Република България 2007 г



страница5/14
Дата30.09.2017
Размер2.33 Mb.
#31316
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14

Източник: НСИ
Данните сочат, че потреблението на енергия в сектора е нараствало със среден годишен темп от 6.8 %. Показано е, освен това, че нараства и делът на транспорта в общото енергийно потребление на страната, като от 21.8 % през 2000 г., само след четири години вече е стигнал до 26.9 %. Ако прибавим и факта, че 98 % от потребената енергия в транспорта е от петролни продукти, които са и най-големите замърсители на въздуха, ще видим, че има много резерви в посока на повишаване устойчивостта на транспорта, в аспект на енергийно потребление. Не е добър показател и фактът, показан по-напред, че употребата на дизелово гориво нараства повече от два пъти за четири години, а по-издържаните в екологичен аспект безоловни бензини – само с 50 %. Ако енергийното потребление е нараствало с почти 7 % годишно, то за периода пътническата превозна дейност, измерена в реализирани пътникокилометри от обществения транспорт, е намалявала с 3.7 % средногодишно. Ръст от 8 % на година бележи само товарната превозна дейност с обществен транспорт, измерена в тонкилометри. Следователно, повишаващият се общ разход на горива и енергия в транспорта не е адекватен на нарастването на транспортната продукция през последните години, и очевидно се дължи на несъвършенства в организацията на транспортните процеси и непроизводствените пътувания с лични моторни превозни средства.
1.2. Съществуващи проблеми

  • Недобра структура на енергийния баланс в транспорта, оставяща само два процента дял на газообразни горива и електроенергия, които, освен че са екологично чисти, в подавляващата си част са от местни енергоизточници;

  • Негативни тенденции в развитието на структурата на горивния баланс, даващи предимство в темповете на нарастване на употребата на дизелово гориво след 2000 – та година, спрямо темповете на нарастване на употребата на безоловни бензини;

  • Неефективна организация на транспортните процеси (в т. ч. неефективно планиране на спедиционната дейност и използването на отделните видове транспорт), резултираща в по-високи темпове на нарастване на енергийното потреблението, в сравнение с темповете на нарастване на извършваната работа от транспорта, измерена в реализирани пътникокилометри и тонкилометри.



1.3. Оперативни цели и задачи

  • Разширяване използването на по-чисти горива;

  • Поощряване използването на железопътен транспорт;

  • Разширяване на електрификацията на железниците;

  • Поощряване използването на обществен транспорт в градовете и градските агломерации, за сметка на използването на лични моторни превозни средства;

  • Разширяване използването на вътрешноградски електротранспорт.


1.4. Дейности за достигане на оперативните цели и задачи

    • Подобряване на железопътната инфраструктура и услуги; прехвърлянето на трафика от пътищата към железопътния транспорт е приоритет в транспортната политика, както на ЕС, така и на България;

    • Електрификация на железопътните линии по протежение на Трансевропейските транспортни коридори на територията на България;

    • Ремоторизация на стари дизелови локомотиви, с цел намаляване разхода на дизелово гориво и намаляване емисиите на серен диоксид;

    • Разширяване на електрификацията на вътрешноградския транспорт;

    • Продължаване на строителството на метрополитена в София;

    • Поддържане на дънъчната политика, поощряваща производството и разпространението на биогорива за транспорта, с цел достигане на 5,75% пазарен дял на биогоривата в България към 2010 г.;

    • Осигуряване на финансово обезпечаване на горните дейности от страна на специалните европейски фондове.


2. НАСЪРЧАВАНЕ НА ИЗПОЛЗВАНЕТО НА АВТОМОБИЛИ, СЪОТВЕТСТВАЩИ НА СЪВРЕМЕННИТЕ ЕКОЛОГИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ
2.1. Описание на съществуващо положение
Транспортът като цяло, и най-вече пътният транспорт, влияе отрицателно върху околната среда, като замърсява и уврежда качеството на атмосферния въздух (КАВ) в населените зони, променя глобалния климат, пейзажа и земеделската земя (изграждане на големи транспортни инфраструктурни проекти), създава шум и отпадъци.
Поради повишеното потребление на безоловни бензини през последните години, емисиите на олово от пътния транспорт бяха значително намалени в сравнение с минали периоди и практически сведени до нула през 2004 г. Въпреки това, замърсяването на атмосферния въздух, в така наречените горещи точки на страната, се задълбочава, поради непрекъснато нарастващия автомобилен парк.
Проблемът с увеличаването на атмосферното замърсяване от моторни превозни средства (МПС) допълнително се утежнява от факта, че наличният автомобилен парк в страната e изключително остарял. Около 24 % oт автомобилите са на възраст от 16 до 20 години, а почти 39 % са на повече от 20 години и причиняват екологични проблеми. Нивото на модернизиране на товарния парк е положително, като новорегистрираните моторни превозни средства са в съответствие с изискванията за вредни емисии и шум.
Голяма част от пътния трафик преминава през населени места и следователно е фактор, определящ КАВ. Регионите с влошено КАВ са в повечето случаи високо населени, с интензивен транспортен трафик – София, Бургас, Пловдив, Варна, Перник и т.н. През 2004 г., емисиите на вредни вещества в атмосферния въздух, от пътния транспорт на национално ниво, отбелязаха растеж в сравнение с 2001 г., което се дължи основно на нарастване на употреблението на горива. Употребата на дизелово гориво за периода нараства повече от два пъти, употребата на безоловни бензини - с 50 % (като спира употребата на оловен бензин), а употребата на газ пропан-бутан - с 9 %. Емисиите на азотни оксиди от транспорта са се увеличили от 92 хил.т., през 2001 г., на 113 хил.т. през 2004 г. Емисиите на полиароматни въглеводороди са нараснали съответно от 31,4 т. до 56,9 т.
Шумът от транспорта съставлява 80-85% от общия шумов заряд в гъсто населените зони. Шумът от пътния транспорт е главният фактор за замърсяването с шум над нормите в градовете. Шумовите характеристики на градовете показват оставаща тенденция към нарастване на замърсяването с шум в градските зони до нива, вариращи в границите на 63-72 dB(A), докато нормата е 55-60 dB(A).
Пътният транспорт е основният източник на отпадъци от гуми и акумулатори. Техническата инфраструктура за преработка на отпадъчните акумулатори беше изградена, а по отношение на отпадъците от автомобилни гуми, през 2003 г. инсталациите за преработка и изгаряне на стари гуми бяха въведени, което разреши отчасти съществуващите проблеми.


    1. Съществуващи проблеми

  • Бързо увеличение на броя на моторните превозни средства за последните четири години (с 22,4 % при леките автомобили и 24,6 % при товарните автомобили, при съвсем леко намаление на броя на специалните автомобили и автобусите), като много малка част от тях отговарят на повишаващите се екологични изисквания;

  • Висока възраст на експлоатирания автопарк – почти 39 % над 20 години и само около 3 % - до 5 годишна възраст;

  • Ниска енергийна ефективност на експлоатирания автопарк, свързана с възрастовата му структура – при 22 до 24 % ръст на броя на леките и товарните автомобили употребата на дизелово гориво нараства повече от два пъти, а на бензин – с около 50 %8;


2.3. Приоритетни оперативни цели и задачи и дейности за тяхното постигане
Трябва да се има предвид, че необходимата иновация и модернизация на подвижния състав на автомобилния транспорт ще зависи, преди всичко, и ще се определя от нарастването на брутния вътрешен продукт (БВП), а от там и нарастването на икономическите възможности и покупателната способност на стопанските субекти и населението.
Приоритетни цели и задачи в областта на държавната политика и развитието на нормативната база, ориентирани към:

  • Постигане на по-бързи темпове на подновяване на националния автопарк с автомобили, отговарящи на европейските екологични норми, в сравнение с темповете на неговото нарастване;

  • Създаване на икономическа среда за стопанските субекти, стимулираща иновацията на експлоатирания автопарк;

  • Доусъвършенстване на правната среда и създаване на обществена нагласа за нетолериране на вноса и експлоатацията на пътни превозни средства, неотговарящи на европейските екологични норми.


2.4. Дейностите за реализацията на приоритетните оперативни цели и задачи:

  • Провеждане на данъчна и фискална политика, насърчаваща по-бързото подновяване на автопарка за обществен транспорт;

  • Подобряване на градския автобусен транспорт по отношение на екологичните аспекти – постепенно подновяване на автомобилния парк с автобуси, които са в съответствие с европейското законодателство, относно вредните емисии от двигатели;

  • Въвеждане на допълнителни такси за достъп на лични и товарни автомобили до централните части на големите градове, за предотвратяване на задръстванията и намаляване работата на двигателите на празен ход;

  • Въвеждане на задължителна периодична проверка и настройка на двигателите на превозните средства за оптимизиране на горивния процес;

  • Етикетиране на всички нови коли, предлагани за продажба, с подробна и точна информация за реалното потребление на гориво при стандартни условия;

  • Изваждане от експлоатация от парка на държавната и местна администрация на автомобилите с най-висок разход на гориво и по-интензивна експлоатация на останалите;

  • Провеждане на данъчна политика, насърчаваща доставката и експлоатацията на хибридни леки моторни превозни средства.



3. МОДЕРНИЗИРАНЕ НА ПЪТНАТА ИНФРАСТРУКТУРА
Модернизирането на пътната инфраструктура е едно от най-важните условия за осигуряване на устойчиво развитие на транспортния отрасъл.
3.1. Описание на съществуващото положение
Към 01.01.2006 г., общата дължина на пътната мрежа в България е 37,3 хил. км, от които повече от 19 276 км са републикански пътища, категоризирани по следния начин:

Автомагистрали - 331 км

Първокласни пътища - 2 961 км

Второкласни пътища - 4 012 км

Третокласни пътища - 11 730 км

Пътни връзки и възли - 242 км


Българските пътища с настилка съставляват 98,4% от всички пътища в страната, като 92,5% от тях имат асфалтово покритие, а 82,8% от тях могат да издържат до 10 тона натоварване на ос. Дължината на пътищата без настилка е 272,1 км или 1,41% от общата дължина на пътната система.
Общата гъстота на цялата пътна система е 0.39 км/км², което е по-ниско от средното (0.51 км/км²) за ЕС (15), но е по-високо от това на страни като Полша, Словакия и Турция и е равно на това на Латвия, Литва, Румъния и Словения. Изоставането в областта на магистралните пътища обаче, е чувствително. Състоянието на много от третокласните пътища е изключително лошо.
Имайки предвид факта, че около 40% oт релефа на България е планински и следователно с по-ниска гъстота на населението, общата гъстота на пътната система е достатъчна.
3.2. Съществуващи проблеми
Голяма част от пътищата не са ремонтирани в продължение на повече от 15 до 20 години, при планирана периодична поддръжка на всеки 5 до 7 години, а цялостна поддръжка и ремонт - на всеки 12 години. Повечето от третокласните пътища, споменати по-горе, се нуждаят от реконструкция, с цел да покрият стандартите за такива.
Автомагистралното покритие на територията на страната, с път с четири или три ленти, е доста разпокъсано. Пътищата, минаващи от изток на запад, обикновено са по-добре развити от тези, преминаващи от север на юг, с незадоволително обслужване в перифериите, а именно на южната граница, по брега на река Дунав, и тези, разположени между Трансевропейските транспортни коридори IV и ІХ.
Поради постоянен недостиг на средства за поддръжка и отлагане на ремонтни работи, състоянието на пътната система е незадоволително. Главен индикатор за това е състоянието на пътната настилка, оценено според „метода за измерване и оценка на влошаването на пътната настилка", който отчита типа и степента на съществуващата повърхностна повреда, оценена на базата на цялостното състояние на пътната настилка: или по-конкретно:


  • добро състояние – повреда на повърхността на настилката до 10 %;

  • средно състояние – повреда на повърхността на настилката от 10 % до 30 %;

  • лошо състояние – повреда на повърхността на настилката над 30 %.


Таблица 2. Състояние на настилката на републиканската пътна мрежа към 01.01.2006 г.


Състояние на пътната настилка

Автома-гистрали

(км)

Първи клас

(км)


Втори клас

(км)


Трети клас

(км)


Пътни връзки и възли

(км)

Общо


(км)

добро

232,6

1 502,6

1 460,9

3 185,0

156,2

6 537,3

средно

87,9

562,4

1 170,3

3 810,0

71,2

5 701,8

лошо

10,7

895,6

1 352,7

4 473,4

14,2

6 746,6



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница