Република българия министерство на труда и социалната политика

1. 
   Обосновка
   

През 2013 г. броят на безработните във възрастова група 15-24 г. достигна 65.1 хил. души и се понижи с 6.6% спрямо предходната година. Въпреки наблюдаваното подобрение, през разглеждания период България се характеризираше със значително по-високо ниво на младежка безработица спрямо отчетената средна стойност за страните от ЕС-28² (28.4% спрямо 23.3%). По данни на Евростат, делът на младежите в разглежданата възрастова група, които не работят и не учат възлезе на 21.6% и остава сред най-високите в сравнение с останалите държави-членки, надхвърляйки с 8.1 п.п. средноевропейското ниво.

Развитието на младежката безработица по райони на планиране³ показва, че коефициентът на безработица в разглежданата възрастова група надхвърля средното за страната равнище в пет от шестте статистически региона. През 2012 г. най-висок коефициент на младежка безработица е отчетен в Североизточен район (36.1%), а най нисък в Югозападен район (17.3%).

Фиг. 2: Коефициент на безработица на населението на възраст 15-24 години по райони на планиране



Източник: Евростат

Младежите на възраст 15-29 г. се явяват целева група в контекста на политиката по насърчаване на заетостта, съгласно националното законодателство. През 2013 г. средният брой на лицата в тази група възлезе на 128.9 хил. души и остана непроменен спрямо предходната година, докато коефициентът на безработица се е повишил с 1 п.п. до 21.8%.

По данни на административната статистика на Агенцията по заетостта (АЗ) регистрираните в бюрата по труда безработни младежи се характеризираха със силно възходяща динамика от 2008 до 2012 г. През разглеждания период безработните лица на възраст до 29 г. са се повишили със 76.6%, а тези на възраст до 24 г. със 79.5%. През 2013 г. развитието на младежката безработица бе значително по-благоприятно. Броят на безработните младежи до 29 г. възлезе на 74.7 хил. души или 1.5% по-нисък от 2012 г., а броят на безработните лица до 24 г. бе 35.5 хил. души и остана почти непроменен спрямо предходната година. В резултат от наблюдаваното подобрение относителните дялове на разглежданите две възрастови групи в общия брой безработни също отчете понижение, достигайки до 20.1% и 9.5%, съответно.

Фиг. 4: Брой безработни младежи, регистрирани в бюрата по труда



Източник: АЗ

От гледна точка на продължителност на безработицата, отчетеното подобрение се обуславяше преди всичко от по-ниския брой безработни младежи с регистрация до 4 месеца. През 2013 г. броят на безработните лица до 29 г. с регистрация до 4 месеца се е понижил с 5.9% спрямо преходната година, а във възрастова група до 24 г. е отчетено намаление от 8.9%. При продължително безработните младежи за повече от една година се наблюдаваше слабо увеличение. През разглеждания период броят на продължително безработните младежи до 29 г. е нараснал с 1.9%, а този на продължително безработните младежи до 24 г. с 1.3%.

От съвкупността на безработните лица до 29 г. делът на тези с регистрация до 4 месеца възлиза на 26.5%, а на продължително безработните достига 13.6%. Във възрастовата група до 24 г. разглежданите отношения са по-ниски и възлизат на 13.4% и 5.6%, съответно.

Ниският образователен статус и липсата на квалификация се явяват сред ключовите фактори, определящи високото ниво на младежка безработица в страната. Наблюдаваната неблагоприятна образователна и професионална структура прави младите хора неконкурентоспособни на пазара на труда, имайки предвид, че работодателите освобождават предимно нискоквалифицирана работна сила в условията на несигурна икономическа среда. През 2013 г. структурата на безработните до 29 г. по образователен статус показва водещ дял на лицата с основно и по-ниско образование (46.6%) и средно образование (41.4%) в т.ч. средно специално (26.6%), докато безработицата при младежите с висше образование е значително по-ниска (12%). Подобни тенденции се наблюдават и в съвкупността на безработните лица до 24 г. В образователната структура на безработните до 24 г. лицата с основно и по-ниско образование обхващат 48.6% от общия брой младежи в разглежданата група, следвани от тези със средно (44.4%) в т.ч. средно специално (28.2%) и с висше образование (7.0%).

Профилът на безработните младежи по професионалния статус свидетелства за водещ дял на лицата без специалност и професия като през 2013  г. стойността на разглеждания показател за безработните до 29 г. възлиза на 61%, а за тези до 24 г. достига до 64%.

В допълнение към изброените структурни фактори причините за младежката безработица и по-ниска активност на пазара на труда включват също и липсата на професионален и/или трудов опит, липсата на ключови умения и трудови навици, преждевременно напускане на училище, както и загубата на трудова мотивация поради продължителен престой без работа.

Наблюдаваното подобрение през 2013 г. бе преди всичко свързано с изпълнението на Националната инициатива „Работа за младите хора в България” 2012-2013 г., адресираща мерки, които взаимно се допълват и ангажират всички заинтересовани страни в т.ч. държавни институции, социални партньори и общини. С Инициативата стартираха активни мерки за създаване на работни места с перспективи за качествена и устойчива заетост, мерки за повишаване на пригодността за заетост, които отчитат бъдещите тенденции в развитието на пазара на труда, услуги по информиране и консултиране, които с настоящият план ще бъдат продължени.
2. Изпълнение на схемата за Гаранция за младежта на национално ниво.

2.1 Национална гаранция за младежта на Р България, съгласно Препоръка на Съвета на ЕС от 22 април 2013 г.

Националната гаранция за младежта на България предвижда, че всеки млад човек на възраст от 15 до 24 години вкл. ще получи качествено предложение⁴ за: работа, продължаване на образованието, чиракуване или стаж, в рамките на 4 месеца след като остане без работа или напусне системата на формалното образование.

За младежите, регистрирани в бюрата по труда, предложение ще бъде отправяно до края на 4-тия месец от регистрацията им.

На всеки регистриран в бюрата по труда безработен младеж ще бъде изготвен индивидуален план за действие, в който ще се определи и неговия профил. Съобразно този профил младежът ще получи качествено предложение за работа (субсидирана или на първичния пазар на труда) или за обучение (обучение за професионална квалификация, за придобиване на ключови компетентности; за продължаване на образованието). В процеса на работа с младежите, като инструменти за повишаване на тяхната пригодност за заетост, подпомагане личния избор и информираност, ще се предоставят още професионално ориентиране, кариерно консултиране и мотивационно обучение.

В резултат на реализиране на Националния план за изпълнение на Европейската гаранция за младежта 2014 – 2020 г. се очаква да бъдат постигнати следните резултати към края на 2015 г.

• 
  Намаляване равнището на младежка безработица (15-24 г.) до 27.2%.
  
• 
  Намаляване относителния дял на младежите на възраст 15-24 г., които не са в заетост, образование или обучение от общия брой младежи в същия възрастов интервал (NEET rate) до 20.5%.
  
• 
  Повишаване относителния дял на регистрираните безработни младежи (15-24 г.), които са включени в обучение или заетост от общия брой регистрирани безработни младежи до 50%.
  

За успешно и резултатно изпълнение на Националния план ще се работи в партньорство между институциите и организациите, посочени в таблица 2.2. от Плана.

Националният план ще се изпълнява от отговорните държавни институции, социалните партньори, местните власти, младежките организации. Координационен съвет ще координира и ще осъществява мониторинг на изпълнението на Плана. Съветът ще се ръководи от министъра на труда и социалната политика, който ще определя неговия поименен състав. В състава на Съвета ще участват представители на министерства, на национално представителните организации на работниците и служители, на работодателите, на младежките организации и на Националното сдружение на общините в Република България. В срок до един месец от конституирането на Координационния съвет, той ще приеме правилник за дейността си, в който ще се определя редът за работата на Съвета. За координиране изпълнението на НПИЕГМ на регионално и местно равнище ще отговарят директорите на дирекции „Регионална служба по заетостта” и на дирекциите „Бюро по труда”. За изпълнение на дейностите в рамките на НПИЕГМ ще бъде подписано национално рамково споразумение между съответните министерства, НСОРБ, национално представителните организации на работодателите, на работниците и служителите, на младежите и други отговорни организации. Споразумението ще определи отговорностите и поетите ангажименти от страна на посочените институции и организации, в т.ч. по отношение на идентифицирането и активирането на младежите, които не работят, не учат и не са регистрирани в бюрата по труда, включително и на тези, които никога не са учили. Сред ключовите ангажименти ще са:

- провеждане на информационна кампания за целите и същността на Националната гаранция за младежта в контекста на Европейската гаранция за младежта; разпространение на материали, брошури, информиране чрез медиите, Интернет страници, социални мрежи и др.

-предоставяне на информация от МОН на МТСП относно младежите, преждевременно напуснали и рано отпадналите от образователната система;

- подкрепа от НСОРБ, посредством местните власти, за идентифициране на младежите, отпаднали от образователната система, както и на тези, които никога не са посещавали училище;

- с активното участие на Министерството на младежта и спорта ще бъдат идентифицирани активни неправителствени организации в страната, които реализират младежки дейности и услуги, за идентифициране на младите хора, които не са нито в заетост, нито в образование и обучение. Организациите ще предприемат действия за тяхното активиране за регистрацията им в бюрата по труда, включително чрез услуги по местоживеене от младежки работници (активен диалог с всеки млад човек чрез предоставяне на информация и индивидуална консултация, реализиране на групови семинари за промяна на нагласите и социално включване). Съвместно с партньорите ще бъде разработена и конкретна методология, относно работата, в рамките на партньорската мрежа, за идентифициране и активиране на младежите, отчитаща спецификата за работа с различните групи млади хора в неравностойно положение, които не са нито в заетост, нито в образование и не са регистрирани в бюрата по труда, и съобразена с европейските стандарти за младежка работа. На база на разработената методология ще бъдат обучени младежки работници⁶ (медиатори);

- осъществяване на контакт с идентифицираните младежи, предоставяне на информация относно възможните услуги, предоставяни в бюрата по труда. През 2014 г. ще стартира работата с идентифицираните младежи като ще се осъществява от мениджърите на случай (кейс-мениджъри) в бюрата по труда, както и от трудовите посредници, определени да работят с младежи. С разработването на методологията за работа на партньорската мрежа, тези дейности могат да се осъществяват, както от МИКЦ (администрирани от Национален център „Европейски младежки програми и инициативи” в рамките на подпрограма 1 от Националната програма за младежта), местните организации на национално представителните организации на работодателите и на работниците и служителите, така и от младежки организации. Специфичен аспект на тази дейност ще бъде личния контакт с младежите, както и подхода представители на институциите/организациите да отидат при младежа;

- действията за активиране на младежите ще са насочени към включването им в заетост, чиракуване, стажуване или обучение. Трудовите посредници ще предоставят информация за посредническите услуги по заетостта, организирани и предоставяни от бюрата по труда на младежите, идентифицирани като неработещи и неучещи (съобразно чл. 21а от Правилника за прилагане на ЗНЗ). За младежите от 15 до 17 г. вкл. усилията ще са насочени, съобразно индивидуалния им профил, към връщането им в образователната система включително и ограмотяване.

Действията за интегриране на пазара на труда, насочени към регистрираните в бюрата по труда безработни младежи, ще се осъществяват от МТСП посредством АЗ. АЗ ще събира и обобщава данните за работата с регистрираните безработни младежи до 24 г. включително и до 29 г. включително. Данните ще представят информация по всички действия (услуги, програми и мерки), изпълнявани от АЗ, както и такива, изпълнявани от социалните партньори, в контекста на годишните НПДЗ. АЗ ще събира и обобщава данни и относно регистрираните безработни младежи в бюрата по труда, в зависимост от продължителността на регистрацията им, образователната и професионалната им структура, до 24 г. включително и до 29 г. включително.

Агенцията по заетостта е институцията, която си сътрудничи с организациите партньори по дейностите за активиране и самостоятелно осъществява връзка с младите хора за тяхното регистриране в бюрата по труда и ползване на възможностите за обучение и работа. В този процес е решаваща активната работа на трудовите посредници, ромските медиатори, психолозите и мениджърите на случай (кейс-миниджърите) с младежите, и контактуването с работодатели за осигуряване на работни места и постоянен обмен на информация между тях и младежите. При изпълнение на мерките за интеграция на пазара на труда Агенцията по заетостта ще работи целенасочено за изпълнение на Националната гаранция, а именно – през 2014 г. с приоритет да се финансира обучение и заетост на младежите до 24 г. включително с основно и по-ниско образование (преждевременно напуснали образователната система), чиято регистрация в бюрата по труда е с продължителност до 4 месеца включително. За младежите с висше и със средно образование, с продължителност на регистрацията в бюрата по труда до 4 месеца включително, ще се финансира започването на първа работа (стажуване). Инструкции за работа с младежите ще се съдържат в методологията относно работата, в рамките на партньорската мрежа, за идентифициране и активиране на младежите. При работата с младежите трудовите посредници, ромските медиатори, психолозите, мениджърите на случай и другите служители в бюрата по труда, работещи с клиенти, съобразяват дейността си с Методическото указание “Оказване на специализирано индивидуално консултиране, насочено към решаване на специфични проблеми на младежите до 29 години, регистрирани в дирекции „Бюро по труда”, в т.ч. при работата с младежи с увреждания и младежи от уязвими етнически общности като ромите. Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта дава указания за изпълнението на Националната гаранция от териториалните поделения.

Таблица 2.2: Ключови институции, които ще подкрепят и допринасят за изпълнението на Националния план за прилагане на Гаранцията за младежта