„Рекреационен център за самовъзстановяване

• 
  Храносмилането е сложен процес. Комбинирането на храните спомага за по – лекото и безпроблемно осъществяване на този процес.
  
• 
  Ако не се съчетават правилно храните, храносмилателните затруднения ще продължават.
  
• 
  Диспепсията, газовете в стомаха и червата, ленивите черва, затрудненията в дишането, прекалената пълнота и някои хранителни алергии могат да се дължат на неправилно комбиниране на храните.
  
• 
  Комбинирането нахраните може да бъде приложено към всеки хранителен режим.
  
• 
  Комбинирането на храните е свързано с храносмилането, а то с обмяната на веществата. Доброто здраве започва с доброто храносмилане.
  
• 
  При разграждане на храната се отделят непотребни вещества. Комбинирането на храните свежда до минимум тези отпадъци. Нуждаем се от по – малко храни, за извличане на повече полза от нея. Нуждаем се от по – малко енергия за храносмилане. Намалява се рискът от токсини и тяхното натрупване става невъзможно.
  
• 
  Храносмилателния процес се извършва в устатата, стомаха, дванадесетопръстника, тънките черва и дебелото черво. Скорбялата се подлага на предварително храносмилане в устата, благодарение на слюнката ензима итиамин, който функционира в умерено кисела среда. Затова храната с ниска стойност на рН /киселини не трябва да се комбинират с храна с високо съдържание на скорбяла/.
  
• 
  Приемането на напитки преди, по време и след хранене не се забранява, но киселинните напитки повишават киселинността на слюнката и неутрализират храносмилането на храните с високо съдържание на скорбяла.
  
• 
  Белтъчините започват да се разграждат в стомаха под въздействието на ензима пепсин, който функционира само в кисела среда.
  
• 
  Наличието на мазнини в дванадесетопръстника причинява забавяне на движенията на стомашната стена, което води до задържане на белтъчините в стомаха за по – дълго време. Ако мазнините са много, белтъчините се храносмилат бавно.
  
• 
  Киселините имат подобно въздействие –е то защото не трябва да консумираме прекалено голямо количество киселини едновременно с храна с високо съдържание на белтъчини и мазнини. Киселините влияят благоприятно върху разграждането на мазнините.
  
• 
  Можем да използваме по – голямо количество киселини, заедно с белтъчна храна, с ниско съдържание на мазнини, тъй като ограничаваното количество на мазнините не влияе на комбинацията. Киселините забавят стомащните движения, така че белтъчната храна се задържа по – дълго в стомаха и се преработва по – добре.
  
• 
  Можем да консумираме всякакви видове плодове едновременно, тъй като всички съдържат киселини и захар. Но не е възможно само по вкуса да се определи дали плодът съдържа малко или много киселини.
  
• 
  Плодовете трябва да се консумират преди, а не след хранене. Още по – добре като самостоятелна храна. При храносмилателни смущения, трябва да се приемат само един вид плодове на едно хранене.
  
• 
  Поддържането на киселинния баланс е важно за комбиниране на храните, затова трябва да приемаме малки количества висококалорични храни, вместо големи количества нискокалорични храни.
  
• 
  При съставяне на меню е необходимо приемането едно след друго на съвместими помежду си храни.
  
• 
  В менюто трябва да присъства само едно доминиращо хранително вещество, като се съобразим и с киселинния баланс.
  
  • 
    Интервалите между отделните хранения не оказват голямо влияние върху стомаха, който се запълва и изпразва пласт след пласт. Приетата първоначално храна напуска първо стомаха, и пилетата след нея храна се задържа в стомаха по – дълго време. Чрез движенията на стомашната стена се осигурява контакт между съдържанието на стомаха и стомашния сок.
    
• 
  Храносмилането се извършва пласт след пласт. Той като храносмилането се осъществява постепенно не е необходимо стомаха да бъде напълно изпразнен преди следващото приемане на храна.
  
• 
  Всички храни се обливат с киселини в стомаха и преминават в първата част на дванадесетопръстника, където средата е по – алкална. Средата в тънките черва е дебелото черво е относително алкална и в тях е възможно да възникнат ферментация и токсично разграждане.
  
• 
  Зеленчуците – с изключение на киселото зеле и тези, които съдържат млечни киселини /стерилизирани в оцет корнишони или лукчета/ и доматите /те са кисел плод/ - могат да бъдат комбинирани с почти всеки вид храна. Зеленчуците са силно активни и благоприятстват киселинния баланс. По тази причина заедно с храните с високо съдържание на белтъчини или скорбяла трябва да се приемат големи количества зеленчуци.
  
• 
  Теорията за комбинирането на храните не прави разлика между сготвени и сурови храни. От гледна точка на храносмилането суровите и сготвените храни не може да се сравняват.
  
• 
  Препоръчително е хранителния режим да се сменя постепенно. Започва се като се премахне от менюто комбинациите като белтъчини и скорбяла или захари и скорбяла. Това е добро постижение.
  
• 
  Трябва да се внимава, човек да не се превърне във фанатик на тема комбиниране.
  

1. Нарушаване на киселинния баланс – Няма значение колко стриктно спазваме комбинирането на храните. Ако не спазваме киселинния баланс ще имаме хранителни смущения.

Месо със зеленчуци е добра комбинация, но ако месото е много, а зеленчуците малко, киселинния баланс се нарушава.

Хляб със сирене е лоша комбинация, но ако се добави голямо количество салата, комбинацията става търпима.

При такъв случай функциите на стомаха се затрудняват даже ако храната е от един вид. По – добре по – малко, на често.

Ако храната не е сдъвкана достатъчно, тя не може да се смила и остатъците от белтъци и скорбяла могат да ферментират и да се разградят в дванадесетопръстника и червата.

При бързо хранене, поглъщаме голямо количество въздух, което ни кара да се оригваме. Ако е налице голямо количество стомашен сок, част от него може да премине в хранопровода.

Често последствията от нервното напрежение и стреса се появяват стомаха и червата. При този случай, за да се отстранят проблемите е необходимо да се премахне напрежението и стреса – чрез релаксация, чрез масажи в рефлексните зони на стъпалата и др.

Тя се нарушава при увеличаване приема на белтъчини. При кръвни заболявания се препоръчва да се консумира кисело мляко с мед

Трябва да се прилага пречистване. Това основен терапевтичен метод. Съчетанието между чисти черва и комбинирането на храните дава много добри резултати.

Нервния център, който отговаря за чувството за апетит и защита е хипоталамусът. Ако ядем без да сме гладни, целият храносмилателен процес се нарушава. Поемаме прекалено голямо количество храна и не можем да я оползотворим Хипоталамусът е регистрира засищане, ще продължаваме да ядем и се нарушава целия процес и храносмилане.

Сериозните стомашно – чревни заболявания не могат да оздравеят напълно от комбинирането на храните.

Това причинява големи стомашно – чревни проблеми. При комбиниране на храните правим първи крачки към здравословното хранене. Необходимо е да отчетем индивидуалните особености на всеки организъм.

Д-р Ян Драйз не препоръчва никаква специална диета, а предлага всеки индивидуално да се храни според здравословното си състояние и желанието си. Въпреки това показва открито своите лични предпочитания към плодове и зеленчуците, като основна храна и в по – малко количество месо, риба, хляб, зърнени храни, мляко и млени произведения. Горещо ни препоръчва да спазваме желания баланс при всяко хранене. „Разделното хранене” е препоръчително особено за хора с проблемно храносмилане.

2.6.2 Хранене в „Зоната”

Д-р Бари Сиърс прави епохално научно откритие. То може да се представи като „съблюдаване на определени пропорции между основните съставки на храната /белтъци, въглефидрати и мазнини/, чрез които се поддържа здравословно равновесие между тъканните хормони, контролиращи всички жизненоважни процеси в човешкото тяло”. С други думи – да регулираме чрез храненето енергията на обмяната на веществата и постигайки метаболитна хармония във всяка една клетка на тялото да осъществяваме непрекъсната прецизмна, бългосрочна и лесна за провеждане хормонална профилактика.

Научният подход на дД-р Сиърс се основава върху заложения у всеки човек индивидуален генетичен амтериал, определящ специфична хормонална реакция под влияние на храната. „Зоната” се явява възможно най - здравословната и природосъобразна система за правилно хранене, тъй като е приспособена към индивидуалната природа навсеки от нас. Д-р Сиърс представя обобщено многобройни клинични изследвания върху различни категории болни хора и неодоримо доказва, че при всички рискови заболявания /затлъстяване, сърдечно – съдови болести, злокачествени страдания, диабет/ автоимунни болести, СПИН синдром на хронична умора, алкохолизъм, кожни страдания и др. Храненето в „Зоната” може и трябва да стане основен лечебен метод. Даже старостта може да отстъпи, ако спазваме правилата за живот в „Зоната”. Хранителната програма за контрол на тъканните хормони – айказаноиди – може да се превърне в основа на нов вид лесна, евтина и въпреки това високоефективна реформа в здравеопазването – реформа, при която всеки сам поема отговорност и се грижи за собственото си тяло, като го поддържа в състояние на непрестанно оптимално здраве. Първата степен за всеки един е да осъзнае, че само той може да реши проблемите със здравето и благополучието си. А втората – да следва пътя,който ще го отведе в „Зоната”. Всяко наше хранене трябва да осигурява нужния баланс от хранителни съставки – белтъци, въглехидрати и мазнини, чрез които да се поддържат в здравословно равновесие хормоните клюкагон, инуслин и тъканни хормони /айказаноиди/ през колкото се може по – продължителни периоди от време. И така/ „Зоната е равновесието между хормоналните реакции, които настъпват при всяко наше хранене. Съвършеното равновесие.

Предимствата на този начин на хранене са:

1/ Никога няма да огладняваме между храненията, ътй като животът в „Зоната” означава, че мозъкът ни се захранва постоянно с основното си гориво - кръвната захар.

2/ Ще изглеждаме по – добре, тъй като в „Зоната” автоматично изгарят излишните телесни мазнини по възможно най - бързия начин и се постига оптималното телесно тегло.

3/ Ще се движим по – добре, защото престоят в „Зоната „ увеличава притока на кисород за мускулните ни клетки.

4/ Ще мислим по – добре и ще се радваме на увеличена психическа издръжливост, тъй като в „Зоната” поддържаме стабилни нивата и кръвната захар.

5/ Ако не сме болни, ще избегнете опасността от евентуално бъдещо разболяване, защото в „Зоната „тъканите хормони, които контролират всички основни жизнени функции са в постоянен здравословен баланс.

6/ Много рискови заболявания като затлъстяване, сърдечни съдови заболявания, рак, диабет, депресия и алкохолизъм имат генетичен произход. Когато сме в „Зоната”, намалява рязко риска тези гени да се изявят някога.

Храната е съставена от белтъчини /протеини, мазнини, въглехидрати, витамини, минерали, вода, ензими, груби целулозни влакна, ароматични вещества, оцветители и антиоксиданти от изброените вещества само протеините, въглехидратите и мазнините подлежат на преработка в храносмилателната система. Под влияние на различни ензими, протеините се разпадат на аминокиселини, мазнините – на мастни киселини, а въглехидратите на прости захари. Чрез усвояване на тези крайни продукти клетките получават енергията, скрита в храната, която консумираме.

Въглехидрати

Въглехидратите са различни форми на прости захари – кльокози и друиг, свързани в различно големи комплекси – полимери. В растителната клетка се среща и една сложна захар – скорбяла, която е представител на сложните захари –това е дълга верига отделни молекули глюкоза. Скорбяла съдържат пшеницата, царевицата, ечемикът, ръжта, бобовите храни, кореноплодните. Храните с високо съдържание на скорбяла са „неблагоприятни въглехидрати”.

Всички се нуждаем от въглехидрати. С част от тях се храни мозъка, който ползва клюкозата.

Ако поемем по – големи количества въглехидрати, излишните за момента се складират като кликоген в черния дроб и мускулите. Гликогенът от мускулите не може да се ползва за храна на мозъка. Само складирания в черния дроб може да се разскладира и изпрати обратно в кръвния поток, така че да поддържа необходимия за мозъка нива на кръвната захар. Способността на черния дроб да съхранява въглехидрати под форма на кликоген се изчерпва за 12 – 24 часа. Затова всеки ден е необходимо да ядем въглехидрати.

Ако приемем голямо количество въглехидрати, в черния дроб се съхранява едва 60 до 90 грама. Капацитетът на мускулите е до 400 гр.гликоген. Щом се изпълнят и тези складове, въглехидратите започват да се превръщат в мазнини. Как става това?

Всяко богато на въглехидрати ядене покачва рязко нивото на клюкозатав кръвта. За да се възвърне равновесното положение, задстомашната жлеза отделя бързо хормона инсулин,, който понижава нивото на кръвната клюкоза. Хормонът инсулин натрупва резерви в организма – мазнини. Инсулинът не само съхранява въглехидратите под форма на мазнини, а и причина тялото да освобождава вече складираните.

Според това, до колко бързо въглехидратите рнавлизат в кръвта – тази скорост контролира количеството на отделения инсулин. Употребата на зърнени харни, хляб, тестени изделия, картофи, ориз, банани, сушени плодове и плодови сокове /без целулоза/, това са неблагоприятни въглехидрати, води до повишеното ниво на инсулина – напълняване без да можем да се върнем към предишното си тегло.

Почти всички плодове /без банан, и сушени/ и почти всички богати на целулоза зеленчуци /с изключение на картофите, морковите и царевиците / осигуряват благоприятна скорост на усвояване на въглехидратите и от гледна точка на отделения инсулин те са благоприятни въглехидрати.

Протеините са най - важната структурна единица на клетката и на ензимите, без които клетките не могат да функционира

Протеините са изградени от аминокиселини. Има 20 броя жизнено важни аминокиселини. Девет от тях - незаменими, които не се произвеждат в човешкото тяло, а трябва да се набавят чрез храната. Ако това не става редовно, темпото на създаване на нови протеини се забавя и може да спре, тъй като тялото губи протеини всеки ден. Организмът ще старее, без да се подновява. Това количество е строго индивидуално. Ако приемаме по – голямо от необходимото количество протеини, в кръвта нахлуват много аминокиселини. С помощта на хормона инсулин, отделен в по –голямо количество излишните протеини се превръщат в мазнини.

Мазнини

Те участват в изграждане на клетъчните мембрана и контролират преминаване на различни вещества към и от клетката и я прадпазват от увреждащи агенти. Мазнините са в основата на производстовто на всички видове хормони и други биологично активни вещестав. Повечето храни съдържат известно количество мазнини. Според вида на източника различаваме животинсик, млечни и растителни мазнини, които в зависимост от химичната структура се разграждат в тялото до наситени, мононенаситени и полиненаситени мастни киселини.

В миналото се считаше, че натрупването на мазнини в човешкото тяло се дължи на поемането на голямо количество такива с храната.

Сега науката отхвърля това твърдение и даже обяснява как мазнините в хранат могат да помогнат за изгарянето на складираните телесни мазнини

1/ Мазнините, поети чрез храната, не оказват никакъв ефект върху производстовто на инсулина. А само чрез него става складирането на мазнините Проследихме как това става с излишните въглехидрати и протеини поети с храната.

2/ Мазнините забавят навлизането на въглехидратите в кръвния поток, с което допълнително спират свръхпроизвосдтовтот на инсулин. С колкото по – малка скорост навлизат въглехидратите в кръвта, толкова по – слабо е отделянето на инсулин. Когато инсулинът има ниско ниов, то нивото на глюкозата е по – високо и възможностите да се разграждат и използват като източник на енергия телесните мазнини е по – голяма.

3/ Приетите с храната мазнини, достигайки долната част на стомаха стимулират отделянето на хормона холецистокинин, който изпраща импулс за насищане в мозъчния център.

4/ Храната, приготвена с умерено количество мазнини е по – вкусна.

Ако поемаме с храната прекалено много наситени / животински/ мазнини, клетъчните мембрани се втвърдяват и не могат да функционират добре. Загубва се чувствителността на разположените в мембраните рецептори, а от там загубата на чувствителност на рецептора за инсулин. Инсулинът не може да осъществи биологичната си роля, защото клетките не получават неговите послания. В кръвта започва да се отделя повече инсулин, за да се намали кръвната захар. Повечето инсулин, значи и повече големи мазнини, а и други последствия. Свръхпроизводството на инсулин води също до образуване в клетките на едни полиненаситени киселини, наречени арахиденови киселини. Тя е родоначалник на т.нар. лоши айказаноиди. Човешкото тяло се нуждае и от тях, за да се поддържа здравословен баланс на обмяната на веществата, но високото и ниво крие сериозна опасност – сърдечно – съдови заболявания, рак, диабет, артрит и др. Всички тези заболявания са следствие от голямо количество лоши айказоноиди, получени от арахидоновата киселина. Голямо количество арахидонова киселина се съдържа в Червените меса, яйчените жълтъци и броколите.

При производството на всички айказаноиди се използват незаменимите мастни киселини. Те се набавят от храната, тъй като не се произвеждат в човешкото тяло. Съществуват 8 незаменими мастни киселини, разделени в два класа – омега 3 и омега 6. Последните мастни киселини са материал за производството на „добрите” и „лошите” тъканни хормони. Прекалената употреба на този вид ненаситени мастни киселини е също опасно, защото в съчетание с високо ниво на инсулина може да предизвика връзка от „лоши” тъканни хормони и да провали усилията ни за влизане в „Зоната”. Храните, особено богати на омега – 6 мастни киселини ас слънчогледовото, шафрановото и соевото олио. Необходимо количество незаменими омега – 6 мастни киселини можем да получим от консумацията на нискомаслени протеини – пилешко месо, извара, растителни протеини. В такъв случай е добре да ограничим количеството на употребяваното слънчогледово олио.

Една от омега – 3 мастни киселини е айкозонентеновата киселина /АПК/. Тя помага на тялото ни да избегне свръхпроизводството на лошите мастни хормони. Най – добрият източник на АПК е рибата – особено сьомга, тон, скумрия. Три рибни блюда през седмицата ще ни доставят необходимото АПК. Ако не консумираме достатъчно риба, трябва да си запълним дефицита с перли от рибено масло.

Изводът за сега е: Да избягваме наситените мазнини и източниците на архидонова киселина, да консумиране умерено омега – 3 и омега – 6 полиненаситени мастни киселини.

Необходими са ни още един вид мастни киселини за изгаряне на телесните ни мазнини. Това са мононенаситените, есенциалните мастни киселини. Те не повлияват инсулина, но се отразяват неблагоприятно върху течливостта на клетъчните мембрани. Това са маслините, бадемите, кайсиевите ядки, лешниците, кашу, шам фъстък, авокадо. От казаното до тук е ясно, че нашият стремеж към здраве зависи от балансът между двата хормона – инсулин и клюкагон. Отделянето на инсулин се предизвиква от количеството на поетата храна /най – вече от въглехидрати, предимно хлебни и тестени изделия/. Глюкагонът се стимулира от приетата чрез храната протеини. Следователно това изключително равновесие между инсулин и глюкогагон зависи от :

1/ Количеството на поетата храна

2/ Съотношението протеини – въглехидрати при всяко хранене

3/ Поемане всекидневното меня овесени ядки и спирумин – майчиното мляко на планетата.

За практическото овладяване на основните принципи на хранене в „Зоната „ е необходимо да спазваме правило първо:

Правило второ: Основната част от опетите въглехидрати трябва да бъде под формата на плодове и зеленчуци, а консумацията на зърнени храни, скорбяла, хляб да бъде умерена.

Правило трето: Количеството на поетите протеини трябва да бъде колкото количеството на приетите чрез храната неблагоприятни въглехидрати /хляб, зърнени/ или около 2 пъти повече от това, което може да се побере на дланта ни. Ако консумираме благоприятни въглехидрати /плодове, зеленчуци/.

Правило четвърто: Трябва да се ограничи количеството на лошите мазнини /наситени/ и полиненаситени /слънчогледово масло/, да се консумират предимно мононенаситени мазнини – зехтин, бадемово масло, маслини, ядки.

Правило пето: Съчетаването при всяко хранене на малки до умерени количества протеини и богати на целулоза въглехидрати /картофи, ориз и тестени изделия/.

Правило шесто: Да се изпие по 200 – 250 мл. 20 – 30 минути преди всяко хранене и от 1,5 до 3 л. Вода на ден според телесното тегло.

Правило седмо: При хранене да не се получава преяждане, а да бъде от 3 до 5 пъти на ден на разпределени по – малки количества храна.

Чрез хранене в „Зоната” можем да коригираме телесното си тегло без особени усилия, да не дадем възможност да се развият в нашия организъм автоимунни заболявания и болестите на века, ако сме вече болни да подобрим състоянието и да се чувстваме преливащи от жизненост. Във всеки час от денонощието.

Този начин на хранене може да се прилага едновременно с храненето, съобразено с кръвните групи и отчасти с разделното хранене, чрез съобразяване с количеството на поетата храна за едно хранене и поредността на приемането и.

2.6.3 Хранене според кръвната група

Д-р Джеймс Д’ Адамо е завършил колеж по природна медицина и прави епохалното откритие теоретично и на практика в реномиран курорт с минерални бани в Европа, че кръвната група на човека е израз на неповторимата човешка индивидуалност на клетъчно равнище. Разбирането за кръвните групи извежда генетиката напред, като показва, че всяко човешко същество е неповторимо. Няма двама души на този свят със съвършено еднакво лице, пръстови отпечатъци, еднакви отпечатъци на устните или с еднакви гласове. Щом всяка личност обитава своето изключително тяло с различна от другите издръжливост, сила, слабост и хранителни потребности, единният начин да се запази здравето и да се излекува болестта, е да се приспособим към тази индивидуални и специфична нужда на организма.

През 1980 година Д-р Джеймс Д’ Адамо се убеждава в теорията за връзката между кръвните групи А, Б, АБ, О и предразположенията към някои заболявания и храненето. Кръвни групи, географски фактори и раси са се вплели, за да формират нашата човешка същност.

Ние имаме различия в културата, но ако насочим вниманието си към кръвните групи ще видим колко незначителни са те.

Някои антополози вярват, че класифицирането на народите според тяхната раса е твърде повърхностно. Кръвните групи е много по – важен критерий за определянето на индивидуалност и сходство, отколкото расата. Хора от различни раси, но с едни и същи кръвни групи могат да бъдат донори един на друг за кръв и органи и имат голямо сходство във функциите на храносмилането и имунологичните структури – характеристики, в които няма да се открият сходства при представителя на своята раса, който е с различна кръвна група.