Република България 2007 г


Разработване и приемане на Програма за дългосрочно развитие на възобновяемата енергия и биогорива



страница3/14
Дата30.09.2017
Размер2.33 Mb.
#31316
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14

Разработване и приемане на Програма за дългосрочно развитие на възобновяемата енергия и биогорива

Тази програма следва да се основава на оптимизиран подход, отчитащ наличния потенциал и националните особености и ориентиран към това, заложените в нея цели да бъдат постигнати при най-ниски разходи при смекчаване на ценовите последствия върху крайните потребители.Програмата ще включва следните задчи:



  • Изготвяне на пътна карта и Национален план за действие за постигане на индикативната цел за 20-процентов дял на възобновяемата енергия в общия енергиен баланс до 2020 г.;

  • Изготвяне на план за действие за периода до 2010 г. за постигане на индикативната цел за 11-процентов дял на производството на електрическа енергия от ВЕИ до 2010 г.;

  • Изготвяне на пътна карта и план за действие за постигане на минималната цел от 10-процентов дял на биогоривата в транспорта до 2020 г.;

  • Изготвяне на пътна карта и План за действие за ускорено навлизане на възобновяемата енергия за отопление и климатизация на бита и малките и средни предприятия.

  • Изготвяне на план за действие за развитие на използването на биомасата до 2020 в съответствие с Плана за действие за развитие на биомасата на ЕС от декември 2005 г.


3.2. Енергийна ефективност
Със Закона за енергийната ефективност4, подзаконовата нормативна база и програмните документи, произтичащи от него в България се създава необходимата благоприятна среда за повишаване на енергийната ефективност и съответно конкурентноспособността на всички икономически сектори на страната. Концепцията на ЗЕЕ се основава на виждането, че либерално развиващите се процеси в пазарната икономическа среда за подобряване на ЕЕ следва да се подкрепят от прилагане на мерки и действия за постигането на формулираните национални приоритети и цели в тази област, обуславящи се на пазарно-ориентирания подход.
Таблица 1. Макроиндикатори за енергийна интензивност на българската икономика, 2004г.

Индикатор

Мярка

България

ЕС255

Превишение, %

ПЕИ

koe/€2000p

0.346

0.179

93

КЕИ

koe/€2000p

0.167

0.117

43

Отношение

-

0.483

0.654




Забележка: Стойностите за ПЕИ и КЕИ са определени след привеждане на БВП към базисни цени от 2000 година. За целите на сравнението с ЕС, БВП на България е коригиран с паритета на покупателна способост (purchasing power parity) на националната валута (лева).6

Източник: ENERDATA-Франция (www.odyssee-indicators.org)


На ниво крайно енергийно потребление (КЕП), българската икономика не е най-интензивната в ЕС. Зад нас са: Латвия-0.172 koe/€2000p; Чехия – 0.183 koe/€2000p; Люксембург-0.202 koe/€2000p и Финландия-0.225 koe/€2000p. На ниво първично енергийно потребление (ПЕП) нашата страна е безспорен лидер. Следва ни Естония с 0.324 koe/€2000p. В момента нашата икономика изразходва до два пъти повече първични енергийни ресурси за производство на единица БВП. Стойностите на енергийната интензивност (ЕИ) на националните икономики се влияят силно от икономическата структура (съотношението между секторите) и структурата на крайното енергийно потребление (дяловете на потребяваните горива и енергии).
През последните години в страната ни се наблюдава процес на нарастване на потреблението на енергия, главно поради:

  • Продължително и стръмно нарастване на БВП и необходимите за осигуряването му нарастващи количества енергийни ресурси;

  • Застаряващи технологии в енергоемките браншове на българската индустрия – симптом за недостатъчни инвестиции;

  • Нарастващо потребление в сектор транспорт – бавно обновяване на МПС за превоз на товари и МПС за превоз а пътници в обществения транспорт

  • Нарастващо потребление в сектор транспорт в частта лични МПС – естествен стремеж за възстановяване на влошения стандарт на българина и повишаване използването на личния транспорт в посока нормалните европейски нива;

  • Нарастващо потребление в битовия сектор – стремеж за възстановяване на температурния комфорт в посока нормалните европейски нива, осигурен от нарастващите доходи на населението.

За подпомагане прилагането на политиката за подобряване на енергийната ефективност в страната успешно се реализират редица проекти по схема “публично-частно партньорство”. Примери за такова успешно партньорство са: (1) Фондът за Енергийна ефективност в България (ФЕЕБ), създаден по силата на Закона за енергийната ефективност7, специализиран във финансиране на енергоефективни мерки на търговски принцип; (2) кредитни линии в областта на енергийната ефективност и ВЕИ, частично финансирани със средства по линия на Международен фонд „Козлодуй” и участие с кредитен ресурс от страна на ЕБВР и ЕИБ, насочени към малки проекти, с ползватели домакинства, частни дружества и енергоефективни проекти в общинския и частния сектор.

Активни действия са предприети за осигуряване на средства и от Структурните фондове на ЕС за съфинансиране на проекти в областта на енергийната ефективност.



Възможност за подкрепа за научно-изследователска и развойна дейност и технологични иновации, както и разработването на политики, програми и стратегии, вкл. за повишаване на обществената култура и знание в областта на енергийната ефективност и възобновяемите източници на енергия, съществува в рамките на енергийните програми на ЕО, в които участва България, а именно – Седма рамкова програма и Интелигентна енергия – Европа.
Дейности, оперативни цели и задачи:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница