Република България 2007 г


Таблица….Наторени площи с азотни, фосфорни и калиеви торове – в хил. хектари и като процент от използваната земеделска площ



страница8/14
Дата30.09.2017
Размер2.33 Mb.
#31316
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   14

Източник: НСРЗ
Таблица….Наторени площи с азотни, фосфорни и калиеви торове – в хил. хектари и като процент от използваната земеделска площ

Година


Наторени площи с N

хил.ха

Наторени площи с Р205

хил.ха

Наторени площи с К20

хил.ха

% от използваната земеделска площ

N

Р205

К20

2001

1468,4

92,15

22,17

26,70

1,96

0,47

2002

1586,0

68,56

12,51

29,78

1,46

0,26

2003

1846,9

72,88

30,66

34,67

1,37

0,57

2004

1757,6

96,55

28,63

32,97

1,81

0,54

2005

1832,6

129,10

47,20

34,81

2,45

0,89

Източник: НСРЗ
Данните за разпределението на торовете по култури показват, че най-голяма част от наторените с азот площи се заемат от пшеницата, следвана от ечемика, слънчогледа и царевицата. Фосфорно торене е приложено в най-голяма степен при пшеница, слънчоглед, царевица и картофи, а калиево – при картофи и слънчоглед. При останалите култури са торени под 10% от засетите площи.

ОБОРСКИ ТОР

Макар да е увеличена употребата на оборския тор, той все още не се използва пълноценно. Приложение намира основно при отглеждане на картофи, зеленчуци, бостан, трайни насаждения.


Таблица…Използвани количества оборски тор и наторени площи

Година


Използван оборски тор

хил. тона

Наторени площи

хил. ха

2001

282

13,9

2002

240,5

11,93

2003

164,4

6,86

2004

118,2

5,08

2005

209,4

10,62

Източник: НСРЗ
Неоползотворяването на оборския тор, освен че лишава почвата от необходими хранителни вещества и микроорганизми, води и до замърсяване на околната среда при неправилно съхранение.
Площи, подпомагани по агро-екологични мерки
Предвижда се 110 000 ха от ИЗП да бъдат обхванати от тези мерки до 2013г. Общите цели на агроекологичните плащания са:

1. да се насърчи въвеждането и постоянното използване на екологосъобразни методи за селскостопанско производство, които защитават или подобряват природната среда и допринасят за: а) постигане на устойчив модел на управление на земята; б) запазването на богатото природно наследство на България и в) повишаването на стандарта на живота на хората;

2. да се допринесе за защитата на почвените и водните ресурси в съответствие с националните цели и задълженията към ЕС, свързани с околната среда, включително Нитратната директива и Рамковата директива за водите;

3. да се осигурят конкурентни компенсаторни плащания за земеделските производители и останалите ползватели на земята, които доброволно управляват земите си по благоприятен за околната среда начин;

4. да се стимулира създаването и използването на нови пазари за а) качествени продукти (напр. биологични продукти), които се произвеждат по екологосъобразен начин и влияят благоприятно върху човешкото здраве и б) други екологични стоки и услуги, включително развитието на селския туризъм и свързаните с него възстановителни дейности.
През 2007 г. прилагането на агроекологичната мярка ще стартира със следните дейности:

:


  • Биологично земеделие

  • Възстановяване и поддържане на земеделски земи с висока природна стойност /ВПС/:

  • Възстановяване на изоставени и преизпасани тревни площи

  • Поддържане на ливади и пасища с ВПС чрез паша и косене

  • Традиционно отглеждане на овощни култури

  • Традиционно животновъдство

  • Опазване на почвите и водите


Гъстота на селскостопанските животни
Таблица…Гъстота на селскостопанските животни през 2003 и 2005 година

Показатели

м.ед.

2005 година

2003 година

Животински единици

(хил. бр.)

1 327,0

1 628,1

Използвана земеделска площ

(хил. ха)

5 264,5

5 326,3

Гъстота на селскостопанските животни

(бр./ха)

0,25

0,31

Източник: МЗГ, дирекция “Агростатистика”
Площ с биологично производство
В България първите стъпки за развитие на биологичното земеделие датират от шейсетте години на 20 век, но едва през последните 15 години се засилва интересът към този вид производство. В резултат на проведената през месец ноември 2003 г. в гр. Пловдив конференция на високо ниво „Шансовете на биологичното земеделие в разширения ЕС“, Министерството на земеделието и горите (МЗГ) пое ангажимент да разработи Стратегия и Национален план за действие за развитие на биологичното земеделие.
Националният план за развитие на биологичното земеделие (НПРБЗ) е изготвен в периода октомври 2004–юни 2005 г. с финансиране от Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество и Министерство на земеделието и горите и с логистичната подкрепа на Фондация за биологично земеделие „Биоселена“. Основният принцип за изготвяне на плана е широко участие на заинтересованите страни. В изпълнение на този принцип бе създадена работна група от повече от 30 представители на ключови заинтересовани страни. Работата на работната група бе подпомогната от експертен екип, също съставен от специалисти в сферата на биологичното земеделие от неправителствени организации, научните среди и консултантски фирми. Работният вариант на НПРБЗ бе обсъден с повече от 600 души от цялата страна чрез серия от шест срещи, проведени във всеки от районите за планиране в периода март–април 2005 г. НПРБЗ бе одобрен с Протокол № 11 от заседанието на МС състояло се на 22.03.2007г.

Една от амбициозните стратегически цели на Плана е 8% от използваната земеделска земя да се управлява чрез биологичните методи на производство към 2013 г. Друга специфична цел е към


2013 г. 3% от продадените хранителни продукти в България да са произведени по методите на биологично производство.
По данни на отдел „Агроекология“ към МЗГ през 2003 г. площите,върху които се прилагат методите на биологично производство, са възлизали на 8364 ха. Подадената информация от контролните органи сочи, че към настоящия момент (края на 2004 г.) общата площ – в преход и преминала периода на преход,върху която се прилагат методите на биологично производство, възлиза на 12 284,14 ха, което съставлява 0,004% от използваемите земеделски площи (2003 г.). Сертифицираните площи са 11 771,47 ха, а площите в период на преход – 512,67 ха. Сравнението с данните от 2003 г. показва, че площите, върху които се прилагат биологичните методи на производство, само за една година са се увеличили значително.
Сертифицираните площи за диворастящи плодове и билки са приблизително 62 183,95 ха.

Оранжерийното производство е представено от 12 оранжерии с обща площ 206 440 кв. м, което се равнява на 20,64 ха сертифицирана земеделска площ. Тази информация е представена на проведената през 2003 г. в Пловдив конференция по биологично земеделие. В оранжериите се отглеждат зеленчукови култури и плодове.


Растениевъдните земеделски стопанства са 77, като 56 са сертифицирани, а 21 се намират в период на преход. Едно от земеделските стопанства в преход е смесено – производство на растителни и животински продукти.

Към момента има сертифицирани 4 стопанства за биологично производство на семена и посадъчен материал с 4 вида култури, като следва:


Таблица….

Вид

Сертифицирани

(брой посадъчен материал)

В преход

(брой)

Общо

(брой посадъчен материал)

ягоди

110 000 броя



110 000 броя

лавандула

100 000 броя



100 000 броя

рози

85 000 броя



85 000 броя

копър

20, 7 тона




20, 7 тона

Общо:

295 000 броя

20,7 тона



295 000 броя

20,7 тона

По данни на отдел „Агроекология“ към МЗГ и от данните, събрани от сертифициращите органи, районите с най-висок относителен дял на сертифицирани земи, са Северен Централен район и Южен Централен район.


Сертифицирани са 5 животновъдни земеделски стопанства, които включват 3 вида животни (говеда, овце и кози) с общо 722 животни. Едно от тези земеделски стопанства е смесено и е в преход. В нея се отглеждат 294 овце. Разпределението е както следва:
Таблица…

Вид

Сертифицирани
(брой животни)


В преход

(брой животни)

Общо

(брой животни)

крави

54

112

166

бик

1



1

телета

44

38

82

говеда

35

112

147

овце




294

294

кози



32

32

Общо:

134

588

722

Броят на сертифицираните пчелни семейства е 23 508, които се отглеждат в 258 пчелина от съответно толкова производители. 375 пчелни семейства са в период на преход и се отглеждат в 11 пчелина.


Мерки и дейности:

  • Насърчаване на растежа на производителността и конкурентоспособността на земеделието, хранително вкусовата промишленост и горскот стопанство.

  • Подкрепа за биологичното земеделие и традиционното животновъдство.

  • Въвеждане и постоянно използване на екологосъобразни методи за селскостопанско производство, които защитават или подобряват природната среда и допринасят за:

  • а) постигане на устойчив модел на управление на земята;

  • б) запазването на богатото природно наследство на България и

  • в) повишаването на стандарта на живота на хората;

  • Защитата на почвените и водните ресурси в съответствие с националните цели и задълженията към ЕС, свързани с околната среда, включително Нитратната директива и Рамковата директива за водите;

  • Осигуряване на конкурентни компенсаторни плащания за земеделските производители и останалите ползватели на земята, които доброволно управляват земите си по благоприятен за околната среда начин;

  • Стимулиране създаването и използването на нови пазари за

  • а) качествени продукти (напр. биологични продукти), които се произвеждат по екологосъобразен начин и влияят благоприятно върху човешкото здраве и

  • б) други екологични стоки и услуги, включително развитието на селския туризъм и свързаните с него възстановителни дейности.

  • Увеличаване на броя на животинските единици на хектар използвана земеделска площ.

  • Увеличаване на дела на използваната земеделска земя, която се управлява чрез биологични методи за производство.

  • Увеличаване на дела на продадените хранителни продукти, произведени по методите на биологичното производство.


Туризъм
Туризмът е един от приоритетните сектори в българската икономика, чийто потенциал се доказва от приноса му към брутния вътрешен продукт, износа и приходите от валутен обмен, както и създаването на работни места. Голямата териториална концентрация обаче, в съчетание с еднообразието на продукта и недостатъчният маркетинга на туристически дестинации, намаляват шансовете досегашният темп на растеж да продължи в средносрочна и дългосрочна перспектива, а сегашната тенденция на развитие крие значителни екологични, социални и икономически рискове за вече свръхразрасналите се курорти.
Цел: Развитие на алтернативните туристически продукти - културен, екологичен, здравен, приключенски, селски туризъм и други.
Мерки и дейности:

  • Подобряване на туристическите атракции и свързаната с тях инфраструктура.

  • Развитие на регионалния туристически продукт и маркетинг на дестинациите.

  • Диверсификация на туристическия продукт.

  • Развитие на интегрирани туристически продукти.

  • Повишаване на ефективността на националния туристически маркетинг.

  • Въвеждане на екологичните стандарти за туристическите услуги.





Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница