нашата нужда този път…

БОГ ОЧАКВА ПЪЛНО ДОВЕРИЕ

Всички ние имаме тази благодарствена песен в сърцата ни към Бога за Неговата безкрайна доброта. До този начин на живот достигнахме в момент на голямо финансово затруднение. Беше почти краят на месеца, а сметки на стойност 1250 щ. долара бяха дължими към последно число от месеца. Бог не само ни снабди с необходимите средства по чуден начин, но ни даде и отгоре така, че можахме да закупим безкрайно необходимата ни машина за градината, за която се бяхме молили дълго време. След тази опитност аз бях обхваната от желание да стана още по-зависима от Небесния Баща, още по-нисша по дух, за да дам на Него възможност да прослави името Си. Толкова много хора около нас вече не гледат на Бога като към „баща” и не очакват нищо от Него. В наши дни, може би както никога преди, светът върви в посока на независимост, материализъм и безбожие. Бях проникната от това чувство, че трябва да живеем в пълна зависимост от Него като деца. Сякаш Сам Бог ни водеше към този начин на живот, напълно противоположен на духа на времето. Ние трябваше да бъдем „като небесните птици”, за които говори Словото, за чиято прехрана се грижи Бог. И макар че и досега бяхме живели по този начин, сега трябваше да отидем по-далеч. Беше ясно, че вече няма да купуваме изобщо храна. Всекидневното ни меню ще бъде приготвяно само с продукти, които ще ни бъдат давани даром или произведени от нашата градина. Бог беше действал в живота ни през годините в много различни ситуации. Опитвали сме как Той излива благословенията Си, когато чакаме Него и очакваме всичко от Него.

И така, ние тръгнахме по тази пътека, където „Сам Той ще приготвя нашата трапеза”, за да бъде славата Му още по-голяма. Вече 7 години живеем по този чуден начин и преживяваме благословенията Му ден след ден. Наистина сме хранени директно от Бащината десница, както небесните птички. И затова искаме да свидетелстваме за Неговата доброта.

Особено желаем да подкрепим вярата на тези, чиито сърца са изпълнени с притеснение при мисълта за идващи бедствия или затруднения. Ние имаме Бог, „Който е извършил такива дела за онези, които Го чакат” (Исая 64:4). Ето защо никаква угроза не трябва да ни довежда до отчаяние, ако сме направили само едно важно нещо: „да чакаме от Него”.