Решение №, дата/ въведение

II. Секторни анализи

II. 1. ВОДИ

Количеството на повърхностните води на общината се изчислява като сума от повърхностните води, които се генерират на територията й главно от валежи и количеството води, влизащи в общината чрез реките Скът, Марла и Бриша. Върху територията на общината средно годишно падат 520 – 550 мм валежи. От тях в реките се отичат само 30%, а останалата част от валежната водна маса се губи в изпарение. Следователно нашите водни ресурси съставляват едва 30% от валежния воден произход. Този показател е важен за засушливия характер на климата в района. От валежните води 20% се оттича в реките и 10% се просмуква в почвата. За целите на определянето на водните количества са използвани данни от Националния институт по хидрология и метеорология /НИХМ/ за количеството паднали валежи и за дебита на река Скът в пункт след гр.Бяла Слатина, при с. Търнава на РИОС Враца.

Данните показват, че след 2001г. режимът на реката е силно променен. Дебита на р. Скът има стабилна тенденция на намаляване през август и септември и леко увеличаване за юни и юли. Това може да бъде обяснено с нарастването на водоползването за стопански нужди и количеството паднали валежи. В рамките на Националната автоматизирана система за екологичен мониторинг (НАСЕМ) по поречието на р. Скът има два пункта – при с. Търнава и с. Сараево.

Водите на р. Скът в пункта след гр.Бяла Слатина са с постоянни превишавания над пределно допустимите концентрации (ПДК) по показателя “нитритен азот” – от 0.09 до 0.973 mg/l и едно превишение по “неразтворени вещества” - 140 mg/l, което я определя като река III категория. Със заповед на Министъра на околната среда и водите са утвърдени проектните категории на повърхностните води във водните обекти в РБългария, според тяхното предназначение. В Наредба №7/08.08.1986г- са фиксирани показателите и пределно допустимите норми (ПДН) за всяка категория на течащите повърхностни води. В пунктовете на НАСЕМ се извършва ежемесечно измерване на водното количество. Водното количество се изменя в зависимост от годишните сезони и количеството на падналите валежи и се движи в границите от 0.23 до 4.3 м³/s. Максимален дебит реката достига през месец май, а минимален през месец август и септември - Графика 2001-2003г.

Подземни води в района са обусловени от характера на геоложкия строеж и хидроклиматичните условия. Наличието на хоризонтално наслоени пластове от варовици, пясъчници, мергели и глини, покрити с льос и льосовидни глини, слабо дренирани благоприятстват акумулиране на значителни количества подземни води. Водоносните хоризонти в общината са кватернерни. Те са свързани към чакълените отложения и са в пряка хидравлична връзка с р. Скът. Нивото на подпочвените води на гр. Бяла Слатина край реката е само на 2м, а за останалите райони на града се движи между 4-8м дълбочина. Във високите части на полупланинските селища те се откриват на дълбочина над 30м.

Количеството на повърхностните води, генерирани на територията на община Бяла Слатина (или потенциала на възстановяване на подпочвените води) е изчислено като разлика между максималния потенциал, генерирани повърхностни води и загубите от изпарение и инфилтрация в почвата.

Резултатът е 52.94млн.м³/год. (1678л/сек) подземни води, генерирани на територията на общината. В оценката на обезпечеността на община Бяла Слатина с водни ресурси е включено само количеството подземни води, които се генерират на територията на самата община

При оценката на подземните води като ресурс се има предвид и данните на Националния институт по метеорология и хидрология, които следи нивото на подземни води в региона.

Като цяло качеството на подземните води е добро и съдържанието на основните компоненти не надвишава определените стойности за прага на замърсяване на подземни води.

В заключение можем да кажем, че община Бяла Слатина се нарежда в категорията със средна обезпеченост с водни ресурси – едно сравнително добро място за българска община.

3. Водопотребление в Община Бяла Слатина

Община Бяла Слатина включва 16 населени места с общо население 30995 жители. Населението е 47% градско и 53% селско. Гъстотата на населението е 55 души на кв.км., което е далеч под средното за страната (80.9 души на кв.км.). Тази ситуация е позволила на общината да постигне 100% водоснабдяване на населението с питейна вода. В резултат населението се явява и най-големия потребител на питейна вода. Питейно-битовото водоснабдяване на населението е изцяло от подземни води, акумулирани в достатъчно големи обеми. Осигурено е редовно водоподаване във всички населени места и в община Бяла Слатина няма целогодишен режим. В по-високите части на отделни населените места два- три месеца от годината през летния сезон има нарушен режим.

Друг голям потребител на вода е селското стопанство. Обработваемите земи са 74% от територията на общината – 428 700дка, като 28% от тях мелиоративни са – 119 335дка.

Промишлените предприятия, концентрирани предимно в гр. Бяла Слатина са следващия по - голям потребител на вода в общината. В момента повечето предприятия работят с занижен капацитет, което дава възможност в голяма степен да покриват нуждите си от вода от собствени водоизточници, а за питейни нужди се осигуряват вода от мрежите на от “ВИК” ООД– Враца район Бяла Слатина.

• 
  Водопотребление на питейна вода
  

По типове водоизточниците се разделят на: шахтови - 3бр.; каптажни – 7бр.; шахтови кладенци – 16бр.; шахтово-тръбни кладенци – 3бр. и тръбни кладенци – 14бр.

Капацитета на водоизточниците на територията на общината я нарежда трето място в областта, след община Козлодуй – 380l/s средно годишен дебит и община Мездра – 296.7380l/s.

По данни на “ВИК” ООД– Враца район Бяла Слатина капацитета на подадена вода за предходни години е както следва:

Тези данни сочат, че от общия изграден капацитет за общината в момента се натоварват само 60%. Като причини може да посочим демографският сриф и неработещата икономика.

Прави впечатление големия процент не фактурирана вода. Това са така наречените административни и физически загуби, които възлизат на 76%, което много над средното за страната – 57% Административните загуби се дължат на използване на вода без нейното отчитане и заплащане по съответния начин, кражби, несъвършени и неточни уреди и др. Физическите загуби се дължат на течове по водопроводната мрежа, която е износена и компрометирана.

Както се убеждаваме загубите на вода са основен проблем за дружеството. Като основни причини се сочат:

-изтъкал експлоатационен срок на водопроводната мрежа ;

-неточно измервателно оборудване за отчитане на водната консумация;

-безстопанствено отношение на абонатите;

-кражби на вода;

-не регистрирани отклонения.

Основната цел в стратегията на ръководния екип на “ВИК” ООД Враца е отстраняване на тези проблеми. Основна стратегическа цел е намаляване на водните загуби в рамките от 70% на 30%, за което са необходими инвестиции в размер на 75млн.лв.

Водата, която се подава в системата на В и К е 100% от подземни източници. Трябва да се отбележи, че поради равнинния характер на голяма част от територията на общината, водоснабдяването изисква употребата на множество помпи, което го прави енергоемко и по-скъпо. На територията на общината има изградени 41 помпените станции с капацитет 868l/s, обща мощност 1315.3квт., обслужващи 19 населени места.

Водопотреблението в община Бяла Слатина по години за периода 1999 - 2002г. е представено в таблица по-горе. Данните са представени по видове потребители. Наблюдава се намаляване на потреблението при всички потребители – домакинства, промишленост и бюджетни организации.

Домакинствата в община Бяла Слатина като цяло все още използват питейна вода за напояване на частни стопанства и в личното животновъдно стопанство. За голяма част от тях съществува възможността да добиват вода от собствени водоизточници.

Въпреки тези негативни констатации положението с водоснабдяването на населените места в общината е много по -добро от това в други общини в Област Враца.

Резултатите биха могли да бъдат още по-добри, ако се премахнат многобройните течове по остарялата и амортизирана водопроводна мрежа.

• 
  Водопотребление за промишлени нужди
  

• 
  Водопотребление за напояване
  

Наличните в момента данни за количествата поддадена вода в системата на “Напоителни системи” ЕАД не позволява да се оцени потреблението за напояване на територията на Община Бяла Слатина. Всичката вода, която се ползва от “Напоителни системи” се добива от язовир “Еница” . В този смисъл може да се направи извода, че община Бяла Слатина може да разчита на водни ресурси извън общината, които се осигуряват от дружеството.

Сериозна опасност за системата на напояване в общината представлява лошото финансово състояние на “Напоителни системи” ЕАД. Загубите на предприятието според неговите собствени оценки възлизат на 80-85%, като основни причини за това са:

-откритите канали за напояване, водят до големи загуби от изпаряване и просмукване в почвата. Последното на практика постоянно зарежда подпочвените води на общината, с което се осигуряват възможности за напояване от собствени водоизточници;

- кражби на водопроводни части и съоръжения;

- раздробеност и разпокъсаност на земята;

- липса на райониране по култури и др.

Това положение е неблагоприятно за развитие на интензивно земеделие.

Мероприятията, които трябва да се провеждат в бъдеще трябва да бъдат насочени към:

- управление на водния баланс;

- създаване на регистри на водоползвателите и прецизиране на техните нужди;

- охрана на съоръженията;

- възстановяване и ремонт на съоръженията по поливните полета.