Приложение I, параграф 2.14.2.1. Оксидиращо твърдо вещество се класифицира в една от трите категории за този клас, въз основа на резултатите от изпитване O.1 в част III, подраздел 34.4.1 от Препоръки на ООН относно превоза на опасни товари, Ръководство за изпитвания и критерии, в съответствие с таблица 2.14.1:
Таблица 2.14.1
Критерии за оксидиращи твърди вещества
Категория
Критерии
1
Всяко вещество или смес, които смесени в масово съотношение 4:1 или 1:1 от изпитвания образец и целулоза, имат средно време на изгаряне, което е по-малко от средното време на изгаряне на смес с масово съотношение 3:2 от калиев бромат и целулоза.
2
Всяко вещество или смес, които смесени в масово съотношение 4:1 или 1:1 от изпитвания образец и целулоза, имат средно време на изгаряне, което е равно или по-малко от средното време на изгаряне на смес с масово съотношение 2:3 от калиев бромат и целулоза и за които критериите за категория 1 не са спазени.
3
Всяко вещество или смес, които смесени в масово съотношение 4:1 или 1:1 от изпитвания образец и целулоза, имат средно време на изгаряне, което е равно или по-малко от средното време на изгаряне на смес с масово съотношение 3:7 от калиев бромат и целулоза и за които критериите за категории 1 и 2 не са спазени.
Забележка 1:
Някои оксидиращи твърди вещества също така представляват опасност от масова експлозия при определени условия (когато се съхраняват в големи количества). Някои видове амониев нитрат могат да причинят масова експлозия при извънредни условия и „Изпитване за устойчивост при детонация (Кодекс BC, приложение 3, изпитване 5) може да се използва за оценка на тази опасност. В тази връзка се предвижда подходяща информация в ИЛБ.
Забележка 2:
Изпитването се извършва върху веществото или сместа във физическата форма, в която са представени. Ако например за целите на доставка или превоз едно и също химично вещество е във физическа форма, различна от изпитваната, и се счита, че е възможно тази форма да измени съществено неговите резултати при изпитване за класифициране, новата форма на веществото също се подлага на изпитване.
Забележка 1 може да се прилага и по отношение на други оксидиращи амониеви соли. Опитът показва, че условия, които са необходими, за да бъде взривоопасен амониевият нитрат, включват комбинация от фактори: съхранение в големи количества (няколко тона) и замърсяване на материала (напр. с метали, киселини, органични вещества) или прекомерна топлина (напр. при условя на пожар). Изпитването за устойчивост при детонация (RTD) е подробно описано в Регламент 2003/2003/ЕО за амониевия нитрат.
За Изпитвания и оценка на информацията за опасността, вж. раздел 2.13.3.3 относно прилагането на данни, които не са от изпитвания. За допълнителна информация относно използването на данни, които не са от изпитвания, вж. Urben, 2007 .
Изпитване може да бъде отменено в случаите, когато изпитванията не са приложими: газове, експлозивни или силно запалими вещества, органични пероксиди.
2.13.3.3 Изпитвания и оценка на информацията за опасността
Методите за изпитване на оксидиращи течности и оксидиращи твърди вещества имат за цел да предложат окончателно решение по отношение на тяхното класифициране. Освен изпитванията, опитът при обработката и употребата на вещества или смеси, койот показва, че те са оксидиращи, също е важен допълнителен фактор при разглеждането на възможността за класифициране в тези класове на опасност. При различия между резултатите от изпитвания и придобития опит, заключенията, направени въз основа на натрупания опит, имат предимства над резултатите от изпитванията. Въпреки това, дадено вещество или смес никога не класифицират в категория на по-малко тежка опасност само въз основа на натрупания опит.
Когато оценката в съответствие с приложимите критерии показва, че критериите за класифициране са изпълнени, се определят една или повече категории на опасност и съответните предупреждения за опасност (вж. раздел 2.13.3.2).
2.13.3.4 Схема за вземане на решения
Оксидиращите течности и оксидиращите твърди вещества се класифицират в съответствие със схеми за вземане на решения 2.13 и 2.14, включени в GHS.
ЗАБЕЛЕЖКА: Лицето, което отговаря за класифицирането, трябва да се запознае с критериите за класифициране преди и по време на схемата за вземане на решения.