Тъй като изпитванията за определяне на пирофорността са елементарни и не изискват специално оборудване, вж. раздел 2.10.4.4 по-долу, по принцип няма причина да се търсят източници на данни вместо провеждане на изпитвания. Освен това, възможностите за отмяна на изпитванията са предостатъчни както за пирофорните вещества, така и за веществата и смесите, за които е известно, че не са пирофорни, вж. раздел 2.10.4.2по-долу. Ако все пак се използва информация от литературни материали или други източници на данни, от изключително значение е да се разглежда правилната физическа форма, вж. раздел 2.1.4. Естествено всички източници на данни трябва внимателно да се оценят по отношение на надеждността и научната валидност.
В случай че дадено вещество или смес е известно от практиката като пирофорно, не е необходимо изпитване. Такива течности и твърди вещества се класифицират като пирофорни без изпитвания. Такъв би бил случаят, ако дадено вещество или смес се запали спонтанно при отваряне на съда при опит за провеждане на изпитвания за класифициране.
Съгласно допълнителните съображения относно класифицирането в раздели 2.9.4 и 2.10.4 от приложение I към CLP, процедурата за класифициране на пирофорни твърди вещества или течности не се прилага, когато опитът при производството или използването им показва, че веществата или сместа не се запалват при контакт с въздуха при нормална температура (т.е. за веществото е известно, че е стабилно при стайна температура за продължителен период от време (дни)).
2.10.4.3 Критерии за класифициране
Раздели 2.9.2.1 и 2.10.2.1 от приложение I към CLP определят критериите за класифициране:
Течността се запалва в рамките на 5 минути, когато е добавено към инертен носител и е изложена на въздух, или запалва или овъглява филтърна хартия при контакт с въздуха в рамките на 5 минути.
Приложение I, параграф 2.10.2. Таблица 2.10.1
Критерии за пирофорни течности
Категория
Критерии
1
Твърдото вещество се запалва в рамките на 5 минути след контакт с въздуха.
2.10.4.4 Изпитвания и оценка на информацията за опасността
В раздели 2.9.2.1 и 2.9.2.1 от приложение І към CLP се посочват методите за изпитване:
Приложение І, параграф 2.9.2.1 Пирофорна течност се класифицира в самостоятелна категория на опасност за този клас, въз основа на резултатите от изпитване N.3 в част ІІІ, подраздел 33.3.1.5 от Препоръките на ООН относно превоза на опасни товари, Ръководство за изпитвания и критерии.
2.10.2.1. Пирофорно твърдо вещество се класифицира в самостоятелна категория на опасност за този клас, въз основа на резултатите от изпитване N.2 в част ІІІ, подраздел 33.3.1.4 от Препоръките на ООН относно превоза на опасни товари, Ръководство за изпитвания и критерии
Изпитвания N.2 и N.3 за пирофорност са доста елементарни и са достатъчно добре описани в раздел 33 от част 3 на UN-RTDG, Ръководство за изпитвания и критерии. Не е необходимо специално оборудване. По същество веществото или сместа се излагат на въздух, за да се види дали се запалват. За течности, които не се запалват спонтанно, когато се наливат, повърхността в контакт с въздуха се увеличава с помощта на филтърна хартия. Запалването или овъгляването на филтърната хартия се счита за положителна реакция при изпитването, т.е. такава течност се счита за пирофорна.
Важно е пробите за изпитване на пирофорните свойства са бъдат внимателно взети и запечатани. Освен това, предложеният за изпитване материал трябва да е прясно приготвен, защото реактивните свойства може да намалеят поради остаряване или агломерация. Когато се извършват опити, трябва винаги да се внимава – пирофорното вещество може да се възпламени още при отварянето на съда!
Трябва да се отбележи, че механизмът на окисляване по принцип е много сложен и че влажността на въздуха може да повлияе на скоростта на реакцията. Известно е, че някои метали не реагират в сух въздух, докато при наличието на влага реакцията е почти мигновена (често дори следи от влага са достатъчни). Следователно, при извършване на изпитвания в изключително суха среда може да се получи фалшив отрицателен резултат и това условия трябва да се избягва, когато се извършват изпитвания за класифициране за пирофорност.