Регионалното сътрудничество в Югоизточна Европа

КУРСОВА РАБОТА

Регионалното сътрудничество в Югоизточна Европа

СЪДЪРЖАНИЕ:

2.Стопанската реформа в България и инициативите за икономическо сътрудничество в Югоизточна Европа.

2.1.Инфраструктурната стратегия на България и проектите за развитие на инфраструктурата в Югоизточна Европа.

2.2.Енергийната политика на България и регионалното сътрудничество в енергетиката.

2.3.Транспортната политика на България и регионалното сътрудничество в транспорта.

2.4.Политиката на България за развитие на съобщителните системи и регионалното сътрудничество в телекомуникациите.

2.5.Инвестиционната стратегия на България за реализацията на регионалните инфраструктурни и други икономически обекти.

2.6.Екологичната политика и регионалните инициативи за опазване на околната среда.

2.7.Търговско-икономическите отношения на България със страните от Югоизточна Европа и перспективите за динамизирането им в контекста на регионалните инициативи.

2.8.Регионално сътрудничество в областта на отбраната.

1. Потребност от адекватна оценка за новите реалности в Югоизточна Европа.

На сегашния етап за българската външна политика съдбоносно значение придобиват осмислянето и ориентирането в зараждащите се нови тенденции в развитието на международната система, обусловени от настъпилите съществени изменения. В съотношението на силите между основните й елементи и започналото нейно радикално преструктуриране. Във времето на преход българската вън­шна политика е изправена пред риска да остане в плен на парадиг­мите, с които се обясняваха международните отношения в мина­лото. Романтизмът на промените предразполага и въм идеализира­но възприемане на реалностите. При разработването на новата външнополитическа линия особено значение придобива отчитането на ролята на структороопределящите фактори и връзки в проме­нящия се свят.

Интересът на САЩ към балканите нарасна подчертано след разпадането на югославската федерация. Това съвпадна с намаляването на основанията за американско присъствие в Централна Европа. САЩ взеха инициативата в свои ръце и успяха да доведат събитията до споразумението от Дейтън, осигуряващо мир в Босна и Херцеговина, който може да се поддържа само с присъствието на чужди въоръжени сили. След това американската външна политика се ориентира към развитие на мирния процес и чрез икономическа стабилизация на района. Лансиран беше планът \"Шифтър\" за организиране на регионалното икономическо сътрудничество. Но ценностната и идеологическата несъвместимост между триумфиращия западен модел на обществено развитие и режима в Съюзна ре-публика Югославия доведе до предприемането през периода март -юни 1999 г. на масирани военни действия на НАТО с подкрспата на редица други страни срещу Югославия. Повод за това стана изост­рянето на косовския проблем в началото на 1999 г. В края на XX век Балканите възродиха печалната си слава, която си спечелиха в нача­лото на века.

Косовската криза постави на изпитание балканската политика на България. В критичната обстановка регионалната политика на страната беше подчинена на набелязаните приоритети - вграждането в европейските и евроатлантически структури. Тя беше при­ведена в унисон с позициите и конкретните искания на НАТО и Ев-ропейския съюз. Въпреки противоречивото възприемане на събити­ята сред българската общественост през май 1999 г. Народното събрание прие решение за предоставяне на българското въздушно пространство за самолетите на НАТО, осъществяващи въздушни­те атаки срещу Югославия, и за логистична подкрепа за силите на пакта. Постижение на българската външна политика бяха преодоляването на т.нар. езиков спор с Република Македония и подобрява­нето на двустранните отношения малко преди да се разрази воен­ният конфликт по повод на косовския проблем. Но като цяло спорни остават възможностите на българската външна политика да дава адекватна оценка за реалностите в света. Очевидно е, че се създа­ват предпоставки политиката на САЩ да задава тенденциите в развитието на процесите В Югоизточна ЕВропа. Това може да се окаже вариант на съхраняването на САЩ като европейска сила. Той като че ли е приемлив за Европейския съюз. и Русия. Но в тези съби­тия стана ясно, че българската външна политика не е преодоляла сателитния синдром. Тя заложи на безспорно доминиращия фактор, но пренебрегна позициите и интересите на други сили като Русия и Китай, чиято роля и в новата международна система не е за подце­няване. Създаде се впечатление, че България побърза да угоди на по-литиката на НАТО в района, без да осигури ясни ангажименти от организацията и страните членки в контекста на новите приори­тети във външните си отношения, и не положи усилия да направи своите позиции по-приемливи за други първостепенни фактори в новата международна система.

В новите условия позициите на Русия на Балканите съществено отслабнаха. САЩ обаче си дават сметка, че това е район, към който тя проявява традиционно подчертан интерес и вероятно ще бъдат склонни да овладяват това пространство в партньорство с нея.

За съжаление, различни български държавни органи продължават да сочат най-различни числа за измерване на негативния ефект за страната от югоембаргото. Използват се резултати от различни изчисления, без да се вниква в тяхното съдържание. Проявява се не­разбиране на някои изчисления на МВФ за негативния ефект от санкциите на ООН върху платежния баланс на страната за периода юли 1992 г. - декември 1993 г. Беше пресметнато, че за 18 месеца не­гативният ефект от санкциите върху платежния баланс възлиза на 1 млрд. и 119 млн. щатски долара. Това е синтезиран показател, но той не дава точна представа за конкретните щети, загуби и про­пуснати ползи. Направените от Института по търговия оценки по методика, предложена от Програмата за развитие на ООН (ПРООН), за времето от средата на 1992 г. до ноември 1995 г. со­чат, че българската икономика е претърпяла загуби, възлизащи на 9 млрд. 787 млн. щатски долара. Странно е, че никой официален пред­ставител на България не се позовава на тази най-обоснована сума.

Обработваната информация за периода, когато се прилагаха югосанкциите, показва, че 49 % от общите загуби се падат на промишлеността, 36 % - на търговията, 6,4 % - на селското стопанство, 5,6 % - на транспорта, 1,1 % - на туризма, 1,1 % - на енергетиката, 0,5 % на телекомуникациите, 0,3 % на строителството. Тези показатсли при отчитане на настъпилите промени в относителния дял на различните отрасли във формирането на брутния вътрешен продукт и гсографското преориентиране на външната търговия могат да бъдат насочващи за определяне на очаквания ефект от косовската криза.

Приложението на югосанкциите показа, че при отсъствието на международен механизъм на защита на интересите на засегнати трети страни от колективни мерки за поддържането на мира не може да се очаква някакво справедливо разпределение на тежестите между отделните членове на международната общност.

Косовската криза създава качествено нова обстановка в Югоиз­точна Европа и поставя на нови изпитания страните в района. Особено тежки се очертават последиците за България. Разразили­ят се конфликт в непосредствена близост до страната може да блокира и без друго трудно осъществяваната структурна реформа.

Събитията на Балканите се отразяват неблагоприятно върху връзките на България с новите й приоритетни партньори. Отношенията с Европейския съюз (ЕС), със страните от Централноев­ропейската зона за свободна търговия (ЦЕФТА) и Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) бяха извадени от нормал­ното русло и логиката на споразуменията, които България има с тях. Войната прекъсна естествените и най-преките транспортни връзки с тази част на Европа. За разлика от времето на санкциите войната носи разрушения на инфраструктурни обекти, от които зависят и връзките на България с Централна и Западна Европа. На практика пътят през Югославия беше затворен. Блокирано беше корабоплаването по р. Дунав.

Новата стратегия на Европейския съюз, залегнала в партньорството за присъединяване, няма да произведе в България такъв ефект, какъвто ще се получи в други страни - кандидатки за членство. Неблагоприятните последици от косовската криза за подготовката на България за пълноправно членство в Европейския съюз могат да подхранят някаква аргументация за снизхождение при прилагане на критериите от Копенхаген, но ако някой залага на такова решение, това е безнадежден вариант.

Негативният ефект от затрудненията в отношенията с Европейския съюз е значително по-силен в сравнение с периода, когато се прилагаха югосанкциите. Преди търговията с Европейския съюз за­емаше около 30 % от общия външнотърговски стокообмен на стра­ната. Сега на Европейския съюз се падат над 50 % от външната търговия на страната. Косовската криза има пагубен ефект върху български фирми, които са в критично положение. Повишаването на транспортните разходи, започналото покачване на цените на гори­вата, падането на курса на еврото спрямо щатския долар и други, свързани с конфликта, явления правят невъзможно присъствието на много български производства на европейския пазар.

Напразни ще останат и надеждите България да извлече изгоди от влизането в сила от началото на 1999 г. на споразумението за членство В ЦЕФТА. За някои български стоки става много трудно, а в някои случаи и физически невъзможно да стигнат до Чехия, Словакия, Унгария, Словения.

Войната блокира търговските връзки с всички бивши югославски републики. Вече за дълго няма да има нормална търговия със Съюзна република Югославия. Голяма част от стокообмена ни с Македония е свързан с отношенията между Югославия и Македония. Хърватско става труднодостъпна страна за българските фирми.

Конфликтът е в пълен дисонанс с новото географско разпределе­ние на българската външна търговия. Затварянето на достъпа на българските стоки до приоритетните в новата външнотърговска ориентация на страната пазари наложи спад и в производството. Спешното търсене на алтернативни пътища не може да даде ре­зултати. Всички други варианти водят до оскъпяване и удължаване на времето за транспортиране. За тяхното прилагане пречи разми­наването между транспортните стратегии на България и съседни страни. Ограниченият капацитет на някои коридори, нерешените технически проблеми, ниската пропускателна способност на гра­ничните пунктове водят до големи престои и бавно осъществяване на преходите. Страдат предприятия, зависещи от износа и вноса за и от Централна и Западна Европа.

Най-непосредствен негативен ефект конфликтът произвежда върху транспортния отрасъл. Силен е ударът върху автомобилния и речния транспорт. Трудно е пренасочването на автомобилните превози, осъществявани досега през Югославия, да минават през Румъния. Липсата на взаимна заинтересованост при определянето на броя на разрешителните за преминаване на български транспортни средства през Румъния и съответно на румънски през терито­рията на България не осигурява база за решаване на проблема чрез договаряне между двете страни. По пътищата на Югославия е позволено натоварването на осите на превозните средства до 22 тона, а в Румъния - до 10 тона. До известна степен румънските норми са в отговор на въведените от българска страна ограничения за без­платно преминаване на румънски автомобили с натоварване на осите до 10 тона. Особено тежки са последиците за фирмите, обслужващи десетките международни автобусни линии.

Разрушаването на мостове над югославския участък на р. Дунав напълно блокира корабоплаването по най-дългия европейски речен път. От това следват непредвидени загуби за българските приста­нища, за Българско речно плаване, за появилите се частни корабособственици. Някои не са в състояние да ги понесат и са обречени да прекратят съществуването си.

От пренасочването на транзитния трафик се очертава утвърждаването на нови трасета, които заобикалят България. Конфлик­тът доведе до принизяване значението на страната в европейската инфраструктура.

Войната внесе смущения и във въздушния транспорт. Някои от въздушните коридори над България станаха неизползваеми и от това България понася големи финансови загуби.

Загуби понася и железопътният транспорт. Но той трябва да поеме поне част от товарите на автомобилния.

Покачването на цените на петрола на международния пазар ще изправи пред ново изпитание българската енергетика Ще настъ­пят смущения и в традиционния износ на електроенергия. Спадът в производството ще намали консумацията.

Конфликтът сериозно засегна транспортнопоглъщащите и енергопоглъщащите отрасли на икономиката. Едва ли българската ме­талургия, селското стопанство, химическата и леката промишленост ще могат да преживеят продължителна криза. Силно ще се ограничат възможностите на предприятията, работещи с вносни суровини. Войната в Югоизточна Европа ще намали приходите от туризма.

Кризата влоши инвестиционния климат в района. Това има отрицателни последици за структурната реформа и особено за приватизацията в България.

Излишно и неуместно е сега България да прави със счетоводителска точност сметки за понесените негативни последици. По-достойното и респектиращо поведение би било разра­ботването на български набор от стъпки, ориентирани към следкризисния период. В него биха могли да залегнат следните моменти:

1. На всички фази на кризата България да се утвърждава като неразделна част от европейското пространство за сигурност и сътрудничество. Със своето поведение тя да получи признание за значението си в решаването на конфликта. Значимостта на нейна­та роля да бъде обвързана с договорености за ангажименти на НАТО и ЕС за сигурността й и за облекчаване на икономическите трудности. По-категорично трябва да се определи цената на бъл­гарската подкрепа за операциите на НАТО, като се отчита и об­стоятелството, че България е най-уязвима и най-застрашена от прякото й въвличане в конфликта. Тя единствена от съседните на СР Югославия страни не е осигурена с някакви допълнителни външни гаранции. Недопустимо от гледна точка на българските интереси е евентуалното разработване на план за стабилизиране на Югоизточ­на Европа да я отдалечава от членството В ЕС и НАТО. Затова много внимателно трябва да се дава подкрепата за такива идеи.

2. Насъщна непосредствена задача е осигуряването на подкрепа за платежния баланс. Негативните последици от кризата ще се синтезират в непредвидено влошаване на този обобщен показател. Освен подхранваните надежди с намерения на ЕС, САЩ, международните финансови институции решение трябва да се търси и чрез събиране на българските вземания. Развитието на кризата и особе­но принизената роля на ООН разкриват възможност за създаване на условия за поне частично погасяване на блокираните й с резолю­ции на Съвета за сигурност на ООН вземания от Ирак и Либия. Нужно е активизиране на усилията за използване на схемата петрол срещу храни и медикаменти, прилагана от ООН спрямо Ирак. Сега България има по-силни аргументи да иска доставка на петрол от Ирак за частично погасяване на дълга и осигуряване на квоти за износ на хранителни стоки и лекарства.

3. Кризата неминуемо ще даде нов старт на инфраструктурните проекти в Югоизточна Европа. Трябва да продължи и да се засили настойчивостта за ангажиране на ЕС, Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка и други фактори за решаването на този проблем.

4. България би могла съвместно с други асоциирани към ЕС стра­ни, засегнати от кризата, да потърси възможности от ЕС да бъдат осигурени допълнителни преференции в търговските отношения.

5. България да работи настойчиво за включването й във възста­новяването на района след преодоляване на кризата.

6. Въпреки безрезултатния опит от срещата на министър-председателите на седемте съседни на Югославия страни в Хисар през януари 2000 г. за намаляване на негативния ефект от колективните мерки върху невинни страни България не трябва да се отказва от своята изстрадана идея за по-добро фокусиране на санкци-ите с оглед минимизиране на отрицателните последици върху други държави и върху невинното население на санкционираната страна.

За минимизиране на негативните последици от развитието на косовската криза са нужни внимателно следене на събитията и своевременно реагиране на очертаващи се нови тенденции.

Промените в Югоизточна Европа на фона на промените в света вдъхновиха някои фактори за нова експлоатация на идеята за сът­рудничество в района за осигуряване на желано от тях развитие на процесите в тази част на стария континент. В новите условия възможностите на идеята за регионално сътрудничество да съдейства за преодоляване на печалната слава на Балканите ще зависят от степента на съвпадане и разминаване между това, което влагат в нея, от една страна, разположените в района държави и, от друга, избънрегионалните фактори, които определят тенденци­ите в развитието на процесите в света. Голямо значение придоби­ват вникването в тънкостите на балканските проблеми и същевременно опознаването на политиката в района на първостепенните центрове на сила в контекста на техните глобални интереси. Реал­ностите са такива, че определяща роля ще играят интересите на извънрегионалните фактори. Затова е необходимо задълбочено познаване на инициативите им, имащи отношение към процесите в Югоизточна Европа.

Политико-икономическите преобразования в България ще бъдат толкова по-успешни, колкото те се превръщат в основа за водена­та от страната балансирана международна политика, във фактор за изграждане на регионалните инфраструктури, в предпоставка за ускоряване на интеграционните процеси в ЕС и между държавите от Югоизточна Европа.

Стопанската реформа в България е насочена към финансова стабилизация, преструктуриране на промишлените сектори и селското стопанство, към модернизиране и развитие на националните инфраструктури, към разширение на стокообмена и на международните икономически отношения. Тя се осъществява чрез нова индус­триална, селскостопанска и търговска политика, осъвременяване на законодателство и управленски структури, мобилизация на националните и привличане на чуждестранни инвестиционни ресурси.

За финансовата стабилизация на страната се осъществява нова фискална политика, а за възстановяването на доверието и стабилността на банковата система се извършват радикални промени във финансовия и банковия сектор. От елементите на финансовата стратегия по-важните са осигуреният достъп на чуждестранните инвеститори до пазара на държавните ценни книжа, насърчаването на небанковите инвеститори за участие в държавните стопански проекти, вкл. на паричния и капиталовия пазар, излизането на българските стопански и финансови субекти на международните капи-талови пазари, привличането на чуждестранния капитал в банковия сектор, приватизацията и управлението на банките с чуждестранни институции.

Структурната реформа е заложена с главни цели - изграждане на модерно пазарно стопанство, привличане на крупни чуждестранни капиталови ресурси, интегриране на България във финансово-икономическите процеси в Европейския съюз до пълноправното й членст­во, активно участие в международните финансово-икономически ор­ганизации и в регионалните икономически инициативи. Постигане­то им е положено върху разбирането, че частната собственост е основа за изграждането на пазарна икономика, създаването на сред­на обществена класа е фактор за социалната стабилност, а сво­бодната конкуренция е двигател на търговията и гарант за ефек­тивни производствено-стопански дейности.

Приоритети във външноикономическата дейност са увеличени­ето на обема на стокообмена, постигането на положително външ­нотърговско салдо, разширението на износа на преработени стоки за сметка на суровините и полуфабрикатите, намаляването чрез пазарни подходи на енергийната и суровинната зависимост на стра­ната от внос. Особено внимание във външноикономическата дейност се отделя на географската й ориентация, в чиито рамки предимство се отдава на търговските взаимоотношения със стра­ните - членки на Европейския съюз ЦЕФТА, балканските държави, Русия, на сътрудничеството в рамките на Югоизточна Европа, ЧИС и ЦЕИ. В контекста на многостранното икономическо сът­рудничество асоциирането и интеграцията в Европейския съюз са основен приоритет за България. Едновременно със стабилизацията и преструктурирането на икономиката ще започнат и преговорите за членство на страната в ОИСР. Като нов член на СТО и като държава, заинтересована от укрепването и либерализацията на световната търговска система, България ще се придържа стриктно към своите права и задължения с цел участието й в дейността на тази организация да я утвърждава като надежден и желан търговско-икономически партньор. Фактор за успеха на структурната реформа в България е привличането на чуждестранни инвестиции в секторите на националния икономическия комплекс.

Промените в международните условия през втората половина на 90-те години позволиха процесите на сътрудничество между страните от Югоизточна Европа да получат прогресивно развитие. Принос за това имат вниманието, което международната общност отдава на този регион след подписването на мирните споразумения за Босна и Херцеговина, премахването на военноблоковото разделение между съжителстващите в него страни, ориентацията на дър-жавите към използване на пазарно-икономическите и плуралистич­ните политически системи, линията на трайно сближаване и ин­тегриране с Европейския съюз и НАТО. Активизирането на сът­рудничеството в Югоизточна Европа се налага и от други фактори. Тук трябва да се посочат относителното изоставане на държавите от региона от темповете и мащабите на западноевропейското икономическо и политическо развитие, както и различията между тях предвид степента на включването им в процесите на европей-ската и евроатлантическата интеграция. От друга страна, поради незатихващите конфликти в бивша Югославия се стигна понасто­ящем до значително влошаване на международния „имидж „ на Балканите, който ги определя все още като зона на нестабилност, непредсказуемост и дори на „цивилизационна неопределеност\". Поради това разбитието на регионалното сътрудничество в неговите из­мерения и активизирането му върху европейските норми и крите­рии се залагат от държавите от Европейския съюз като условие за решаване на икономическите проблеми на страните от Югоизточ­на Европа и като императив за участието им в европейските ин­теграционни процеси. Известно е, че както Европейският съюз, така и НАТО разглеждат междусъседските отношения на една страна като критерий за политическата й зрелост предвид канди­датстването й за членство в тях. Реалностите обаче за повечето от държавите в Югоизточна Европа доказват, че те все още се нуждаят от импул­сите, намесата или посредничеството на чужди фактори особено когато трябва да се постигне напредък при решаването на пробле­ми или кризисни ситуации, възникнали между тях.