Регионалното сътрудничество в Югоизточна Европа

С подписването на мирните споразумения за Босна и Херцегови­на се създадоха предпоставки за изпълнението на няколко международни инициативи, призвани да стимулират добросъседските от­ношения, политическото и икономическото сътрудничество в ра­йона на Югоизточна Европа. Сред тях с най-висок потенциал се утвърдиха Процесът от Ройомон, Инициативата на САЩ за икономическо развитие и сътрудничество, синтезирана в плана „Шифтър\", и Инициативата на България за развитие на многостранното балканско сътрудничество на нова основа. В обобщен вид инициативата от Ройомон е фокусирана върху националното помирение, човешките права и гражданските общества, планът „Шифтър\" акцентира върху сътрудничеството в областта на инфраструктурите, екологията, чуждестранните инвестиции и търговията, а българската инициатива насърчава многостранното балканско политическо и икономическо сътрудничество, свързвайки го с прогре­сивните му традиции и с процесите на европейската и евроатлан­тическата интеграция. Инициативите имат и един общ знамена­тел - постигане в рамките на Югоизточна Европа на стабилност, сигурност и добросъседство, на динамично икономическо сътрудни­чество и постоянно политическо взаимодействие при решаването на проблеми от взаимен интерес.

В Декларацията от втората среща на министрите на външните работи на страните от Югоизточна Европа (1997 г.) бе подчерта­на необходимостта процесите на общобалканско икономическо сътрудничество да се координират с другите регионални инициативи, по-специално с дейностите на ЧИС и на ЦЕИ. Ако се сравнят страните, които участват в посочените три инициативи, в ЧИС и в ЦЕИ, както и проблематиките, по които се работи в техните рамки, ще се констатира значителното им припокриване. Така например въпросите по изграждането на инфраструктурите и развитието на трансграничното сътрудничество са на дневен ред едновременно в Югоизточна Европа и в ЦЕИ, в българската иници­атива и в плана „Шифтър\" и донякъде в инициативата Ройомон. Следва да се отбележи, че едно допълващо се взаимодействие по теми на общобалканското сътрудничество с ЧИС може да осигуря­ва връзката на Югоизточна Европа с Черноморския басейн и Русия, а превръщането на Балканите в единен икономически и транспор­тен възел ще стабилизира и естествено съществуващата връзка между Европа и Азия. Сътрудничеството с ЦЕИ утвърждава връзката на Югоизточна Европа с Централна и Западна ЕВропа, а ЦЕИ, анализирана отделно, може в много отношения да се разглежда в качеството й на „преддверие\" Към Евро­пейския съюз.

Ето защо свързването на общобалканското икономическо сътрудничество с дейностите в ЧИС и ЦЕИ е възможно и толкова по-необходимо. Чрез съчетаване на усилията в рамките на инициати- вите в Югоизточна ЕВропа с работата в ЧИС и ЦЕИ могат по-добре да се решават договореностите по изграждането на нови зо­ни за свободна търговия както между държавите от ЦЕИ и ЧИС, така и между тези от ЦЕФТА и ЧИС, което би довело до активизирането на движението на стоки, услуги, капитали и работна сила, до създаването на нови регионални банкови и финансови институции и др. С успех и в по-къси срокове могат да се решават и проблемите по развитието и модернизирането на транспортните, енергийните и телекомуникационните инфраструктури, изграждането на нови трансрегионални магистрали, свързващи Югоизточна Европа със Задкавказието, Азия и Близкия Изток, изпълнението на трансреги­онални екологични проекти и др.

Безспорно е, че за да се преодолее изоставането в областта на инфраструктурите, е необходимо да се увеличават инвестиционни­те средства, както и разходите по подръжката и модернизацията на съществуващите обекти. След 1990 г. обаче вместо да се увели­чава обемът на средствата за тези цели в ЦИЕ започна бързо да намалява главно поради настъпилия икономически спад, предизвикал от своя страна увеличение на разходите за социални нужди за сметка на държавните инвестиции. От друга страна, състоянието на междудържавните конфликти и военните стълкновения в региона на Югоизточна Ев­ропа и наложените във връзка с тях международни санкции възпре­пятстват още повече решаването на инфраструктурните пробле­ми. Ето защо в много от държавите в Югоизточна Европа състоя­нието на инфраструктурите продължава да се влошава, което изостря необходимостта от незабавната им реконструкция и об­новяване, особено от осигуряването на нужните инвестиционни ре­сурси с международно съдействие. Съществуващото положение, от друга страна, възпрепятства политиката на сближаване между Изтока и Запада, затруднява чувствително развитието на международната търговия и най-вече реализацията на договореностите и стратегиите, приемани на международните форуми по проблемите на ебропейските инфраструктури.

Инфраструктурното развитие на България заема централно място в икономическата политика на страната, а с прилагането на приетата неотдавна инфраструктурна стратегия следва наред с другите икономически ефекти да се засили инвестиционната активност и да се осигурят чуждестранни капитали за голяма част от планираните нови инфраструктурни обекти.

За Европейския съюз интегрирането на асоциираните страни от ЦИЕ в трансевропейските инфраструктурни мрежи е ключов момент в стратегията на съюза за присъединяването им към него и база за укрепване на взаимните икономически и политически отношения. Ръководейки се от взетите решения, Европейската комисия разглежда разширението на инфраструктурните мрежи в сферата на транспорта, енергетиката и комуникациите към съседните на Европейския съюз страни, ангажирайки по този начин техните инфраструктурни приоритети. За целта се изпълняват периодично координационни процедури с оглед създаването на предпоставки за изграждане на инфраструктурните мрежи извън пределите на Ев­ропейския съюз. Акцентът понастоящем се слага върху изграждането на трансевропейските транспортни коридори през асоциира­ните страни от ЦИЕ, в т.ч. през територията на България, както и върху изследванията за приоритетността на коридорите и за на­чина на реализирането им с обединени усилия. Същевременно за оси­гуряване на необходимото финансиране се работи върху проблема по оползотворяването на наличните инвестиционни ресурси, по кре­дитирането от МВФ, СБ, ЕБВР, по използването на средствата от Програма ФАР и за трансгранично сътрудничество, по финанси­рането от Г-24 и реализацията на инициативата „ТИНА\" между Европейската комисия и заинтересованите асоциирани страни. Внимание се отдава на възможността ЕИБ да финансира инфра­структурни проекти в асоциираните страни, по-специално в об­ластта на транспорта, телекомуникациите, енергетиката и опаз­ването на околната среда. За страните от ЮЕ и Черноморския ра­йон това са частите от критските транспортни коридори, няколко телекомуникационни проекта и системи за пренос на енергоносители, планирани за развитие до 2010 г.

Възприемането в българската инфраструктурна стратегия на европейските инфраструктурни приоритети, нг съответните технически стандарти и екологични норми служи, от друга страна, и като база за изграждането на конкурентен национален и регионален инфраструктурен пазар.

България отдава изключително значение на участието си в развитието на трансевропейската транспортна инфраструктура, разбирано като фактор за интегрирането й в Европейския съюз и за изграждането на транспортните си връзки със страните - членки на съюза. Предвиденото по документите за транспортната инфраструктура в съчетание с мерките за премахване на трудности­те при гранично-пропускателните пунктове е важна част и за изграждането на бъдещата единна европейска транспортна зона.

В областта на енергетиката инфраструктурната стратегия е насочена към усъвършенстването на механизмите на прилагане на разпоредбите в Европейските енергийни споразумения. Приоритетни за България в енергийния сектор са международното сътрудни­чество по ядрена безопасност, мерките за пестене на енергията, развитието на конкурентоспособно енергийно производство, свър­зването на националната енергийна мрежа с европейската енергий­на система като база за участието на страната в бъдещия Единен енергиен пазар.

Изхождайки от състоянието на националния социално-икономически комплекс, стратегията в областта на телекомуникациите предвижда неколкократно увеличение на предоставяните услуги през следващите години. Предимство получават модернизацията на телекомуникационната мрежа чрез изграждане на нова инфраструктура на базата на цифрови технологии по международни стан­дарти, цифровизацията на международните връзки, участието в реализацията на междуконтиненталните, регионалните и европейските телекомуникационни проекти, главно тези, планирани за Черноморския регион.

В платформата на Европейския съюз за превръщането на Югоизточна Европа в район на стабилност се посочва, че едно от глав­ните направления на сътрудничество между държавите е възобно­вяването на културното и научно-техническото сътрудничество, както и изграждането на транспортни проекти. Анализирайки ини­циативата за икономическо сътрудничество в Югоизточна Европа, се констатира, че тя акцентира върху стимулирането на регионал­ното сътрудничество в областта на икономиката, екологията и инфраструктурите, посочвайки конкретно някои от европейските транспортни коридори (критски коридор номер 8) или важни тран­спортни инфраструктурни проекти в страни на региона (Международно летище София).

Акцентите върху инфраструктурните проекти и регионалното сътрудничество в другите свързани с него области се слагат след институционализирането на икономическото сътрудничество в Югоизточна Европа (1997 г.), по-специално със създаването към Програмния комитет на Югоизточна Европа за икономическо сътрудничество на работни групи по: транспортните задръствания по главните международни коридори; зоните на енергийна ефективност в населените места; разширението на газопреносните мрежи; диверсификацията на източниците на природен газ и сигурността на газоснабдяването; Програмата за екологично оздравяване на р. Дунав съвместно с ИКЕ и Дунавската конвенция. Процесът на активизиране на сътрудничеството в Югоизточна Европа утвърждава инфраструктурното развитие, превръщайки го фактически в едно от стратегическите му направления и цели. Показателно е, че на Софийската среща на министрите на външните работи се прие развитието на сътрудничеството в ЮИЕ да става чрез мерки за трансгранично сътрудничество, модернизация на транспортната, енергийната и комуникационната инфраструктура и насърчаване на търговията и инвестициите. Проведената по-късно в Солун нова среща запази и доразви създадената в София рамка на сътрудниче­ство при реализацията на инфраструктурните проекти и опазва­нето на околната среда, по-специално на тези в областта на тран­спорта, енергетиката и телекомуникациите.

По-важното е, че на проведените досега срещи като основен , фактор за инфраструктурното развитие на Югоизточна Европа се определя ускореното изграждане на паневропейските транспортни коридори, съгласувани на общоевропейските транспортни конфе­ренции в Крит и Хелзинки.

Многостранният характер на икономическите, финансовите и политическите интереси при реали­зацията на общоевропейските инфраструктурни проекти формира главните насоки на националната инфраструктурна политика. Практически тя се определя от работата на специализираните междуна­родни форуми и регионалните инициативи главно от позициите на международните финансови институции, когато става дума за фи­нансиране на стратегическите обекти в инфраструктурната сфера.

В условията на развиващите се социалноикономически процеси и съществуващите външнополитически от­ношения ролята на инфраструктурното развитие в национален, ре­гионален и общоевропейски план нараства непрекъснато. Същевременно външнополитическата дейност на България е насочена към постигането на икономическа сигурност и стабилност чрез максимална ангажираност по инфраструктурното си развитие. Така при­оритетите на балансираност във външнополитическото осигуря­ване и регионалната политика с цел подпомагане развитието на инфраструктурите са свързани пряко с усилията на българската държава за постигането на сигурност чрез международно сътрудни­чество и интеграция.

Хармоничното развитие и модернизацията на инфраструктурите в България в съществуващите условия и тенденции могат да се постигнат при последователното съчетаване приоритета на социално-икономическото развитие с процесите в регионален, европейски и световен план.

Развитието на транспортната, енергийната и телекомуникационната инфраструктура на България изисква и координирана дей­ност на политическите, икономическите, финансовите и другите органи в страната, работещи в тясна връзка с международните ин­ституции и регионалните инициативи, особено с тези от Европейския съюз, Югоизточна Европа и Черноморския район.
2.2.Енергийната политика на България и регионалното сътрудничество в енергетиката.
На енергетиката в България се придава главна роля при възстановяването и развитието на националната икономика. Понастоя­щем българският енергиен комплекс се характеризира по-скоро с негативни, отколкото с положителни характеристики предвид ви-соката му капиталопоглъщаемост, незадоволителното техническо състояние на ТЕЦ и ВЕЦ, ниската ефективност, нестабилното и непостоянно качество на подаваната енергия. Енергийната и суро­винната обвързаност на страната само с едни държави създаде положение, ограничаващо суверенното й право да взема самостоятел­но решения от национална значимост.

Енергийната политика на България с насочена към постигане на стабилно и качествено енергоснабдяване, намаляване на енергопоглъщаемостта на БВП и осигуряване на енергийната й зависимост. Приоритет в нейните рамки е повишаването на ефективността на енергопроизводството чрез оптимално енергопреобразуване с оглед задоволяване на битовите потребности при най-ниски производ­ствени стойности и най-малко увреждане на околната среда. За целта ще се работи по внедряването на пазарния механизъм в енер­гопроизводството и енергопотреблението и по въвеждането за тях на съвременни нормативи и стандарти. За увеличаването добива на енергия ще се акцентира върху преструктурирането на ТЕЦ и ВЕЦ чрез изпълнението на рехабилитационни програми, строителство­то на нови ВЕЦ и увеличаването дела на възобновяемите енергоизточници. За подобряването на битовия комфорт ще се разширява газификацията на населените места. Едновременно ще се решават едни от най-важните въпроси - диверсификацията на газоснабдяването, включването на българската газова мрежа в общоевропейската газова система и участието в трансконтиненталните проекти за пренос на природен газ. Същинската реконструкция на енергопроизводството и привеждането на енергопотреблението на пазарни принципи ще се осъществяват чрез ускорена приватизация и привличане на чуждестранни капиталови средства.

С енергийната политика се поставя и задачата за постигането на национална енергийна независимост, свързвана с укрепването и на националната сигурност. Счита се, че енергийната сигурност не може да се решава с отделни приоритети или частични преобразувания, а чрез подхода на „резервирането и разнообразяването\", изра­зяващ се в диверсификация при вноса на енергоносители - въглища, газ, петрол, ядрено гориво, както и на енергийни подсистеми, така че енергийните предприятия и потребители да ги залагат в дейността си, като ги избират самостоятелно, изхождайкки от конкуренцията между тях на пазара. Въпросите, свързани с тази диверсификация, ще се решават чрез международно коопериране и едновременно с избор на вариантите за преобразувания в горивната база на съществуващите енергийни обекти. Проблемът за националната енергийна независимост ще се решава и чрез интернационализация на енергетиката, с очаквано увеличение на икономическите и политико-стратегическите изгоди най-малко от привличането на чуждестранни инвестиции в страната.

Ще се въвеждат и законови промени, като наред с практиката инвестициите в енергетиката да са от външни източници да се да­ва и възможност за инвестиране срещу собственост и отдаване на концесии за съществуващи и нови енергийни обекти и дейности.

Енергийната политика на България е хармонизирана и в духа на Енергийната харта с оглед разкриването на допълнителни гаранции за устойчиво развитие на енергетиката и по-тясното включване на страната в европейската енергийна интеграция.

В Края на 1998 г. България и Турция подписаха спогодба за учас­тие на фирми от двете страни в реализацията на български енергийни и транспортни обекти, които са със значение за решаването на енергийни и водоснабдителни проблеми и на Турция.

С подписания същевременно двустранен протокол НЕК на Бъл­гария ще опосредства и включването на южната ни съседка в Западноевропейската електроенергийна системд (ИСРТЕ). Съгласно спогодбата България ще удвои износа си на електроенергия за Турция в следващите 10 години до 4 млрд. квтч., а турската страна ще получи съгласието нейни фирми заедно със специализираните български организации да създадат смесени дружества за строителството на енергийната каскада „Горна Арда „ и на пътната магис­трала „Марица,, в отсечката Оризово - Капитан Андреево.

Без съмнение тези договорености освен че са от голяма инфраструктурна важност и проектно-инвестиционен мащаб онагледяват на практика смисъла на сътрудничеството между две страни от балканския регион и стават конкретен пример за ефектите от инициативите за икономическо сътрудничество В ЮИЕ.

В контекста на регионалното сътрудничество в областта на енергетиката трябва да се отбележат действащите спогодби за пренос на електроенергия и газ от и през България за Сърбия, Македония, Турция и Гърция. Само през 1998 г. около 1 млрд. квтч. електроенергия бе транспортирана за Турция, други значителни коли­чества електроенергия се доставиха на съседна Гърция и на Сърбия. При неотдавнашните срещи на правителствено равнище в Атина, Гърция предложи България да увеличи транзита си на газ над сегашните 3 млрд. куб. м. България декларира своята готовност за това, но след подписването на съответните доставни договори между Гърция и „Газоекспорт\" и съгласието на Гърция да инвести­ра средства за реализацията на това предложение. В напреднала фа­за на изпълнение са междуправителствените споразумения между България и Гърция за откриването на нови ГКПП и изграждането на втори мост при ГКПП - Кулата, конкретизират се и постигна­тите договорености за активизиране на търговията, на сътрудни­чеството в телекомуникациите, енергетиката и инвестициите.

В контекста на регионалните енергийни инфраструктурни обекти актуално остава изграждането на магистралния трансбалкански нефтопровод Бургас-Александруполис и разклонението му Бургас - Скопие - Вльора.

Идеята за изграждане на трансбалкански съоръжения за пренос на суров петрол от руското нефтено пристанище Новоросийск до Средиземноморието възниккна неотдавна като обективна необхо­димост. Става дума за изграждането на нефтопроводна система, включваща танкерен транспорт от Новоросийск до Бургас, прие­мен терминал в Бургас, магистрална помпена станция, тръбопровод през териториите на България и Гърция и нефтен терминал в Александруполис. Мащабите на този проект, икономическата му важност и перспективите за неговата реализация го превърнаха в международно значим и привлекателен за местните и чуждестранните инвеститори. Определено може да се посочи, че освен за раз­витието на трансрегионалните инфраструктурни връзки този проект придобива огромно значение за търговията с нефт и за форми­рането на стабилен нефтен пазар в региона на Югоизточна Европа.

Интеграционните процеси в Югоизточна Европа и свързаните с тях икономически и финансови проблеми могат ефективно да се решават чрез реализацията на проекти на двустранна и на многостранна регионална основа, чрез привличането на държави извън региона, вкл. на държавни предприятия, частни компании, банкови и финансови институции. Що се отнася до избора на проектите, такива могат да бъдат :

· Обединението на енергийните, газовите и нефтопреносните системи в Югоизточна Европа с енергийните системи на други европейски държави.

· Съвместното развитие на пазара за природен газ в Югоизточ­на Европа. Страните от региона могат да съсредоточат усилията си върху: прогнозирането на потреблението на природен газ в средносрочна перспектива, оценката за усвояването на съществуващите газови находища в Югоизточна Европа и Русия, плановете за нови магистрални газопроводи и разширение на газоразпределителните мрежи.

· Сътрудничеството по въпросите на енергийната ефективност в страните от Югоизточна Европа. Тук внимание може да се отдава на въпросите по енергийната ефективност с оглед разработката на единна политика за рационално използване на енергията на база­та на националните енергийни програми и най-добрия чуждестранен опит.

За реализацията на идеи и проекти по модернизацията на енергийната инфраструктура в региона на ЮИЕ, както и за развитието на трансконтиненталните енергийни връзки от особено значение е Договорът за Европейската енергийна харта, подписан през 1994 г. Изпълнението на този документ открива пред страните от ЮИЕ възможности за активизиране на националния и привличане на чуждестранния капитал при изграждането на инфраструктурните енергийни проекти, за създаване и на необходимите предпоставки за ускоряване процесите на икономическата и енергийната интегра­ция. Договорът за Европейска енергийна харта акцентира върху фор­мирането на единно енергийно, правно и икономическо простран­ство за съвременен промишленоразвит свят, защитата на интере­сите на инвеститорите и на кредитополучателите, достъпа до високотехнологичните енергийни средства, активизирането на търговията с енергоносители и ефективното функциониране на енергийнотехнологичните пазари.

От интерес за страните от Югоизточна Европа е разработка­та на обща регионална енергийна стратегия. Изграждането на отделните енергийни инфраструктурни обекти с отношение към трансграничните електроенергийни и газопреносни връзки винаги се разглежда в контекста на енергийните схеми на страните с общи граници, на тези от региона и на Европа като цяло. Приемането на единна енергийна стратегия на страните от Югоизточна Европа би позволило в по-голяма степен да се прогнозира потреблението на енергоносители в отделните страни, реално да се анализират пазарно-ценовите изменения, както и да се формулират критерии за обемите на енергоносителите, които трайно могат да се доставят в региона на Балканите и Европа от Русия, Средна Азия и Близкия Изток. Подобна стратегия би създала условия за бъдещо обеди­нение на нефтените, газоснабдителните и енергийните системи на „голяма\" Европа.

Сътрудничеството на страните от Югоизточна Европа на основата на зачитане на националните енергийни приоритети е от определящо значение за развитието на регионалната енергийна инфраструктура. Освен за успешното прилагане на националните енергийни стратегии то би подпомогнало и усвояването от стра­ните на съвременните методи на планиране, управление и технологизиране на енергийните производства.

Координацията на сътрудничеството между страните от Черноморския регион в областта на енергетиката, както е известно, се осъществява от Черноморския регионален енергиен център в София и от Работната енергийна група на ЧИС. Центърът и гру­пата изпълняват задачи от интерес за страните от Черноморския регион, разработват инициативи и предлагат решения за изграждането на съвместни енергийни обекти.
2.3.Транспортната политика на България и регионалното сътрудничество в транспорта.
Икономическата криза в България през последните години рефлектира тежко върху състоянието на транспортната инфраструктура и транспортния отрасъл като цяло. Известно е, че апа­ратът на една икономика по време на криза „работи\" за спад в транспорта, а наличието на постоянни икономически сривове не позволява да се правят и реалистични транспортни прогнози. Съществуващите стопански рискове, стагнацията в банковата система, вътрешнополитическото противоборство, незащитеността на капиталовите вложения, бариерите пред чуждестранните инвестиции, неадекватната кадрова политика и слабата институционална организация дават все още своето отражение върху състоя­нието на транспортните подотрасли.