Регламент (ЕО) №1272/2008 за класифицирането, етикетирането и опаковането (clp) на вещества и смеси


IV.2 Прилагане на данните за токсичност за водната среда и данните за разтворимост за целите на класифицирането



страница215/228
Дата25.08.2016
Размер13.14 Mb.
#7266
ТипРегламент
1   ...   211   212   213   214   215   216   217   218   ...   228

IV.2 Прилагане на данните за токсичност за водната среда и данните за разтворимост за целите на класифицирането




IV.2.1 Тълкуване на данните за токсичност за водната среда

Данните за екотоксичност на разтворимите неорганични съединения се използват и комбинират, за да се определи токсичността на разглеждания метален йон. Екотоксичността на разтворимите неорганични метални съединения зависи от физикохимичните параметри на средата, независимо от освободените в околната среда форми на изходния метал. В този контекст групиране и екстраполиране „reading across” на метални съединения може да бъде извършено чрез сравнение на концентрациите на разтворимите метални йони (µg Me/L), причиняващи екотоксичен ефект, и тълкуване спрямо анализираното съединение. Може да е необходимо референтната стойност на екотоксичност да бъде коригирана по отношение на молекулното тегло, за да се класифицират разтворими метални съединения (молекулно тегло на разтворимото вещество/молекулно тегло на металния йон67). При слабо разтворимите метални съединения и метали не се изисква да се коригира молекулното тегло, като се има предвид, че количеството, използвано за разтваряне при превръщане, вече е отчетено при изчисляването на натоварването. Поради това сравняване може да се направи чрез сравнение на разтворимата фракция, измерена след разтварянето при превръщане, с референтните стойности за екотоксичност на разтворимия метален йон (въз основа на GHS на ООН от 2009 г.).

Когато се оценяват данни за екотоксичност за метали, общите насоки относно подхода за оценка на значимостта на доказателствения материал (вж. раздел 4.1.3.6 от настоящия документ) са приложими и по отношение на метали.
Тук терминът „адекватност” включва както надеждност (присъщо качество на дадено изпитване, свързано с методиката на изпитване и начина на описване на изпълнението и резултатите от изпитването), така и уместност (степента, до която изпитването е подходящо, за да бъде използвано за получаването на референтна стойност на екотоксичност) на наличните данни за екотоксичност.
Съгласно критерия за надеждност, специфичните съображения по отношение на метали включват описание на някои абиотични параметри при условията на изпитване, което позволява да се разгледа както концентрацията на бионаличния метал, така и концентрацията на свободен метален йон:


  • Описание на физичните условия на изпитване: освен общите параметри (O2, температура, pH, ...) са необходими и абиотични параметри, като например разтворен органичен въглерод (DOC), твърдост или алкалност на водата, които управляват образуването на различните форми и оттук бионаличността на метала. Необходимо е условията на култивиране, свързани с нивото на основните метали, да бъдат описани правилно, за да се избегнат артефакти, дължащи се на аклиматизация/адаптация (виж също по-долу);




  • Описание на материалите и методите на изпитване: за да се изчисли концентрацията на свободен метален йон с помощта на модели на образуване на различни форми, е необходимо да се знаят концентрациите на разтворените основни йони и катиони като Al, Fe, Mg, Ca …;




  • Зависимост „концентрация – ефект”; хормезис: понякога се наблюдава засилен растеж или репродукция при ниски метални дози, превишаващи контролните стойности, което като цяло се нарича хормезис. Такива ефекти могат да бъдат важни, особено за незначителни количества от основни нутриенти като Fe, Zn и Cu, но могат да се появят и в много неосновни вещества. В такива случаи положителните ефекти не трябва да се разглеждат при получаването на референтната стойност на екотоксичност за остра опасност и особено на референтната стойност на екотоксичност за хронична опасност, а по-скоро трябва да се използват други модели, различни от традиционния логистичен модел на зависимостта „доза-реакция”, които да се впишат в кривата „доза-реакция”, и трябва да се разглежда адекватността на контролната диета/експозиция. Поради основните хранителни нужди е необходимо да се обърне повишено внимание при екстраполирането на кривата „доза-реакция” (например при получаването на референтна стойност на екотоксичност за остра опасност) под най-ниската изпитвана концентрация.

Съгласно критерия за уместност е необходимо да се направят някои съображения, свързани с уместността на изпитваното вещество и аклиматизацията/адаптацията:



  • Уместност на изпитваното вещество: за целите на класифицирането на неорганични метали/метални съединения трябва да се използват разтворими метални соли. Не трябва да се използва екотоксичност, адаптирана от експозиция на органични метални съединения.

  • Аклиматизация/адаптация: По отношение на металите от съществено значение средата на култивиране трябва да съдържа минимална концентрация, която да не предизвиква дефицит на използваната изпитвана форма. Това е особено важно за организмите, използвани при изпитвания за дългосрочна токсичност, при които маржът между същественост и токсичност може да е малка. Например за водорасли изчерпването на силния комплексообразуващ агент EDTA (желязно-натриев етилендиаминтетраацетат) от средата може да доведе до недостиг на желязо.

Като валидни за целите на класифицирането обикновено се приемат проучванията за токсичност за водната среда, проведени в съответствие с признат Протокол . Относно общите въпроси, които се срещат често при оценката на данни за токсичност за водната среда при класифициране, също е необходимо да се направи консултация с приложение I.


IV.2.1.1 Образуване на метални комплекси и метални форми
Токсичността на даден метал в разтвор изглежда зависи основно (но не строго ограничено) от нивото на разтворените свободни метални йони и физикохимичните характеристики на средата. Абиотичните фактори, включително алкалност, мощ на йоните и pH, могат да окажат влияние върху токсичността на метали по два начина: (i) като влияят върху образуването на химичните форми на метала във вода (и по този начин върху бионаличността) и (ii) като влияят върху усвояването и свързването на наличния метал с биологични тъкани. За целите на класифицирането на метали превръщането/разтварянето се извършва в широк диапазон от стойности на pH. В идеалния случай данните за превръщане/разтварянето и екотоксичност се сравняват по подобни стойности на pH, тъй като и двата параметъра варират в зависимост от стойността на pH. Въпреки това, повечето изпитвания за екотоксичност се извършват при по-високи стойности на pH (т.е. pH > 7.5), а данните за екотоксичност, получени при по-ниски стойности на pH, често са оскъдни. Моделите на бионаличност и образуване на форми (например модели на биотичните лиганди [Biotic Ligand Models] и модел на хуминовите киселини на Уиндърмиър [Windermere Humic Acid Model – WHAM] (Tipping, 1994), които са разгледани по-долу) могат да позволят да се нормализират данните за екотоксичност, получени при дадено pH, до други стойности на pH, свързани с данни за превръщане/разтваряне. Приложимостта на моделите на бионаличност по отношение на биологичните видове, за които са на разположение данни, трябва да бъде оценена. Насоки относно коригирането на бионаличността при метали могат да бъдат намерени в приложение R.7.13.2 от IR/CSA ).
Когато образуването на химични форми е важно, може да е възможно да се моделират концентрациите на различните химични форми на метала, включително тези, които има вероятност да причиняват токсичност. Аналитичните методи за качествено определяне на концентрациите на експозиция, които са в състояние да правят разграничение между свързани в комплекс и несвързани в комплекс фракции на изпитвано вещество, не винаги може да са на разположение или да са икономични.
Образуването на комплекси от метали и органични и неорганични лиганди в аналитична и в естествена среди може да бъде оценено с помощта на модели на образуване на метални форми. Моделите на образуване на метални форми, включително pH, твърдост, разтворен органичен въглерод (DOC) и неорганични вещества, като например MINTEQ (Brown and Allison, 1987), WHAM (Tipping, 1994) и CHESS (Santore and Driscoll, 1995), могат да бъдат използвани за изчисляването на свързаните в комплекс и несвързаните в комплекс фракции на метални йони.
Алтернативно и когато е на разположение за съответния метал, моделът на биотичните лиганди (BLM) позволява да се изчисли референтната стойност на екотоксичност за остра и/или хронична опасност на металния йон, при различни стойности на pH, чрез интегриране на металната форма в даден организъм и нейното взаимодействие с него. Моделът на биотичните лиганди в момента е валидиран за определен брой метали, организми и крайни точки (Santore and Di Toro, 1999). Моделите и формулите, които се използват, за да се характеризира образуването на метални комплекси в средата, трябва винаги да бъдат ясно обявявани, което да позволи да бъдат използвани при естествена среда. (ОИСР, 2000 г.). Когато е на разположение специфичен за метал модел на биотичните лиганди, обхващащ подходящ диапазон от стойности на pH, може да се извърши нормално сравнение на данните за токсичност за водната среда, като се използва на цялата налична база данни за ефекти при различни модели на pH.


Каталог: files -> file -> Chemicals -> CLP
file -> Практическо ръководство за обучение по директивите за сео и овос
file -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
file -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
file -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
file -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
file -> Календар на значимите международни събития в областта на околната среда през 2016 Г
file -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
file -> За степента на изпълнение на утвърдените политики и програми на Министерството на околната среда и водите към 31. 12. 2015 г
file -> Първа общи положения ч
CLP -> Наредба №7 от 23 април 2008 Г. За условията и реда за предоставяне на информация за пуснатите на пазара биоциди и/или химични препарати, класифицирани като опасни въз основа на физико-химичните и токсикологичните си свойства


Сподели с приятели:
1   ...   211   212   213   214   215   216   217   218   ...   228




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница