ЧАСТ 3 Устойчиво потребление и производство

ЧАСТ 3

Устойчиво потребление и производство

Целта на устойчивото потребление и производство е запазване на качеството на околната среда, както и осъзнаването на необходимостта от по-високи екологични стандарти от страна на бизнеса и крайните потребители. Трябва да се отбележи, че досега използваните модели на производство и потребление в България не могат да решат този комплексен проблем. Тези модели фокусираха основно върху решаването на определени проблеми, които сами по себе си са достатъчно важни, такива като замърсяванията в производствата, промишлените и битовите отпадъци, ефективността на енерго-потреблението и други. За създаване на условия за развитие на устойчиво потребление и производство обаче е необходимо ударението да се постави върху целия жизнен цикъл на стоките, услугите и материалите, като тук се включат и икономическите и социални въздействия и се отчитат предприеманите мерки на международно ниво.

• 
  По-чисто и по-ефективно производство и повишаване на конкурентоспособността на бизнеса;
  
• 
  Наличие на по-добри продукти и услуги, които ще използват по-рационално енергия и ресурси и ще ограничават до минимум използването на опасни субстанции, с което ще се намали значително вредното влияние върху околната среда;
  
• 
  Пренасочването на потреблението към стоки и услуги, които оказват по-слабо влияние върху околната среда.
  

• 
  Поддържането на квалифициран административен капацитет на компетентните органи;
  
• 
  Финансирането на планираните технически промени;
  
• 
  Кратките срокове за изпълнение на промените;
  
• 
  Ниска покупателна способност на населението по отношение на продукти, отговарящи на най-строгите европейски екологични изисквания;
  
• 
  Недостатъчния брой акредитирани лаборатории по отношение на защита от шума в околната среда напр. и др.
  

Разширяване на използването на екологосъобразни технологии

• 
  Подготовка на български стандарти и участие в подготовката на международни стандарти в областта на опазване на околната среда;
  
• 
  Повишаване степента на въвеждане в българските организации на най-добрите европейски управленски практики по отношение опазването на околната среда;
  
• 
  Насърчаване на разработването, производството, разпространението и ползването на продукти, които имат потенциал да намалят вредното въздействие върху околната среда в сравнение с други продукти от същата група посредством разработването на критерии за съответните групи и сертифициране на продуктите съгласно тези критерии;
  

Конкретните дейности включват:

• 
  Създаване и поддържане на нормативна база; изграждане и поддържане на административен капацитет на компетентните органи и операторите на производствените инсталации; секторно издаване на комплексни разрешителни за действащите инсталации до 30.10.2007 г.; отчитане на екологичните изисквания при преструктурирането и развитието на предприятията от различните сектори на икономиката чрез прилагане на процедурата по ОВОС; повишаване нивото на информираност на населението, на производители и потребители по отношение на екомаркировката; повишаване степента на ангажираност с проблемите на околната среда на населението.
  

• 
  Контрол по отношение спазването на изискванията на нормативната уредба по околна среда и предвидените мерки за намаляване или предотвратяване на евентуални отрицателни въздействия върху околната среда от строителството или експлоатацията на обектите, в т.ч. последващ контрол на условията на издадените решения и разрешителни и прилагането на нормативната уредба по отношение на бъдещи промени в работата на инсталациите.
  

Регистрирани са и се поддържат данни за инсталациите и съоръженията за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци. Това са съоръжения, които имат възможност да оползотворяват или обезвреждат отпадъци, получени от други предприятия. Има тенденция на нарастване дела на отпадъците, предадени за оползотворяване, спрямо общите образувани в страната, което е свързано с въвеждане в експлоатация на инсталации за повторно използване няма такива оползотворяване и рециклиране на отпадъци. За оползотворяване се предават предимно опасни отпадъци, съдържащи метали, като алуминиева шлака, оловна шлака, цинкова пепел, цинкови утайки, излезли от употреба оловно-кисели акумулатори и отработени масла.

Проблемите в работата по управление на отпадъците са свързани основно с генерирането на големи количества отпадъци в редица отрасли поради прилагането на остарели технологии за производство. Страната се характеризира с недостатъчно развита инфраструктура, т.е липсват инсталации за предварително третиране, оползотворяване и обезвреждане на отпадъците. Все още не всички населени места в страната и особено селските райони, са обхванати от системи за организирано сметосъбиране на битови отпадъци. Липсва и организираното събиране на някои специфични потоци отпадъци, като луминисцентни лампи, батерии, отработени масла, биоразградими отпадъци и др. Като цяло обществото не е достатъчно информирано за рисковете при неправилно третиране на отпадъците от което следва и недостатъчната и ангажираност с проблемите на управление на отпадъците. В страната се наблюдава наличие на нерегламентирани замърсявания (сметища) с отпадъци. Системата за разделно събиране на отпадъци от опаковки в общините е в процес на развитие .

• 
  Предотвратяване и намаляване на образуването на отпадъци чрез въвеждането на „чисти” технологии и издаване на комплексни разрешителни.
  
• 
  Развитие на инфраструктура за предварително третиране, оползотворяване и обезвреждане на всички генерирани в страната отпадъци чрез поетапно изграждане и въвеждане в експлоатация на инсталации за предварително третиране и оползотворяване, както и депа за обезвреждане на отпадъци.
  
• 
  Обхващане на всички населени места от системи за организирано сметосъбиране на битови отпадъци чрез въвеждане на системи за организирано сметосъбиране в населените места.
  
• 
  Управление на специфичните потоци отпадъци, в съответствие с изискванията на ЕС чрез въвеждане на системи за разделно събиране и третиране на различни специфични потоци отпадъци, в т.ч на биоразградими отпадъци и опасни отпадъци от домакинствата.
  
• 
  Увеличаване на дела на рециклираните и оползотворени отпадъци спрямо дела на депонираните чрез увеличаване на количеството разделно събрани отпадъци и създаване на икономически стимули за оползотворяване на отпадъците.
  
• 
  Изграждане на инсталации за оползотворяване на отделените газови емисии (метан) от депата за битови отпадъци, чрез производство на електрическа енергия.
  
• 
  Участие на обществеността в управлението на отпадъците чрез провеждане на информационни кампании и обучение в училищата
  
• 
  Предотвратяване на образуването и рекултивиране на стари замърсявания с отпадъци чрез засилване на контрола за нерегламентираното изхвърляне/изоставяне и други форми на нерегламентирано обезвреждане на отпадъците; почистване на замърсяванията и ангажиране на обществеността.
  

• 
  Дефиниране на области, в които „зелените” обществени поръчки могат да допринесат в значителна степен за подобряване на опазването на околната среда и конкуренто-способността.
  
• 
  Развитие, чрез консултации със заинтересованите страни, на специфични цели, които могат да се постигнат чрез обществените поръчки в приоритетните области.
  
• 
  Определяне на продукти, предмет на обществени поръчки, които задължително трябва да отговарят на определени минимални екологични изисквания
  

Независимо от сравнително високата ЕИ на българската икономика и факта, че нашата страна притежава значителен потенциал за реализация на икономически печеливши мерки по ЕЕ, след период на стабилизация първоначално КЕП след 2002г., а след него и Първичното енергийно потребление след 2004 започват да нарастват. Това състояние на ЕИ на българската икономиката се предопределя на първо място от високата ЕИ на индустрията. През 2005 година, произвеждайки само 27.6% от БВП, тя е отговорна за 37.2% от КЕП. Най-големите енергийни консуматори в сектора са черната металургия, химическата промишленост, производството на неметални минерални суровини и хранително-вкусовата промишленост. Почти всички предприятията от първите три бранша попадат в обхвата на Директива 2003/87/ЕС/13 от октомври 2003 г. за търговия с емисии.

Делът на транспорта в КЕП на страната през 2005 година е около 28% с тенденция към нарастване. Голяма и нарастваща част от транспорта консумира горива без да участва пряко в създаването на БВП. Това са личните МПС, чийто брой и среден годишен пробег непрекъснато нарастват. Показателите за ЕИ у нас за отделните видове транспорт са средно с 30-40% по-високи от тези за страните от ЕС.

Селското стопанство създава около 9.1% от БВП, а потребява около 3.2% от КЕП. В сравнение с европейското селско стопанство, то е 2-3 пъти по-малко енергоемко, но през последните години проявява тенденция към нарастване.
Делът на използваните от българските домакинства горива и енергии в страната през 2005 г. е около 23.5% от КЕП. Най-висок дял в енергийното потребление в битовия сектор има електроенергията. През 2005 г. той е 35.7%, докато в европейските страни е до три пъти по-малък. Големият дял на електроенергията в битовото енергопотребление се дължи на основно на ниската степен на битова газификация в страната. През 2005 г. делът на потребяваната енергийна дървесина е около 27.6% и значително надвишава дела на топлината енергия (20.1%). Енергийното потребление на българското домакинство е около 2 пъти по-малко отколкото в страните от ЕС.
Секторът на услугите обхваща всички видове дейности, свързани с обслужване на населението - образование, здравеопазване, туризъм, административни услуги, търговия, съобщения, отбрана, полиция, комунални услуги и други. Най-голям дял в БВП на страната имат съответно туризмът, търговията и съобщенията. Те генерират значителни ДС в БВП на страната. Едновременно с това основни енергийни консуматори са обектите в сектор туризъм и сградния фонд на обществения сектор. Разходите за улично осветление, отопление и осветление в обществените сгради са голямо перо от държавния и общинските бюджети. Амортизираният сграден фонд е с изключително лоши енергийни характеристики, което неминуемо ще принуждава собственика – държавата или общините – да прояви активност за подобряване на енергийната ефективност. През 2005 година енерго-потреблението на сектор услуги е 8.2% от КЕП. Най-голям дял има електрическата енергия, 65.8%. Бързо навлиза и природния газ (5.5%) за сметка на топлинната енергия (21.9%) и течните горива (4%). През последните години ЕИ на услугите не се променя съществено и е близка до тази в страните от ЕС

• 
  Използване на механизма на „зелените” обществени поръчки
  

Обществените поръчки са мощно средство, използването на което може сериозно да повлияе за промяна на модела на потребление и производство към устойчивост. Държавата е най-големият потребител на стоки и услуги и това предлага допълнителен подход, различен от традиционните, за формиране на политиката в тази област.

• 
  Дефиниране на области, в които „зелените” обществени поръчки могат да допринесат в значителна степен за подобряване на опазването на околната среда и конкуренто-способността.
  
• 
  Развитие, чрез консултации със заинтересованите страни, на специфични цели, които могат да се постигнат чрез обществените поръчки в приоритетните области.
  
• 
  Определяне на продукти, предмет на обществени поръчки, които задължително трябва да отговарят на определени минимални екологически изисквания
  

• 
  Развитие на предприемачеството и на конкурентоспособността;
  
• 
  Подкрепа на развитието на малките и средни предприятия;
  
• 
  Подобряване на бизнес средата;
  
• 
  Развитие на инвестиционната активност на стопанските субекти и привличане на чужди инвестиции;
  

• 
  Стимулиране създаването и развитието на иновативни предприятия и подобряване на про-иновативната бизнес среда;
  
• 
  Създаване на предприятия, базирани на иновативни идеи и стимулирането на научно- изследователската и развойна дейност в микро, малки и средни предприятия;
  
• 
  Стимулиране на патентната активност в страната;
  
• 
  Подпомагане развитието на благоприятна про-иновационна среда за микро, малки и средни предприятия.
  

Мерки и действия:

• 
  Подкрепа за развитието на технологични стартиращи фирми;
  
• 
  Повишаване на иновационния потенциал на предприятията;
  
• 
  Подобряване на про-иновационната инфраструктура в подкрепа на бизнеса;
  
• 
  Подкрепа за изпълнение на Националната иновационна стратегия;
  
• 
  Насърчаване на иновациите чрез Национален иновационен фонд;
  
• 
  Промоция на иновационната система на България;
  
• 
  Подкрепа за създаване и развитие на центрове по предприемачество.
  

• 
  Нарастване на инвестициите и подобряване на тяхната отраслова и регионална структура;
  
• 
  Подобряване на възможностите за привличане на значими инвестиции “на зелено” и разширения на производства;
  
• 
  Поддържане на висок и устойчив икономически растеж;
  
• 
  Модернизация на управлението и технологиите в МСП;
  
• 
  Предоставяне на качествени и лесно достъпни консултантски и информационни услуги на бизнеса;
  
• 
  Намаляване на крайното енергийно потребление в предприятията и диверсификация на енергийните източници;
  
• 
  Укрепване на производствения капацитет и достъпа до пазари чрез клъстери и бизнес мрежи;
  
• 
  Развитие на устойчив и конкурентноспособен частен сектор чрез предоставяне на целенасочена помощ за стартирането и развитието на микро, малки и средни предприятия и подкрепа на процеса на възпитание в предприемачество;
  
• 
  Въвеждане на европейски модел за утвърждаване на качеството на продуктите и услугите.
  

• 
  Анализ на конкурентноспособността на българските предприятия;
  
• 
  Подкрепа за стартиране на нов бизнес и развитие на конкурентноспособни предприятия;
  
• 
  Анализ на състоянието и развитието на МСП в съответствие със ЗМСП и Националната стратегия за насърчаване на МСП и предприемачеството;
  
• 
  Възпитание на младежите в предприемачески умения за създаване на конкурентноспособен малък и среден бизнес;
  
• 
  Подкрепа на инициативи за развитие на клъстери;
  
• 
  Подкрепа за повишаване конкурентноспособността на българските предприятия;
  
• 
  Създаване на консултантска мрежа в подкрепа на бизнеса.
  

Основната цел на Стратегията е повишаване на конкурентоспособността на българската икономика и постигане на стабилен и устойчив икономически растеж чрез насърчаване на инвестициите.

• 
  Повишаване на обема на преките чуждестранни и на местните инвестиции, в резултат на подобряването на инвестиционния и бизнес климат в България;
  
• 
  По-високо ниво на заетост и доходи на населението;
  
• 
  По-висок темп на нарастване на инвестициите, заетостта и доходите в икономически изоставащите региони на България;
  
• 
  Значително подобряване на имиджа на България в чужбина като привлекателно място за инвестиции.
  

Приоритетните насоки включващи основни мерки с конкретни дейности са разработени и в съответствие със стратегическите документи на българското правителство. Обобщеният израз на основните мерки и дейности в седемте насоки са както следва:

1. 
   Основните мерки и дейности за усъвършенстване на общата административна и нормативна среда са насочени основно към подобряване на средата за инвестиции в България чрез усъвършенстване на нормативната база, определяща рамката за функциониране на бизнеса и оптимизиране на предоставяните от централната и местната изпълнителна власт административни услуги. Съществува необходимост от по-нататъшно развитие и промени в процедурите от гледна точка на времето за осъществяването им, субектите, които издават актовете, механизмът на консултиране със заинтересованите страни в процеса на нормотворчеството, както и за премахване на излишните административни нива при вземането на решения за издаването на различни документи.
   
2. 
   В рамките на стратегията изградеността на системите на техническата инфраструктура и качеството на предлаганите от нея услуги се разглеждат като условие за развитието на икономиката и ускоряването на инвестиционния процес. Основните мерки и дейности за развитие на техническата инфраструктура се базират на съществуващи стратегически и програмни документи в областта на транспортната и енергийната инфраструктура, телекомуникациите, водоснабдяване и канализация.
   
3. 
   Мерките за повишаване на качеството на работната сила, вкл. инвестиции в образованието са насочени към подобряване на образователната и професионалната подготовка на работната сила в България в съответствие с потребностите на инвеститорите, чрез конкретни действия за:
   

• 
  Разработване на цялостна рамка и стратегия за привеждане на работната сила в съответствие с новите потребности на икономиката и инвеститорите;
  
• 
  Подобряване на образователното равнище съобразно потребностите на икономиката и инвеститорите;
  
• 
  Създаване на връзки между системата на висшето образование и пазара на труда
  
• 
  Създаване на условия за предприемаческа дейност във висшите училища и научните организации;
  
• 
  Създаване на условия за непрекъснато професионално обучение.
  

4. 
   Инвестиции в иновации и високотехнологични дейности
   

• 
  Насърчаване на инвестициите в дейности, повишаващи иновационния капацитет на българската икономика;
  
• 
  Стимулиране създаването и прилагането на регионални иновационни стратегии (РИС);
  
• 
  Изграждане и развитие на (високо)технологични паркове и инкубатори за стартиращи малки и средни предприятия;
  
• 
  Насърчаване използването на информационните технологии от бизнеса и администрацията;
  
• 
  Подпомагане изграждането и функционирането на електронно правителство (е-правителство);
  
• 
  Осигуряване на широк достъп до услугите на информационното общество и насърчаване на използването им.
  

5. 
   Мерките в областта на регионалната политика за насърчаване на инвестициите са насочени към постигане на балансирано и устойчиво икономическо развитие на регионите в България и високо ниво на заетост и доходи чрез дейности за :
   

• 
  Подобряване на инфраструктурата, свързана с развитие на бизнеса;
  
• 
  Насърчаване на регионалната и местна икономическа и инвестиционна активност;
  
• 
  Развитие на периферните региони;
  
• 
  Привличане на инвестиции за развитие на селските райони;
  
• 
  Създаване и развитие на индустриални зони/паркове и инкубатори;
  
• 
  Развитие на системата за стратегическо планиране и устройство на територията.
  

6. 
   Мерките и дейностите за провеждането на про-активен инвестиционен маркетинг си поставят основна цел да бъдат популяризирани конкурентните предимства на България, за стабилно позициониране на България на световните инвестиционни пазари и за преодоляване на конкуренцията в привличането на чуждестранни инвестиции , чрез:
   

• 
  Разработване и осъществяване на стратегия за инвестиционен маркетинг, вкл. определяне на необходимите механизми и партньори за привличане на инвестиции, с активното участие на БАИ, както и на българските дипломатически представителства в чужбина, за привличане на чуждестранни инвестиции;
  
• 
  Избор на сектори, създаващи висока добавена стойност, съобразно конкурентните предимства на България, които да бъдат популяризирани сред потенциалните инвеститори;
  
• 
  Разработване на единно маркетинговото послание за България (“бранд”) и други.
  

7. 
   Основните мерки за подобряване на финансовата среда за инвеститорите са обобщени в дейности за:
   

• 
  Подобряване на общата финансовата среда
  
• 
  Специфични финансови инструменти за насърчаване на инвестициите:
  

• 
  В икономически изостанали региони и общини;
  
• 
  За насърчаване на инвестициите в иновации и МСП.
  

За изпълнението на предвидените мерки в стратегията са определени отговорните институции, както и участващите неправителствени и други организации. Съветът за икономически растеж е органът, който осъществява координацията и мониторинга по изпълнението на Стратегията.

• 
  Въвеждане на енергийни обследвания, сертифициране и добри практики за енергиен мениджмънт.
  
• 
  Внедряване на възобновяеми енергийни технологии.
  
• 
  Внедряване на екологични безотпадни технологии.
  
• 
  Интегриране на екологичната политика в политиките за развитие на промишлените предприятия.
  
• 
  Проектиране, в хода на което се отчита целия жизнен цикъл на продукта.
  
• 
  Въвеждане на системи за управление по околна среда.
  
• 
  Насърчаване на сътрудничеството между предприятия, неправителствени организации и за развитие на иновативни по-екологосъобразни технологии.
  

1. 
   Развитие на конкурентно земеделие и горско стопанство и основан на иновации хранително-преработвателен сектор;
   
2. 
   Опазване на природните ресурси и защита на околната среда в селските райони;
   
3. 
   Подобряване на качеството на живот и насърчаване на възможностите за заетост в селските райони.
   

Целите на Националния стратегически план са насочени към подобряването на икономическите и социални условия в селските райони и се допълват взаимно. Те отразяват следната дългосрочна визия за развитието на селските райони в България:

• 
  Жизнени селски райони с укрепнала и разнообразна икономика, предлагащи добро качество на живот на селските общности;
  
• 
  Съхранени природни ресурси и културно-историческо наследство;
  
• 
  Ефективни, иновационни и конкурентни земеделие и ХВП, които прилагат устойчиви земеделски практики, произвеждат качествени продукти с висока добавена стойност, използват пълноценно природните и човешки ресурси на селските райони и допринася за увеличаване на доходите на земеделските производители;
  
• 
  Многофункционални гори в добро здравословно състояние, които предлагат ценни блага на обществото.
  

Целите на Националния стратегически план допринасят за постигането на стратегическите цели на Националната стратегическа референтна рамка за периода 2007-2013, а именно:

• 
  Достигане и поддържане на висок икономически растеж чрез динамична икономика на знанието в съответствие с принципите на устойчивото развитие;
  
• 
  Подобряване на потенциала на човешките ресурси и достигане на равнища на заетостта, доходите и социалната интеграция, осигуряващи висок жизнен стандарт.