Република българия национален план за икономическо развитие

УВОД

Националният план за икономическо развитие (НПИР) и етапите на разработка

Планът е изготвен на основата на методология, разработена от българското правителство в съответствие със Специалната подготвителна програма за структурните фондове на ЕС, съобразявайки се с правилата и насоките за европейските структурни и пред-присъединителни финансови инструменти и е одобрен от Министерски съвет с Решение № 670 от 27.10.1999 г.

Правителството на Република България е ангажирано изцяло с изпълнението на Националния план за икономическо развитие. В началото на 2000 г. стартира процес на актуализация по следните причини:

• 
  Първо, променената социално-икономическа среда след края на източноазиатската криза и конфликта в Косово.
  

• 
  Второ, започналите преговори за членство в ЕС, изискващи нови мерки за повишаване конкурентноспособността на икономиката и ефективността на обществените услуги.
  

• 
  Трето, успешното развитие на преговорите, налагащо доразвиване на НПИР в посока доближаване към вида документи за регионите по Цел 1 в Общността. Независимо от това, документът остава преди всичко планов инструмент на българското правителство и включва нетипични за европейските структурни фондове мерки.
  

• 
  да анализира всички вътрешни и външни фактори, оказващи влияние на развитието на страната;
  
• 
  да очертае основните предизвикателства и ограничения пред България;
  
• 
  да дефинира стратегическите приоритети и същинската визия за развитието на страната за периода 2000-2006 г.;
  
• 
  да определи целите и мерките за тяхното постигане като в частност дефинира: ангажиментите на правителството, ролята на международните институции, очаквания корпоративен капитал, чуждестранните инвестиции, участието на неправителствените организации и местното самоуправление;
  
• 
  да осигури финансиране като идентифицира всички потенциални източници и създаде механизми за координация и съ-финансиране;
  
• 
  да очертае институционална рамка за изпълнение и контрол;
  

• 
  да формулира процедури, гарантиращи прозрачност и осигуряващи значителна обществена подкрепа.
  

НПИР е пряко продължение и следствие от досега действащите в България проекти и програми, финансирани от ЕС. Първоначалният анализ е изготвен на основата на обобщаване опита в областите, където тази финансова помощ е най-концентрирана (околна среда, транспорт, селско стопанство, телекомуникации и енергетика). Основните изводи налагат съобразяване с няколко важни потребности при бъдещата работа по пред-присъединителните структурни фондове, а именно - съблюдаване принципите на програмиране, концентрация, партньорство и допълняемост.

Подготовката на Националния план за икономическо развитие на РБългария стартира през 1998 г. в рамките на Специалната подготвителна програма за структурните фондове на ЕС. С оглед на наследената от миналото липса на традиции в осъществяване на децентрализация при планирането, българското правителство реши да използва първоначално подход “отгоре-надолу” и едва след създаване основата за добра координация на централно ниво, да приложи в действителност принципа на партньорство.

Разработването на НПИР е възложено на Централно координационно звено (ЦКЗ) с членове представители на ключовите министерства, държавни агенции и Министерски съвет. Заседанията на ЦКЗ са открити за участие на различни неправителствени и чуждестранни организации и институции (Център за икономическо развитие, Отворено общество, Световна банка, Делегация на ЕК в София и др.). Протоколите от заседанията се предоставят на съответните служби на Европейската комисия.

Цялостната роля на Централното координационна звено се изразява в определяне на националните стратегически цели и приоритети, респективно – мерки и оперативни програми и е подчинена на две основни задачи. Първата, с предимно външно-политически и външно-икономически характер, е да бъде направена ситуацията в страната по-предвидима и прозрачна за всички потенциални инвеститори, вкл. фондовете на ЕС, Европейска инвестиционна банка, Европейска банка за възстановяване и развитие, Световна банка, Международен валутен фонд и други международни финансови институции. Втората основна задача е да бъде постигната по-висока степен на вътрешна административна и финансова организираност и да бъдат създадени съответните механизми за диалог и координация на всички обществени нива.

Процесът на разработване и съгласуване на НПИР обхваща няколко фази в периода от 1998 г. до 2001 г.:

• 
  ноември 1998 – февруари 1999: въз основа на анализ на миналия опит и на настоящата ситуация, направен от междуведомствени работни групи и след многобройни дискусии на заседанията на ЦКЗ, са определени основните насоки и приоритети за развитие;
  
• 
  март – май 1999: принос към националните цели и приоритети посредством изработването на секторни стратегии и съгласуването им в рамките на широк експертно-консултативен процес;
  
• 
  юни – октомври 1999: екстензивни консултации със социалните и икономическите партньори за обосновката и вътрешната обвързаност на плана от гледна точка приноса им за преодоляване на икономическите несъответствия и потребности;
  
• 
  ноември 1999 – май 2001: по-нататъшна преработка и актуализация на НПИР с оглед постигането на задоволителен за целите на многогодишното планиране стандарт при все по-активното участие на гражданското общество чрез новосъздадените обществено-частни консултативни структури в шестте планови района.