ЧАСТ 4 Запазване и управление на природните ресурси

ЧАСТ 4

Запазване и управление на природните ресурси

Водните ресурси в България са силно диференцирани и неравномерно разпределени, както на територията на страната така и през различните сезони на годината. В определени райони има значителен воден дефицит, който води до сезонен и дори до целогодишен режим на водоснабдяване за населението. Заустваните отпадъчни води от канализационните системи на населените места и от индустрията влошават качеството на водата в някои реки. Обезпокоително за някои райони на страната е и замърсяването от селскостопански дейности. Има и замърсени подземни води в районите на някои промишлени площадки. Следователно, гарантирането на разумно управление и опазване на този основен ресурс - водата, като част от нашата обща цел за подобряване качеството на живот на хората в страната, е много важно, още повече, че осигуряването на достатъчно количество и с необходимото качество вода за всеки е световен и европейски приоритет.

През последните години се наблюдава ясна тенденция към намаляване на общото количество иззети и ползвани водни ресурси и нарастване на количеството на съхранените водни ресурси. Необходимо е все още обаче да се предприемат мерки и осигуряват средства за подобряване на водния баланс и увеличаване на достъпните водни ресурси с алтернативни схеми за водоподаване и водопотребление с въвличане на нови водоизточници.

Налице е и трайна тенденция към намаляване на общото водоползване, особено в индустриалния сектор. Основна причина за това е преструктурирането на икономическите сектори, вкл. закриване на водоеми и нерентабилни производства, постепенното нарастване на цените на водата, в съчетание с процесите на засушаване.

Делът на населението на страната, включено към водоснабдителни системи за питейно водоснабдяване е висок – около 98%.

Наблюдава се тенденция на прогресивно намаляване на коефициента на полезно използвана вода през последните години, поради високата степен на амортизация на водоснабдителните мрежи и сериозните загуби на вода.

• 
  Един от основните проблеми във водоснабдителния сектор за много региони в страната е режима при водоподаването, дължащ се на вътрешните загуби по разпределителните мрежи и недостатъчния брой на съоръжения за съхранение и складиране на вода.
  
• 
  Съществен недостатък, свързан с канализационната система и пречистването на отпадните води, е че висок процент (близо 31%) от отпадъчните води, зауствани във водните обекти, не се третират, а действащите пречиствателни станции за отпадъчни води работят с около 56% от проектния си капацитет поради недоизграденост на канализационните мрежи и довеждащите колектори. Неефективното функциониране на канализационните мрежи води до висока инфилтрация и ексфилтрация, замърсяване на водните обекти, както и до аварийни ситуации и наводнения на потребители.
  
• 
  Като цяло качеството на питейните води напълно съответства на нормативните изисквания, но в отделни точки на страната все още съдържанието на нитрати, желязо, манган, в отделни случаи и други тежки метали в питейните води остава над нормата.
  
• 
  Замърсяването на подземните води с нитрати от селскостопански дейности и с нефтопродукти и тежки метали в районите на редица промишлени площадки, включително минни дейности, създават риск за не постигане на добро състояние на водите през 2015 г.
  
• 
  Системата от мониторинг на водите е ориентирана по-скоро към качеството на водите (съдържание на определени вредни и опасни вещества), отколкото към определяне състоянието (екологичен и химичен статус) на водните обекти. Само част от необходимата хидрологична информация се получава чрез директни измервания. Системата има нужда от по-нататъшно развитие и подобряване.
  

• 
  Осигуряване на добро състояние на повърхностните, подземните и крайбрежните морски води в съответствие с чл.4 от Рамковата директива за водите 2000/60/ЕС, чрез завършване на инфраструктурата за събиране и пречистване на отпадъчни води, необходима за спазване на присъединителните ангажименти и елиминиране във възможно най-висока степен заустването на опасни вещества във водни обекти, преустановяване отвеждането на приоритетни вещества и ограничаване отвеждането на други замърсители в подземните води;
  
• 
  Приоритетно подобряване на водоснабдяването и качеството на питейната вода за населението чрез подобряване и разширяване на водоснабдителните системи на населените места, постигане на пълно съответствие с изискванията на ЕС за качество на питейните води, изграждане на допълнителни акумулиращи водоеми и алтернативни водоизточници за райони с кризисно водоснабдяване;
  
• 
  Насърчаване рационалното използване на водните ресурси от стопанските сектори и обществото чрез намаляване на загубите на вода в селскостопанския сектор, предоставяне на стимули за повторно и оборотно използване на вода от индустрията и енергетиката и насърчаване на обществеността да използва практики за допълнително спестяване на вода.
  

• 
  Основните действия, които е необходимо да се предприемат, с оглед намаляване загубите на вода са свързани с закупуване на уреди и апаратура за откриване на течове, поетапна реконструкция на разпределителната водопроводна мрежа и водопроводните отклонения и изготвяне на проекти за действен контрол върху загубите на вода, с оглед тяхното намаляване.
  
• 
  Необходимо е изграждане на адекватни канализационни системи и на съоръжения за пречистване на отпадъчните води, както и рехабилитация на водоснабдителните мрежи, доколкото това е и предварително условие за устойчивото развитие на общините в България.
  
• 
  Укрепване на институционалния капацитет в процесите на мониторинг, комуникация, контрол и координация.
  

Почвената покривка в България се характеризира с голяма пъстрота поради значителното разнообразие на факторите на почвообразуване (почвообразуващи скали, силно разчленен релеф, различни биоклиматични условия и антропогенна дейност) и има мозаична структура. Включва 42 почвени вида, обединени в 16 почвени типа (по данни на Агенция по почвените ресурси (АПР).

Земните ресурси на България, хармонично допълнени с благоприятно физико-географско положение, са най-ценното природно богатство, на което може да се гради бъдещето на страната. Интензификацията в селскостопанското производство, която се очаква с влизането на страната ни в Европейския съюз (ЕС), може да доведе до ускоряване на деградационните процеси на земите у нас (ерозия, засоляване, вкисляване, замърсяване на водите, намаляване на биоразнообразието) до степен, неблагоприятна за земеделието ни и за околната среда.

Почвените ресурси на България притежават висок потенциал от продуктивни, регулаторни и буферни функции. Те са подложени на естествена и антропогенна деградация, която се отразява неблагоприятно върху функционирането на екосистемите. Мерките, които са необходими за тяхното подобряване, са най-често комплексни и водят до ограничаване на деградационните процеси при всички земни ресурси.

• 
  Почвената ерозия (водна, ветрова, иригационна) е най-сериозният деградационен процес за страната. Водната ерозия засяга около 65%, а ветровата ерозия около 24% от площта на обработваемите земи. Очертава се тенденция към увеличаване на годишната ерозионност на дъждовете и вятъра. Средногодишният интензитет на площната водна ерозия в земеделските територии варира в зависимост от начина на земеползване от 2.69 т/ха при пасищата и 4.76 т/ха при нивите до 12.65 т/ха при трайните насаждения. Перспективата е към повишаване интензитета на ерозионните процеси върху почвите от земеделските земи. В горските територии общата площ на засегнатите от водна ерозия земи е около 300 хил. ха.
  
• 
  Налице е трайна тенденция към намаляване на запасите на почвено органично вещество в обработваемите земи. Това намаление е между 10 и 40 % за по-голямата част от почвите.
  
• 
  В обхвата на земеделските територии с висока податливост към вкисляване са почви, заемащи над 4,3 млн. ха. Към 4.5 % от вкислените почви в земеделските земи са с вредна за растенията почвена киселинност. Очертава се трайна тенденция към неутрализиране на обменната киселинност в антропогенно вкислените почви от обработваемите земи при намалено потребление на хидролитично кисели минерални торове. В планинските райони настъпват изменения в киселинните свойства на почвите и те се разделят на две групи: райони с преобладаващи процеси на понижаване на рН на почвите (вкисляване) и райони с преобладаващи процеси на повишаване на рН на почвите.
  
• 
  Замърсените земеделски земи с тежки метали и металоиди от промишлена дейност обхващат площ от 45 хил. ха, като 61,3 % от тях са в близост до промишлени предприятия. През последното десетилетие няма регистрирани нови замърсявания на почвите от земеделски дейности в резултат на намалено потребление на торове и препарати за растителна защита.
  
• 
  В България са регистрирани около 35 хил. ха обработваеми земи, засегнати от процесите на засоляване. Голяма част от засолените почви са ниви, които не се обработват поради силно намалено почвено плодородие. Антропогенното засоляване в урбанизираните територии бележи тенденция на увеличаване.
  
• 
  Въпреки липсата на системни наблюдения, има данни за трайна тенденция към структурна деградация на почвите от обработваемите земи. Уплътняването на почвите води до повишаване интензитетът на водно-ерозионните процеси и рискът от наводнения.
  
• 
  Около 10 % от земеделските земи са подложени на сезонно повърхностно преовлажняване. Това са тежките глинести черноземи (около 100 хил. ха) и псевдоподзолистите почви (около 350 хил.ха).
  
• 
  В България площите, засегнати от минното дело и депа за промишлени отпадъци, формират 0,29 % от територията на страната. Засегнатите от промишлеността и енергийното производство площи са 0,59 %, а 1,86 % са физически унищожените почви за изграждане на транспортни мрежи (пътни, въздушни, плавателни). Урбанизираните територии заемат 3,14 % от територията на страната, а рекреативните зони - 0,44 %. Сред физически унищожените земи фигурират и първокласни земеделски почви.
  
• 
  Основен проблем за устойчивото земеползване е маломерността и разпокъсаността на имотите. Създадената ситуация на почти пълно отделяне на стопанисването от собствеността не поражда мотивация за Устойчиво управление на земите (УУЗ), особено при условията на краткосрочния характер на арендата и наема върху земята. Производителите са затруднени да спазват добрите земеделски практики и това е силно ограничително условие за УУЗ. Не се спазват агротехническите изисквания за редуване на културите и прилагания сеитбооборот много често е нерационален. Провежда се небалансирано торене, при което доминиращо участие имат все още нитратните торове. Растителните остатъци от полските сеитбообороти не се използват екологосъобразно и рационално. Все още изгарянето на стърнищата е често наблюдавана практика.
  

• 
  Устойчиво управление на почвения ресурс (фонд)
  
• 
  Усъвършенстване на законодателната среда и политики за УУЗ.
  
• 
  Съхраняване и подобряване на потенциала на земните ресурси и тяхното устойчиво използване
  
• 
  Развитие на наука и образование в подкрепа на политиките за устойчиво управление на земите и борба с опустиняването
  
• 
  Интегриране и прилагане на политики за УУЗ на местно ниво
  
• 
  Усъвършенстване на информационния обмен и привличане на обществеността в процесите на вземане на решения за УУЗ
  

• 
  Подобряване и интегриране на политики и стратегии за УУЗ;
  
• 
  Разработване на регионални програми и участие в международните процеси по УУЗ;
  
• 
  Укрепване на институционалния капацитет и изграждане на механизми за координация, комуникация и партньорство;
  
• 
  Възстановяване на поливното земеделие и опазване на водните ресурси;
  
• 
  Прилагане на агролесовъдски системи като модели за устойчиво използване на земите;
  
• 
  Възстановяване и опазване на ландшафтното разнообразие чрез прилагане на устойчиви горскостопански практики;
  
• 
  Прилагане на нови практики за възстановяване и ефективно използване на земните ресурси в нарушените територии;
  
• 
  Научно, информационно и приложно осигуряване на мерките за устойчиво управление на земите;
  
• 
  Стопанисване и ползване на земните ресурси общинска собственост в съответствие с принципите на УУЗ;
  
• 
  Засилване ролята на общинските администрации за трансфер на политики, възможности и добри практики за УУЗ;
  
• 
  Засилване ролята на неправителствените организации при прилагане на политиките за устойчиво управление на земите;
  
• 
  Разработване и организиране на публични кампании за повишаване на информираността на обществеността във връзка с УУЗ;
  
• 
  Насърчаване на публично частни партньорства за прилагане на мерките за УУЗ;
  
• 
  Мониторинг и оценка на почвените ресурси.
  

Общата горска площ на България е 4,076 млн.хектара или 34% от територията на страната, от които залесената площ е 3,674 млн. ха. Лесистостта на страната е 33%. Широколистните гори заемат 2 572 260 ха – 70,4%, а площта на иглолистните (без клек) е 1 078 983 ха – 29,6 %.

Естествените насаждения представляват 73.4 % от залесената площ (2 679 130 ха), от които иглолистните представляват 399 522 ха (14.9%). Дървесният запас на българските гори към края на 2005 г. надвишава 590 млн. м³ дървесина, при среден годишен прираст от 3.9 м3 / ха, а общият годишен прираст е 14,1 млн. м3.

През последните години се наблюдава увеличаване на общата залесена площ на България. Положителна е и тенденцията на увеличаване обхвата на отглеждане на млади насаждения, което е от голямо значение за подобряване състоянието и качеството на горите.

Ползването на дървесина за 2005 г. от държавните гори е 4 165 455 м3 обла дървесина под годишния прираст като се запазва трайната тенденция годишният размер на ползване на дървесина да е под годишния прираст (под 50%) и под предвиденото по лесоустройствени проекти.

Проблеми

Въпреки подобряването на здравословното състояние на горите, извършваният мониторинг показва някои тревожни процеси на съхнене в иглолистните култури, създадени в долния лесорастителен пояс; съхнене в дъбовите гори – предимно зимен дъб, цер и благун, отслабване на някои дървостои и развитие на заболявания и повреди от насекомни вредители. Добро е състоянието на горите в средната лесорастителна зона като състоянието на смърч и бук показват много добри състояние и устойчивост. През последните години нарастват антропогенните въздействия върху горите - нерегламентирана сеч, пожари, както и повреди от абиотичнен характер – ветровали и снеголоми.

• 
  Икономическо стабилизиране на горския сектор чрез подобряване на неговата конкурентно-способност и увеличаване на устойчивото потребление на продукти и услуги от гората;
  
• 
  Формиране и поддържане на жизнени горски екосистеми. Запазване и възстановяване на естественото биологично и структурно разнообразие, трайно задържане на въглерод и гарантиране на техните екологични функции;
  
• 
  Повишаване качеството на живот чрез защита и подобряване на социалните и културни измерения на горите;
  
• 
  Подобряване на информираността, съгласуваността и между-секторното сътрудничество
  

• 
  Преструктуриране на държавното управление в горския сектор и подобряване на управлението
  
• 
  Подобряване качеството, икономическата стойност на горите и реализиране на устойчиво и рационално ползване на дървесина
  
• 
  Подкрепа на изследвания и технологично развитие за повишаване конкурентността на горския сектор
  
• 
  Повишаване стойността на недървесните горски продукти и услуги
  
• 
  Насърчаване сътрудничеството между собственици на гори, браншовите организации и сдружения и подпомагане на образованието и квалификацията в лесовъдството
  
• 
  Опазване и поддържане на биологичното разнообразие в горите
  
• 
  Подобряване на защитата на горите
  
• 
  Насърчаване на екологично обучение и образование
  
• 
  Поддържане и подобряване на защитните функции на горите
  
• 
  Използване потенциала на горите в урбанизирана среда и край градовете
  
• 
  Мерки за увеличаване социалните функции на горите
  
• 
  Разработване и реализиране на Национален план за изпълнение на Декларацията от Санкт Петербург, свързана с Министерския процес по правоприлагане и управление на горския сектор за Европа и Северна Азия
  
• 
  Подобряване на вътре-ведомствената и между- ведомствената координация и комуникация
  
• 
  Активизиране на участието на ведомството в органите и структурите на ЕС и в международни организации и процеси, свързани с горския сектор
  

• 
  Да бъде създадена необходимата организация с цел обмен на информация в рамките на съществуващата институционална рамка за изпълнение на бъдещите изисквания, свързани с горскостопанския сектор, в съответствие с Регулация /ЕС/ № 1737/ 2006 г.
  

Подземните богатства са основен източник на суровини – метали, горива, строителни и др. материали. За съжаление, Р България не е богата на находища на нефт и газ, на качествени твърди горива и на руди на черни и цветни метали, традиционни и търсени суровини на европейския и световния пазар. Въпреки това, може да се каже,че страната ни разполага с достатъчен потенциал за икономическо развитие, на база собствени суровини и ресурси. В последните години, освен към търсене на находища на нефт и газ и на златосъдържащи руди, засилен инвеститорският интерес у нас се проявява и към търсенето и проучването на неметални полезни изкопаеми, на строителните и на скално-облицовъчните материали.

Инвестициите в търсенето и проучването на подземни богатства, както и в добива им, се осъществяват изключително с частни капитали. Следва да се има предвид, че освен капиталоемък, този сектор е и високо рисков, особено при търсенето и проучването на енергийни ресурси, на метални и неметални полезни изкопаеми и др.

Отчитайки обстоятелството, че подземните богатства са единствения невъзстановим природен ресурс, от първостерпенно значение е задачата за тяхното опазване и рационалното им ползване. Ето защо, това е основно законово задължение на всички, които търсят, проучват, добиват и преработват полезни изкопаеми на територията на страната, в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона в Черно море.

Опазването и рационалното ползване на подземните богатства са свързани с изискванията за комплексно изучаване и опазване на техните находища, за максимално извличане, рационално използване и национален баланс на установените запаси и ресурси им в земните недра.

Проучването и основно добива и първичната преработка (обогатяване) на подземните богатства нарушават и увреждат околната среда. Процесът е най-силно изразен при експлоатацията на находищата по открит /кариерен/ способ и при първичната преработка на добитите полезни изкопаеми. Нарушава се ландшафта като цяло, на замърсяване и увреждане са подложени почвите, водите /повърхностни и подземни/ и въздуха. Сериозен проблем при добива и първичната преработка на подземните богатства е генерирането на огромно количество отпадъци (земно-скални материали от добива, хвост (шлам) от първичната преработка (обогатяване) и др. Проблемите, свързани с безопасното съхраняване и с оползотворяването на тези отпадъци, съобразено с повишените изисквания на европейското екологично законодателство.

• 
  Липсва национална стратегия за развитие на добива на подземни богатства в страната.
  
• 
  Съществуват пропуски и непълноти в действащия закон за подземните богатства, свързани с опазването и рационалното ползване на земните недра и околната среда при търсенето, проучването, добива и първичната преработка на подземни богатства в страната, което налага неговото изменение и допълнение.
  
• 
  Не е приключила дейността по рекултивацията на нарушени и увредени терени от проучване, добив и минно-преработващи дейности, осъществявани през минали години от държавни дружества и др.
  

• 
  Подобряване на инвестиционния климат в областта на геоложките проучвания и минното производство в страната, стимулиращ високотехнологичния добив и спазването на европейските екологични норми.
  
• 
  Насочване на инвеститорския интерес към проучване и оценка на техногенни и нетрадиционни находища на подземни богатства (отпадъци от добив,и първична преработка, металургични шлаки и др.) .
  
• 
  Повишаване на извличането на полезните изкопаеми при добива от земните недра и на съдържащите се в тях ценни компоненти при първичната им преработка(обогатяване).
  
• 
  Насърчаване на дейностите, насочени към оползотворяването на различните видове отпадъци от минно-добивната дейност и първичната преработка на подземните богатства.
  
• 
  Засилване на държавния надзор и контрола при търсенето, проучването, добива и първичната преработка на подземни богатства в страната.
  

• 
  Актуализиране на съществуващата нормативна уредба.
  
• 
  По-ясен и категоричен регламент на режима за издаване на разрешения за търсене и проучване и на концесии за добив на подземни богатства.
  
• 
  Привеждане на съществуващите и съобразяване на новите депа за минни отпадъци с изискванията на европейските екологични норми.
  
• 
  Прилагане на високотехнологичните технологии и методи за добив и преработка на подземни богатства.
  
• 
  Оценка на състоянието и въвеждане на необходимите мерки за управление на натовареността на територията на страната при предоставянето на права за проучване и добив на подземни богатства в страната.
  

• 
  Стратегия за развитието на геологопроучвателната дейност и опазването на земните недра в Р България до 2010 г.
  

Опазването и рационалното ползване на подземните богатства, като ограничен и невъзобновим природен ресурс, е основно задължение на всички, които търсят, проучват, добиват и преработват полезни изкопаеми на територията на страната, в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона в Черно море.

Опазване и рационално ползване на подземните богатства.

• 
  Актуализиране на съществуващата нормативна уредба.
  
• 
  Привеждане на съществуващите и съобразяване на новите депа за минни отпадъци с изискванията на европейските норми и др.
  
• 
  Оценка на състоянието и мерки за управление на натовареността на територията на страната при предоставянето на права за проучване и добив на строителни материали;
  

• 
  Стратегия за развитието на геологопроучвателната дейност и опазването на земните недра в Р България до 2010 г.
  

България е една от най-богатите страни в Европа от гледна точка на уникална флора и фауна. В страната се срещат почти всички основни типове природни местообитания, представени в Европа. В приложение към ЗБР като представителни за България и Европа са включени 106 типа природни местообитания, според Единната европейска класификация на местообитанията.

Тези ресурси са уязвими от човешката дейност, което се доказва с броя на местните видове, които изчезнаха през последните десетилетия или се превърнаха в уязвими, застрашени или критично застрашени към настоящия момент. За да запазим, защитим и подобрим тези аспекти на природното ни наследство трябва да балансираме опазването на природата с понякога конкуриращите я потребности на промишлеността, селското стопанство и туризма.

Площта на Защитените територии в България съставлява 4.9% от общата й площ. Най-голям относителен дял заемат природните паркове – 45%, следвани от националните паркове – 27.6% и резерватите – 14.1%. Най-малък е делът на поддържаните резервати – 0.8%. Съществуващите защитени територии имат висока природозащитна стойност. Площта на девствените гори е 257 000 ха (съгласно TBFRA), което нарежда България на трето място в Европа. Естествените процеси са добре представени в българските защитени територии и поради това съществува голям потенциал те да се развият като качествени паркове според Пан-Европейската оценка.

Опазването и устойчивото използване на ресурсите от риба и други водни организми трябва да се развива при осигуряване на благоприятен консервационен статус на морски хабитати и видове, които не са обект на стопанска експлоатация и при ограничаване на количеството и състава на съпътстващите улова видове и предотвратяване на увреждането на бентоса.

Развитието на аквакултурите в България до голяма степен е свързано с възможностите за пласмент на рибата и другите водни организми на международните пазари. Особено важно е да се обърне специално внимание на един важен проблем тясно свързан с реализацията на крайния продукт – качеството на рибата, рибните продукти и на другите водни организми. От една страна това е свързано с повишените изисквания на българския потребител, а от друга със задължителното съобразяване с критериите на пазарите на страните от ЕС. Достигането на желаното от потребителите качество е следствие от цялостна преоценка на използваните технологии и отделни техни елементи в сладководните аквакултури. Изключително внимание трябва да се обърне на оптималното използване на естествените хранителни ресурси (трофичността на водоемите) за различните видове риби за получаване на органична продукция.

Капацитета на риболовния флот на Република България не застрашава репродуктивните възможности на рибните популации на основните промишлени видове в Черно море и позволява устойчиво развитие на риболова по нашето крайбрежие.

Проблеми

Съществуващата мрежа от защитени територии не е напълно представителна. Строго защитените територии, включващи резервати, национални паркове и поддържани резервати са 2.1% от територията на страната. Създаден е регистър на защитените територии (в МОСВ). Съществен проблем е липсата на компютъризирани граници на защитените територии и липсата на ГИС за системата от Защитени територии. Кадастъра на Защитените територии не е обвързан изцяло с националния поземлен кадастър.Разработването и утвърждаването на планове за управление за националните и природните паркове и поддържаните резервати продължава. Въведена е нормативно нова форма на териториална защита на биоразнообразието чрез създаване на защитени зони за опазване на природните местообитания. Скоро ще приключат дейностите по определяне на националната част от мрежата НАТУРА 2000 в България.

• 
  Опазване и поддържане на богатото биологично разнообразие на страната.
  
• 
  Опазване и възстановяване на природните екосистеми.
  
• 
  Опазване разнообразието на местообитанията и видовете.
  
• 
  Опазване на генетичното биоразнообразие и обезпечаване на биологичната сигурност.
  
• 
  Осигуряване на устойчиво ползване на лечебните растения
  
• 
  Осигуряване на периодична информация за видовете риба и други водни организми.
  
• 
  Финансово обезпечаване на пилотен проект за изграждане на ферма за производство на зарибителен материал от калкан.
  
• 
  Оценка и ограничаване на вредното въздействие на аквакултурите и риболова върху околната среда и биологичното разнообразие.
  

• 
  Създаване на националната част от Мрежата Натура 2000, увеличаването на териториите под специална защита и създаването на режими за тяхното управление.
  
• 
  Разработване, приемане и изпълнение на планове за действие за всички застрашени видове, които са от световно/Европейско значение и актуализиране на Националната червена книга.
  
• 
  Създаване на административен капацитет за генетично модифицирани организми (ГМО) в МОСВ и МЗГ на централно и регионално ниво; създаване на консултативна комисия по ГМО към министъра на околната среда и водите; обучение по прилагане и контрол на изпълнението на изискванията на Закона за ГМО; оценка на чуждите и българска флора и фауна (инвазивни) видове и разработване на мерки за ограничаване на тяхното въздействие върху естествените екосистеми и местните видове; мерки за опазване на редките породи и растителни видове.
  
• 
  Установяване на мерки за обезпечаване на устойчиви практики по събирането и за защита на прекомерно събираните видове, до тяхното възстановяване.
  
• 
  Оценка на ресурсите от лечебни растения и разработване на Национална стратегия за лечебните растения и ревизиране на Плана за управление на горите и общинските програми за лечебните растения съгласно Националната стратегия за лечебните растения.
  
• 
  Подпомагане вноса на генетичен материал от ценни видове риби значими за развитието на аквакултурата; създаване на племенно селекционни центрове за стимулиране производството на качествен елитен материал от топлолюбиви, студенолюбиви и есетрови видове риби.
  
• 
  Мониторинг на състоянието на рибните запаси, тяхната експлоатация и екологосъобразното развитие на аквакултурите.
  
• 
  Провеждане на активна политика на разселване на хидробионти (restocking) с оглед опазване на биоразнообразието и устойчиво развитие на естествените популации. Изготвянето и прилагане на методика за оценка на ефекта от зарибяване. Провеждане на мониторинг на обектите на зарибяване. Зарибяване на водните обекти за любителски риболов с представителите на местни, аклиматизирани и нови видове риби представляващи интерес за любителският риболов.
  
• 
  Разработване и прилагане на планове за действие свързани с опазване на застрашени видове риби и техните местообитания.
  
• 
  Осъществяване на стриктен и ефективен контрол върху уловите и първите продажби на риба и други водни организми.
  
• 
  Изграждане на Рибарски контролни пунктове (РКП) обхващащи цялото крайбрежие. Всеки пункт ще бъде оборудван с везна за измерване на количествата разтоварена риба, както и офис оборудване с цел максимално улесняване на работата на риболовците и купувачите.
  
• 
  Изграждане и модернизиране на рибарските пристанища по река Дунав.