Реалностите на вярата чудесата на бога, преживени днес м. Базилеа Шлинк Съдържание

БОГ ЧУВА МОЛИТВАТА С ВЯРА

1. 
   Бог търси тези, които са готови да се молят – Църква от нищото!
   

В град Дармщадт, на автомагистрала 3 между Франкфурт и Хайделберг, стои малка църква. Но тя е различна. Защо ли? От страната на магистралата в посока към църквата се вее голямо знаме, на което са изписани следните думи: „Построена единствено с помощта на Господа, Който е направил небето и земята, чрез вяра в Исуса Христа”. Виждате, че тази църква е построена в името на Господа, Който е наречен Чудесен! Тя не е построена по обичайните човешки начини на професионално договаряне и ясно предначертано финансиране. Тя е построена, напротив, съгласно пътищата на вяра и молитва. Това стана по следния начин: През месец май 1949 година Господ ми вложи вътрешно водителство, че трябва да се построи църква – църква за Негова слава, в която Той ще бъде издигнат и прославен. Каква странна идея! Не трябваше ли първо да помисля за някакъв начин, по който Сестринското общество „Мария” да получи дом! По това време 26 сестри живееха в еднофамилния дом на моите родители, заедно с родителите ми и много наематели, чиито домове бяха бомбардирани. Всяка педя от пода, включително и тавана, се използваше за разполагане на матраци и спални чували. Беше невъзможно да приемем нови сестри, поради крайна липса на жилищна площ. Но Господ не беше казал: „Поради вашето стеснено пространство и изглеждаща напълно безнадеждна ситуация, Аз ще ви помогна да построите вашия дом.” Не, ставаше въпрос не за нашия дом, а за Неговия дом. Той запали в сърцето ми болката на Своето сърце, че толкова малко са тези, които истински Му се покланят и Го славят.

Малко по-късно мисълта за строеж на църква дойде и от друга страна. М. Мартирия и аз поискахме Слово за потвърждение. Ние имаме колекция от около хиляда Библейски пасажа, напечатани на малки картички. След молитва, ние поотделно си изтеглихме по една картичка. Ето стиховете, които бяха записани на тези картички: „Внимавай сега, защото Господ избра тебе да построиш дом за светилище; бъди твърд и действай” (І Летописи 28:10). „И да Ми направят светилище, за да обитавам сред тях” (Изход 25:8). По този начин Бог ясно потвърди поръчението, което бяхме получили за построяване на църквата. Но копнежът по истинско поклонение и хваление на Господа едва-едва се разгаряше в нашето Сестринско общество. Това се видя много ясно на Рождество, 1949 година. Рождество със сигурност е време, когато нашите сърца трябва да бъдат разпалени и нашите езици – освободени, за да се присъединят към овчарите и мъдреците в едно безкрайно поклонение пред Детето в яслата. Но това Рождество беше тъжно. Бебето Исус напразно чакаше за поклонение. След като празникът свърши, голяма скръб обхвана сестрите. Колко апатични бяха те пред любовта на Детето Исус! И тогава, сред болката на покаянието, пламна молитвата: „Да бъде построена църквата!”

С горящ огън в сърцат ана всички ни, ние започнахме да се молим усърдно за църквата. Нашият първи предмет на молитвата беше, Господ да ни даде земята, където църквата трябва да се построи. Основно се молехме всички заедно – молитвата ни беше да получим парче земя, без да имаме каквито и да е перспективи за това. Колкото по-невъзможна изглеждаше ситуацията, толкова по-усърдно се молехме. И тогава, един предиобед, звънецът огласи къщата. М. Мартирия и аз се бяхме върнали от разходка и нашите момичета стояха около нас. Слънцето нахлу в стаята и под лъчите му големият метален ключ, който радостно размахах в ръката си, заблестя. „Ключ – ключ от какво?!” Едно от момичетата избликна: „За земя!” „Да, за земя!” И аз продължих да им разказвам: „Намира се на магистрала 3, покрай гориста местност. Близо е до града, но има поля и ниви наоколо. Около 7 декара е на площ – и ни беше дадена! Земята не е обработвана. Можем да засадим нещо. На нея вече има няколко плодни дръвчета и дори градинарска къща. От къде дойде ли? Бащата на една от нашите сестри я предостави на наше разположение.”

След седмици на молитва, отговорът беше дошъл. Парчето земя беше там. Изглежда Бог беше чакал, докато ние се запалим от копнеж да Му построим дом, където Той да бъде прославен и възхвален. Нашите хладки сърца трябваше да загорят с копнежа по Неговото Царство, защото само така нашата молитва може да бъде усърдна и резултатна. Ние стояхме там всички заедно, без да можем напълно да разберем Бога, Който се беше вслушал в молбата ни и бе докоснал сърцето на този баща, да ни даде земята, където да построим църквата. Преливащи от радост, ние запяхме: „Сега благодарим на Бога наш; ний със сърца, ръце и глас; на Този, Който прави чудеса, във Който радва се светът!” След това аз се помолих на Небесния Баща. След като Той ни е дал тази земя като обещание, че ние можем да строим на нея – без пари и без субсидия от какъвто и да е източник – сега би ли ни дал Слово от Писанието като потвърждение? Това би била солидна основа под краката ни, поет ангажимент, който можем да представим пред Него при всяка нужда и който Той трябва да изпълни. Аз изтеглих следния стих: „Помощта ми е в името на Господа, Който сътвори небето и земята” (Псалм 124:8). При тези думи ние избликнахме в нова песен на радост и хвала. Чрез това Писание Бог наистина ни даде обещание, което включваше всичко. То си заслужаваше много повече от парите. Нима е по-трудно за Бога да ни помогне да построим нашата църква и след това и нашия дом, отколкото да създаде небето и земята? Със сигурност не!

В този момент увереността пусна корени дълбоко в сърцата ни – колко лесно трябва да е за такъв Всемогъщ Бог, Бог, Който е направил небето и земята, да завърши тази сграда! За нас тя може да изглежда голяма, но за Него, колко е малка?! Наистина, насърчението от Неговото Слово така ни укрепи в този час, че почти не мислехме за състоянието на нашите финанси, които по онова време възлизаха само на 30 германски марки! Посредством този неочакван подарък земя, ние научихме, че Бог чува молитвите с вяра, когато са изказани с усърдие и дръзновение.

БОГ ОТГОВАРЯ НА НАСТОЙЧИВАТА МОЛИТВА

2. Божието Слово, изпълнено днес
Нашето Сестринско общество беше малко. Съществувахме едва от три години. Повечето от сестрите бяха доста млади. Вече от много страни бяхме срещнали опозиция. Нямахме влиятелни контакти. Нямахме пари. Нямахме строителен опит и юридически съветник. Приятелите ни бяха малко. Как тогава бихме осъществили построяването на църквата? Стояхме пред планина от въпроси, несигурност и невъзможност. Нещо повече, съоснователят и духовен баща на нашето Сестринско общество почина преди няколко седмици. Щеше ли Небесният Баща да докаже сега Себе Си като „Бог на вдовиците и сираците”? Щеше ли да даде на децата Си ясно водителство?

Щеше ли Бог да ни говори и ако да, как? Едно от първите препятствия беше Строителното управление. Ние трябваше да поискаме разрешение за строеж на тази земя. Резултатът: „При никакви обстоятелства не може да ви се издаде разрешение за строеж на църква и жилищни сгради (нашия дом) на този терен. Земята не е подготвена за строеж. Няма канализация, а да се вкопае дренажна система е неподходящо за този вид почва. Обаче, има един частично бомбардиран парцел земя в рамките на града, който е сравним с вашия и може да се размени. Всъщност, една стара къща може би може да се включи в сделката с около 11,5 кв. м. жилищна площ за всяка сестра.”

Вярно е това Слово, че „за Бога няма нищо невъзможно”. Тогава, трябва ли християните да се предават веднага? Трябва ли да се оставят да бъдат тласнати в друга посока? Трябва ли да се откажат от това, което са започнали? Трябваше ли ние да продължим в настоятелна молитва, докато решението на Строителното управление се промени? Или да се съгласим да заменим земята – тези земя, която бяхме описали в дневника на нашето Сестринско общество като „чудесна, чудесна, чудесна”? Нима Бог не ни беше дал тази земя директно в отговор на нашите молитви? Не беше ли налице тази вътрешна увереност в сърцата ни, че „това ще бъде земята”?

Призовахме Господа. Ако тази вътрешна увереност беше от Него, Той можеше да я потвърди. Неговото Слово можеше да ни осветли в такава ситуация. И Той ни даде тези думи: „О, Нефталиме, наситен с благоволение и изпълнен с благословение Господне, завладей ти запад и юг” (Второзаконие 33:23). Отидохме до прозореца. „Нашата” земя се простираше точно на югозапад. Земята, която ни бяха предложили за размяна беше в точно противоположната посока. С това Слово започна една усърдна молитвена седмица за всички сестри. Нашият Небесен Баща вече знаеше, че ще има нужда от повече от 7 декара за нас. В края на краищата Той ще има нужда от 10 пъти повече – целият „Ханаан”. Така че, в този момент Той очакваше от децата Си да се откажат от плановете си и от това – да бъдат тласкани в друга посока. В тази ситуация Той очакваше тяхната вяра, която ще се бори за обещаната цел. Но всички наши молитви изглеждаха безнадеждни. Строителното управление беше затрупано с искания за разрешения за строеж и особено с молби за нови канализации. Всяка молба, всяко искане, всеки телефонен разговор се оказваха напразни. Не можехме да влезем във връзка с директора на Строителното управление.

Молбите ни стигаха само до приемния офис, където получаваха стандартния отговор – никога няма да получим разрешение за строеж на тази земя. Божията ръка тежеше върху нас. Не можехме да продължим напред, но не можехме и да се върнем назад. Неговите обещания ни задължаваха да стоим твърдо. Бог искаше да изпита нашата вяра и да ни обучи на постоянство в молитва. Но накрая настъпи денят, в който Господ изработи план за отговор на нашата молитва.

Беше краят на март 1950 г., когато чудото се случи. М. Мартириа разказва: „Планирах да посетя Строителното управление за пореден път. Подготвих се чрез много молитва през тази сутрин, молейки се Бог да се намеси. След това изтеглих следното Слово: Който е глава на всяко началство и власт (Колосяни 2:10б). Споделих това със сестрите по време на сутрешната обща молитва и добавих: Изглежда Господ ще постави на пътя ми днес някой високопоставен градски управник. Тогава Той ще докаже, че Исус е Глава и Господ на всяка власт. Исус ще обърне сърцето на този управник да погледне на нашата молба като искане за Неговото Царство.”

Разстоянието от стария ни дом на улица Штенберг до офиса на Строителното управление беше 45 минути ходене пеша. Докато вървях по улица Штенберг, зад мен изскърцаха спирачки – един моторист едва не причини катастрофа. Една кола спря до мен. Господинът на кормилото учтиво ми предложи да ме закара, тъй като все още имаше значително разстояние до града. През ума ми проблесна мисълта, че този човек е „високопоставеният управник” на нашия град, за който говореше Писанието. И наистина, това не беше никой друг, а самият кмет! По време на 5-минутното пътуване аз можах да му кажа за нашата молба. Този път, когато отидох в офиса на Строителното управление, моето посещение не завърши с напразно чакане в приемната.

Главният директор на Строителното управление прекъсна важна среща заради мен – той вече беше научил за нашите проблеми от кмета. Кметът беше преизпълнил своето обещание – да „спомене за това на директора на Строителното управление, като възникне подходящ момент”. Той беше прекъснал многото си задължения и се беше обадил по телефона веднага. И какво се случи? Това, което беше невъзможно, изведнъж стана възможно. Планините от трудности се стопиха като восък пред Бога, Господаря на господарите. Трудно ми беше да повярвам на ушите си. Същият ден главният директор на Строителното управление ни увери, че ще получим разрешение да строим на парцела, който ни беше даден.

Когато се върнах в къщи, аз намерих писмо от Строителното управление в пощенската кутия. Беше изпратено предния ден и представляваше поредното официално Не.

Но Христос промени това Не в Да. През този ден на радост, Той записа неизличимо в сърцата ни, че наистина е „Глава на всяко началство и власт”. И в наши дни Той има сила да променя писменото Не на най-високопоставените инстанции. Това Не имаше значение на изпитване на нашата вяра. Пред него Бог очакваше от нас да не се оттеглим от битката, но да устоим във вяра. Тогава, когато настъпи Неговият час, Той подейства решително и със сила.

Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116

Изтегляне 1.44 Mb.

Сподели с приятели: