Реалностите на вярата чудесата на бога, преживени днес м. Базилеа Шлинк Съдържание

ПОСЛЕСЛОВ

ВСИЧКИ ТЕЗИ ОПИСАНИ ИСТОРИИ изявяват простата истина: „Молитвата е сила”. Хората на молитва са непобедими. Те не могат да бъдат победени от никаква вражеска атака, от никаква съпротива, от никакво страдание или трудност в живота, защото в ръцете си държат най-сигурното оръжие на победа. Да, чрез молитва те са получили ключа към сърцето на Небесния Отец. Надяваме се, че тези истории ще послужат като илюстративен материал за обучение по усърдна молитва. Те показват чрез практически житейски опитности как Бог излива дара на молитвата върху Своите човешки чада. Поради Своята велика любов Той им помага така, че в нужда или безизходица те да не бъдат хвърлени на произвола и на милост от враговете, но да могат винаги да получават помощ, защото молитвата може да променя всяка ситуация, може да променя човешки сърца, може да променя всичко. Важният въпрос е, как да използваме този дар и оръжие. В противен случай напразно ще очакваме нашето страдание или бедствие да проявят милост. Тези разкази показват, че най-много беди и трудности остават непроменени, когато това оръжие на молитва не се употребява. Исус каза: „Искайте и ще ви се даде” (Йоан 16:24).

Обещанието за помощ е дадено на този, който го иска. Обаче не е достатъчно оръжието на молитвата просто да се използва. То трябва да се употребява по правилния начин. Това е подчертано в много от разказите, където нашите житейски навици доказват, че имат отношение към това, дали молитвите ни ще бъдат отговорени или не.

Молитвата сама по себе си не носи помощ. Само правилната молитва е свързана с Неговото обещание. Това е основна библейска истина и ние сме я преживели в нашите различни нужди и трудности. Когато не сме се молили правилно, не е идвала никаква помощ, нито отговор. Бог се е ангажирал със Словото Си. Той отговаря единствено на такива молитви, според както е обещал да отговаря, защото те са в хармония с Неговата воля. Ето защо е много важно да се научим как трябва да се молим и в коя ситуация как да използваме различните видове молитва. Няма по-ефективно обучение от това, на личната опитност, за което се говори тук.

Кои молитви имат стойност пред Бога? На какви молитви Той е обещал да отговаря? Или казано с други думи, за кои молитви няма обещание за отговор и следователно те са оръжие без острота, което няма сила и не служи за нищо? Коя молитва е лишена от авторитет и власт?
Препятствия за молитвата

Обучавайки се в молитвата, ние първо трябва ясно да анализираме препятствията пред молитвата, които са споменати в Божието Слово. Писанието изявява следната явна истина: когато Бог не отговаря, нашият неизповядан грях стои на пътя и може да представлява бариера.

„Ето, ръката на Господа не се е скъсила, че да не може да спасява, нито ухото Му е отъпяло, та да не може да чува, но вашите беззакония са ви отлъчили от Бога ви, и вашите грехове са скрили лицето Му от вас, та не ще да чува” (Исая 59:1-2). В Новия Завет се говори за няколко вида грях, които представляват препятствия за молитвата. Това означава, че молитвата има безусловни предпоставки и ако те не са изпълнени, молитвата бива възпрепятствана. Преди всичко това включва нарушаването на Десетте Заповеди, съгласно Исусовата проповед на планината. Най-общо това са: отказ от прошка (Матей 6:15), гняв и съмнение (І Тимотей 2:8), всяко страстно поведение (І Петрово 3:7, 4:7-8а), отказ от изповядване на греховете ни един на друг (Яков 5:16), оскърбяване и ненаситност („давайте и ще ви се даде добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена”, Лука 6:38), плътски начин на мислене („първо търси Неговото царство и правда и всичко останало ще ти се прибави”, Матей 6:33). Но сега възниква въпросът – кой може да се моли и да бъде чут?

Кой може да каже: „Каквото и да поискаме, получаваме от Него, защото пазим заповедите Му и вършим това, което е угодно пред Него” (І Йоан 3:22)? Кой може да каже, че той е един от праведните, за които Словото казва: „Очите на Господа са върху праведните и ушите Му към техния вик” (Псалм 34:15). Когато говори за „праведни”, Божието Слово няма предвид хора без грях, защото такива не съществуват. Обратното, То се обръща към грешниците, които се покайват за греховете си и поради това участват в изкуплението, и са обновени. Такива не ще задържат в себе си огорчение и непростителен дух, но ще се помирят. Те няма да останат в грях и похот, но ще се отклоняват от такива пътища. Те няма да държат на своето си. Те са такива хора, които имат желание да оставят материалните неща и да дават – „и ще им бъде дадено”!

Ето защо, безспорна пречка за отговора на молитвата е грях, за който човек не се е покаял и не го е изповядал и от който човекът не иска да се отдалечи. Обаче там, където грехът е простен и ние можем да се молим със смирено и покаяно сърце, обещанието на Писанието към бирника става наше обещание (Лука 18:13-14). В много от историите, разказани тук, се разкрива тази истина. Ушите на Бог понякога очевидно са затворени за нашите молитви. След това изведнъж молбата бива удовлетворена. Кое прави промяната? Сестрите, преди неучтиви или непростителни в отношението си една към друга, сега са променени. Бог прави за нас точно това, което е обещал в Словото Си.

Бог обаче, не само изпълнява Своето Слово, що се отнася до някои пречки за молитва, Той ни е дал и специални обещания относно определени видове молитва. Ето защо е важно да научим различни видове молитви, на които Бог е обещал да отговаря. Ако се научим да се възползваме от такива молитвени възможности, ние ще имаме позиция на сила пред Неговия Трон.

Първият вид молитва, на който Бог е обещал да отговаря е „молитвата с вяра”. Исус ни показва, че отговорът на отправена молитва в действителност зависи от това, дали тя е изказана със силна вяра. Словото казва: „Ще ти бъде дадено според вярата ти” (Матей 9:29). Бог очаква дързостна вяра, вяра, която премества планини. Обаче дързостни постъпки на вяра могат да бъдат предприети само, в послушание на Бог. Авраам се осмели да направи стъпка на вяра и потегли към Ханаан, без да знае дали ще намери там дом, защото Бог му заповяда така. Той вярваше в Божието водителство и затова бе послушен, дори и пред лицето на несигурността. Някои от разказаните тук истории свидетелстват за същата вяра. Постъпката му с вяра бе предприета в пълно подчинение на Божията заповед и тогава Бог отговори, и чрез отговора прослави Себе Си.

Тези разкази ни показват от практически опит как следва да бъде отправена молитва на вяра. Бог не очаква нашата вяра да бъде неопределена или безцелна. Вярата трябва да бъде основана на Неговото Слово. Това е яката котва, на която вярата трябва да се хване. Вярващ, който е получил обещание от Бога, може да го представя пред Бога отново и отново: „Отче, Ти си казал: „Давайте и ще ви се даде”. Никой, който чака Тебе, няма да се посрами!” Понякога това обещание може да бъде Слово от Писанието, което Бог оживотворява лично за теб във време на трудност или решение. С молитвата на вяра е изключително важно ние да отдаваме слава, да благодарим и да хвалим Бога, Всемогъщия Бог – всъщност да Го славим дори и в ситуации, които изглеждат безнадеждни, защото чрез принасянето на благодарности ние получаваме. Там, където ние възхваляваме Неговата всемогъща сила, Той движи ръката Си; където Неговата Бащинска любов се прославя в химни, Неговото Бащинско сърце се навежда с любов над нас.
Молитва, принесена по детски

Молитвата, принесена по детски, има специално обещание. Отново и отново Исус ни увещава да станем като децата, защото на тях принадлежи Небесното царство, към тях е отворено Божието Бащинско сърце. Те спечелват сърцето Му, като се обръщат към Него по детски и за най-малките си нужди, искайки и най-дребните неща. Исус казва: „Ако земен баща не може да даде камък на детето си, когато то му иска хляб, колко повече Небесният Баща ще дава блага на нас, Неговите деца, когато идваме при Него като деца, с пълно доверие и любов”.

Ако такава молитва е според Неговата воля, то тя няма да бъде разочарована. Възможно е обаче, Той да задържи отговора на молитвата, ако има определена пречка, която е възпрепятства, както споменахме по-нагоре. По този начин Той ще ни обучава, така че по-късно да може да ни дава в още по-голямо изобилие. Писанието ни казва: „Нямате, защото не искате” (Яков 4:2). Не е ли това просто липсата на детинската молитва, която се крие зад това Слово?

Ние оставаме в лишение, с много нужди и не можем да разказваме за отговорени молитви просто, защото сме толкова далеч от детския начин на искане. Или може би сме толкова богати и добре задоволени, че не считаме за необходимо да дойдем пред Отца и да просим от Него.

Бог обаче, желае да ни бъде Баща. Той иска да се обръщаме към Него за всяка наша нужда. Той очаква деца, които да Го търсят отново и отново, защото като любящ Баща, за Него е радост да ни прави добро и да ни дава дарове. Много от разказите в тази книга потвърждават това. Те се стремят да покажат, че сърцето на Небесния Отец, което е съвършена грижа и любов, е загрижено и за най-малките нужди на Неговите деца и че Той отговаря на техните молитви.
Побеждаваща молитва

Библията също така, насърчава този, който се прекланя пред Бог да „бъде постоянен в молитва” (Римляни 12:12). Нашите молитви не бива да бъдат слаби и отпуснати, защото Божието обещание е дадено за побеждаващата молитва. Постоянстващата молитва не отслабва, не допуска поражение, дори и когато няма видим резултат, а често – точно обратното. Постоянстващата молитва има способността тихо да устоява и да чака. Това е смиряващ вид молитва. Тя смирява човека, за да чака и да отправя молба отново и отново: „Коя е причината да не можеш да отговориш на моята молитва? Може би има бариера от грях в моя живот?”

Тези истории показват, че резултатът от постоянстващата молитва обикновено е отговор – истинско чудо от Бога. Той изявява Себе Си по такъв начин, че Неговото величие и сила биват прославени пред човеците. Ето защо, постоянстващата молитва също има Неговото специално обещание. Тя позволява велики неща да дойдат за този, който се моли и е очистен чрез този вид чакане, дава му възможност да преживее могъщите дела на Бог. С постоянстваща молитва Бог ни призовава към усилие, към борба – такава, каквато виждаме в случая на финикийската жена или настоятелната вдовица. Това е действителна схватка с Бога ,както Яков при потока Явок: „Няма да Те пусна да си отидеш, догде не ме благословиш” (Бит. 32:26). Такава молитва е угодна пред Бога. Исус казва, че Бог ще отговори на такава молитва, „поради вашата настойчивост”. Тук обаче, трябва да подчертаем, че Бог дава уверения и отговори на такава молитвена битка само, ако тези молитви са изказани в името на Исус и са породени от Неговия ум и Дух. Себичните молитви нямат обещание за отговор. За една такава борба в молитва е особено важно да стоим на обещанието и увереността, която Бог ни е дал и след това да се държим здраво за тях до края.

Историите ни разказват за придобиването на Ханаан. Обещанието на Бога беше нашата здрава основа в безнадеждната ситуация, в която се намирахме в продължение на много години. Имаме сходни обещания на молбите ни относно Божието царство и за спасението и освещението на човешки души. Такива молби трябва винаги да бъдат в името на Исуса. Той ще ги чуе и ще отговори, но винаги на Своето време. Ревността за Божието царство, за Божията слава, подготвя пътя за идването на Неговото Царство и Неговата победа. Ето защо, такива молитви са винаги в съгласие с Неговата воля и обещание.

Усърдната молитва също има велико обещание. Библията казва, че тя има голяма сила (Яков 5:16). Наистина Бог е обещал отговор на такава молитва в специална мярка. Както е изразено в Словото, ревностната молитва не е изказана повърхностно, но със специално наблягане и подчертаване. Тя бива подсилена и придобива характера на спешност посредством малки жертви на време, енергия, блага или други подобни неща. Разказите показват много изразително, че в най-безнадеждните ситуации и нужди, които възникват и биват издигани към Бог ден след ден без отговор, такива молитви биват отговорени, когато станат усърдни и са придружени от различни жертви и посвещения. Ето защо често нашите молитви не получават отговор от Бог, защото Той не може да се отнесе към тях с пълна сериозност, тъй като ние самите не сме достатъчно настойчиви за тях. Иначе бихме се молили по-усърдно и бихме придали по-голяма тежест на молитвата ни.

По какъв начин ще достигнем до смелата вяра, до детското доверие, до постоянстващата и усърдна молитва и молитвата, изказана от разкаяно сърце? Могат ли само специално благословени хора да се молят по този начин? Не, Бог разкрива тези начини на молитва на всички християни. Те всички са разкрити в нашия Господ Исус Христос. Това означава само, че трябва да направим следващата стъпка в реалния живот. Аз не следва да бъда убеждавана, но да стоя в увереността, която Бог ми е дал чрез Неговото Слово или лично в определени ситуации на нужда. Със сигурност дарбата на вяра е дарба по милост от Святия Дух, където са включени велики обещания за Небесното Царство. Но Исус казва: „Затова ви казвам, каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили и ще ви бъде” (Марк 11:24). Това се отнася за молитвите на всеки християнин.

Детинската молитва не е трудна за постигане. Всичко, което трябва да направим, е – да отидем с всичките си нужди при Небесния Баща. Ние Му донасяме всички наши беди и молби с увереността, че Той ще отговори. И ще открием, че Той знае от какво се нуждаем и отговаря на нашите молби. Ключът към молитвата може да бъде научен и да ни бъде даден, ако направим следващата крачка – тоест, ако ние придружим молитвата с някои посвещения, които Святият Дух ни е изявил като малка жертва. Нашият Господ Исус казва: „А тоя род не излиза, освен чрез молитва и пост” (Матей 17:21) и показва пътя към усърдната молитва, придружена с пост, което означава да се въздържаме от каквото и да било нещо, което представлява физическо, душевно или умствено удоволствие за нас. За да имаме молитва, която идва от очистено сърце, е важно аз да съм изповядала своя грях и да не позволя какъвто и да било непростен грях да стои между Бог и мен или други хора. Това означава да предприема следващата стъпка и да очистя себе си там, където Бог поставя Своя пръст в моя живот, да моля Бога и човеците за прошка и да се отделя от едно или друго нещо – тогава пътят към ефективната молитва е отново свободен.

Тези свидетелски разкази относно отговорени молитви описват пред нашите очи Бог като Баща и ни показват как Той само чака да Му бъде дадена възможност да отговаря на молитви. Те ни говорят за любовта Му към нас, Неговите деца, и колко велика е Неговата сила да променя ситуации на отчаяние и невъзможност. Когато Исус ни увещава отново и отново да се молим, с това доказва Своето обещание да ни дава благодатта на молитвата. Защото Исус не изисква нищо от нас, което Той да не ни дава в същото време. Не ни ли е обещал Той Святия Дух, Който да ни донесе благодатта на молитвата? Когато ни е трудно да се молим, трябва да казваме: „Вярвам в Святия Дух!”. Ние трябва да Го призоваваме. Той ще ни направи истински хора на молитвата.