Регионална стратегия за развитие на човешките ресурси в региона борово две могили, област русе
Глава втора SWOT и STEP-анализ на човешките ресурси в региона Борово-Две могили
Изтегляне 1.42 Mb.
|
| Глава втора
SWOT и STEP-анализ на човешките ресурси в региона Борово-Две могили 2.1. SWOT- анализ
2.2. STEP-анализ на външните фактори на влияние
Глава трета СТРАТЕГИЧЕСКА РАМКА НА ПОЛИТИКАТА ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА РАБОТНА СИЛА Основният документ, от който до 2013 г. следва да се ръководят местните заинтересовани страни в своите дейности и действия по прилагане политиката за развитие на човешките ресурси в селските райони е Националната стратегическа референтна рамка за програмния период 2007 - 2013 г. /НСРР/ . Националната стратегическа референтна рамка е предвидена като отправен инструмент за програмиране по структурните фондове. Тя обобщава и координира целите на териториалните и секторните стратегически и планови документи с целите на Общността, като създава практически условия за ползване на структурните инструменти на ЕС за изпълнение на кохезионната политика. Доброто познаване на този документ от местните власти и общности, социалните партньори и гражданските организации е условие за привличането на средства за решаване на социално-икономическите проблеми на региона Борово-Две могили. Националната стратегическа референтна рамка е изготвена в съответствие с чл. 27 и чл. 28 от Регламента на Съвета на ЕС (№ 1083/2006 от 11 юли 2006 г.), в които са залегнали общите разпоредби относно Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд. Рамката на кохезионната политика за периода 2007-2013 г., регламентирана от този документ, очертава три общи цели: Сближаване, Регионална конкурентноспособност и заетост; Европейско териториално сътрудничество. Стратегическата референтна рамка е дългосрочен документ, описващ ролята на структурните фондове през периода 2007-2013 г. в подкрепа на глобалното стратегическо развитие на България. НСРР поставя основните интегрирани цели, които са заложени с ясното разбиране, че конкретните резултати ще бъдат постигнати постепенно в процеса на изпълнение и с натрупването на финансови и нефинансови ресурси. Главната цел на стратегическите интервенции, които ще бъдат финансирани от Европейския съюз в България, е да се подкрепят инвестициите, необходими за икономическото развитие, като се инвестира в необходимите инфраструктури, човешкия потенциал и се поддържа благоприятна бизнес среда и социално включване. Тази цел акцентира силно върху необходимостта да се даде приоритет на инвестициите, насочени към развитие на икономика, основана на знанията, за да се поддържа устойчив ръст на Европа на един по-конкурентен световен пазар. Референтната рамка описва стратегията на България в подкрепа на действия в следните тематични области за повишаване на конкурентоспособността: човешки ресурси, инфраструктура, управление и ефективна държавна администрация и услуги и териториално сближаване, техните взаимовръзки и ролята на Структурните фондове и Кохезионния фонд в рамките на тази стратегия. Националната стратегия е съобразена със Стратегическите насоки на Общността на ЕС и допринася за постигане на техните цели. Всеки стратегически приоритет ще бъде подкрепен от действия в една или повече Оперативни програми. НСРР се базира на анализа на различията, слабостите и потенциала за развитие. Тя включва стратегическа част на Интервенциите и Оперативни програми и механизми за координация и взаимно допълване на всички финансови инструменти на ЕС. Нейното изпълнение е осигурено от индикативното годишно разпределение на средствата. С оглед важността на фактора „човешки ресурси” при постигане на изравняването на социално-икономическото развитие на страната със стандартите на ЕС, дългосрочната визия на НСРР обединява две конкретни средносрочни цели за програмния период 2007-2013 г. Те са определени на базата на приоритетите на ЕС и са в съответствие със Стратегическите насоки на Общността:
Двете стратегически цели осигуряват необходимия интегриран подход за растеж и заетост. Втората цел е насочена към увеличаване на заетостта и производителността, качеството и конкурентоспособността на работната сила, повишаване на броя заети лица, намаляване на безработицата, подобряване на жизнения и здравословен стандарт и социално приобщаване на хората в неравностойно положение, малцинствата и уязвимите групи. Освен това стратегията за растеж предполага необходимост от инвестиции в образованието, професионалното обучение, ускоряване на внедряването на нови технологии и изграждане на връзки между научния, образователния и производителния сектор. Политиката на страната ще бъде ориентирана към гарантиране на приспособимостта и мобилността на работната сила. Обединените действия на правителството по постигане на втората цел, подкрепени с кохезионната политика на ЕС, трябва да се трансформират в следните общи целеви нива до 2013 г. - заетост (възраст 15-64 г.) - 64%; безработица (възраст над 15) - 7%. За постигането на втората стратегическа цел е необходимо усилията да се фокусират върху следния приоритет: Повишаване качеството на човешкия капитал с акцент върху заетостта. Този приоритет е насочен към развитие на човешкия ресурс в България и включва цели, свързани с подкрепа на заетостта, образованието, обучението, ученето през целия живот, мобилността и адаптивността на работната сила, социалната защита и социалното включване, социалните услуги и здравеопазването. Стратегията за подкрепа на заетостта следва основните насоки на политиката в тази сфера, които са в съответствие с политиката по заетостта на ЕС. Ролята и капацитетът на социалните партньори трябва да бъдат ясно очертани, тъй като те представляват основен компонент за успешното програмиране и изпълнение на мерките за подкрепа на политиката за заетост. Стратегията в областта на образованието и обучението трябва да бъде разширена с повече информация за специфичните дейности, които се предвиждат за професионалната подготовка, ученето през целия живот, както и осигуряването на равен достъп до образование за хората със специални нужди. Частта за мобилност и адаптивност на работната сила включва политики и дейности, свързани едновременно с политиката по заетост и обучение. Приоритет 2 цели да се развие човешкият капитал в България, така че да се разгърне потенциалът за растеж и да се повиши конкурентоспособността на работната сила, като база за изграждане на икономика основана на знанието, а също и да се насърчи създаването на собствен бизнес и развитие на предприемачеството сред младите хора. Друг важен акцент е поставен върху включването на пазара на труда на хора в риск или със специални нужди: младежи отпаднали от училище, дългосрочно безработни, хора с увреждания. Целта е да се подобри тяхната възможност за наемане на работа, чрез включването им в различни курсове и форми на професионално образование и обучение. Прилагането на комплексен и същевременно индивидуален подход към възможностите за наемане на хора от уязвимите групи, съобразен със специфичните им потребности ще бъде насърчавано, чрез мерки за подкрепа на работодателите, съчетаване на обучение за придобиване на професионална квалификация и преквалификация с последваща заетост и предоставяне на възможности за започване на собствен бизнес. Приоритетът предвижда оказване на подкрепа за формиране на адекватни човешки ресурси както в публичния, така и в частния сектор. Инвестициите в модерно образование, обучение и учение през целия живот се очаква да увеличат степента и качеството на заетостта и да подпомогнат повторното интегриране и включването на рискови групи в пазара на труда. За да бъде постигната в желаната степен адаптивност и мобилност на работната сила и гъвкавост на пазара на труда ще бъдат насърчени инвестициите в човешки капитал, както от страна на работодателите така и от страна на работниците и служителите. Предвидените мерки са фокусирани върху ученето през целия живот, подобряване уменията по ИКТ и развитие на чуждоезиковото обучение на нискоквалифицираните и възрастни работници, с цел удължаване на трудовия им живот и адаптирането им към икономика основана на знанието. За да се повиши гъвкавостта на пазара на труда, специално внимание ще се отделя на развитието и разпространението на гъвкави форми на заетост и организация на труда. За да бъдат постигнати тези резултати на Стратегията, правителствената политика ще отдели специално внимание на развитието на човешките ресурси в държавната администрация, като поддържа следните дейности: Повишаване на квалификацията на държавните служители посредством диференциран подход в съответствие с конкретните нужди от обучение на всяка административна структура; Разработване на многогодишни планове за обучение при прилагане на модерни техники за преподаване, образование и обучение; Обвързване на ученето през целия живот с кариерното развитие. Интервенциите ще са в подкрепа на развитие уменията на човешките ресурси, особено чрез обучение в ефикасно финансово управление, управление на проекти, правила и политики на ЕС, чужди езици, компютърна грамотност и умения за водене на преговори. Идентифицираните в анализа значителни различия на областно и на общинско ниво ще бъдат компенсирани с подобряване на институционалния и техническия капацитет за подпомагане регионалното и местното инвестиционно планиране и програмиране, въз основа на партньорство между общините и областите. Такива дейности включват обмен на опит и добри практики, поддържане на контакти, осигуряване на техническа помощ, консултации. Политиката на сближаване ще подкрепя устойчивото селско развитие чрез инвестиции в човешкия и физически капитал, както и базисната инфраструктура в селските райони, допълвайки интервенциите на НСПРСР. Интервенциите в гореспоменатите три секторни и един териториален приоритети са предвидени по финансовата помощ Структурните и Кохезионния фондове (СКФ), Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейския фонд за рибарство (ЕФР), за да се постигнат целите и приоритетите, посочени по-горе. Тези интервенции са организирани, представени и формулирани в 7 Оперативни програми и 2 Национални стратегически плана и програми: Транспорт; Околна среда; Развитие на човешките ресурси; Развитие на конкурентоспособността на българската икономика; Административен капацитет; Регионално развитие; Техническа помощ; Национален стратегически план за развитие на селските райони и Програма за развитие на селските райони; Национален стратегически план за рибарството и ОП Рибарство. Независимо от взаимната обвързаност на оперативните програми, тук отделяме основно внимание върху Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”. Нейната обща цел е повишаване качеството на живот чрез подпомагане на заетостта, достъпа да образование с високо качество, обучаване през целия живот и социално включване. Тази цел отговаря на Приоритет 2 на НСРР. Приоритетите на ОП са в съответствие с приоритетите на Европейската стратегия за заетостта, Съвместната оценка на приоритетите за заетостта в България (СОП), Съвместния меморандум за включване (СМВ) и Стратегическите насоки на Общността за програмния период 2007-2013 г. за силна, конкурентоспособна, адаптивна и все по-мобилна работна сила. ОП „Развитие на Човешките ресурси” включва здравеопазване, образование и социални услуги, като ги допълва с активно развитие на пазара на труда и дейности ориентирани към конкурентоспособност, гъвкавост и адаптивност. По този начин Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” се фокусира върху следните седем приоритетни области: Подкрепа на устойчивата заетост и развитие на отворен пазар на труда; Повишаване на адаптивността и конкурентноспособността на работната сила; Подобряване качеството на образованието и обучението; Подобряване на условията за достъп до образование и обучение; Социално включване и заетост чрез развитие на социална икономика; Подобряване на ефективността на институции на пазара на труда, на социалните и здравните услуги; Насърчаване на транснационалното сътрудничество в сферата на заетостта. В хода на нейното изпълнение програмата ще се възползва от добрите практики и водещите принципи на инициативата на Общността “EQUAL” – равенство на половете, иновации, структуриране, партньорство и транснационално сътрудничество. Детайлната класификация на предвидените разходи на ниво приоритети и операции от ОП, както се изисква в Анекс IV на Регламент на ЕС 1083/2006 и в съответния Регламент на ЕК, ще се предоставя на годишна база и след консултации с ЕК. Програмиращите институции считат, че пазарът на труда има голям недоизползван потенциал, предвид броя на безработните лица и ниското ниво на икономическа активност. Съвременната икономика изисква квалифицирана работна сила в подкрепа на конкурентоспособността и макроикономическата стабилност. Ето защо, политиката за повишаване на икономическата активност на населението, съчетана с програмата за повишаване на качествената характеристика на работната сила могат да се превърнат в един от основните двигатели на бързо икономическо развитие. Чрез предвидените мерки и действия в тази област, по-голямата заетост ще създаде допълнителен БВП, а подобрените качествени характеристики на трудещите се ще увеличат производителността на труда, а оттам и цялостното икономическо развитие.
Оперативната програма „Регионално развитие”/ОП „РР”/ е документ чието значение също трябва да се отчита при разработването на стратегии за развитие на човешките ресурси в селските райони, тъй като се основава на целите на ЕС, определени в Стратегическите насоки за сближаване на Общността за периода 2007 – 2013 година, залегнали в Националната стратегическа референтна рамка на Република България. Тя е съобразена и с Националната програма за реформи, разработена в съответствие с обновената Лисабонска стратегия в отговор на Интегрираните насоки за растеж и заетост. В този по-широк контекст всички действия, предвидени в рамките на оперативната програма, включват приоритетите на Общността, подкрепящи устойчивото развитие чрез укрепване на растежа, конкурентноспособността и заетостта, социалното включване, както и опазването и качеството на околната среда. Оперативната програма е съобразена с Националната стратегия за регионално развитие /НСРР/, която определя стратегическите направления в регионалното развитие. Но за разлика от Стратегията, където преобладаващата част от действията за изпълнението й са от типично секторно естество и попадат в обхвата на други секторни програми, съгласно Националната стратегическа референтна рамка , при ОП „РР” териториалните фактори на растежа са определящи. Ролята на ОП „Регионално развитие” е да предложи набор от интегрирани мерки, които да допринесат за постигане на дългосрочните цели за развитие на страната, като същевременно включват и териториалните фактори на растежа. Някои от предложените операции ще бъдат изпълнени в партньорство и координация с различни секторни политики, докато други са обект изцяло на регионалната политика. Всички предвидени действия са свързани със задължителното и възможно най-широко участие на регионалните и местни органи на властта и заинтересованите страни. Същото се отнася и до разликата между регионалните планове за развитие и ОП „РР” - част от техните разнообразни приоритети и действия са типично отраслови и влизат в обсега на секторните програми или на Националния стратегически план за развитие на селските райони. В този смисъл те се разглеждат като комбинирана териториална проекция и като набор от действия, които следва да получат подкрепа от различните оперативни програми след прилагане на специфичните изисквания за избираемост за финансиране от отделните фондове. Съгласно Стратегията за участие на Република България в Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС и разпоредбите на Глава 21 от Договора за присъединяване, се предвижда ОП „РР” да покрие всичките райони за планиране на ниво NUTS-II. Програмата е насочена към вече идентифицираните основни проблеми и към политиката, целяща тяхното решаване, посредством осигуряване на допълнително финансиране от ЕС за подкрепа на националните приоритети и ресурси в области, които могат да бъдат финансирани със средства от Структурните фондове и в частност от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР). По този начин ОП „РР” представя цялостна стратегия за регионално развитие за периода 2007 – 2013 г., подкрепяна от многогодишен инвестиционен ангажимент в следните ключови области: развитие на инфраструктурата в градските центрове, териториална свързаност, устойчив растеж на туризма и подкрепа за регионални и местни партньорства. Аналитичната част на ОП „РР” mо отношение развитието на човешките ресурси и пазара на труда констатира редица проблеми, като: неблагоприятно развитие на демографските процеси и вътрешнорегионални различия по всички демографски индикатори; значителни междурегионални и вътрушнорегионални диспропорции в нивото на заетостта и безработицата; критично увеличаване на броя на общини с много високи равнища на безработица. Като проблем, ограничаващ възможностите за устойчиво развитие е маркиран забавения процес на финансова децентрализация и фактът, че капацитетът на общините за разработване на проекти по отношение на човешки ресурси, знания и опит е концентриран главно в ограничен брой големи и по-урбанизирани общини с развит неправителствен сектор и прилагащи принципа на партньорство на ниво разработване на проект. Това са предимно общините, които са се възползвали от възможностите на процеса на “учене чрез правене” по предприсъединителните инструменти. По-малките общини, където неправителственият и консултантски сектор е слабо развит и има ограничен опит в изготвянето на проекти се нуждаят от по-широки консултации и подкрепа при идентифицирането и развитието на проекти. Те Слабо познават правилата на Структурните фондове за изпълнение на проекти; новото законодателство на ЕС (директиви, регламенти и др.); липсват им информация за инвестиционните възможности, центрове за информация и ориентиране на инвеститори. Общините не използват в достатъчна степен възможностите за съвместно намиране на решение на общи проблеми или за обединяване на ресурсите за привличане на средства. Повече от половината от тях не се консултират и не планират проекти съвместно с неправителствения сектор и с частния бизнес. Оперативната програма „Регионално развитие определя стратегическите намеси на ниво райони за планиране, но една от нейните специфични цели - Мобилизиране на регионалните и местни технически и институционални възможности и ресурси за осъществяване на политики за регионално развитие - както и инструментите за нейното изпълнение могат да бъдат ползвана от Регионалната стратегия за развитие на човешките ресурси в региона Борово-Две могили. На тази цел отговаря Четвъртата приоритетна ос - Създаване на регионални и местни мрежи, сътрудничество и изграждане на капацитет. Тази ос има изключително значение за постигане на интегрираното и устойчиво местно развитие, тя ще насърчава местните инициативи и партньорства в съчетание със специална подкрепа за конкретни дребномащабни инвестиции за изпълнение на дейности, идентифицирани в процеса на междуобщинско планиране. Основната характеристика на тази ос е създаването и подпомагането на сътрудничеството и активното участие на всички заинтересовани страни в инициативи за привличане и насърчаване на инвестиции, разработени от местните и регионалните заинтересовани страни с цел да бъдат намерени решения за конкретни проблеми на местно и регионално равнище. Приоритетната ос също цели да насърчи нов модел на сътрудничество между общините и областите, чрез областните съвети за развитие създадени във всеки NUTS ІІІ регион съгласно Закона за регионално развитие, насърчава партньорствата между съседни общини чрез реализиране на съвместни проекти и дейности (ЗРР, член 14, параграф 3). Сътрудничеството между общините ще им позволи да определят общите за тях проблеми в сферата на развитието и съответно да определят проекти от взаимен интерес и с по-широко въздействие. Участието на заинтересованите страни и партньорите им е от жизненоважно значение не само защото без тях е невъзможно да бъде замислена каквато и да било сериозна инициатива за целите на развитието, но също така и защото приносът, който всяка от тях ще даде, ще бъде необходим за осигуряване на необходимото съфинансиране, вкл. приноса от частния сектор. По тази ос ще бъдат насърчени процесите на планиране на развитието и изпълнение на регионално и местно ниво през настоящия програмен период и в дългосрочна перспектива, вероятно при условията на един по-децентрализиран механизъм за изпълнение. Оста е концентрирана върху въпроси, отнасящи се до институционалния и технически капацитет, както и капацитета за осигуряване на развитието. Целта е да бъдат подпомогнати инвестициите и програмирането на регионално и местно равнище, междуобщинското сътрудничество за целите на интегрираното развитие и планиране, популяризирането на местните и регионални силни страни, териториалното сближаване и пространственото планиране, разработването на проекти, дребномащабни съвместни инвестиции и междурегионален обмен на иновации и най-добри практики. Дейностите по тази приоритетна ос ще подпомагат практическото изпълнение на Приоритет 4 на Националната стратегическа референтна рамка – “Балансирано териториално развитие”. За да се постигнат добри резултати за въздействие и усвояване на Структурните фондове, в рамките на тази приоритетна ос ще бъдат подкрепени следните партньорски инициативи: Проекти за междуобщинско сътрудничество, включени в общинските планове за развитие за периода 2007–2013 г.; Сътрудничество между съседни малки общини (обединяване на финансовите и човешките ресурси) при изпълнение на проекти с по-широко въздействие; Публично-частни инициативи между няколко общини и бизнес партньори, целящи активното популяризиране на потенциала за икономическо развитие на съответния регион и по-доброто популяризиране на конкретни продукти; Партньорски инициативи между общини и НПО в процеса на подготовка на проекти за кандидатстване за финансирането и изпълнението им; Партньорство между областните органи и общините за осигуряване на координация и по-широко разбиране на общите проблеми на развитието; Междурегионално сътрудничество, насочено към насърчаване обмена на иновации, най-добри практики и “култура на знанието”. Операциите по Четвъртата ос включват: Партньорства за интегрирано развитие; Устройствено планиране и разработване на проекти; . Дребномащабни местни инвестиции; Междурегионално сътрудничество. Географският обхват на интервенциите предвижда териториално ограничение на Операция 4.3 /но не и за общините Борово и Две могили/, докато достъпът до средствата по Операциите 4.1, 4.2 и 4.4 не е ограничен. Ключовите критерии за избор на проекти включва: принос за сътрудничеството между заинтересованите страни на местно и регионално равнище; създаване на нови практики или адаптиране и прилагане на такива; принос за утвърждаване на подхода “отдолу-нагоре” на местното и регионалното развитие; принос за насърчаване на по-широкия капацитет на съответната територия за бъдещо развитие; принос за екологичната, социална и културна устойчивост и териториалното сближаване и за интегрирани решения и въздействие върху територията на повече от една общини Финансирането на Четвъртата ос се разпределя по операции: 
ОП „РР” има връзка с други планови и програмни документи – с ОП “Административен капацитет”, с тази разлика, че ОП “Административен капацитет” е насочена към модернизиране на публичната администрация в услуга на гражданите; с Националния стратегически план за развитие на селските райони: Инвестиционната част на Приоритет 4 (особено Операция 4.3) допълва Стратегическата ос 3 на НСПРСР “Подобряване качеството на живот и възможностите за работа в селските райони” и е тясно свързана с нея, както и с подхода ЛИДЕР в рамките на НСПРСР. Инвестициите по тази операция, обаче, ще се осъществяват чрез задвижван от общините процес, който ще бъде подпомаган от областните съвети за развитие, създадени по силата на Закона за регионално развитие, докато при ЛИДЕР се използва доброволният подход на обединения за целите на развитието под формата на местни инициативни групи (МИГ), които ще обхващат около 40% от територията на страната. Интегрираните инвестиционни проекти в рамките на операция 4.3 ще бъдат по-скоро координирани междуобщински проекти с надобщинско и областно въздействие и следва да бъдат одобрени от съответния Областен съвет за развитие преди представянето им за финансиране. Работата по Четвъртата приоритетна ос на ОП „РР” предполага иновативност на публичните практики за регионално и местно развитие в България. Ако това не бъде осъществено, очакваната устойчивост на процесите на регионално развитие, както и активното участие и ангажираност на всички заинтересовани страни на местно равнище няма да бъдат постигнати. За реализирането на Регионалната стратегия за развитие на човешките ресурси в региона Борово-Две могили, възможностите което дава четвъртата ос на ОП „РР” трябва добре да се познават, за да бъдат оползотворени за преодоляване на съществуващите ограничения в региона. Партньорството е един от ключовите принципи, на които се основава програмирането и приложението на Структурните фондове. Основна характеристика на ОП “Регионално развитие” е специфичния подход към насърчаването на местни партньорства, и по-конкретно междубщинското сътрудничество по Приоритетна ос 4. Фактът, че ОПРР съчетава подкрепата на малките общини с насърчаването и изискването за формиране на партньорство е от особено важно значение. Съгласно Член 11 на Регламент (ЕС) № 1083/2006, партньорството обхваща не само организацията по време на подготвителния етап на ОП “Регионално развитие”, но трябва да продължи и през всички етапи на изпълнението. Оперативна програма „Административен капацитет” /ОПАК/ също има отношение към формулирането и прилагането на местни стратегии за развитие на човешките ресурси. Тя е стратегически документ за модернизация на българската държавна администрация за периода 2007-2013 г., финансира се от Европейския социален фонд (ЕСФ) и от националния бюджет. Програмата отговаря на препоръката от Стратегическите насоки за сближаване на Общността да се предприемат специални действия за укрепване на административния капацитет в рамките на цел “Сближаване”. Програмата е част от Националната стратегическа референтна рамка, 2007-2013 г., като допринася за изпълнението на двете й стратегически цели: “засилване на конкурентоспособността на икономиката с оглед на постигането на висок и устойчив растеж” и “развитие на човешкия капитал с цел осигуряване на по-висока заетост, доходи и социална интеграция”. ОПАК е хоризонтална оперативна програма и неин обект са държавната администрация, съдебната система, социално-икономическите партньори и неправителствените организации в Република България. Стратегическа цел на програмата е „Създаване на ефективна и компетентна администрация, способна да разработва и прилага националните и европейските политики като отговаря на очакванията на гражданите и бизнеса за по-добро обслужване и етика. Оказване на подкрепа за ефективна съдебна власт”. Специфичните й цели са: Ефективно функциониране на администрацията и повишено доверие на гражданите и бизнеса в нея; Подобряване управлението на човешките ресурси в държавната администрация, съдебната система и структурите на гражданското общество; Модерно административно обслужване. С изпълнението на Оперативна програма “Административен капацитет” ще се постигнат общи стандарти и правила за реформа на държавната администрация на всички нива – централно, регионално и местно. Това ще доведе до намаляване на разходите и бюрократичните процедури в дейността на администрацията. Капацитетът на гражданското общество за сътрудничество и диалог с администрацията ще бъде също подкрепен в рамките на Програмата. Така ще се постигне качествено формулиране и изпълнение на политики при прилагане принципа на партньорство. Освен хоризонтален Програмата има и секторен обхват като адресира реформата в с фокус качество на човешкия ресурс. Особено значение за създаването и прилагането на местни стратегии за развитие на човешките ресурси има втората от четирите приоритетни оси на Програмата: Приоритетна ос I: Добро управление; Приоритетна ос II: Управление на човешките ресурси в държавната администрация, съдебната система и структурите на гражданското общество; Приоритетна ос III: Качествени административни услуги и развитие на електронното управление; Приоритетна ос IV: Техническа помощ. Тези оси са в съответствие със сферите на действие, които се подкрепят от Европейския социален фонд, съгласно разпоредбите на чл. 3 от Регламент № 1081/2006 на Европейския парламент и на Съвета за Европейския социален фонд. Очакваното общо въздействие от прилагането на ОПАК, което има отношение към създаването и изпълнението на местни стратегии за развитие на човешките ресурси се свързва с укрепване капацитета на държавната администрация и нейните териториални структури в областта на стратегическото планиране в условията на консултации и координация с частния и гражданския сектор и местните органи за самоуправление. От успешното изпълнение на Програмата се очаква да бъдат преодолени досегашните слабости, като нисък е процент на държавните служители в общинските администрации, където основен проблем е ниското заплащане и липсата на квалифицирани кадри; недостатъчно развити умения на държавните служители, най-вече по отношение на езиковите знания, компютърната грамотност и опита за работа със средства от ЕС; ограничения в мобилността на държавните служители, което води до загуба на висококвалифицирани кадри; застаряване на кадрите в държавната администрация. Въвеждането и поддържането на Единна система за управление на човешките ресурси ще бъде важна предпоставка за подобряване управлението на човешките ресурси. Това ще позволи използването на еднакви форми и методи за събиране на информация и изготвяне на количествени и качествени анализи за развитие на човешките ресурси в администрацията. Втората приоритетна ос - Управление на човешките ресурси в държавната администрация, съдебната система и структурите на гражданското общество - отговаря на нуждите от цялостна модернизация на работните процеси в условията на членство в ЕС и обхваща дейности за подобряване управлението на човешките ресурси в администрацията, защото нивото на нейното функциониране е ключов фактор за устойчивото развитие. Обхватът на тази приоритетна ос включва административните структури на централно и териториално ниво, органите на съдебната система и към структурите на гражданското общество. Цели на приоритетната ос са: Повишаване на ефективността и ефикасността на българската администрация (централна и териториална) чрез подобряване на управлението и компетенциите на човешките ресурси; Подобряване на работата на съдебната система чрез повишаване квалификацията на магистратите и съдебните служители; Повишаване на компетентността на структурите на гражданското общество за ефективно партньорство. Изпълнението на тази Приоритетна ос включва качествено обучение на работещите, както в държавната администрация и съдебната система, така и в структурите на гражданското общество. Провеждането на обучения за администрацията ще отчита различните нужди по хоризонтала (различията между министерствата, агенции, областни администрации и общини) и вертикала (между национално, регионално и местно ниво). Защото за постигане на ефективно сътрудничество с държавната администрация, е необходимо да се подобрят и квалификацията и компетенциите на представителите на гражданското общество. Анализите показват, че е необходимо да се предприемат сериозни мерки за повишаване на капацитета неправителствения сектор за разработване и изпълнение на проекти и за разясняване на същността и ролята на структурните фондове на ЕС. Изпълнението на приоритета включва и възможности за транснационално сътрудничество като начин за обмяна на опит и добри практики с европейски институции при управление на човешките ресурси в държавната администрация, структурите на гражданското общество и съдебната система. Предвидените операции за изпълнение на приоритета включват непрекъснато обучение за повишаване квалификацията и други форми за укрепване и развитие на капацитета на администрацията и гражданското общество. Финансирането на операциите по този приоритет ще бъдат при спазване на правилата на чл. 34, ал. 2 от Регламент № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 година относно определянето на общи разпоредби за Европейския регионален фонд за развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд. Използването на тази възможност ще спомогне за постигане целите на Приоритетната ос. Съгласно предварителното финансово разпределение, общият бюджет на ОПАК за периода 2007-2013 г. ще бъде в размер 3.5% от общата помощ от Структурните фондове или 13% от общата помощ от Европейския социален фонд. Финансовото разпределение по приоритетни оси за стратегическия период има следното изражение в евро: 
За да се избегне припокриването с други програмни документи, които имат сходни цели, ОПАК е съгласувана с тези документи и има допълващи фенкции в съответните области, свързани с развитието на човешките ресурси: с ОП „Развитие на човешките ресурси”, която също се финансира от ЕСФ, с ОП „Развитие конкурентноспособността на българската икономика” /партньорство на администрацията и услуги за бизнеса/, с ОП „Регионално развитие” /интервенции за изграждане на местен капацитет/, с Националния стратегически план за развитие на селските райони /Подхода ЛИДЕР за формиране на местен капацитет за стратегическо планиране/. Националният стратегически план за развитие на селските райони е основен документ, регламентиращ политиката за устойчиво развитие на селските райони в периода 2007-2013г., съчетаващ възможностите на секторната с политиката за регионално развитие. Прегледът и анализът на проблемите пред устойчивото развитие на сектора и селските райони определя като основни проблемите, свързани с нивото на развитие на човешките ресурси – неблагоприятна демографска възрастова структура и ниско образователно-квалификационно равнище на населението, дефицит от професионални, икономически знания и управленски умения на земеделските производители. Данните на НСИ от проучването на работната сила определят като негативен фактор за развитието на аграрния сектор преобладаващото основно и средно общо образование на заетите. Специалистите със средно и висше образование са едва 4,4% /спрямо 25% средно за общо заетите в българската икономика/. Селските райони, особено изостаналите, се отличават с ниска икономическа активност на населението /едва 42% от населението в трудоспособна възраст/, което се дължи предимно на неблагоприятната икономическа среда, която не генерира заетост. Тези проблеми са валидни за цялата страна, но особено силно те са изразени в изостаналите селски райони. Анализът отчита, че въпреки общата тенденция за намаляване равнището на безработица в България през последните години, коефициентът на безработица в селските райони продължава да е значително по-висок от стойността на този показател средно за страната (по данни на Агенция по заетостта за 2003 г. коефициентът на безработица в селските райони е 20,27%, при средно ниво за страната 14,0% за същия период). По отношение образователното равнище и професионалната квалификация на работната сила в селските райони, ситуацията не се е променила значително в годините от 2000 до 2004 г. - едва 3% от населението в селските райони има висше образование, докато в градовете този дял е 12%, а лицата със средно образование в селските райони са едва 37% от населението срещу 60% в градовете. Ниското образователно-квалификационно равнище на населението в селските райони ще бъде ограничаващ фактор не само за развитието на модерно и ефективно земеделие, но намалява и шансовете за стартиране на неземеделски дейности. То забавя процеса за въвеждане на иновационни технологии и производства в аграрния сектор, щядящи биоразнообразието, както и диверсификацията на местните икономики Поради липсата на квалификация или ниско образование, все повече нараства делът на дълготрайно безработните в селските райони. Качеството на работната сила е недостатъчно, за да отговори на предизвикателствата на икономиката, основана на знанието и процеса на глобализация. Данните за качеството на работната сила извеждат потребността от прилагане на системата за непрекъснато обучение като основен приоритет за населението на селските райони, без оглед дали жителите им са заети в аграрния сектор или в други, неземеделски дейности.. Социалната инфраструктура на селските район, вкл. в областта на предоставянето на образователно-квалификационни услуги, се нуждае от подкрепа за обновяване и поддържане, а неселението - от улесняване на достъпа до основни услуги. Социалният капитал в селските общини, особено в изостаналите, е неразвит - гражданското общество, структурирането на местните общности и в начален етап, което силно ще затрудни достъпа на тези райони до възможностите на европейската структурна политика за устойчиво развитие. SWOT- анализът основателно определя като „слаби страни” всички констатирани тенденции в развитието на човешките ресурси в селските райони: неблагоприятна демографска структура; вътрешна и външна икономическа миграция; слаба икономическа активност на населението; високи равнища на безработица и липса на икономически възможности; ниско образователно и квалификационно равнище на заетите в земеделието и други икономически дейности; неразвита социална структура; неподготвеност на местните общности за самоорганизация и участие в управлението на фондовете на ЕС. Националният стратегически план поставя следните стратегически цели за периода до 2013 г.:
Целите на НСП допринасят за постигането на стратегическите цели на националната стратегическа референтна рамка за програмния период 2007 - 2013 г. Взаимната обвързаност и зависимост стратегическите цели на плана изглежда по следния начин: 
От особено значение в тази схема е мястото на подхода Лидер, защото чрез него ще се децентрализират правомощия и финансови ресурси за местните общности да се развиват и да осигуряват устойчиво развитие на своите селски райони на принципа „отдолу-нагоре”. Чрез формиране на собствен капацитет и устойчиви партньорства между местните общности /местни власти, бизнес, нестопански организации/ ще се вземат решения, ще се формулират и прилагат местни стратегии и ще се изпълняват инициативи и проекти за решаване на основните социално-икономически проблеми на селските райони. Приоритетна Ос 3 е втора по важност - тя обхваща мерките по изпълнение на плановете за интегрирано развитие на селските райони в определени части на България. Значението на тази приоритетна ос ще нараства с течение на времето - помощта по нея се предвижда да възлезе на около 31% от бюджета по трите оси.
Подходът ЛИДЕР в периода до 2013 г. добива нарастващо значение като инструмент за децентрализирано управление. Логиката на помощта по Ос 4 ще се разпределя по следните подцели: Подобряване на капацитета за прилагане на Лидер чрез повишаване капацитета на местните инициативни групи и насърчаване на сътрудничеството и добрите практики; Подкрепа за прилагане на местни стратегии за развитие за постигане на целите по една от останалите три оси. Подкрепата ще поощрява създаването на местни стратегии за развитие; създаването и укрепването на местни инициативни групи; прилагането на местни стратегии и насърчаване на сътрудничеството между селските райони и международното сътрудничество. 70% от бюджета на Оста лидер ще подкрепи създаването и прилагането на местни стратегии, а 30% - изграждането на капацитет за сътрудничество. Успешното използване на възможностите на подхода ЛИДЕР за постигане на целите на политиката за устойчиво развитие на селските райони е от изключително значение, тъй като не е възможно в това отношение да се постигнат резултати, ако местните заинтересовани страни и общности не бъдат ангажирани. Нещо повече, те трябва да развият с помощта на Ос 4 капацитета си да планират и прилагат политиката на положителните промени в качеството на своя живот. Индикативният бюджет по Програмата за развитие на селските райони се основава на размера на средствата по ЕЗФРСР за периода 2007-2013 г. – 26 млрд. евро. Всички средства са резервирани за Цел „Сближаване”, тъй като цялата територия на страната е класифицирана по тази цел. 20% от средствата за развитие на селските райони за първите 3 г. ще бъдат насочени към мярка „Национални доплащания към директните плащания” В съответствие със Стратегическите насоки за развитие на селските райони и политиката за сближаване с Общността ще се осигури допълняемост и съгласуваност между дейностите, които ще бъдат финансирани от Структурните фондове /ЕФРР, ЕСФ/ и Кохезионния фонд от една страна, а от друга – с ЕЗФРСР и ЕФР.
Каталог: download download -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички" download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия download -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета download -> Огнената пещ download -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout } download -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс download -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма" download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " " download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките” Изтегляне 1.42 Mb. Сподели с приятели:
|