Регионалното сътрудничество в Югоизточна Европа

За да се подобрят транспортните дейности в България, е необходимо да се наблегне върху създаването на свободен транспортен пазар, технологичното и техническото обновяване на транспорт­ните технологии и рационалното управление на транспортните потоци. Вниманието се насочва и върху интегрирането на национал­ната транспортна система с транспортните мрежи на страните от Европейския съюз, ЦИЕ, Средна Азия и Кавказ, особено върху изграждането на нови трансрегионални инфраструктурни обекти.

Инфраструктурното развитие с цел използване предимствата на географското положение на страната и стимулиране на икономическия растеж е една от най-важните икономически задачи, изра­зена в реализацията на приоритетните транспортни проекти, каквито са: критските транспортни Коридори № 4, 7, 8, 9 и 10; международното летище София, престуктурирането на БДЖ, развитието на комбинирания транспорт, рехабилитацията на националната и трансевропейската пътна мрежа, изграждането на рингов транс­портен коридор около крайбрежието на Черно море.

Макар и малка по своите мащаби България се стреми да се пре­върне във фактор на стабилността и сигурността на Балканския полуостров, да поддържа добросъседски и взаимоизгодни отношения със страните от Югоизточна Европа, активно да участва в дейностите на ЧИС и ЦЕИ. Страната изхожда от презумпцията, че политическата стабилност, сигурността и добросъседството в Югоизточна ЕВропа могат да се постигат чрез конкретни действия, насочени към икономическото и социалното развитие на регио­на, изграждането на регионални инфраструктури в телекомуникациите, енергетиката, транспорта и развитието на трансграничното сътрудничество.

Транспортната политика на България в международен план е на­сочена към развитие на транспортните отношения с държавите от Европа, Черноморския регион, Закавказието, Каспийския басейн и Централна Азия, осигуряване на свободен достъп до международните транспортни пазари и подпомагане на международните превози на пътници и товари, хармонизиране и разширение на прав­ната основа на международния транспорт, увеличаване капацитета на транспортната система, превръщане на България в алтерна­тивната връзка между Европа и Азия, привличане на чуждестранни инвестиции за транспортните обекти с национално и международно значение.

България разглежда Европейския съюз като централната интег­рационна структура, която играе основната роля при изграждането на обединения европейски транспорт. Концепцията за европейските транспортни мрежи и коридори бе въведена през последните няколко години като база за развитие на транспортната инфраструктура в ЦИЕ и за координация при изграждането на трансевропейските и междуконтиненталните транспортни мрежи.

Следвайки тенденциите в Европа за постигането на качествени пощенски и комуникационни услуги, политиката на страната е насочена към реформирането на съобщителната инфраструктура на пазарна основа с гарантиране за потребителите на икономически обосновани и достъпни цени. За целта правната база за съобщителните системи се превежда в съответствие с тази в ЕвропейсКия съюз, премахва се монополът по предоставянето на съобщителни­те услуги, осигурява се равнопоставеност за участниците на пазара на телекомуникационните услуги, определят се нормите и правила­та за лоялна конкуренция между комуникационните и пощенските оператори.

За да се постигнат набелязаните цели, е необходимо да се рабо­ти по активизирането на участието на страната В международните телекомуникационни и пощенски организации - Международния съюз по далекосъобщения, Световния пощенски съюз, Европейската конференция на пощенските и далекосъобщителните администра­ции и др., както и на участието в Асоциацията на европейските далекосъобщителни оператори, фондацията за европейски далекосъобщителни информационни услуги, спътниковите организации ИНМАРСАТ, ИНТЕЛСАТ, ЕУТЕЛСАТ, ИНТЕРСПУТНИК.

В рамките на сътрудничеството със страните от Югоизточна Европа активно се работи по проекта ДОН (цифрова насложена мрежа), в чиито рамки наред с изградената нова международна централа са положени оптични кабелни трасета към границата с Тур­ция, Румъния, Македония и Сърбия. По проекта КАФОС се инста­лира и подводният оптичен кабел в Черно море, който се финансира съвместно от БТК и съобщителните администрации на Турция и Румъния.

През 1999 г. в Атина бе подписан договор за изграждане на Черноморска подводна оптична кабелна система на стойност над 50 млн. дол. Страни по договора са Армения, България, Кипър, Украйна, Русия, Словения и Гърция.
2.5.Инвестиционната стратегия на България за реализацията на регионалните инфраструктурни и други икономически обекти.
В контекста на българската икономическа политика инвестици­онната дейност е главното средство за преодоляване на стопанската криза, насърчаване на стопанския растеж, модернизация на производството и увеличаване на конкурентоспособността му. Ин­вестирането в новите условия се разбира като финансовата отговорност на икономическите субекти, които самостоятелно трябва да решават как и колко да инвестират, ако се стремят към по-големи бъдещи печалби, или за своя сметка да поемат загубите, ако предпочитат повече да потребяват, отколкото да инвестират.

По принцип всяка инвестиция в българската икономика, която води до печалби, създава работни места и увеличава данъчните приходи, ще бъде решително насърчавана. Поради прекомерната декапитализация обаче на националната икономика на тези условия мо­гат да отговарят засега само чуждестранните инвестиции.

С цел оздравяване на инвестиционния климат в страната ще се изпълняват мерки за подобряване условията за стопанска дейност, ще се осигурява достъп до инвестиционната информация, ще се въвеждат ясни и прозрачни процедури за приватизация, концесиониране на държавните и общинските поръчки, ще се насърчават малкият и средният бизнес, ще се стимулират инвестициите към неза­вършеното строителство и др.

Държавните инвестиции се ограничат главно за развитие на на­ционалните инфраструктури. Поради лимитираните кредитни възможности и ниските вътрешни ресурси инвестициите в тази област ще се комбинират със средствата на заинтересованите чуждестранни инвеститори на основата на „Средносрочна инвестици­онна програма\" в публичния сектор в периода 1998 - 2001 г. Изпълне­нието на програмата трябва да способства за интеграцията на България в европейското икономическо пространство, за участието в изграждането на трансрегионалните инфраструктури на ней­на територия и за превръщането й в транспортен и енергиен разпределителен център на Балканите и в Югоизточна ЕВропа. Инвестиционната политика отчита действието и на някои специфични фактори при определянето на тези цели, каквито са геостратегическото положение на България в Европа, на Балканския полуостров и в Черноморския район, главно на решенията на ЕК и на тези от общоевропейските транспортни Конференции за изграждане на европейските транспортни коридори № 4, 7, 8, 9 и 10 през територи­ята на страната.

Ключово място в националната инвестиционна програма заемат инфраструктурните проекти в телекомуникациите, сухопътния транспорт и енергетиката, с които се създават предпоставки за взаимодействие при тяхното изграждане със заинтересовани стра­ни от Югоизточна Европа.

Резултатите досега от изпълнението на инициативите за сътрудничество в ЮИЕ все още не са на желано­то равнище. Едни от причините за това са недоразвитостта на самите инициативи, както и недостатъчността на мерките за тяхното ефективно изпълнение. Бързо решение по наше мнение трябва да намери въпросът относно ускоряване изпълнението на проектите от общ интерес в ЮИЕ, главно относно активизиране взаимодействието между държавите, търсещи за тях инвестици­онни средства и източници на такива средства. Заинтересованите страни от ЮИЕ трябва да насочват вниманието си към изпълне­нието на онези инфраструктурни проекти, които, реализирани с иначе ограничените национални инвестиционни ресурси, ще са с най-висок ефект върху свързаните с тях икономически дейности. Става дума за дейности с оглед съвместната оценка на реалността на из­ходните данни, избора на най-адекватните методи на прогнозиране и проектни обосновки, усвояване на най-добрия международен опит и стандарти на планиране и реализация на инфраструктурните про­екти. За да се изгради един инфраетруктурен проект с интернацио­нално значение, е наложително той да бъде съобразен с изискванията на международните инфраструктурни мрежи, както и с плано­вете за бъдещото им развитие. В това отношение ангажираните държавни органи и изпълнителски организации могат да осъществяват периодични консултации, вкл. да координират усилията си чрез приема­нето на програмни документи за съвместна работа.

Страните могат да работят за създаването на общ пакет от икономически, правни и институционални мерки за улесняване изпълнението на крупномащабните инфраструктурни проекти и по-конкретно би могло да се организира съвместно обсъждане на съществуващите национални изисквания, правила и норми, на набеляз­ваните за изпълнение реформи или изменения в областта на транс­порта, енергетиката комуникациите. Вниманието трябва да бъде насочено към създаването на условия за насърчаване на пазарните сили и частния инбестиционен потенциал, за по-тясно участие в реализацията на инфраструктурните проекти. Място могат да намерят въпросите по усъвършенстването на органите и институциите по проектирането, строителството и експлоатацията на инфраструктурните обекти от общ интерес, вкл. съвместната работа по използването в по-висока степен на местните трудови ресурси, производствени мощности и интелектуална собственост.
2.6.Екологичната политика и регионалните инициативи за опазване на околната среда.
Условие за успеха на инициативите за икономическо сътрудни­чество В Югоизточна Европа е съвместното решаване на много­бройните и нелеки проблеми по опазването на околната среда. Не­допустимо е изграждането на един национален, пограничен или трансрегионален инфраструктурен проект без изпълнението на дейности по съхраняване и опазване на средата, в която този обект е изгра­ден и функционира.

С острота, както е известно, стоят понякога екологични проблеми между съседни държави или региони. Пораженията, които човекът нанася на въздуха, земята и водите при стопанската си дейност или поради недостатъчната грижа за тяхното опазване, не могат да се предотвратят чрез „митнически\" или чрез „паспортен контрол\", особено когато те се пренасят от неговата в чужда територия. Достатъчно е да се споменат известните спорове между България и Румъния по замърсяването на въздуха в Русе от работа­та на химическия комбинат в Гюргево или постоянните съмнения на румънската страна относно замърсяването на река Дунав от работата на АЕЦ Козлодуй. Примерите могат да се допълнят с други случаи от граничните зони на България със съседни страни. Това налага решаването на комплекса от екологични проблеми да става чрез сътрудничество и съвместна работа на ангажираните държави и институции, още повече, че тези проблеми днес са едни от най-важните в международните отношения, допринасяйки за тяхното укрепване, но понякога и за тяхното влошаване.

Сътрудничеството по екологията между страните от Югоизточна Европа за България трябва да получи съответстващо място с оглед разкриването на предпоставки както за решаване на проб­лемите от вътрешен характер, така и за улесняване изпълнението на проектите от регионално значение. Усилията могат да се насо­чат към създаване на механизми на взаимодействие със заинтересо­ваните държави от Югоизточна Европа и съфинансиране на еколо­гични проекти от национални и от международни финансови източ­ници, към привеждане на екологичната проблематика в единство с проблемите от общоевропейски характер, към разработване на мерки за изпълнението на задълженията по екологичните конвен­ции, особено към активизиране на многостранното сътрудничество в процеса „околна среда за Европа\". Могат да се набележат мерки за координация на чуждестранните помощи за екологични проекти, за изграждане на информационна система за проектите с чуждестран­ни средства, за подобряване ефективността на съществуващите и за създаване на общи системи на мониторинг и контрол върху еко­логичните изменения.
2.7.Търговско-икономическите отношения на България със страните от Югоизточна Европа и перспективите за динамизирането им в контекста на регионалните инициативи.
Външнотърговската политика на България е насочена към стимулиране на конкуренцията, отстраняване на търговските бариери и ограничения, насърчаване на износа, спиране на незаконната търговия и нелегалните вносно-износни операции. За целта се извърш­ват промени в нормативната уредба и административните проце­дури, с които да се постигне нормална среда за търговия, за ефективни външнотърговски сделки и за реализация на постоянно положително външнотърговско салдо.

За превръщането на външната търговия в стимулатор на икономическия растеж се прилага стратегия, целяща либерализацията на търговията и трайното присъствие на страната на световните и европейските пазари. Усилията се насочват към изпълнение на ангажиментите на България като член на СТО и ЦЕФТА, на задълженията по ЕСА и подписаните многостранни и двустранни спогодби и споразумения.

От гледна точка на географското разпределение на външноикономическите връзки разширяването на стопанското и търговското сътрудничество на България с балканските държави и с тези от ЮИЕ е един от основните приоритети.

Стокообменът между страните от Югоизточна Европа остава досега традиционната форма на реализация на икономическите им отношения. При отворения характер на икономиките на страните от този регион външната търговия, освен че се разбива динамично, придобива все по-голяма роля за вътрешното им развитие, за материално-техническата осигуреност на производството и за пазарната реализация на стоките и услугите. За това говори фактът, че обемите по вноса и износа между страните от Балканите нараст­ва, динамиката на експортните цени е възходяща, а по общи пре­ценки едни от най-добрите условия за търговия се предлагат на техните пазари.

Развитието на търговско-икономическото сътрудничество на България със страните от Югоизточна Европа се развива постъпателно, което се предопределя от влиянието на различни фактори -общи граници, сходни социално-икономически проблеми, еднакво ге­ографско разположение, асоциирано или пълно членство в едни и съ­щи интеграционни общности и финансово-икономически организа­ции, обща ангажираност по изпълнението на обекти и проекти от общоевропейско, регионално и трансконтинентално значение.

В условията на създадената добра организация за икономическо сътрудничество в Югоизточна Европа съвместното изпълнение на инфраструктурни проекти в областта на енергетиката, транс­порта, телекомуникациите, вкл. на други проекти от регионално значение, ще доведе до стимулиране обмена на стоки и до нараст­ване на взаимно предоставяните услуги. С привличането на мест­ния и на чуждестранния инвеститорски интерес върху тези обекти ще се създадат предпоставки за активизиране на икономическите отношения, задълбочаване на кооперираните доставки, развитие на нови производства и решаване на социални въпроси.

Възможностите за положителни изменения в търговско-икономическите отношения между страните от ЮИЕ, създавани с реализацията на инфраструктурните проекти, предполагат и инициативи за тяхното проучване и оползотворяване. Такива могат да бъдат например съвместните проучвания и договарянето за вида и степента на участие на всяка от заинтересованите държави в изпълнението на даден инфраструктурен проект на териториите на другите страни.

За насърчаването на формите на търговско-икономическото сътрудничество в региона внимание трябва да се отдили на зоните за свободна търговия - както на двустранна, така и на многост­ранна основа, оглед опосредстване свободното движение на стоки, услуги, капитали и работна сила, вкл. създаване на регионални финансови или други икономически структури. Вниманието може да се насочи към периодичните консултации по защитата и насърчава­нето на чуждестранните инвестиции, митническите тарифи, изме­ненията в пазарната конюнктура, изискванията за качеството и стандартите на изделията, усъвършенстването на звената за насърчаване и системите на кредитиране и гарантиране на износа (експортната инфраструктура), стимулирането на малките и средните предприятия.

Регионално военно сътрудничество в рамките на програмата ПЗМ.

В резултат на ясно дефинирания приоритет в политиката на република България за пълно интегриране в европейските и евро- атлантическите структури за сигурност в началото на 1994 бяхме сред първите страни, заявили готовност за сътрудничество в рамките на предложената от НАТО инициатива ПЗМ. На 14 февруари подписа рамковия документ за присъединяване. Военното сътрудничество в тази област се основава на документите, разработени и утвърдени от ръководните органи на нашата страна и НАТО.

Важна част от регионалното военно сътрудничество в рамките на програмата ПЗМ беше срещата на министрите на отбраната на страните, участнички в нея от Югоизточна Европа, страните, членки на НАТО от региона (Гърция и Турция), и членките на НАТО (Италия и Сащ), състояла се в София на 3 октомври 1997г. Отчитайки необходимостта от разширяване на регионалното сътрудничество в областта на рекламата и мерките за укрепване на доверието и сигурността, министрите се договориха за следните меки и мероприятия, отразени в Приложение към Съвместната декларация:

¨Интеграция в западните институции:

· семинари за планиране на отбраната, посветени на адаптацията/ съкращаване на ВС и насочени към постигане на оперативна съвместимост;

· срещи на експертно равнище по въпроси, свързани с квалификацията и работата на цивилните служители във военните институции;

· курсове за старши офицери по проблемите на гражданския контрол на ВС;

· срещи на високо равнище на специалисти по въпроси, посветени на засилване на участието на страните от региона в ПЗМ.

¨Мерки за укрепване на доверието и сигурността (МУДС):

· срещи на началниците на ГЩ и заместник-министрите на отбраната от Югоизточна Европа за обсъждане на регионално сътрудничество в областта на отбраната, договореност за обмен на щабни офицери;

· срещи на равнище експерти за разработване на мерки за засилване на прозрачността, чрез подобряване на количеството и качеството на обменените данни по бюджетите за отбрана, структурата на ВС и друга информация в рамките на процеса на планиране и преглед на отбранителната политика по линия на ПЗМ;

· обмен на малки подразделения между съседни страни при провеждане на национални учения;

· подкрепа от страна на министерствата на отбраната за общи мерки за предотвратяване на незаконна емиграция, наркотрафик и незаконен трафик на оръжия, международен тероризъм, разпространяване на оръжия за масово поразяване, контрабанда и други;

· съображения относно начините за работа с МУДС и регионалния контрол на въоръженията;

· изграждане на система на “гореща” телефонна връзка на началниците на ГЩ, МО на страните участнички.

¨Регионално сътрудничество в областта на отбраната:

· семинари на експертно равнище по гражданско планиране на извънредни ситуации за обмен на опит и информация по изискванията на НАТО/ ПЗМ;

· семинари на експертно равнище по планиране на отбраната/ преструктуриране на ВС;

· редовни срещи на старши офицери посветени на подготовката, комплектоването, личния състав и други, свързани с гражданското планиране на извънредни ситуации и оказването на помощ при природни бедствия;

· изграждане на съвместен щаб/ подразделение/ формирования или многостранна основа, включително и създаване на съвместни контингенти за участие в рамките на поддържане на мира;

· изграждане на регионален координационен център по ПЗМ /МУДС, както и регионални центрове за обучение в рамките на ПЗМ;

· обсъждане на възможностите за създаване на център за предотвратяване на регионални конфликти и управление на кризи;

· съвместни учения по ПЗМ и съвместни учения “в духа на ПЗМ”;

· редовни срещи на равнище експерти за обсъждане и обмен на информация и опит по въпросите, свързани с процеса на планиране и преглед на отбранителната политика, целите на оперативната съвместимост и въвеждането на стандартите на НАТО във ВС;

· участие в операции за поддържане на мира, провеждане под ръководството на НАТО;

· мероприятия за оценяване на поддръжката и изграждането на регионалната инфраструктура в съответствие сус стандартите на НАТО;

· съвместни мероприятия за обучение за боравене с опасни отпадъци, предотвратяване на замърсяването и почистване на околната среда;

· двустранни и многостранни консултации и дискусии по инициативите за засилено сътрудничество в рамките на ЕАПС в Югоизточна Европа и Черноморския регион;

· семинари по управление на кризи.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

1. д-р Динков Д., “Регионално сътрудничество в Югоизточна Европа”, УИ “ Стопанство”, София, 2002г.

2. “Регионално военно сътрудничество на Балканите”, Военен журнал 4/1998г.