Решение №, дата/ въведение

Основен източник на неприятни миризми се явяват торищата около личните стопанства и битово-фекалните води при домакинства с неизградена канализация.

Въз основа на гореизложения анализ могат да се направят следните изводи:

(1.) Община Бяла Слатина се характеризира с климатични фактори обуславящи висок потенциал на замърсяване на атмосферния въздух /особено през зимния сезон / от местни източници.

(2.) В пункта за мониторинг на качеството на атмосферния въздух на РИОСВ –Плевен не са регистрирани стойности на вредни вещества над допустимите концентрации. Качеството на въздуха бележи тенденция към трайно подобряване.

(3.) Локалните инсталации за отопление на сгради са източници на серни окиси, прах и сажди в атмосферния въздух.

(4.) Общината не разполага с разработен проект за газифициране на гр.Бяла Слатина.

(5.) Работещите промишлени предприятия не замърсяват въздуха с наднормени стойности

(6.) 60% от маршрутните линии за обществения междуселищен превоз се обслужва от таксиметрови автомобили, захранващи се с пропан бутан.

(7.) Община Бяла Слатина провежда системна политика за оптимизиране на транспортната схема на града за ограничаване вредното въздействие на транспорта.

II. 3. ПОЧВИ

1. Земни недра

1.1. Геоложка основа

Най-пълна представа за цялостния геоложки строеж на даден район се получава чрез неговата стратиграфия и тектоника. България като част от Балканския полуостров спада към Средиземноморската геосинклинала която е заета от гънките на Алпо-Хималайската нагъната система. В тектонско отношение района се отнася към Мизийската плоча (платформа). В геоложко отношение района на Община Бяла Слатина е изграден от отложения на Долтия Сармат, Плиоцена и Кватернера. Долния Сармат е представен от сиво-сини мергелоподобни глини, които на места са с прослойки от пясъци, пясъчници и варовици. Над Долния Сърмат залягат седиментите на Плиоцена, които на места са доста маломощни, а някъде липсват. При тези случаи отложенията от Долния Сармат залягат направо под отложенията на Кватернера. Сарматските материали са представени главно от разнозърнести пясъци, на места залегнали с жълт до жълто-кафяв цвят. Нагоре следват кватернерните алувиални отложения на р. Скът представени от два ясно изразени хоризонта. Долният хоризонт е изграден от грубозърнести материали – чакъли, средни и дребни с разнозърнест песъчлив запълнител. Сред тях се срещат валуни с диаметар 200мм. В тези отложения е формиран подземен воден поток, който е в хидравлична връзка с р. Скът. Горния хоризонт на алувиалноните наслаги е представен от глини и льосовидни отложения с мощност 2-3м. Последните служат за горен макар и несъвършен водоупор на подземния поток.

Повърхностния отток в района е незначителен, ето защо инфилтрацията в алувиалните отложения е единствения път за отвеждане на водата. При обилни валежи и снеготопене водата се задържа върху равнинния терен. През тези сезони р. Скът подхранва грунтовия поток формиран в алувиалните отложения. От изложеното до тук става ясно колко бавна е инфилтрацията и превръщането на повърхностния отток в подземен. Нивото на подземните води е пряка хидравлична връзка с течащите повърхностни води в терасите на р.Скът. Тази хидравлична връзка продължава и в дълбочина с втория пласт на Кватернера, а именно водоносния хоризонт, който има добри питейни качества и връзката с долу лежащия сарматски вадоносен хоризонт, използван за водоснабдяване на селищата в района.

Територията на общината е бедна на полезни изкопаеми, но се срещат залежи на различни строителни материали (чакъли, пясъци и варовици). В геоложко отношение района е сравнително добре проучен. Проведени са картировъчни, сеизмични и сондажни проучвания. Благодарение на сеизмичните проучвания бяха открити в дълбочина положителни структури, което от своя страна позволи по-късно да се направи и нефтопроучване на района, което даде положителен резултат . В близост до с. Бърдарски геран през 1976г. е открито газо-нефтено находище, което не е разработено.

1. 
   Характерни почвени типове за района
   

Деградираните ( лесивирани) черноземи са се образували при горско-степни условия върху льос – тежко песъчливо-глинест, изветрели и варовици. Те се притежават по-тежък механичен състав, но са с по-добра водозадържаща способност, по-ниска водопропускливаст и с по-високо съдържание на въздух в хумусно-елувиалния хоризонт, поради което може да се характеризират като почви с добри общи физични и водни свойства. По тези причини през периода на засушаване през летните месеци селскостопанските култури върху тях имат по-добър растеж и развитие и по-голяма продуктивност. Имат от слабо кисела до средно кисела реакция и поради това е най-добре от азотните минерални торове да се използва амониева селитра. Внасяне на калиеви торове се налага само при калиеволюбивите култури, като слънчоглед и лозя. Върху тези почви с успех се отглеждат редица ценни селскостопански култури – пшеница, ечемик царевица, слънчоглед, едролист тютюн, люцерна, овощни дървета, лозя, различни зеленчуци, дини и пъпеши и др.

Сиво-кафявите горски почви лесивирани в миналото са били покрити с гори, в които са преобладавали дъбовите дървесни видове. При унищожаването им и прореждането от човека значително влияние при формирането заема ливадно-степната растителност. При добро наторяване тези почви са подходящи за пшеница, ечемик, ръж, овес, царевица,фий, фуражен грах, малини, лозя и др.

2. 
   Земеделски земи
   

В района няма земеделски терени в които да е установено наднормено съдържание на Pb, Cu, Zn, вследствие работата на местните промишлени предприятия. Не са установени и концентрации на тежки метали над ПДК вследствие замърсяване от автомобилния транспорт.

Нормите за допустимото остатъчно съдържание на пестициди в почвите са определени за различните видове хербициди, инсектициди и фунгициди. На територията на община Бяла Слатина в различни складове и помещения се съхраняват около 20 424кг твърди и 1 100л течни пестициди – негодни, с изтекъл срок на действие или с неустановен състав. В последните години в частните земеделски стопанства се употребяват пестициди, които са бързо разграждащи се и без остатъчни ефекти. При извършените от РИОСВ – Враца проверки е констатирано, че не се употребяват забранени перистентни препарати като ДДТ, хептахлор, линдан, фализан, форте и др. На територията на община Бяла Слатина има 8 склада, в които се съхраняват залежали и с изтекъл срок на годност пестициди:

Общината е включена в разработване на проект на областна администрация за събиране и съхранение на негодните пестициди в БИ БИ кубове. С Решение на Общински съвет Бяла Слатина има отреден терен за поставяне на съоръженията.

Дългогодишното използване на мед и цинк, съдържащи препарати за растителна защита са допринесли за повишаване съдържанието на тези вредни елементи в почвите със засадени лозя. Среща се и нитратно замърсяване на почви, използвани за интензивно земеделие.

Все пак тези замърсявания не надхвърлят допустимите норми. Това се констатира в последните замервания в постоянните пунктове към Национална автоматизирана система за екологичен мониторинг (НАСЕМ), подсистема “Земя и почви”, функционална подсистема “Контрол и опазване на почвите от замърсяване с тежки метали” Резултатите показват, че всички измерени съдържания в пунктовете за наблюдение качеството на почвите са в пределно допустимите норми.

Равнинния характера на релефа, обилните валежи през пролетта и есента и високите и подпочвените води са предпоставка за наличие на заблатени почви на терените около р. Скът – местността “Любомир”, “Герена” и др. В тези места не е извършвано саниране.

В района на общината преобладават неерозирани почви. Специфичното разположение на района и установените традиции в земеделието и напояването не са довели до ветрова и водна ерозия. Ерозионни процеси се наблюдават ограничено в резултат на добивна дейност на строителни материали (пясък и варовик)

Реакцията на почвата оказва съществено влияние върху почвообразувателния процес и върху почвеното плодородие. От нея зависи до голяма степен жизнената дейност на микроорганизмите, посоката на биохимичните процеси и достъпността на хранителните вещества за растенията. Прието е, че най-благоприятната за растенията е слабо киселата и неутралната реакция на почвата. На територията на общината няма вкислени и засолени почви.

Голяма кариера за ломен камък има в землището на с.Тлачене. Размерът на нарушеният терен от дейността на каменната кариера възлиза на 92.580дка.

Особена форма на нарушаване на терените се явява черпенето на инертни материали от възвишения и от речните корита. По този начин се нарушават склоновете и речните русла. Дейността е незаконна и нарушителите трудно могат да бъдат идентифицирани. Инертни материали – пясък и баластра се добиват от поречието на р.Скът и р. Бриша. Кариерите, баластиерите и др. нарушени терени заемат около 0.024% от територията на общината – около 142дка.

3. Изводи

(1.) Преобладаващи почвени типове са излужените, лесивирани черноземни почви и сиво - кафявите горски почви с мощен хумусен хоризонт, плодородни, подходящи за интензивно земеделие.

(2.) Налице е много висока степен на мелиорирани територии от обработваемата земя

(3.) Няма земи с акумулирано наднормено замърсяване с тежки метали, което не налага въвеждане на ограничителни режими на земеползване.

(4.) В пунктовете за контрол на качеството на почвите не са регистрирани замърсявания с тежки метали в резултат на напояване.

(5.) Резултатите от мониторинга за замърсяване с пестициди не показват високи наднормени концентрации на устойчиви органични замърсители.

(6.) Нарушените терени са в резултат от добивната дейност на строителни материали в землищата на с. Тлачене, с. Търнак, с. Алтимир, с. Галиче и др. На тези терени не са правени рекултивации.

(7.) Нарушени са речните русла, в резултата на нерегламентиран добив на инертни материали от р. Скът и р. Бриша.

Територията на общината е с преобладаващ равнинен характер (80%) с хълмисти образования, със средна надморска височина 120м. Растителността е представена изключително оскъдно. По високо ниво на биологично разнообразие се наблюдава в южната част на района, защото там има повече предпоставки за това. Основни дървесни видове са дъб и бук. Често срещани дървесни видове са липата, орехът, акацията, тополата и др. Храстовата растителност е представена от люляк, шипка, леска, глог, трънка и др. Тревната растителност е представена главно от власатка, савина и типец. От лечебните растения с ограничено разпространение се срещат червения божур, лазаркиня лечебен ранилист и др. Горите в района на Общината заемат площ от 43415дка, което е едва 7.5% от територията и са концентрирани в южната предпланинска част.

Основен показател, характеризиращ растителността на територията е лесестостта, показващ процента на залесената територия (гори и трайни насаждения), спрямо общата площ. Лесеистостта в Община Бяла Слатина е твърде ниска - 7.5%, като оптималната, удовлетворяваща санитарно – хигиенните и социални изисквания се счита лесестостта над 50% от територията. подобна недостатъчна лесистост имат само 41 общини в страната. За постигане на степента на лесистост и подобряване на санитерно - хигиенните условия и микроклимата на Общината е необходима да се проведат значителни залесителни мероприятия.

През последните години в землищата на с. Тлачене, с. Бъркачево, с. Буковец, с. Върбица, с. Враняк и с. Габаре под контрола на ДЛ Враца бяха изсечени около 260 дка гори.

Разнообразието на животинския свят като цяло за общината е ограничено. Това е следствие на продължителното намаляване на горските площи и превръщането им в ливади и орни земи. По голямо разнообразие има предимно сред птиците.

Сериозен проблем водещ до рязкото нарушаване на биоразнообразието е опожаряването на стърнищата. От 1999г. е абсолютно забранено паленето на стърнища. В резултат на него се получават следните негативни ефекти:

• 
  изгаря хумусния слой, които е богат на органични съставки и подхранва растенията
  
• 
  създава предпоставки за засилена почвена ерозия
  
• 
  при изгаряне на растителните отпадъци се получават соли, които са неусвоими от растенията
  
• 
  получават се големи загуби на кислород във въздуха
  
• 
  водния запас на повърхностния почвен слой рязко намалява
  
• 
  унищожават се ценни микро- и макроорганизми, които участват пряко или подпомагат почвообразувателния процес
  
• 
  при горенето се отделя въглероден диоксид, с което се предизвиква задълбочаване на парниковия ефект
  
• 
  много често огъня се прехвърля и в горските масиви
  

На територията на общината, въпреки съществуващата урбанизация и силно антропогенно въздействие върху околната среда се е запазила в землището на гр. Бяла Слатина като защитена местност “Китката” в Агино бранище - група от 15 броя вековни дървета космат дъб. Същата е пресъздадена в картините на много местни художници и се е превърнала в символ на града и общината.

Западно от с. Галиче в местността “Горно ливаде” расте вековен дъб – данфоров горун на възраст над 600 години.

Животински видове под специален режим на ползване са охлювите и жабите. Хората занимаващи се изкупуването им се регистрират задължително в РИОСВ – Враца

В населените места зелената система е почти напълно изградена, относително добре поддържана и с обща площ 1534 дка с 55861 бр. възрастни дървета в т.ч. в град Бяла Слатина на площ 534 дка има 21 810 броя дървета. Основна част от зелената система са самостоятелни площи за неограничено ползване – градски паркове, квартални градинки и озеленени площи покрай улиците. По-големи съществуващи обекти на зелената система на града са : Централен градски парк, парк около Културен дом, лесопарк “Езерото” и западен парк при двата техникума.

Всички паркове и вътрешно-квартални градинки се нуждаят от обогатяване със зеленина. Използването на съществуващите паркове за нуждите на отдиха и посещението от жителите ще се увеличи с подобряване условията в парковете, и зелените площи, чрез ново и комфортно оборудване на детските площадки и парковата мебел и възстановяване на изградените водни площи.

3. Седмичен отдих. Крайселищни паркове и лесопаркове

В община Бяла Слатина не са създадени достатъчно условия и необходими площи за седмичен отдих. Няма изградени атрактивни обекти, а съществуващите плувни басейни с изключение на този в гр. Бяла Слатина не се стопанисват, поради което са занемарени.

На територията на общината няма изградени вилни зони, балнеосанаториуми или къмпинги. Подходящи природни условия за седмичен отдих съществуват в полупланинските селища на общината и около водоемите, но в инфраструктурно и битово отношение условията не са привлекателни.

Общата площ на лесопарк “Езерото” на територията на общината е 212 дка и се намира в непосредствена близост до гр. Бяла Слатина. На територията му има изградени и добре поддържани тенис кортове, а в непосредствена близост е стадион “Чавдар”, което го прави изключително подходящ за отдих и спорт. В миналото това място е било любимо и е посещавано от хиляди белослатинци, но в годините на прехода и икономическа стагнация същото е изоставено и занемарено. Недобросъвестни граждани ежегодно изсичат съществуващата дървесна растителност и използват алеите за паша на домашни животни. Въпреки това в него все още има запазени изключително редки декоративни дървета. Същият е свързан с пешеходна пътека с паметник “Перката”, който също е в незавидно състояние.

Създадените зелени площи и паркове осигуряват, както задоволяване на нуждите от ежедневен и седмичен отдих, така също и за оздравяване на селищната среда и осигуряване на по-добри микроклиматични условия на района.

4. Изводи:

(1.) Да се обогатяват и развиват зелените територии в рамките на града, както и да се увеличи лесестостта на територията на цялата община.

(2.) Местността “Китката” в Агино бранище от природна забележителност да се промени в защитена територия във връзка с уникалното съжителство на вековни дървета и значимостта на обекта за града.

(3.) Да се съхрани и възстанови дървесната растителност и парковото обзавеждане на Лесопарк “Езерото”. Да се изгради модерен атракционен комплекс, който ще привлече посетители.

Община Бяла Слатина както и всички общини в България се сблъсква с почти пълната гама проблеми свързани с управлението на отпадъците. Многото и безразборно разхвърляни отпадъци не могат да бъдат обхванати от съществуващата информационна система. Но това едва ли е необходимо. На този етап едва ли има жител на общината, който да е доволен от решаването на проблемите с твърдите битови отпадъци. В този раздел ще разгледаме по-важните от тях.

Общинска администрация разполага с пълна и точна информация за промишлените и опасни отпадъци и частична и невярна информация за твърдите битови отпадъци. Причина за тези пропуски е липсата на всякакви измервателни способи, което е довело до подаване, чрез отчетните и информационни карти на данни, които са спорни. Според направените изчисления годишно човек формира около 380-390кг. битови отпадъци.

До настоящия момент не са провеждани изследвания, както на състава, така и на физико-химичните показатели на генерираните отпадъци. Никой не може да оцени какъв е приблизителния състав в тегловни проценти на съдържащите се в боклука хартия, текстил, пластмаси, стъкло, метали, хранителни и градински отпадъци, каква е тяхната плътност, влажност и калоричност. Данни за количествата отпадъци генерирани на градското сметище има в общинска администрация за периода 1996-2003г. За останалите селски сметища липсват каквито и да било отчетни данни. При съществуващата организация на сметосъбирането и сметоизвозването в общината не може да се осигури необходимата информация от Общинско предприятие “Чистота и озеленяване” за количеството формирани твърди битови отпадъци в цялата община. Подобряване на точността би се постигнало при обхващане на всички населени места в системата на организирано сметосъбиране, въвеждане на кантар на депото и подобряване контрола от страна на общинска администрация върху дейността.

2. Депа

Друг важен проблем за община Бяла Слатина е въпросът с депата за твърди битови отпадъци. От направения анализ се установи, че единствено градското депо има необходимите строителни документи. Няма точни данни за броя и размера на селските сметища. Често те са произволно и неподходящо избрани и тяхната площ не е ограничена. Състоянието на посетените селски сметища е незадоволително. На повечето липсват елементарни атрибути, като указателни и забранителни табели. На градското депо липсва задължителния кантар и приемен пункт. Такъв беше изграден, но във времето разбит и ограбен. Депото до края на 2006г. ще изчерпи своя потенциал, което прави експлоатацията му ограничена. Та този етап обслужването на сметището включва:

• 
  ежеседмично разриване и заравняване на извозените количества отпадъци
  
• 
  техническа рекултивация два пъти годишно, при която сметището се запръства с почвен слой.
  

В момента единствения метод, който се използва за обезвреждане на битови отпадъци е депонирането. Цената на земята, която в България е изключително ниска прави икономически нецелесъобразно използването на други съвременни, но и изискващи огромни инвестиции технологии.

Положението при селските сметища не е по-добро. В общината има около 38 сметища, които обслужват селските населени места. Нито едно от тях няма изградена ограда. Много от тези сметища се намират на разстояния по-близки от допустимите санитарно-хигиенни норми. Това от една страна влошава комфорта на живот на близко живеещите хора и от друга представлява постоянен източник на риск от зарази.

В околностите на града и селата на общината покрай самите пътни артерии могат да се видят стари замърсявания от твърди отпадъци. Старите замърсявания, а и самите сметища са сериозни замърсители на компонентите на околната среда. До момента не са правени замервания за видовете замърсявания и на отделяните газове от сметищата. Поради тези причини няма данни за замърсяванията, които са причинени от сметищата в общината, но е очевидно че такива съществуват. Проблемът придобива много сериозни размери ако се отчете, че на сметищата и най-вече на градското депо се депонират не малки количества промишлени и опасни отпадъци. Като нерешен въпрос остава и проблема свързан с третирането на болничните отпадъци, които в разрез с всякакви норми се депонират на градското сметище.

Нерешени са проблемите с събирането на стари и износени батерии и акумулатори – национална и областна стратегия.

Друг сериозен проблем, който стои на вниманието на общинското ръководство е въвеждането на разделно събиране на битови отпадъци. Разглеждайки опита на редица общини и многобройните експерименти в тази насока оставаме с впечатлението, че в нито една община не се извършва разделно събиране на битови отпадъци.

Макар и извън рамката на сметищата в общината съществува опасност от натрупване на средства за растителна защита в различни неподходящи за целта помещения.

Замърсяването със строителни отпадъци на земеделски земи е често явление на територията на общината. Този вид дейност съгласно чл.12(1) и чл.37(1) т.3 от ЗОВВООС подлежи на разрешителен режим и общината е създала необходимата система за издаване на разрешителни за депониране на строителни отпадъци на специализираното депо в кв.104^а в гр. Бяла Слатина. Недопустимо е при наличие на подходящ терен, подлежащ на рекултивиране същите да се смесват в градското депо с битовите отпадъци.

Община Бяла Слатина както и много други общини, за които селското стопанство е основен отрасъл изпитва сериозни затруднения със селскостопанските отпадъци. Проблема идва от липсата на конкретно законодателство по този въпрос и отглеждането на селскостопански животни в населените места. На територията на общината няма действаща голяма ферма.

3. Организация на сметосъбирането и сметоизвозването

За анализа на ситуацията бяха проведени разговори с ръководни длъжностни лица в общината и Общинско предприятие “Чистота и озеленяване”, лични наблюдения, разговори с обикновени граждани от гр. Бяла Слатина, данни от общинската програма за управление на отпадъците и посещение на място на населените места от общината. Общата констатация, която може да бъде направена вследствие набраната информация, е че в тази сфера има изключително широко поле за действие и подобрение. В настоящия момент единствено общинската фирма “Чистота и озеленяване” извършва дейности по чистотата на гр. Бяла Слатина. В града е възприета практиката уличната кал, изсъхнали треви и опадали листа да се товарят ръчно на различни превози. Местата около контейнерите, върху които са разпилени отпадъци се почистват ежедневно, а отпадъците от населението се извозват два пъти месечно по предварително изработен график.

Липсата на инвестиции водят до невъзможност във влагането на каквито и да е средства за подобряване дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване. В резултат на това машинният парк е стар и амортизиран, съдовете за смет (кофи и контейнери) са недостатъчни по брой и с влошено качество.

4. Организация на дейността на общинско равнище

В организационната структура на общината проблемите с управлението на отпадъците се решават от сектор “Екология и БКС” към Дирекция “Устройство на територията” В сектора е назначен само един щатен еколог. Координацията с предприятието, извършващо дейностите по хигиенизиране на града се осъществява от специалисти съвместяващи и др. дейности. Контролните функции, свързани с управлението на отпадъците не са обезпечени. Липсата на достатъчно човешки ресурс води до пропуски в разглежданата дейност. Невъзможно е да се въведе дисциплина и отчетност по отношение на фирмите, които да представят планове и програми по управление на отпадъците и обективна информация за тях.

В община Бяла Слатина общата сума на средства събрани от такса смет е недостатъчна за извършване на дейностите по управление на отпадъците. Същите не покриват направените разходи, съгласно законовите изисквания, което води до влошаване качеството на услугите в тази насока.

5. Изводи

От всичко изложено до тук за въздействието върху околната среда на фактор “Отпадъци” може да се направят следните изводи:

(1.) Необходимо е да се актуализира общинската програма за управление на отпадъците. На практика това ще е един от основните инструменти за подобряване цялостната организация по дейността.

В тази програма трябва да залегнат следните основни цели:

• 
  постигане на договореност със съседни общини за изграждане на регионално депо, за което има отреден терен в землището на гр. Бяла Слатина
  
• 
  предприемане на мерки за постепенно обхващане и централизирано извозване на отпадъците от селата на територията на общината.
  
• 
  приемане на временни програми за подобряване работата по сметосъбиране и временно депониране на селските сметища до окончателно решение чрез изграждане на регионално депо.
  

(3.) Незабавно да се предприемат мерки за предотвратяване депонирането на опасни промишлени отпадъци на градското сметище.

(4.) Необходимо е да се търсят начини и ресурси за подобряване на информационната система по отпадъците.

(5.) Трайно решаване на един от най-сериозните естетически и хигиенни проблеми, свързани със замърсяването в и около населените места.

(6.) Предприемане на мерки за въвеждане на система за разделно събиране на битовите отпадъци.

(7.) Съществуващото депо не отговаря на съвременните изисквания. Необходими са значителни усилия и финансови средства за привеждането му съобразно стандартните изисквания.

(8.) Неотложна е подмяната на наличната техника и стандартните съдове за смет

(9.) Налага се на общинско ниво да се търсят финансови средства за компенсиране недостига от такса битови отпадъци.

Върху шумовото замърсяване в град Бяла Слатина влияят няколко фактора

Шумът в околната среда, причинен от транспортните, индустриалните и ремонтни дейности, е един от главните екологични проблеми и е източник на недоволство и възражение от населението. Средната гъстота на населението, гъстотата и плътността на застрояването на жилищните квартали са далеч под границите на нормално допустимото. Единствено шумово натоварване се явява при сградите в близост до пътните платна. От направените замервания не беше констатирана значителна разлика в шумовия режим в жилищната и индустриална част на града. Шумът от производствените дейности в обособената промишлена зона не създава екологични и здравни проблеми на жителите. В останалата част на града има малки ремонтни работилници, които могат да бъдат квалифицирани като локални източници на шум. Най – значителния източник на шум са транспортните средства, които в техническо отношение са в лошо състояние. Гъстотата на пътната мрежа в общината е под средната за страната. Част от пътната мрежа преминава през населените места, което увеличава шумовото замърсяване. Във всички села главните улици са част от между селищната пътна мрежа. Интензивността на движението в общината не е особено голяма. Стойностите на еквивалентните нива на шума върху уличната мрежа на гр. Бяла Слатина варират от ..........дб(А), което е далеч под допустимите граници. Броят на леките автомобили значително доминира над броя на товарните коли и автобуси. Нивото на шума по главните артерии и в прилежащите жилищни сгради не превишава нормативните изисквания.

1. Изводи

(1.) Основният фактор, който влияе негативно върху замърсяването с шум в общината е транспорта, преминаващ през населените места

(2.) Необходимо е да се търсят възможности за извеждане на транзитния поток по обходни пътища

(3.) Да се набележат мерки за преодоляване на шумовото замърсяване чрез, изграждане на шумоизолиращи растителни екрани.

(4.) Общинска администрация не трябва да подценява проблема с шума, имайки предвид че той се явява един силно депресиращ населението фактор.

IV. Анализ на средата

Под наименованието “Анализ на средата” се обобщава една много важна стъпка от цялостната технология на стратегическото планиране. При нея на първо място се събира и систематизира цялата налична информация, т.е. създава се база данни. И на следващо място наличната информация се използва за целите на анализа, а те са да се открият важните факти и тенденции и да се намерят причините, които ги обуславят. Продуктът от този раздел – направените констатации – следва да послужи по – нататък за нуждите на SWOT анализа.

Избрания формат на този раздел цели представяне на отделните анализи в определена последователност, която да позволи цялостно обхващане на разглежданата проблематика. Логиката на този подход наложи в първата част да бъдат представени анализа и прогнозата за възможностите на общината, според основния й инструмент за въздействие – общински бюджет. На следващо място, и като естествено продължение на прогнозната част, са поставени анализа и изготвения сценарий за икономическото развитие на община Бяла Слатина. Естествен преход между икономиката и опазването на околната среда е анализът на констатациите за мястото на общината в областта, според вижданията на регионалните структури на МОСВ. Следват анализите по компоненти на околната среда – вода, въздух, почви, био-разнообразие и по фактори на въздействие – отпадъци и шум. Накрая бе анализирана националната политика в областта на опазването на околната среда и мястото на Бяла Слатина в нея. В тази част бе отделено специално внимание на анализа на възможните източници за финансиране на дейности, свързани с опазването на околната среда. Всяка една от отделните аналитични части завършва с изводи, които са насочени към основните констатации за причините и факторите, довели до моментното състояние на общината или биха имали важно значение за развитието й в бъдеще.

IV.1 Анализ и прогноза за финансовото състояние на община Бяла Слатина за периода 2001 – 2009г.

Справка за някои показатели от

(в лв.)

Показатели	2001г.	2002г.	2003г.
I. Приходи
1. Данъчни и неданъчни приходи	1 555 880	1 850 411	2 532 142
1.1. Преотстъпен държавен данък	707 879	699 726	1 484 636
1.2. Имуществени данъци	450 678	576 118	297 014
1.3. Неданъчни приходи	397 323	574 567	750 492
2. Взаимоотношения с ЦБ:	4 904 315	6 218 121	3 716 069
2.1. обща допълваща субсидия	4 814 315	5 827 180	3 208 334
2.2. обща изравнителна субсидия	0	0	185 735
2.3. целева субсидия за капиталови разходи	90 000	390 941	322 000
2.4. други взаимоотношения с ЦБ	0	0	0
3. Трансфери	927 801	1 016 901	1 575 333
4. Временни безлихвени заеми	0	0	0
5. Финансиране на дефицита (излишъка)	- 30 809	- 110 159	-227 388
Всичко I. Приходи:	7 357 187	8 975 274	7 596 156
II. Разходи
1. Изпълнителни и законодателни органи	687 461	962 609	1 004 102
в т.ч.: капиталови разходи	6 973	45 259	34 587
2. Отбрана и сигурност	14 519	29 623	38 440
в т.ч.: капиталови разходи	0	0	0
3. Образование	2 056 108	2 389 885	2 981 731
в т.ч.: капиталови разходи	12 504	29 416	0
4. Здравеопазване	1 261 512	1 193 044	1 166 321
в т.ч.: капиталови разходи	0	30 000	30 000
5. Соц.осигуряване, подпомагане и грижи	2 797 168	3 478 637	1 518 499
в т.ч.: капиталови разходи	10 700	1 560	0
6. БКС	242 354	575 428	567 096
в т.ч.: капиталови разходи	115 128	395 440	312 542
7. Почивно дело, култура, религ.дейности	212 568	237 298	185 636
в т.ч.: капиталови разходи	6 700	7 307	0
8. Икономически дейности и услуги	85 497	108 750	134 331
в т.ч.: капиталови разходи	0	0	0
9. Разходи некласифиц. в другите функции	0	0	0
Всичко II. Разходи:	7 357 187	8 975 274	7 596 156
в т.ч.: капиталови разходи	152 005	508 982	377 129

IV. 2. Оценка на сегашното състояние

Селското стопанство е традиционен отрасъл, който определя основния облик на община Бяла Слатина. Земята, като основно средство за производство и препитание на хората в настоящия момент не се използва пълноценно, не носи реално възможните доходи и не се цени като капитал.

На територията на общината процесът на възстановяване собствеността на земята е приключил на 100%. Във всички населени места земеразделителните планове са влезли в сила.

Общата територия на общината е 573 343 дка, в т.ч. стопанисваната земя е 483 700дка, от която:

Обработваема земя - 428 700 дка, в т.ч.

Ниви – 401700 дка

Трайни насаждения - 17400 дка

Естествени ливади - 7800 дка

Земи по $ 4 - 1800 дка

Мери и пасища - 23000 дка

Гори - 32000 дка

По вид собственост е както следва:

ДПФ – 12 500 дка

ОПФ – 2900 дка

Частни земи – 395 300дка, от нея:

• 
  на юридически лица – 270 500дка;
  
• 
  на религиозни организации – 660 дка.
  
• 
  
  

Култура	Площ (дка)	Добиви (кг/дка)
Ечемик	40 000	250
Пшеница	120 000	280
Слънчоглед	70 000	130
Царевица	50 000	400
Тютюн	5 000	150
Люцерна	18 500
Дини	21 000
Не стопанисвана земя	60 000

Зеленчукопроизводството е слабо застъпено в общината. Основна причина можем да посочим липсата на сигурен пазар и атрактивни изкупни цени. В по-големи масиви се отглеждат на най -търсените в региона зеленчуци– пипер и домати. Друга причина сегашното състояние на зеленчукопроизводството е старата и амортизирана селскостопанска техника, която не отговаря на изискванията за обработка на земята и прибиране на реколтата.

По-голяма част от земята се обработва от кооперации и сдружения, а по-малка от частни стопани. На територията на община Бяла Слатина земята се стопанисва от:

• 
  17 земеделски кооперации;
  
• 
  39 сдружения;
  
• 
  5 арендатора
  
• 
  320 малки ферми
  

Животновъдство

През последните години животновъдството се характеризира с ниска средна продуктивност. Застъпено е основно в малки семейни ферми. По-големи кравеферми има в селата Соколаре, Галиче, Алтимир и Враняк.

В района има потенциал за развитие на алтернативното земеделие, като производство на билки и подправки.

Промишленото производство в община Бяла Слатина е представено от машиностроителни предприятия, предприятия от хранително-вкусовата, фармацевтична, шивашка и текстилна промишленост.

2.1. Тежка промишленост

Тежката промишленост е сравнително по-слабо развития сектор. Представена е от две машиностроителни предприятия: - “Гарант” АД и “Балканкар – Мизия”АД.

Производствената дейност на машиностроителните предприятия не оказва отрицателно въздействие върху компонентите на околната среда.

2.2. Лека промишленост

Шивашката промишленост е традиционен отрасъл насочен основно в производството на детски, дамски и връхни горни облекла. На територията на общината работят големи фирми, като “Пионер” АД, “Кардинал” ЕООД, “Юнион левел” ЕООД и два цеха на “Рила стил” ЕООД. Всички те имат утвърдени собствени фирмени марки, познати и търсени на пазара. Изделията им се продават в целия свят. Освен тях съществуват и седем по – малки шивашки цеха. Това е секторът, който създава най – много работни места. Дейността им не окозва отрицателно въздействие върху околната среда.

Текстилната промишленост е представена от фирма “Белпред”АД, която в момента разполага с модерно оборудване и е лидер в производството на безвредни прежди в България. Около 20% от продукцията на предприятието е предназначена за износ в страните Гърция, Сърбия и Македония.

Дейността на предприятието не оказва отрицателно въздействие върху околната среда.

Хранително-вкусовата промишленост включва мелници, завод за фуражи и фуражни смески, консервно предприятие, производство на хляб, закуски и сладкарски изделия и др. В тази насока работят 24 фирми на територията на общината. Изделията на консервното предприятие “Вега Стар” ЕООД са с доказани качества, отговарящи на европейските стандарти. Позната марка в редица европейски страни.

3. Търговия

На територията на общината се наблюдава тенденция към увеличаване дела на фирмите заети с търговска дейност, което показва, че този сектор продължава да бъде общодостъпен за развитието на бизнеса. Търговската дейност на територията на общината се осъществява изцяло от частни фирми. В общинските регистри има регистрирани 590 търговски обекти.

4. Услуги

Сектора на услугите се характеризира с тенденция за развитие. На територията на общината в сферата на различни видове услуги работят значителен брой фирми:

транспорт – седем лицензирани транспортни фирми;

таксиметрови услуги – две фирми;

автосервизи – десет броя;

технически услуги – четири фирми;

компютърни услуги и Интернет – три фирми;

козметични и фризьорски услуги – пет фирми;

поправка на аудио и визуална техника – четири сервиза;

поправка на хладилна техника – две фирми;

здравеопазване – една държавна и две частни клиники;

банков сектор – три банки;

застраховане – пет дружества
Общинската икономика на Бяла Слатина се формира от няколко основни отрасъла: шивашка промишленост, машиностроене и хранително-вкусова промишленост. Промените и динамиката на заетостта също е чувствителен индикатор на промените в индустриалното развитие. Най-висок дял заети има в шивашката промишленост и земеделието, с тенденция за запазване на този дял. Следват търговията и транспортните услугите.
5. Тенденции и динамика в развитието на местната промишленост:

Тенденциите и динамиката в развитието на промишлеността в Община Бяла Слатина са следните:

• 
  съществено увеличаване относителния дял на водещия отрасъл шивашката промишленост, което се дължи на наличие на квалифицирана евтина работна ръка в района и дългогодишна традиция на отрасъла.
  
• 
  през последните години се отчита съживяване в промишленото производство. Въпреки икономическите трудности в годините на прехода водещите отрасли – лека промишленост и селско стопанство бележат ръст в абсолютни единици. При тях се отчита нарастване на обема на годишното производство. Спад и намаляване на промишленото производство се наблюдава в машиностроително предприятие “Балканкар –Мизия” АД.
  
• 
  в индустриалната структура не се очакват да настъпят значими промени. На територията на общината няма големи мега фирми, които най-лесно изпадат в кризисни ситуации. Този факт е гаранция за сравнителна устойчивост на местната икономика. В средносрочна перспектива може да се очакват по-сериозни размествания, поради навлизането на нови собственици и промяна в макроикономическите условия за бизнес в страната и по – специално в цените на инфраструктурите отрасли като телекомуникации и енергетика.
  
• 
  динамиката на заетостта показва, стабилизиране на заетостта в отделните промишлени производства и тенденция за увеличаване на заетите в сектора на търговията и услугите, селското стопанство и транспорта.
  
• 
  Ниското равнище на производителността на труда показва, че всички отрасли се нуждаят от инвестиции и модернизация, която да повиши техническото и технологично равнище на производство. В най-силна степен това се отнася за селското стопанство и за шивашка и консервна промишленост.
  

Предстоящите процеси на приватизация на инфрасруктурните отрасли – енергетика, телекомуникация и др. предполага привличане на инвестиции за развитието им.

Към настоящия момент няма инвеститорски интерес от страна чуждестранни инвеститори. Приоритетна задача на общинското ръководство е въвеждане нормативно определени преференции за наши и чужди инвеститори, с цел привличане на преки инвеститори.
6. Сценарий за икономическо развитие на Община Бяла Слатина до 2010 година

Икономическият модел за развитие на общината е разработен на основата на метода на сценария и на анализа на поддържащите и задържащите сили (force –field analysis).Тези методи са най-подходящи за целите на икономическото прогнозиране на развитието на общинската икономика.

Методът на сценария ни дава възможност да се предвиди най-вероятното изменение, както на външната среда така и на потенциалното й въздействие върху развитието на общинската икономика. Анализът на поддържащите и задържащите сили извеждат най-значимите и с най-висок потенциал на въздействие вътрешни фактори, детерминиращи (определящи) икономическото развитие.

7. Поддържащи и задържащи фактори на икономическото развитие

Хипотезите за развитие на общинската икономика могат да се направят след като се идентифицират поддържащите и задържащи сили на промените в нея и се установи тяхната тежест. На базата на направения по-горе анализ и на очакваните промени в средата на развитие на икономиката на община Бяла Слатина са изведени основните поддържащи и задържащи сили, които ще определят динамиката на развитието й до 2010г.

Балансът между поддържащите и задържащите сили определено е в полза на поддържащите сили, което означава, че пред община Бяла Слатина ще се създават благоприятни възможности за икономически растеж. Ако те се използват, в общината ще бъде постигнат темп на растеж близък до средния за страната.

В структурата на общинската икономика в средносрочна перспектива ще доминират традиционните за областта отрасли като селското стопанство и леката промишленост в областта на шивашка, текстилна и хранително-вкусова индустрия. Фармацевтичната промишленост, търговията, транспорта и съобщенията са другите отрасли, чиито потенциал за растеж може да се развие и реализира. Динамиката на тяхното развитие ще се определя от привлечените инвестиции за развитие и отпуснатите средства за преструктуриране на областната икономика от международни програми и.

Във средносрочна перспектива не се очаква развитие на нови отрасли. Очаква се растеж на частния сектор в инфраструктурните отрасли, в сектори с експортна насоченост, като селско стопанство, хранително-вкусова и фармацевтична промишленост.

Нарастването на чуждестранните инвестиции в областта като цяло ще окаже благоприятно въздействие върху местната икономика.

(1) На територията на община Бяла Слатина може да се очаква темп на растеж близък до средния за страната. Очакваната по-значителна инвестиционна активност ще доведе до увеличаване на конкурентноспособността на местната икономика. В основни линии няма да има съществени промени в изградената икономическа структура. Ако се промени законодателството, така че да позволи закупуване на земя от чужди граждани може да се очакват значителни инвестиции в селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост.