Хидротехнически съоръжения

На територията на общината има изградени общо 17 язовира, 34 рибарници и 2 блата – общинска собственост.

На територията на общината има 12 броя потенциално опасни язовира. Техническото състояние на същите е представено в приложението.

На територията на община Бяла Слатина няма открити източници на минерални води.

Ежегодно се извършват огледи на речните корита на р. Скът р.Марла и р. Бриша и дерета преминаващи през населените места на общината. Установено е че в голяма част те са обрасли с храсти и дървета, има изхвърлени битови отпадъци, което намалява проводимостта на речните корита и ги прави потенциално опасни при пълноводие на реките.

Данните за водопотреблението на територията на Община Бяла Слатина не са достатъчни да се изчисли доколко водния баланс е насочен към ефективно използване на водните ресурси. Липсват данни за водопотреблението за промишлени нужди, за селското стопанство – напояване и животновъдство и т.н. В бъдеше това е една задача която следва да намери своето решение.

В община Бяла Слатина 100% от населението ползва вода за питейни нужди от системата на В и К – район Бяла Слатина. От своя страна В и К –Бяла Слатина задоволява нуждите изцяло за сметка на подземни води. Санитарно охранителните зони за всички водоизточници и съоръжения на дружеството са изградени и устроени съгласно изискванията.

Централното водоснабяване се осъществява чрез шахтови и тръбни кладенци по поречието на р. Скът. Качеството на тези води отговаря на хигиенните норми и изисквания, но няма достатъчно добри вкусови качества.

Друг фактор, оказващ влияние върху качеството и вкусовите характеристики на питейната вода е състоянието на водопроводната мрежа. Това влияние се оформя най-вече от качеството на материала, от който са изработени тръбите и от създаване на рискове за постъпване на замърсители от обкръжаващата тръбите среда при намалено налягане или спиране на водата при течове.

81% от водопроводната мрежа е от етернитови тръби, които са стари и износени. Те често аварират, което нарушава водоснабдяването и влошава качеството на питейната вода, тъй като изисква допълнително обеззаразяване с белина.

8. Качество на водите

• 
  на питейните води:
  

От своя страна ХЕИ – Враца следи качеството на питейните води по физикохимични показатели, чрез вземане на проби 2 пъти годишно (първо и второ шестмесечие) във всички населени места в общината. В годишните отчети на Отдел “Комунална хигиена” при ХЕИ – Враца за периода 2000 -2003г. няма данни за стойности на различни показатели над приетите норми и стандарти - Приложение протоколи от ХЕИ.

• 
  на повърхностните и подземни води:
  

Целта на мониторинга на подземните води е получаването на достатъчна информация за оценка на актуалното състояние на количеството и качеството на подземните води, като воден ресурс на Р България.

Мрежата за наблюдение качеството па подземните води на територията на община Бяла Слатина включва два мониторингови пункта от Севернобългаркси хидрогеоложки район които са част от НАСЕМ Подсистема “Контрол и опазване чистотата на водите”

• 
  гр. Бяла Слатина – сондаж в близост до Помпена станция “Подем”; не се черпи вода
  
• 
  с. Търнак–Помпена станция, сондаж за питейно-битово водоснабдяване на с. Търнак.
  

• 
  в отлично състояние
  
• 
  в добро състояние
  
• 
  в лошо състояние
  
• 
  в много лошо състояние
  

Основните промишлени предприятия, допринасящи за инцидентно замърсяване на водите в Община Бяла Слатина са:

• 
  Цех за месодобив, гр. Бяла Слатина – “Млада” ООД с пречиствателно съоръжение – мазниноуловител
  
• 
  Консервна фабрика, гр. Бяла Слатина – “Вега Стар” ЕООД с пречиствателно съоръжение решетки и утаител
  

Като цяло може да се обобщи, че в последните няколко години относно качествения състав на водоприемника р. Скът се забелязва тенденция към задържане и подобряване състоянието на водите. Независимо от регистрираните единични превишения на някои от показателите, по-голяма част от тях трайно запазват стойности под допустимите норми за съответната категория водоприемник. В новия закон за водите се регламентира издаването на Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води за всеки обект. С разрешителното се поставя ограничение на изпусканото отпадъчно водно количество и индивидуални емисионни ограничения за качеството на изпусканите води. Ограниченията зависят от водния отток в реката, самопречистващата й способност, предназначението на водите, категорията, наличието на други емитери и др. По този начин се контролира състоянието на водата по цялата дължина на реката и е възможно планиране използването на водата, включване или изключване на нови емисионни източници и техните емисионни ограничения, т.е. стана възможно изграждането на определена политика по отношение управлението на водните ресурси от всеки воден обект в общината.

Канализация за отпадни води е изградена само в гр. Бяла Слатина. Същата е изградена от бетонови тръби с обща дължина 28.10 км, което представлява степен на изграденост 51%. Изграждането на канализационните системи, обхващащи канализационните мрежи, помпени станции и др. съоръжения и е основно мероприятие, което води до подобряване бита на населението и околната среда. Канализационната мрежа на гр. Бяла Слатина е смесена система. Само на отделни места в централната градска част и в района на десния бряг по течението на р. Скът е предвидена разделна система, като са предвидени отделни дъждовни колектори.

Няма изградена Градска пречиствателна станция за отпадъчните води /ГПСОВ/. Избраната площадка за изграждане на пречиствателна станция се намира на около 1700м от ж.п. моста. Като етапност в строителството на ГПСОВ се предвижда най-напред да бъде построен главния събирателен (довеждащ) колектор, който да прибере водите от централната градска част и промишлените предприятия от левия бряг на реката. В този първи етап би трябвало да се построят двете помпени станции заедно с преминаването над р. Скът със стоманена тръба, окачена на ж.п. моста и всички главни колектори и по-важни канали в двете части на града.

Липсата на канализационна мрежа в селата има отрицателно въздействие върху подземните води. С изключение на гр.Бяла Слатина цялостна канализационна мрежа няма изградена в нито едно населено място в общината, а някои села са изобщо без канализация.

10. Прогноза

Сценарият за икономическо развитие на общината до 2010 г. предполага икономически растеж, което несъмнено ще рефлектира в увеличаването на потреблението на вода за промишлени нужди. Това изисква внимателно наблюдение на потреблението на подземните води от собствения воден потенциал, защото вече съществуват първите признаци за невъзможност да се възстановят изцяло подземните води по естествен път. От друга страна важния дял, който заема и ще заема хранително-вкусовата промишленост, налага да се обърне сериозно внимание върху качествата на повърхностните и подземни води в общината. Благоприятните условия за развитие на селското стопанство, вероятно ще доведат до растеж и в този отрасъл, и следователно, до повишени нужди за напояване.

Като се има предвид задоволителния воден потенциал не се очакват предстоящи проблеми по отношение на количеството и качеството на водите – необходимо условие за устойчиво социално-икономическо развитие на община Бяла Слатина.

11. Изводи:

1. 
   Община Бяла Слатина е богата на подземни води, които не са леснодостъпни за използване
   
2. 
   През общината преминава р. Скът – важна отводнителна артерия и има изградени достатъчно на брой язовири – благоприятна предпоставка за развитие на интензивно земеделие.
   
3. 
   Черпенето на подземни водоизточници е достигнало своя предел, индикация за което е наблюдавания лек спад в нивото на подпочвените води.
   
4. 
   Разположението на хидрометричните станции не позволява да се оцени точното количество на водните ресурси на община Бяла Слатина.
   
5. 
   Липсата на данни за водопотреблението от промишлеността и селското стопанство не позволява да се направи прецизен воден баланс и да се пристъпи към по-ефективно водопотребление.
   
6. 
   Може да се счита, че община Бяла Слатина разполага с достатъчно водни ресурси спрямо повечето общини в България. Наличните данни за количеството на водните ресурси в общината я нареждат сред общините средно обезпечени с вода съгласно класификация на Института за световни ресурси, САЩ
   
7. 
   Потреблението на вода за питейни нужди от домакинствата на жител има тенденция на нарастване, но все още не е високо в сравнение с други общини в България.
   
8. 
   Загубите във водопреносната мрежа са твърде високи и са един голям ресурс за подобряване на водопотреблението в общината.
   
9. 
   Основните източници на вода за напояване подавана чрез “Напоителни системи” ЕАД се намират извън територията на общината и са в състояние да осигурят необходимите количества за нуждите на общината.
   
10. 
    В същото време вътрешно каналната мрежа за напояване е в много лошо техническо състояние и се нуждае от спешна рехабилитация.
    
11. 
    Качеството на питейните води в община Бяла Слатина е задоволително и отговаря на изискванията на БДС 2823-83 “Вода за пиене”.
    
12. 
    Повърхностните води не отговарят по всички показатели на нормите за съответната категория. Трябва да се направи всичко възможно да се подобри качеството на повърхностните води и поречието на р. Скът да премине в по-горна категория
    
13. 
    За целта на първо място трябва да се построи ГПСОВ каквато няма към настоящия, но има готовност за проектирането й.
    

Доброто качество на атмосферния въздух е една от жизнено важните характеристики на качеството на живот на хората. Изключителната чувствителност на общественото мнение към замърсяване на въздуха налага непрекъснат контрол на концентрациите на основните показатели, характеризиращи качеството на атмосферния въздух в приземния слой – обща прах, серен диоксид, азотен диоксид, сероводород, оловни аерозоли, амоняк, фенол, NO, Co. Контролът на състоянието на атмосферния въздух в района на общината се извършва по предварително изготвена програма от Мобилната автоматична станция на РИОСВ – Плевен.

Община Бяла Слатина е разположена в Дунавската хълмиста равнина. Релефът е разнообразен – преобладаващо равнинен-65% и полупланински -35%. Средната надморска височина е 125м.

Районът попада към умерено континенталната климатична подобласт от Европейско-континенталната климатична област.

За качеството на атмосферния въздух от голямо значение са следните климатични елементи: слънчево греене и сумарна слънчева радиация, температура на въздуха, влажност, валежи, посока и скорост на вятъра, тихо време и други. Всички тези фактори влияят на разсейването и преноса на емитираните вредни вещества във въздушния басейн.

1. 
   сумарна слънчева радиация
   

Района на община Бяла Слатина се характеризира с добра радиационна характеристика, която не стимулира вторични химични реакции за повишаване нивото на замърсяване на въздуха.

2. 
   температура на въздуха
   

3. 
   валежи
   

4. 
   относителна влажност
   

5. 
   посока и скорост на вятъра, тихо време
   

В 76% от дните вятърът е със скорост до 1м/сек. а в 91% - под 5м/сек. Средно годишната скорост на вятъра за района е около 1,5м/сек.

Метеорологичните характеристики въздействат пряко върху разпространението на замърсителите в атмосферния въздух. Нивото на замърсяване на въздуха се определя както от количеството изхвърляни газове от различни източници, така и от характера на разсейването им в атмосферата. За оценка на възможното замърсяване на въздуха се използва понятието “потенциал на замърсяване на въздуха”. Той се явява функция от метеорологичните и топографски параметри, които обуславят преноса и разсейването на замърсители. Въз основа на скоростта на вятъра се различават четири степени на потенциал на замърсяване:

• 
  I – нисък потенциал – 0-25% от случаите с вятър при скорост до 1м/сек.
  
• 
  II – нисък потенциал – 26-50% от случаите с вятър при скорост до 1м/сек.
  
• 
  III – висок потенциал – 51-75% от случаите с вятър при скорост до 1м/сек.
  
• 
  IV – висок потенциал -76-100% от случаите с вятър при скорост до 1м/сек.
  

Качеството на атмосферния въздух във въздушния басейн на община Бяла Слатина е функция от въздействието на климатичните фактори и емисиите на вредните вещества главно от местни източници. Мониторинг за замърсяването на въздуха в Община Бяла Слатина и по-точно в град Бяла Слатина се извършва по предварително изготвена годишна програма от Мобилната автоматична станция на РИОСВ – Плевен. Два пъти годишно се отчита нивото на вредни вещества в атмосферния въздух за показателите: прах, серен диоксид, азотен диоксид, сероводород и оловни аерозоли.

От таблицата се вижда, че нито една от замерените проби не превишава максималната еднократна ПДК. Средногодишните концентрации също са под определените прагове.

В следващата таблица е направено сравнение на нивото на тези показатели и най-високите максимално-еднократни концентрации, регистрирани в някои пунктове.

Община Бяла Слатина няма създадена и оборудвана месна система за наблюдение и контрол на качеството на въздуха. Мобилната автоматична станция на РИОСВ – Плевен извършва по 2 бр. замервания годишно. Отклонения от нормите не са констатирани.
3. Основни източници на замърсяване на атмосферния въздух с емисии на вредни вещества

Както бе отбелязано по-горе, поради специфичните физико-географски и климатични условия “принос” в замърсяването на атмосферния въздух в община Бяла Слатина имат местните източници. РИОСВ – Враца осъществява непосредствен контрол в съответствие с изискванията на ИАОС и законодателството. Вредните вещества в изходящите газове се съпоставят със следните норми за допустими емисии:

На територията на общината няма действащи големи горивни инсталации.

Поради липса на централно топлофициране почти всяко предприятие има собствена парнокотелна инсталация на мазут, нафта или твърдо гориво. Най-голяма концентрация на такива обекти има в град Бяла Слатина. До този момент няма газифицирани промишлени и административни сгради.
Емисии от неподвижни източници /производствени/

Контрола се осъществява от РИОСВ – Враца. Действащите промишлени предприятие в района на общината нямат изградена собствена система за наблюдение качествата на въздуха.

Няма точна информация за отоплителните инсталации в бита. През последните години се увеличи броя на домакинствата, използващи твърдо гориво за отопление.

Автомобилният транспорт, като цяло представлява голяма група от подвижни източници, които чрез отработените газове замърсяват атмосферния въздух. Контролът върху замърсяването от МПС се осъществява от органите на Пътна полиция по показатели: димност, въглероден оксид, азотни оксиди, въглеводороди.

Анализ на този вид източник може да се направи след точна оценка на броя, вида и характеристиките на автомобилите за личен и обществен превоз в населените места. Такава информация няма и не може да се оцени реалното въздействие на транспорта върху качеството на въздуха.

Важни предпоставки за нивото на замърсяване от МПС са гъстотата на пътната мрежа, наличието на пътища от висок клас (автомагистрали) и интензивността на трафика, което не е характерно за територията на общината.

В общинския център транзитното движение е изнесено частично по обходен път, което решава отчасти проблема с автомобилния трафик. Ежегодно се актуализира и оптимизира транспортната схема, като са въведени следните мерки за ограничаване на вредното въздействие на автомобилите върху качеството на атмосферния въздух:

• 
  ограничение на скоростта в населените места
  
• 
  разширяване пешеходната зона в централната градска част
  
• 
  ограничаване трафика на автобусния транспорт през населените места