Република България 2007 г
Изтегляне 2.33 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ЧАСТ 1
Ключови целиЗа постигането на устойчиво развитие се извеждат ключови цели и принципи, които трябва да се спазват за постигането му. Принципи, които ще се спазват за постигане на основните цели:
Спазването на тези принципи гарантира на всеки индивид права, по отношение реализацията му в трите направления: като гражданин, производител и потребител. 
ЧАСТ 1Изменение на климата и чиста енергия
1. Изменение на климата С подписването и ратифицирането на Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата и Протокола от Киото, България се присъедини към усилията на международната общност за борба с изменение на климата. Страната разработва и прилага ефективно национална политика в областта на изменение на климата, участва в „гъвкавите механизми” на Протокола от Киото и е равностоен партньор в международните преговори към конвенцията и протокола. Гъвкавите механизми на Протокола от Киото - “Съвместно изпълнение” и “Международна търговия с емисии” позволяват както да се привличат чуждестранни инвестиции в най-интензивните, по отношение отделяне на парникови газове, индустрии, така и да се насърчи влагането на национален капитал в технологии щадящи околната среда. За да извлече максимална полза от участието си в тях, страната трябва да насърчи мерки за намаляване на емисиите на парникови газове от домакинствата, които са ефективни по отношение на разходите, а в много от случаите за тях не се изискват допълнителни разходи. Тези намалени емисии също могат да бъдат продадени на международния пазар. Цел: Изпълнение на задълженията на страната за намаляване вредните емисии на парникови газове – използване на гъвкавите механизми, предвидени в Протокола за повишаване на инвестиционната активност в нови екологосъобразни технологии. Като страна по Рамковата Конвенция на ОН по изменение на климата и Протокола от Киото, България трябва да намали емисиите си на парникови газове с 8% спрямо нивата от 1988 г за периода 2008-2012 г. Мерки и действия Изградена е правна рамка за транспониране в българското законодателство на Директива 2003/87/ЕС и Директива 2004/101/ЕС чрез Закон за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда. В тази връзка е необходимо и разработване на национален план за разпределение на квоти за емисии на парникови газове по силата на Директива 2003/87/EC за 2007 г. и за периода 2008 - 2012 г., който следва да бъде одобрен от Министерски съвет, а след това и от Европейската комисия. В тази връзка е необходимо и въвеждането на процедури за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове от големите промишлени предприятия, което ще се извършва въз основа на издадените разрешителни за емисии на парникови газове. Ключов елемент е изготвянето на периодични доклади, които се изисква да бъдат представи пред Секретариата на РКОНИК (в т.ч. годишни доклади за инвентаризация на емисиите на парникови газове, национални съобщения по изменение на климата, доклад за установеното количество предписани емисионни единици и други), както и изграждане на национален регистър на транзакциите с емисионни квоти). ІІ. Чиста Енергия Основните приоритети на българската енергийна политика1 напълно съвпадат с тези на енергийната политика на ЕС за развитие на конкурентни енергийни пазари, гарантиране сигурността на енергийните доставки при опазване на околната среда и намаляване на факторите влияещи върху измененията в климата. Приоритетните мерки и дейности, залегнали в енергийната стратегия на страната имат за цел интегриран и балансиран подход за осигуряване на конкурентноспособност на българската икономика и енергетика, решаване на проблемите свързани с осигуряване на сигурност и непрекъснатост на енергийните доставки на приемливи за обществото цени и изпълнение на приетите от страната цели за намаляване на факторите, влияещи негативно върху околната среда и климатичните промени.
Доскоро електроенергийният сектор беше затворен монопол, но в резултат на процеса на либерализация, който започна в Европа през 90-години електроенергията може да бъде търгувана трансгранично в рамките на един отворен конкурентен пазар. Конкурентните дейности в този сектор включват: производството на електроенергия, доставка и търговия, въпреки че мрежовите дейности – пренос и разпределение – са все още по своя характер разглеждани като естествен монопол, който следва да бъде експлоатиран в условията на регулиране. Либерализацията на електроенергийния сектор създаде нова конкурентна среда, в която производственият сектор е напълно отворен за конкуренция, което дава възможност и право на милиони индустриални и битови потребители да избират своя доставчик на електроенергия. Приемането през юни 2003 г. на Електрическата и Газовата директиви на Близо 70 % от всички консуматори в рамките на Европейския съюз разполагат с това право. От 1 юли 2004 г. всички небитови консуматори имат възможността да избират своя доставчик, като всички битови консуматори в ЕС получават това право от 1 юли 2007 г. Либерализираните пазари осигуряват конкурентно ценообразуване и по-добро равнище на обслужване на потребителите. В тази конкурентна среда електроенергийните компании имат моралното и правното задължение да осигуряват непрекъснато електроснабдяване. В този контекст привличането на необходимите инвестиции за обновяване на производствените мощности и изграждането на нови такива с оглед и на ангажиментите, поети в рамките на Протокола от Киото, както и модернизацията на електроенергийната система като цяло, остава основен въпрос, решаването на който ще позволи изграждането на една бъдеща конкурентна електроенергийна система. В края на 2003 г. беше създадена Групата на Европейските регулатори на електроенергия и газ (ERGEG) за подпомагане на Европейската Комисия с цел осъществяването на ефективната либерализация и функциониране на вътрешния енергиен пазар на Европейския Съюз. Стратегията на ЕК за ефективното интегриране и функциониране на единния европейски енергиен пазар предвижда създаването и по-нататъшното интегриране на регионални енергийни пазари. В този смисъл вече функционират няколко регионални енергийни пазари: Нордическия (Nordpool) начело с Норвегия, Иберийския, Английския, обща зона на единна цена на едро между Франция, Германия и Австрия. В процес на създаване е и Регионалния пазар в Югоизточна Европа. 1.2. Ефективно функциониране на регионалния енергиен пазар на енергийната общност България участва активно в създаването на Регионален енергиен пазар (РЕП) в Югоизточна Европа. Основата за създаване на РЕП в Югоизточна Европа е положена от Договора за създаване на Енергийната Общност. Договорът е продължение на инициативата за създаване на регионалния енергиен пазар в Югоизточна Европа (ЮИЕ), т. нар „Атински процес”, започната с подписването на Меморандума за Разбирателство относно регионалния електроенергиен пазар в Югоизточна Европа и неговото интегриране във вътрешния електроенергиен пазар на Европейската общност на 15 ноември 2002 г. и продължена с Меморандума за Разбирателство относно регионалния енергиен пазар в Югоизточна Европа и неговото интегриране във вътрешния енергиен пазар на Европейската общност, подписан на 8 декември 2003 г. в Атина. Целта на Договора е създаването на регионален пазар на електроенергия и природен газ, работещ по правилата и при спазване на екологичните изисквания на Европейската общност и неговото интегриране към общия енергиен пазар. Договорът е в сила от 1 юли 2006 г . 1.3. Междусистемни връзки (TEN-E) Ефективното участие на България в създаващия се единен европейски енергиен пазар до голяма степен зависи от изграждането на необходимите междусистемни връзки както в електроенергийния, така и в газовия сектор. Във връзка с това са инициирани редица проекти на регионално и многонационално равнище. Действия в електроенергийния сектор:
Действия в газовия сектор:
Изпълнението на посочените проекти ще бъде финансирано на принципа на проектното финансиране без участие на бюджетни средства. 2. Оперативна цел: Сигурност на енергийните доставки 2.1. Диверсификация на източниците и маршрутите за доставки на енергийни ресурси Енергийната зависимост на страната от вносни суровини е 48% за 2005 г. (Фиг.1), което е малко под средното за ЕС. Главната причина за този висок процент е вносът на течните горива и природният газ. Делът на вложените вносни енергоносители при производството на електрическа и топлинна енергия за 2007 г. се очаква да бъде около 29%. (Фиг.2). Фиг. 1. Енергийна зависимост на страната, % 
Фиг. 2. Необходими енергоносители за производство на електрическа и топлинна енергия през 2007 г., % (хил. тут) 
България разчита на един основен източник на доставки на енергийни ресурси - Руската Федерация. Ето защо страната ни, чрез сключването на дългосрочни договори с руската Федерация, си гарантира необходимите количествата за функционирането на енергийната система първични енергийни ресурси (природен газ), при пазарно ориентирани цени. По този начин бе избегнато шоковото поскъпване на цената на природния газ след изтичането на стария договор с Русия. Ето защо България полага усилия, свързани с осигуряване на алтернативни източници на енергийни доставки за страната, региона на ЮИЕ и ЕС. Търсенето на алтернативни източници на енергоресурси е необходимо и за избягване на потенциални високи цени, които биха натоварили недопустимо националните икономики. България е сред основните страни-участници в реализацията на приоритетния за ЕС проект на газопровод “Набуко”, който би осигурил достъпа на България и ЕС до значителните газови ресурси на Каспийския регион и Близкия изток и съответно би намалил зависимостта от засега единствения ни източник за внос на природен газ. Вторият проект със стратегическо значение, на който страната обръща особено внимание в перспектива е изграждането на българското Черноморско крайбрежие на регионален регазификационен терминал за втечнен природен газ (LNG) за осигуряване диверсификацията и гарантиране сигурността на газовите доставки за България и страните от региона на ЮИЕ. От друга страна съществено значение върху перспективите за осигуряване на сигурност на енергийните доставки и конкурентни цени на енергийните ресурси в региона на ЮИЕ и ЕС ще има и реализацията на посочените по-горе стратегически проекти: нефтопроводите Бургас – Александруполис и Бургас – Вльора, изграждане на енергийната инфраструктура по трасето на Европейски коридор №8 (България–Р.Македония–Албания–Италия), газопровода Дупница-Димитровград-Ниш, изграждане междусистемната електроенергийна връзка с Македония и втора такава с Гърция и др.
Електро и топлоенергийният баланс на страната е добре структуриран от гледна точка на разнообразието на видовете първични енергийни ресурси, но същевременно зависимостта от внос на последните е 25 % за 2006 г. Единственият значим местен енергиен ресурс са нискокалорични лигнитни въглища с високо съдържание на сяра. С цел от една страна да бъде намалена зависимостта от внос на енергийни ресурси, а същевременно от друга страна да бъде намалено вредното въздействие от енергопреобразователните процеси върху околната среда и климатичните промени, като основна цел на енергийната стратегия на страната, се явява рационалното използване на местните енергийни ресурси. Фиг. 3. Структура на вложените енергоносители за производство на електрическа и топлинна енергия през 2006 г., % на база хил.туг 
Основните усилия са насочени към поощряване на инвестициите за оптимално оползотворяване на възобновяемите енергийни източници и за въвеждане на екологосъобразни технологии за модернизация на съществуващите и изграждане на нови електроенергийни мощности на местни лигнитни въглища. България е бедна на качествени въглища, нефт и природен газ. За 2006г. вноса на нефт от Русия е за около 3 млрд. лв., а на ядрено гориво за около 80 млн. лв. България има запаси на суровини за ядрено гориво, които биха стигнали за работа на ядрените ни съоръжения за над 20 години. Налице е и положителният ефект от ниската зависимост на цената на електроенергията от ядрени централи от колебания в цената на ядреното гориво, тъй като делът му в себестойността на надхвърля 20%. Ето защо голямо значение за гарантиране сигурността на електроснабдяването, което би довело до намаляване на външната зависимост от вноса на енергоносители, смекчаване на промените в климата, конкурентността и устойчивото развитие на енергийния сектор ще има развитието на ядрената енергетика. Ядрената енергетика има голяма тежест в енергийния баланс на немалка част от страните-членки, тъй като допринася както за подобряване на сигурността на енергоснабдяването, така и за ограничаване на емисиите на парникови газове в борбата с промените в климата и намаляването на емисиите SO2, NOx и прах. В тази връзка за България изграждането на АЕЦ “Белене” е гаранция за енергийна независимост от вносни доставки на изкопаеми горива не само за страната, но и за региона на ЮИЕ, предвид прогнозния регионален електроенергиен дефицит и недостига на електропроизводствени мощности. 2.3. Обща външна енергийна политика на ЕС България ще продължава да подкрепя формирането и провеждането на съгласувана и координирана външна енергийна политика на ЕС, което ще е изключително полезно за защитата на интересите на Съюза в отношенията с трети страни, с цел гарантиране сигурността на доставките при по-изгодни цени на енергоресурсите . В тази връзка, основен приоритет ще бъде засилването на партньорствата, включващи всички аспекти на устойчивото развитие с основните производители/доставчици за ЕС, като: Русия, Каспийския и Черноморския регион, Близкия изток и Северна Африка, както и с основните енергийни вносители/потребители в света - САЩ, Япония, Китай, Индия и особено диалога с транзитните страни, като Украйна, Турция и държавите от Южен Кавказ. България ще продължава да подкрепя създаването на Пан-Европейска енергийна общност, като част от усилията на страните за устойчиво развитие, в основата на която е Енергийната общност на ЕС и страните от ЮИЕ, с включването на енергийните пазари на страните от Машрека и Магреба, т.е. обединяване на Евро-средиземноморския енергиен пазар с Енергийната общност. Към тази Пан-Европейска енергийна общност е важно да се включат и страните от Каспийския регион и Южен Кавказ. 3. Оперативна цел: Устойчиво енергийно развитие Действията и мерките насочени към постигане на устойчиво енергийно развитие на страната са изведени от основните предизвикателства пред българската икономика и енергетика, а именно: висока зависимост от внос на енергийни ресурси и същевременно 2 пъти по-висока от средната за ЕС-25 енергийна интензивност на българската икономика2, преизчислена през паритета на покупателната способност. От тази гледна точка, действията на българското правителство са насочени към повишаване на енергийната ефективност, стимулиране на производството и потреблението на енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), развитие на ядрената енергетика, като основна част от политиката на страната за намаляване на климатичните промени, поощряване развитието на нисковъглеродно проидзводство на енергия и устойчиво оползотворяване на конвенционалните енергийни ресурси. Изпълнението, наблюдението и оценката на посочените по-долу приоритетни мерки ще стане чрез приемане на програмен подход, който включва приемането на стратегическа пътна карта/план за действие в дългосрочен период и съответно краткосрочни тригодишни програми, чрез които да се осигури оперативното изпълнение на стратегическия план. Краткосрочните програми ще съдържат подробен план за изпълнение, включващ конкретни действия, механизми и източници на финансиране, органи за наблюдение и оценка на изпълнението на програмите и др. Посочените по-долу целеви стойности и времеви хоризонт в програмните документи надхвърлят тези посочени в обновената стратегия на ЕС за устойчиво развитие, предвид факта че отразяват и приетите цели от ЕС на пролетния Европейски съвет 2007. 3.1. Използване на Възобновяемите енергийни източници България води последователна политика за поощряване производството и потреблението на енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Със Закона за енергетиката3 се въвеждат напълно изискванията на директива 2001/77 на ЕС и насърчителни механизми за всички производители на електрическа енергия от ВЕИ, като: задължително изкупуване на цялото количество произведена електроенергия от ВЕИ, приоритетно присъединяване на нови мощности, преференциално ценообразуване за период от 12 години, възможност за сключване на дългосрочни 12 годишни договори за изкупуване на електрическата енергия. През 2006 г. производството на електрическа енергия от ВЕИ в страната е 4254 ГВтч. Предвид факта, че 97,2% от произвежданата електроенергия от ВЕИ е от водни централи (за 2006 г.), а останалите 2,8% е от вятърни, то производството силно се влияе от климатичните условия. Това е и основната причина България да си поставя индикативни цели за производство на електрическа енергия от ВЕИ. За подпомагане на първоначалните инвестиции в технологии за производство на електроенергия от ВЕИ са създадени специализирани кредитни линии. Оползотворяването на потенциала на местните ВЕИ е заложен като приоритет и в Националната стратегическа референтна рамка за периода 2007-2013. Отделни операции са включени в Оперативни програми „Конкурентноспособност на българската икономика”, „Регионално развитие”, програмата за „Развитие на селските райони”. Дейности, оперативни цели и задачи
|