Република българия четиридесет и първо народно събрание комисия по правни въпроси

(Обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 1 от 2000 г., бр. 25, 99 и 110 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 95 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 19 от 2005 г., бр. 24, 30 и 102 от 2006 г., бр. 59 и 64 от 2007 г., бр. 43, 94 и 108 от 2008 г., бр. 35, 42, 74 и 103 от 2009 г., бр. 15, 46, 58 и 77 от 2010 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 2010 г. - бр. 91 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 97 от 2010 г., бр. 1, 18 и 100 от 2011 г., бр. 15 и 20 от 2012 г.)

„Държавни служители са и лицата, на които специален закон предоставя статут на държавен служител при спазване изискванията на този закон.”

Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) Държавен служител е лице, което по силата на административен акт за назначаване заема платена щатна длъжност в държавната администрация и подпомага орган на държавната власт при осъществяване на неговите правомощия.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2012 г.) Длъжностите, които се заемат от държавни служители, се определят в Класификатора на длъжностите в администрацията, който се приема от Министерския съвет и се обнародва в "Държавен вестник".

(3) Длъжностното разписание се утвърждава от органа по назначаването на съответната администрация.

(4) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 24 от 2006 г., доп., бр. 43 от 2008 г., изм., бр. 77 от 2010 г., доп., бр. 15 от 2012 г.) Длъжностните характеристики се утвърждават от главния секретар, съответно от постоянния секретар на отбраната и от постоянния секретар на Министерството на външните работи, съответно от секретаря на общината или от упълномощен от него служител на ръководна длъжност. Длъжностната характеристика на главния секретар, съответно на постоянния секретар на отбраната и на постоянния секретар на Министерството на външните работи, съответно на секретаря на общината, се утвърждава от органа по назначаването. Структурата на длъжностните характеристики и процедурите за тяхното разработване и изменение се определят с наредба на Министерския съвет.

„За главните секретари в случаите по чл. 2, ал. 1, изречение второ се прилага ал. 2.”

 Чл. 10б. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) Конкурсната комисия се състои от трима до седем членове.

(2) Поименният състав на комисията се определя със заповед на органа по назначаването. В състава на комисията задължително се включват непосредственият ръководител на свободната длъжност, служител или лице с юридическо образование и представител на звеното "Човешки ресурси". В нея могат да участват и представители на синдикалните организации на държавните служители от съответната администрация, както и външни специалисти в съответната област.

(3) Министерският съвет определя с решение числеността и състава на специална комисия за провеждане на конкурсите за длъжността главен секретар в администрацията, освен ако в закон е предвидено друго.

(4) Комисията по ал. 3 провежда конкурсна процедура и за ръководните длъжности в новосъздадени администрации.
§ 3. В чл. 11, ал. 2, т. 6 след думата „възнаграждения” се добавя с „постоянен характер”.
Предложение на нар.пр. Св. Тончев и група народни представители:

Параграф 3 да се измени така:

„§ 3. В чл. 11, ал. 2, т. 6 думите „и допълнителните възнаграждения” се заличават.”

 Чл. 11. (1) Административният акт за назначаване се издава в писмена форма.

(2) Актът за назначаване трябва да съдържа:

1. наименованието на акта;

2. наименованието на органа, който го е издал;

3. правното основание за назначаването;

4. трите имена на назначаваното лице;

5. наименованието на длъжността, на която лицето се назначава, и ранга, който му се определя;

6. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) размера на основната заплата и допълнителните възнаграждения;

7. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта.

(3) В акта за назначаване могат да се определят мястото и характерът на работата, както и допълнителни условия, свързани със спецификата на длъжността.

(4) Актът за назначаване се връчва срещу подпис на назначеното лице.

„§ 3а. В чл. 29, ал. 2 думите „и основанията за тяхното получаване” се заменят с „основанията за тяхното получаване, както и възложителя/работодателя, който ги е изплатил”.”

1. В ал. 1 думите „брутна заплата, определена” се заменят с „основна заплата и допълнителни възнаграждения с постоянен характер, определени”.

2. В ал. 2 думите „брутната” се заменят с „основната”.
Предложение на нар.пр. Св. Тончев и група народни представители:

В § 4 т. 1 да се измени така:

„1. В ал. 1 думата „брутна” се заменя с „основна”.”

 Чл. 60. (1) (Предишен текст на чл. 60, изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) За времето на платения годишен отпуск държавният служител получава брутна заплата, определена по служебното правоотношение към момента на започване ползването на отпуска.

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) При вътрешно съвместителство и при заместване по чл. 84 заплатата за отпуск се определя въз основа на брутната заплата по основното служебно правоотношение.

§ 5. В чл. 61, ал. 3 думите „брутната заплата, определена” се заменят с „основната заплата и допълнителните възнаграждения с постоянен характер, определени”.
Предложение на нар.пр. Св. Тончев и група народни представители:

Параграф 5 да се измени така:

„§ 5. В чл. 61, ал. 3 думата „брутната” се заменя с „основната”.

Чл. 61. (1) (Предишен текст на чл. 61 - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Забранява се компенсирането на платения годишен отпуск с парично обезщетение, освен при прекратяване на служебното правоотношение.

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм., бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г. - изм., бр. 18 от 2011 г., обявена за противоконституционна от КС на РБ, бр. 91 от 2010 г. в частта "за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за служебен стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 59")

При прекратяване на служебното правоотношение държавният служител има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за служебен стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 59, правото за който не е погасено по давност.

(3) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) Размерът на паричното обезщетение по ал. 2 се определя съобразно размера на брутната заплата, определена на държавния служител, към датата на прекратяване на служебното правоотношение.

„Чл. 67. (1) Брутната заплата се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения с постоянен и с непостоянен характер.

(2) Минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени, размерите на допълнителните възнаграждения, както и условията и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.

(3) Органът по назначаването определя индивидуалния размер на основната заплата на държавния служител, като отчита нивото на заеманата длъжност, професионалния опит и годишната оценка на изпълнението на длъжността, направена при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(4) Допълнителните възнаграждения с постоянен характер се изплащат постоянно заедно с полагащата се за съответния период основна заплата и са в зависимост единствено от отработеното време.

(5) Допълнителните възнаграждения с постоянен характер са:

1. допълнително възнаграждение за привличане и задържане на служители за изпълнение на длъжности с особено важно значение за администрацията;

2. други допълнителни възнаграждения с постоянен характер, които отговарят на условията по ал. 4, определени със закон или с акт на Министерския съвет.

(6) Допълнителните възнаграждения с непостоянен характер са:

1. допълнително възнаграждение за нощен труд;

2. допълнително възнаграждение за извънреден труд;

3. допълнително възнаграждение за работа през официалните празници;

4. допълнително възнаграждение за времето на разположение;

5. допълнително възнаграждение за постигнати резултати;

6. допълнително възнаграждение за изключителни постижения;

7. други допълнителни възнаграждения с непостоянен характер, определени със закон или с акт на Министерския съвет.”

„§ 6. Член 67 се изменя така:

 Чл. 67. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., в сила от 1.01.2004 г.) (1) Брутната заплата се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения.

(2) Минималните и максималните размери на основните заплати се установяват с акт на Министерския съвет. Органът по назначаването определя индивидуалния размер на основната заплата на държавния служител, като отчита нивото на заеманата длъжност и оценката на индивидуалното изпълнение от последното атестиране, при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(3) Допълнителните възнаграждения се определят за:

1. прослужено време;

2. работа в почивни и празнични дни;

3. извънреден труд;

4. работа през нощта;

5. време на разположение;

6. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) постигнати резултати по ред, установен със закон или с акт на Министерския съвет или с вътрешните правила за работната заплата;

7. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) други допълнителни случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет.

(4) Размерите и условията за получаване на допълнителните възнаграждения се определят с акт на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.

1. Алинея 1 се изменя така:

„(1) Повишаването в ранг се извършва въз основа на годишната оценка на изпълнението на длъжността на държавния служител: при две или три последователни годишни оценки - за младшите рангове, и при три или четири последователни годишни оценки - за старшите рангове, при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 76, ал. 5 на Министерския съвет. ”

2. В ал. 2 думите „при условие че при атестирането е получил най-високата оценка” се заменят с „при условие че е получил най-високата годишна оценка на изпълнението на длъжността”.

 Чл. 75. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Повишаването в ранг се извършва на две, три или пет години - за младшите рангове, и на три, четири или пет години - за старшите рангове въз основа на атестиране чрез оценка на изпълнението на длъжността на държавния служител.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Държавният служител се повишава в следващия по-висок ранг преди минималните срокове, при условие че при атестирането е получил най-високата оценка. Следващото повишаване в ранг на предсрочно повишен в ранг държавен служител се извършва само при условията и в сроковете по ал. 1.

 Предложение на нар.пр. Св. Тончев и група народни представители:

„§ 7а. След чл. 75 се създава наименование: „Раздел VIIa. Оценяване на изпълнението”.

1. Наименованието се изменя така:

„Оценяване на изпълнението на длъжността”.

2. В ал. 1 думите „се атестира чрез оценка на изпълнението на длъжността” се заменят със „се оценява за изпълнението на длъжността”.

3. Алинея 2 се изменя така:

„(2) Оценяването на изпълнението на длъжността се извършва въз основа на показаните компетентности, постигането на предварително определени цели или изпълнението на преките задължения.”

4. В ал. 3 думите „Оценката на изпълнението на длъжността на държавния служител” се заменят с „Годишната оценка на изпълнението на длъжността”.

5. В ал. 5 думата „атестирането” се заменя с „оценяването на изпълнението на длъжността”.

„§ 8. Член 76 се изменя така:

„Оценяване на изпълнението на длъжността

Чл. 76. (1) Държавният служител ежегодно се оценява за изпълнението на длъжността.

(2) Оценяването на изпълнението на длъжността обхваща периода от 1 януари до 31 декември на съответната година.

(3) Всеки служител, който има действително отработени най-малко 6 месеца за една календарна година, подлежи на оценяване.

(4) Оценяването на изпълнението на длъжността на служителя се извършва от оценяващ ръководител, на когото служителят е непосредствено подчинен.

(5) Оценяването на изпълнението на длъжността се извършва въз основа на:

1. постигането на предварително определени цели или изпълнението на преките задължения и поставените задачи;

2. показаните компетентности.

(6) Целите по ал. 5, т. 1 трябва да са в максимална степен конкретни, постижими, съгласувани с целите на административната структура като цяло и/или на административното звено, измерими по обем, качество и срокове.

(7) Оценяващият ръководител е длъжен да извърши оценката на изпълнението на длъжността безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства. Годишната оценка на изпълнението на длъжността се мотивира писмено, като държавният служител се запознава с направената му оценка.

(8) Оценяващият ръководител предава на контролиращия ръководител, на когото той е непосредствено подчинен, годишната оценка на изпълнението на длъжността на държавния служител.

(9) В 7-дневен срок от запознаване с направената му оценка държавният служител може да я оспори пред контролиращия ръководител, като подаде мотивирано писмено възражение.

(10) След изтичане на срока по ал. 9 контролиращият ръководител може да потвърди годишната оценка на държавният служител или да я промени с една оценка.

(11) Редът за оценяване на изпълнението на длъжността се определят с наредба на Министерския съвет.”

Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за § 8.
Действащ текст: Атестиране

 Чл. 76. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) Държавният служител ежегодно се атестира чрез оценка на изпълнението на длъжността.

(2) Атестирането се извършва по система от критерии, чрез които се оценяват постигането на предварително съгласувани цели, степента на изпълнение на задълженията и професионалните компетентности на държавния служител.

(3) Оценката на изпълнението на длъжността на държавния служител следва да бъде мотивирана, като се основава на обективно установени факти и обстоятелства.

(4) Държавният служител задължително се запознава с направената му оценка, по която може да изрази писмено становище.

(5) Условията и редът за провеждане на атестирането се определят с наредба на Министерския съвет.

„§ 9. В чл. 77, ал. 2 думите „брутната си заплата” се заменят с „основната си заплата, определена към момента на събитието”.”

(Загл. изм. - ДВ, бр. 19 от 2005 г., бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.)

Чл. 77. (1) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2005 г., доп., бр. 102 от 2006 г., изм., бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) Когато при бедствие държавният служител е възпрепятстван да се яви на работа, той получава гарантирания минимум по чл. 68.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2005 г., доп., бр. 102 от 2006 г., изм., бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) Ако държавният служител е взел участие в спасителните работи при бедствие, той получава брутната си заплата.

(3) Причините за неявяването на работа и участието в спасителните работи се удостоверяват от общината.

§ 10. В чл. 82, ал. 4 думите „най-високата оценка при атестирането” се заменят с „най-високата годишна оценка на изпълнението на длъжността”.

Комисията подкрепя/не подкрепя текста на вносителя за § 10.
Действащ текст: Преназначаване в същата администрация

 Чл. 82. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., бр. 24 от 2006 г.) (1) Държавен служител може да бъде преназначен на друга длъжност в същата администрация, ако отговаря на условията за назначаване и е изразил предварително писмено съгласие за заемането й.

(2) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) По предложение на непосредствения ръководител и след преценка на органа по назначаването на по-висока длъжност до началник на отдел включително може да бъде преназначен държавен служител и без да са налице условията за минимален ранг и професионален опит.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Заемането на по-висока длъжност се извършва чрез подбор. Условията и редът за провеждането на подбора се определят с наредба на Министерския съвет.

(4) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Държавният служител по ал. 2 се допуска до подбор, ако е получил най-високата оценка при атестирането и по отношение на него е изтекъл едногодишният срок за изпитване.

(5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Когато държавният служител се преназначава на длъжност в друго населено място, се прилага чл. 81б, ал. 4.