Участието на малките и средни предприятия (МСП) в процеса на развитие на частния сектор и икономическото преструктуриране постоянно нараства. МСП създават около 45% от заетостта в предприятията. Делът на МСП в предлагането на трудова заетост е най-висок в областта на земеделието, търговията, хотелиерството, а в другите сектори на обслужване преобладават големите предприятия.
Основните характеристики на българските МСП са: ниско ниво на производителност, малък дял на МСП в производството, свързан с ниска ефективност, ниска експортна ориентация, липса на управленски и пазарен опит, прекомерни разходи, свързани с институционални изисквания и труден достъп до външно финансиране в началната фаза и фазата на развитие.
Цели
Основният приоритет е устойчиво развитие на сектора на българските МСП чрез:
-
Опростяване на законовите, административни и данъчни условия;
-
Укрепване на инфраструктурата, поддържаща МСП;
-
Подобряване на достъпа на МСП до финансиране;
-
Подобряване на координацията с правителството, неправителствените организации и бизнес-асоциациите и ангажирането им във формулирането на политиката.
План за действие
Горепосочената цел ще бъде постигната посредством три основни области за въздействие:
-
насърчаване създаването на МСП
-
насърчаване развитието на МСП чрез предоставяне на информация и консултации
-
подобряване на достъпа на МСП до финансови ресурси
Четвърта програма: Насърчаване на външната ориентация на българската икономика
Чуждестранните инвестиции са добър инструмент за повишаване на конкурентноспособността като създават конкурентна среда на местния пазар чрез предоставяне на необходимия капитал, трансфер на технологии и “ноу-хау”. Делът на преките чуждестранни инвестиции значително нарасна след 1997 г. Блокираните икономически реформи на равнище предприятие, обаче, възпрепятстваха притока на преки чуждестранни инвестиции.
От друга страна, интегрирането на българската икономика с пазарите на Европейския съюз ограничава страната до положението на доставчик на труд с ниска добавена стойност и продукти с висок дял на природни ресурси. Специализацията в рамките на СИВ във “високо-технологични продукти” не може да бъде лесно преориентирана към световните пазари, което наред със слабия приток на преки чуждестранни инвестиции оказва отрицателно влияние върху експортните възможности на българските предприятия в конкурентните пазари на ЕС.
Цели
Стратегическа цел на България при привличането на чуждестранни инвестиции е създаването на бизнес-климат, благоприятстващ привличането на преките чуждестранни инвестиции до нива от 1 350 милиона евро годишно.
План за действие
Горепосочената цел ще бъде постигната посредством една подпрограма и следните основни области на въздействие:
Подпрограма 1: Привличане на преки чуждестранни инвестиции -
привличане на потенциални инвеститори
-
подпомагане на чуждестранните инвеститори
-
подпомагане на стратегически инвестиционни проекти
Трета ос на развитие: Ускоряване изграждането и развитието на БАЗИСНАТА инфраструктура и на околната среда Първа програма: Транспорт
Социалните и икономически пречки (напр. липса на средства за поддръжка на пътната инфраструктура) доведоха до влошаване на пътищата в страната. В допълнение към това, преобладават двулентовите пътища с обща ширина между 6.00 м и 7.50 м.
Преобладаващата част от железопътната мрежа е проектирана за скорост от 80 – 100 км в час и само 150 км от линиите са проектирани за скорост от 130 км в час. Комуникациите са предимно кабелни, с ограничено използване на радио комуникации. Повечето от информационните системи не са автоматични и/или компютъризирани.
За да осъществи своята нова роля, България трябва да развие национална транспортна система, адекватна на европейските нужди. Правителството на Република България вече е планирало редица приоритетни проекти с цел да бъдат постигнати европейските стандарти в транспортната инфраструктура. Развитието на съобразен с опазването на околната среда комбиниран транспорт е един от приоритетите на транспортната политика на страната.
Цели -
По-нататъшно отваряне на България към Европа и съседните държави по отношение на транспортната инфраструктура, което да осигури подходящи условия за транзитен трафик и след интегриране в ЕС да стане част от общата транспортна система и пазар на ЕС.
-
Балансирано и допълващо развитие на инфраструктурата между отделните видове транспорт
-
По-нататъшно разширяване на принципите на свободния пазар в развитието на инфраструктурата
План за действие
Горните цели ще бъдат постигнати посредством следните подпрограми:
Под-програма 1: Проекти по Пан-европейските транспортни коридори No. 4 и No. 8 Под-програма 2: Проекти по Пан-европейски транспортни коридори No. 9 и No. 10 Под-програма 3: Инфраструктура на граничните пунктове за всички транспортни коридори, пресичащи България
Втора програма: Енергетика
Отрасълът на енергетиката представлява основна част от инфраструктурата на страната. Държавната политика предвижда развитие на енергетиката с минимални разходи. Това ще бъде постигнато чрез саниране на жизнеспособните дружества или прилагане на стратегии за преструктуриране на основата на процедури по отделяне и обособяване на отделни структури от въгледобивните дружества и осъществяване на действия по ликвидация и приватизация. Чрез привличане на чуждестранни инвеститори и изграждане на необходимите заместващи и нови мощности ще се рехабилитират и модернизират съществуващите електроенергийни и газопреносни мощности. Повишаването на енергийната сигурност на страната е предвидено посредством оптимално използване на националните енергийни ресурси и разнообразяване на използваните горива, технологии и съоръжения.
Създаването на съвременно енергийно законодателство, хармонизирано със законодателството на ЕС, както и на подходяща за прилагането му институционална структура е основната предпоставка и условие за развитието на структурната реформа и на приватизацията в енергийния отрасъл.
В съответствие с политиката на българското правителство за присъединяване към ЕС, националната електроенергийна мрежа ще се свърже с общоевропейската електроенергийна мрежа на UCTE в разглеждания период. За да се гарантира сигурно и непрекъснато електроснабдяване на страната, което е главната стратегическа цел и обществена задача на електроенергетиката, развитието на електропроизводствените мощности трябва да осигурява задоволяване на електропотреблението.
Цели -
Окончателно преминаване на енергийния сектор към условията на пазарна икономика и eвроинтеграция;
-
Прилагане на стратегия за структурна реформа за пазарна ориентация на енергийния сектор;
-
Интегриране на българската електроенергийна система и пазара на енергия със съответните eвропейски структури;
-
Подобряване конкурентноспособността на отрасъл енергетика;
-
Подобряване пропорционалната структура на различните енергийни източници;
-
Намаляване на енергоемкостта за брутен вътрешен продукт (енергийна ефективност);
-
Ускорено изграждане на енергийната инфраструктура и подобряване в областта на околната среда;
-
Повишаване на националната енергийна стабилност;
-
Посрещане на (бъдещите) увеличени енергийни потребности на страната;
-
Гарантиране на ядрена безопасност.
Горепосочените цели ще бъдат постигнати посредством следните подпрограми:
Подпрограма 1: Ценова и тарифна политика Подпрограма 2: Пазарна либерализация на енергийния сектор Подпрограма 3: Енергийна ефективност Подпрограма 4: Национално задоволяване с енергия Подпрограма 5: Гарантиране на ядрена безопасност
Сподели с приятели: |
