Република българия актуализирана Национална стратегия за киберсигурност „киберустойчива българия 2023 ”
България – киберсигурност за цифрова трансформация в сложна и наситена със заплахи среда
Изтегляне 0.88 Mb.
|
1. България – киберсигурност за цифрова трансформация в сложна и наситена със заплахи среда1.1 Цифрова зависимост, заплахи и киберсигурностИнформационните и комуникационните технологии (ИКТ) са основен елемент на цифровата промяна в Европа – от „умните“ крайни устройства до високоскоростния интернет, мобилните приложения и научните изследвания в областта на бъдещите и нововъзникващи технологии. ИКТ, заедно с ефективно организирани научни изследвания и образование, са и основополагащ фактор за изграждането на конкурентноспособна икономика, основана на знанието. Информационните и комуникационните технологии са в основата на системи, които поддържат ежедневната дейност на държавните институции, бизнеса и гражданите, правят възможно функционирането на икономиката в ключови сектори като здравеопазване, енергетика, финанси и транспорт, екология и цифрова инфраструктура и не на последно място отбрана, сигурност, управление при кризи. Държавата, бизнесът и гражданите, разчитат на лесен достъп и надеждно функциониране на комуникационните и информационните системи и технологии и интернет средата. През следващото десетилетие се очаква на територията на ЕС да има изключително голям брой свързани цифрови устройства, тъй като цифровизацията и свързаността се превръщат в основни характеристики на все по-голям брой продукти и услуги, както и с новите технологии като „интернет на предметите“, големите информационни масиви и др. В края на 2020 г. в България близо 79 % от домакинствата и над 95 % от нефинансовите предприятия10 използват интернет, като съществено нараства броя на предприятията осъществяващи автоматизиран обмен на данни с външни ИКТ системи. Почти цялата комуникация на публичната администрация с бизнеса е само електронна. Нарастват и услугите към гражданите, които се извършват по интернет. Интернет свързаността и скоростта на информационните канали непрекъснато расте – през 2020 г. България е на 39-то място в света от 221 държави по скорост на интернет, показва класацията Worldwide Broadband Speed League на Cable.co.uk , а със средна скорост от 82.42 Mbps за ноември 2020 г. се подрежда на дванадесето място сред страните с най-висока скорост на мобилните данни (виж: www.speedtest.net/global-index). Интензифицирането на усилията по подобряване и ускоряване разгръщането на широколентовия достъп до интернет и широкомащабното разгръщане на цифровата инфраструктура11, ще предоставят нови възможности за отдалечени и облачни услуги, но и нови възможности за мащабно и злонамерено използване. Цифровите инфраструктури са критичен фактор за управлението и предвидимото функциониране на ресурсите и системите с национално значение, на модерната и иновативна икономика, на прозрачното управление, на свободното и демократично гражданско общество. Киберпространството предоставя големи възможности за развитие, но води и до нарастваща и необратима цифрова зависимост на основните функции и дейности в обществото. Злонамерени или неумишлени действия могат да доведат до нарушаване работата на системите за управление и устройствата, свързани с критичната инфраструктура и възпрепятстване на нормалното им функциониране. Заплахите и рисковете в киберпространството са трудни за дефиниране поради сложността на определяне на източника на въздействие, целите и мотивите, бързото ескалиране на заплахата, трудно предвидимите перспективи за развитие, сложността и интензивността на съвременните комуникационни и информационни процеси, динамиката на логическите и физическите връзки и неопределеността на процесите. Идентифицирането, защитата и минимизирането на тези заплахи и рискове не са традиционни и изискват нова култура на взаимодействие между участниците в киберпространството. В края на второто десетилетие мащабните кибератаки се нареждат на трето място, по отношение вероятността от осъществяване, след климатичните промени и природните бедствия, а киберзависимостта е вторият фактор, който ще определя глобалната картина на рисковете за държави, икономика и общество през следващите десет години12. През 2020 г. пандемията COVID – 19 ускори внедряването на ИКТ за управление и координиране на здравните власти, преминаването към дистанционен режим на работа, широкото използване на телеконференциите като ефективен работен формат, дистанционното обучение в електронна среда. Бурно развитие се наблюдава в електронната търговия, банковите разплащания, застрахователното дело. Нарастването на цифровизацията и свързаността увеличават рисковете за обществото. Пандемията направи социалните и икономическите норми на поведение още по – зависими от сигурното и надеждно киберпространство. Еднакво засегнати от случайни киберинциденти или целенасочени кибератаки са публичният и частният сектор, както и цялото общество. По своята природа кибератаките са „асиметрични“ – с малки усилия и инвестиции могат да бъдат нанесени огромни поражения. Атаките, осъществявани през интернет са комплексни, организирани и използват широк спектър от така наречените „съвременни упорити заплахи“13, с продължителен скрит период и потенциал да прераснат в национална криза, предизвикана от намеса в киберпространството. Изтегляне 0.88 Mb. Сподели с приятели:
|