През различните етапи на плановия процес, Националният план за икономическо развитие и отделните секторни стратегии са публикувани в Интернет на страниците на правителството и на съответните министерства, подкрепяни са и са отразявани чрез обширни дискусии и новинарско покритие в средствата за масова информация, както и чрез семинари и обучение на национално и регионално ниво.
Националният план за икономическо развитие е преди всичко основен инструмент за оценка на потребностите и очертаване на насоките за бъдещото развитие на България. Той определя визията за българското развитие и формулира националните приоритети. Освен това НПИР прави и един по-широк преглед на регионалните аспекти на секторните стратегии посредством шестте регионални плана за развитие.
НПИР е изготвен в координация с Националния план за регионално развитие и Националния план за развитие на земеделието и селските райони по програма САПАРД. И трите документа обхващат един и същ 7-годишен период (2000-2006 г.).
Другите два плана са с по-практическа насоченост. Националният план за развитие на земеделието и селските райони е насочен главно към подобряване ефективността на земеделската продукция и осигуряване устойчиво развитие на селските райони.
Националният план за регионално развитие е основният инструмент за създаване на цялостна дългосрочна политика за регионално развитие, основаваща се на балансираност на националните, регионалните и местните интереси и приоритети. Той отразява инициативите на областните администрации и местните власти, неправителствения сектор и всички други участници в регионалното развитие. Основната функция на този план е подчиняване на местните инициативи, както и тези на ниво централна администрация на единна логика, както и правилното използване на ограничените ресурси.
Средносрочната програма за публични инвестиции се състои от специфични проекти и програми, обхващащи по-широк спектър от НПИР: национална сигурност, социални услуги и пенсионно осигуряване. Тя покрива и по-кратък период от време –1999 г. до 2001 г. (следващият период е до 2005 г.).
Въпреки различията по отношение на гледната точка и обхвата, всички документи притежават съответната финансова обосновка. Държавното финансиране и годишните разплащания са отразени в държавния бюджет.
Стратегията за развитие за периода 2000-2006 г.
Стратегически приоритети
Основната стратегическа цел на Република България за периода 2000 –2006 г:
“Постигане на равнища на развитие, сравними с тези на най-развитите страни в Европейския съюз”
За постигане на крайната цел се изисква РБългария да осъществи определени средносрочни цели на развитие в периода на планиране 2000-2006 г., а именно:
-
икономически растеж
-
съответствие с европейското законодателство
-
умерена степен на социално сближаване
Икономическият растеж е задължително условие за премахване на различията в доходите между България и страните от ЕС. За да бъдат отстранени тези различия в приемлив срок е необходим бърз растеж, типичен за бързо развиващите се страни от Югоизточна Азия и Европа (Ирландия).
Съответствието с европейското законодателство е необходимо предварително условие за интегриране в ЕС. Наред с това, съществува ясна взаимовръзка между постигането на определени административни и законодателни стандарти и способността да се привличат чуждестранни преки инвестиции или по-общо казано, поощряване на частните инвестиции чрез създаване на “благоприятна за бизнеса среда”.
Умерена степен на социално сближаване е третата средносрочна цел на плана. Агресивният икономически растеж ще предизвика значително социално напрежение сред различни слоеве от българското население. Въпреки очакванията, че средното положение на населението ще се подобри, вероятно ще възникнат несъответствия между доходите както в географски, така и в социален аспект. Следователно една от целите на плана е да гарантира, че процесът на формиращи се различия в доходите и стандарта на живот ще се развива в приемливи граници, а също така и че докато страната настига останалите от Европа само неголяма част от населението ще изостане.
Стратегията за постигане на тези три цели е насочена към шест основни области на развитие – наречени “оси на развитие” – които взаимно се допълват. Шестте оси на развитие са, както следва:
-
Изграждане на институционална система, хармонизирана с европейското законодателство.
-
Повишаване конкурентноспособността на българската икономика.
-
Ускоряване изграждането и развитието на базисната инфраструктура и на околната среда.
-
Подобряване качеството на живота и адаптиране на човешките ресурси към пазарните изисквания.
-
Постигане на балансирано и устойчиво регионално развитие.
-
Развитие на земеделието и селските райони.
Национален план за икономическо развитие – Диаграма на основните връзки
и
Връзка между стратегията и текущото състояние
Шестте оси се основават на позитивните сили на развитието (силни страни и възможности на България към настоящия момент), като едновременно с това са насочени към отстраняване/намаляване влиянието на негативните сили (пречки и слаби страни) и предотвратяване на предвидимите заплахи. Тези позитивни и негативни сили са очертани в две различни части на документа (SWOT-анализа и частта за пречките пред растежа). Всяка ос на развитие, имайки от една страна специфична основна цел, засяга също така редица от силите, влияещи върху цялостното развитие. Съответните връзки са ясно посочени в таблицата по-долу:
Силни страни/ Възможности, на които стратегията се осланя
|
Стратегическа цел/ Ос/ Програма
|
Пречки/ Слаби страни/ Заплахи, които стратегията цели да отстрани/ предотврати/ смекчи
| -
Вътрешна политическа стабилност, воля и консенсус по отношение на (а) демокрация/ свободен пазар, (б) присъединяване към ЕС
-
Макроикономическа стабилизация
-
Постигнат напредък в процеса по присъединяване към ЕС
|
Европейска интеграция
| -
Политическа нестабилност в региона
-
Потенциални забавяния в световната икономика
|
|
Изграждане на институционална система, хармонизирана с европейското законодателство
-
Институциите, които оформят бизнес-средата
(Стратегията цели да запълни съществуващи празнини в текущите реформи, да коригира съществуващи пречки и неефективност и да унифицира институционалната среда с тази на ЕС, което е една от главните предпоставки за присъединяване. Тези реформи целят също така да създадат “благоприятна бизнес-среда”)
| -
Корупция
-
Мудност на съдебната система
-
Незавършени структурни реформи и непълна нормативна база в някои сектори
-
Липса на ефективност в публичната администрация
-
Неефективни обществени услуги
-
Бюрократични административни процедури, свързани с дейности по бизнес-лицензиране и регистриране
-
Силно централизирана фискална система
-
Слабо развити финансови пазари
| -
Сравнително евтин труд в съчетание с високо ниво като цяло на трудовите умения и образование
-
Някои производствени подсектори са модернизирани
-
Благоприятна среда за развитие на високи технологии
-
Благоприятни условия за развитие на туризма
-
Макроикономическа стабилизация
-
Добре установена тенденция за постигане на сериозни позитивни промени в бизнес-средата (позитивни очаквания)
-
Признати търговски марки на международните пазари за някои продукти
-
Либерализация на търговията и услугите
-
Либерализация на движението на капитали
-
Експанзия на информационно-технологични приложения в световен мащаб (в които България има конкурентно предимство)
|
Повишаване конкурентноспособността на българската икономика
-
Промишленост
-
Туризъм
-
Насърчаване на малките и средни предприятия
-
Насърчаване на външната ориентация
(Основната цел на тази ос е сближаване с ЕС чрез насърчаване на растежа и устойчивостта. Стратегията цели да повиши капацитета на местната икономика в произвеждането на качествени конкурентни продукти, да създаде самоустойчиви механизми, чрез които икономиката да се адаптира към бъдещи промени в световните бизнес-параметри и да привлече необходимите парични средства в страната с оглед подпомагане на икономическия растеж чрез улесняване притока на инвестиционен капитал и чрез подобряване на платежния баланс на страната посредством поощряване на износа)
| -
Технологическа изостаналост и остарялост в някои индустриални подсектори
-
Слабо развити местни финансови пазари
-
Труден достъп на малките и средни предприятия до финансови ресурси
-
Липса на традиции в корпоративната култура
-
Висока национална задлъжнялост
-
Недостатъчно чужди инвестиции (за поддържане на растежа) и потенциален отлив на капитали в резултат на либерализацията на капиталовите пазари
-
Слабо развит международен маркетинг
-
Неблагоприятни демографски тенденции (емиграция поради ниски доходи).
| -
Стратегическо географско положение
-
Заявен интерес към проекти за комбиниран транспорт със съседни страни
-
Очаквания за повишаване на трафика/достъпността в региона
-
Прогресивно законодателство в областта на енергетиката
-
Широк спектър на телекомуникационните услуги
-
Експанзия на информационно технологични приложения в световен мащаб (което предоставя нови възможности за бизнес-управление)
-
Законодателство в областта на околната среда в съответствие с директивите на ЕС
-
Прилагане на принципа “замърсителят плаща”
|
Ускоряване на изграждането и развитието на базисната инфраструктура и на околната среда
-
Транспорт
-
Енергетика
-
Телекомуникации и съобщения
-
Околна среда
(Стратегията цели да изгради инфраструктурата, която е необходима – на първо място, за развитието и растежа на производствените дейности и на второ място, за подобряване качеството на живот в цялата страна и в конкретни изостанали райони. Тази ос на развитие има допълваща роля към Ос 2 и Ос 4. Тя създава, също така, предпоставките за интегриране в европейския пазар и пространство)
| -
Остаряла инфраструктура
-
Слаборазвити транспортни връзки със съседните страни
-
Много висока енергоемкост на производствения сектор
-
Потенциални дългосрочни (външни) енергийни и суровинни кризи
-
Недостатъчни информационни мрежи за бизнеса
-
Сравнително ниско ниво на дерегулация в телекомуникациите
-
Недостатъчно бизнес-ориентирани инвестиции в инфраструктурата на околната среда
-
Неблагоприятни демографски тенденции
| -
Високо ниво като цяло на трудовите умения и образование, добро покритие на образователната система и равен достъп
|
Подобряване качеството на живота и адаптиране на човешките ресурси към пазарните изисквания
(Тази ос има двойна роля: подпомага Ос 2 чрез подобряване на работната сила и цели сближаване с ЕС относно въпроси, свързани с качеството на живот)
| -
Структурни проблеми на трудовия пазар
-
Слаба професионална адаптивност и териториална мобилност на работната сила
-
Липса на традиции в корпоративната култура
| -
Сравнително малки междурегионални различия и балансирана селищна мрежа
-
Погранично местоположение на всички райони за планиране, което предоставя възможност за транс-гранично сътрудничество
-
Повишена местна инициатива и възможности за развитие на местно/ регионално ниво
|
Постигане на балансирано и устойчиво регионално развитие
(Ос 5 има за цел да разгледа спецификата на регионалните различия и да обвърже всички цели и стратегии на развитие в четирите други направления в рамката на регионалното развитие, т.е. регионални приоритети и териториални изисквания. Основната цел на тази ос на развитие е постигане на регионално сближаване и предотвратяване на потенциално задълбочаване на различията в резултат на агресивна политика за национален растеж.
Регионалните цели ще бъдат постигнати чрез осъществяване на една програма за регионално развитие и една програма за транс-гранично сътрудничество за районите за планиране на ниво NUTS II и за трите области за транс-гранично сътрудничество).
| -
Значителни вътрешнорегионални различия, наличие на изостанали райони и проблеми с поляризацията във всички райони.
-
Силно централизирана фискална система.
-
Неблагоприятни демографски тенденции; риск от обезлюдяване на големи части от територията.
-
Слаба териториална мобилност на работната сила.
-
Несъвършена мрежа за институционална подкрепа за малките и средни предприятия в районите.
-
Липса на действителен капацитет за регионално планиране (районите/областите са самодеконцентрирани административни единици на държавата) и липса на опит в политиката за регионално развитие.
-
Акцентът върху националния растеж би могъл да доведе до по-големи вътрешнорегионални различия.
| -
Сравнително евтин труд, съчетан с високо ниво като цяло на трудовите умения и образование
-
Благоприятни природни условия за хранително-вкусовата промишленост
-
Признати търговски марки на международните пазари за някои продукти
|
Развитие на земеделието и селските райони.
-
Земеделие
-
Хранително-вкусова промишленост
-
Интегрирано развитие на селските райони
Тази ос на развитие цели:
-
Подобряване на ефективността на земеделското производство и насърчаване на конкурентоспособен хранително-преработва-телен сектор чрез по-добра пазарна и технологична инфраструктура и стратеги-ческа инвестиционна политика, насочени главно към достигане на Европейските стандарти;
-
Устойчиво развитие на селските райони, в съответствие с най-добрите екологични практики чрез създаване на алтернативна заетост, диверсификация на икономическите дейности и изграждане на необходимата инфраструктура
| -
Технологическа изостаналост и остарялост в някои индустриални подсектори и в земеделието
-
Слабо развит международен маркетинг
-
Неблагоприятни демографски тенденции
|
Сподели с приятели: |
