Фигура 1 Местоположение на община Рудозем

Релефът в общината е подчертано планински. Преобладават среднопланински, нископланински и хълмисти терени, а склоновете на долините са ерозионно-денудационни, със значителен наклон и дълбока и гъста речна мрежа. Средната надморска височина на общината е 765 м. Най-високата точка се намира при вр. Циганско градище (1827 м) на българо-гръцката граница.

Общината не разполага с достатъчно по количество и качество земя за развитието на интензивно растениевъдство и животновъдство. Поради характера на релефа обработваемата земя в общината е малко - 10 750 дка, т.е по около 1 дка на жител и заема по-малко от 6% от площта на общината. Мерите и пасищата са 15 975 дка и спадат към стопанисваната земя, но не могат да се ползват ефективно, поради отделеченост от населените места, липса на удобни и хубави пътища и непригодност за селскостопанско производство. Структурата на поземлените ресурси на общината по видове територии е представена в следващата таблица.

Земеделските територии следва да бъдат оценявани като предпоставка за развитие, като една от тях е формирането на модерен аграрен сектор. С най-голям дял в земеделските земи са мерите и пасищата - 12 317 дка (51%), ливадите - 9 012 дка (37%), нивите - 2 763 дка (11%) и трайните насаждения са около 1%. Пасищата и естествените ливади са ресурс за развитието на говедовъдството и овцевъдството, но в последните години голяма част от са изоставяни и постепенно се превръщат в пустеещи, обрасли с храстовидна растителност територии. Като цяло обработваемата земя с малки изключения отговаря на изискванията за развитие на екологично земеделие

Горският фонд заема 146 388 дка (около 80% от територията на общината) и е по-висок от този показател в областта. Съотношението на широколистните към иглолистни гори е приблизително 30/70%, а собствеността на горския фонд е държавна (95%) и частна (5%).

Останалите територии - населени места, инфраструктура (транспортна и техническа), водни течения и площи, териториите за добив на полезни изкопаеми и депата за отпадъци са с дял от малко над 5%, основно за сметка на урбанизираните територии и инфраструктурата.

Релефът в общината е подчертано планински. Преобладават среднопланински, нископланински и хълмисти терени, а склоновете на долините са ерозионно-денудационни, със значителен наклон и дълбока и гъста речна мрежа. Средната надморска височина на общината е 765 м. Най-високата точка се намира при вр. Циганско градище (1827 м) на българо-гръцката граница.

Най-югоизточните части на Западните Родопи, където е разположена община Рудозем се характеризират с блоково-разломна структура и са изградени от допалеозойски и палеозойски метаморфни скали. Най-често срещани са гнайсите, слюдените шисти и мраморите. При херцинското нагъване (през палеозойската ера) се образуват три полегнали на юг-югоизток антиклинали - Северно-, Средно- и Западнородопска. Техните ядки са изградени от южнобългарски гранити, покрити от метаморфна мантия. През терциера в пониженията се образуват езера, в които се отлагат седименти, главно пясъчници и конгломерати. Проявява се вулканска дейност, в резултат на която се образуват обширни лавови покривки от риолит (главно в Смолянско).

Хидрографската мрежа е силно разчленена и дълбоко врязана в релефа и води до бързо дрениране на терена. За съвременния релеф най-голямо значение има издигането на планината през неогена и кватернера. Сложната стъпаловидна промяна на разломите е обусловила стръмния стъпаловиден изглед на склоновете. Окончателното оформяне на съвременните речни долини се извършва през кватернера.

Всички тези особености на геоложката основа и релефа определят характера на селищната мрежа, която е типична за планински район - дисперсно разположени населени места, преобладаващи малки селища и един град, обединяващ икономическите, административните и културно- просветните функции. Изключение представляват две по-големи села, разположени в удобни долинни разширения на реките Елховска и Чепинска.

Полезни изкопаеми

Родопите са богати на рудни и нерудни полезни изкопаеми. Най-голямо стопанско значение за община Рудозем имат оловно-цинковите и полиметалните руди. Находищата имат жилен произход, като някои рудоносни жили имат дължина до няколко километра. Освен олово и цинк рудите съдържат мед, пирит, злато, сребро и други ценни съставки. Полиметалните руди са образувани от горещи минерализирани разтвори, които преди 20-30 милиона години се издигат по пукнатините на скалите. В общината има и кариери за скално облицовъчни материали - риолитови тикли и мраморни бречи.

Тези залежи са от голямо значение за икономическото развитие на община Рудозем и са довели до специализацията на общината в рудодобива и обогатяването на оловно-цинковите руди.

Климат

Климатът в община Рудозем е преходно-средиземноморски и умерено континентален. Средната годишна температура е 9,4°С , средната лятна (м. юли) температура е 19,4°С, а средната зимна температура (м. януари) е 1,6°С. Преобладават северните и северозападни ветрове. Средната относителна влажност на въздуха се движи в границите 68-80%, а средно за годината е 75%. Дните със снежна покривка са около 75 годишно. Средната годишна сума на валежите е 867 мм, което е над средните стойности за страната, с минимум през лятото и максимум през зимата. Преобладават север-североизточните ветрове с малка и умерена средна скорост 1,0-1,3 м/с, „бризова" циркулация по долините на главните реки и фьонови ветрове със скорост 15-20 м/с.

Преобладаващият планински релеф, заедно с обилните валежи и голямата залесеност, определят значителната водоносност на района и режима на водите в община Рудозем. Средногодишната водоносност в Западните Родопи е от 4 л/сек/км² в подножието и котловинните полета до 28 л/сек/км² в най-високите билни части. Най-големи водни количества в Западните Родопи протичат през пролетния сезон. С най малки величини в сезонното разпределение на оттока е летно- есенният период (от 8 до 25% от годишния отток). Подхранването на реките по време на маловодието става главно с подземни води, а валежите имат малък хидроложки ефект. Водните ресурси се характеризират с ярко изразени годишни колебания поради което и общият дебит на водоизточниците за питейно-битово водоснабдяване варира в доста широки граници. Преобладават изворните водохващания - каптажи. Най-значителна река в тази част на Родопите е Арда, която се формира от сливането на реките Елховска и Чепинска. Няма регистрирани извори за минерални води, както и изградени ВЕЦ. Очаква се в близките години да се доизгради язовир „Пловдивци".

Обезлесеността в определени райони и летните засушаване през лятото и началото на есента поради средиземноморското влияние довеждат до изчерпване на запасите от подземни води и формиране на маловодие. Голяма част от малките и някои от средните по големина реки пресъхват и се превръщат в суходолия. Най-големи водни количества (45% от годишния отток) протичат в реките през зимния период. Летният отток е съвсем малък и едва достига 10%.

Рудозем и съседните му села използват подземни и повърхностни води за питейно водоснабдяване, като добитите водни количества са средно на година 375 м³, а доставяните водни количества са средно 175 м³. Не съществува сериозен проблем с качеството на водата. Съществува притеснение от факта, че на част от водоизточниците не се извършва редовен мониторинг на качеството на питейната вода, която се доставя на населението по водоснабдителната мрежа на няколко населени места. Основните източници на замърсяване на водите са населените места, които са без канализационна мрежа и причиствателни съоръжения, както и някои точкови индустриални източници на замърсяване, при чиято дейност се заустват непречистени отпадъчни води.

Преобладаващите почви са кафяви горски, а от азоналните почви - алувиално-ливадните. Основният източник на замърсяване на земите и почвите (главно с тежки метали) в продължение на много години са били рудодобива и флотационните дейности, които се осъществяват на територията на град Рудозем. Замърсяването е значително намалено след изграждането на хвостохранилището.

В най-южните части на общината, доскоро недостъпни зад граничния кльон, както и около бившите минни полета все още има диви и недокоснати кътчета, в които са се запазили редица защитени растителни и животински видове. Два растителни вида - родопски силивряк и родопски скален копър са в списъка на защитените растителни видове от „Червената книга".

На територията на община Рудозем попада защитена зона „Циганско градище", която е част от Натура 2000. Предмет на опазване в зоната са значими за общността животински видове, като глухар, вълк, мечка, дива коза и пъстър пор. Защитени са също и осем вида прилепи. Установени са 11 ценни природни местообитания, сред които много добре запазени букови, дъбови-габърови гори, гори от бял бор, както и богати на биоразнообразие тревни съобщества - планински сенокосни ливади.

На територията на общината със специален статут на защитена територия е историческото място „Трите гроба" с площ от 1 дка и природна забележителност скалното образование „Кечика".

Защитени територии и биоразнообразие

На територията на община Рудозем има защитени територии от различен ранг: защитена зона, природна забележителност,историческо място и вековно дърво.

В мрежата Натура 2000 е включена минимална част от територията на общината, в рамките на защитена зона BG0000372 „Циганско градище", чиято основна цел е опазване на местообитанията на букови гори и някои видове бозайници. Тя е част от общоевропейската екологична мрежа от 2007 г. Обявена е по реда на Европейската директива за природните местообитания (92/43/ЕИО).

Под специален режим на опазване и ползване по Закона за лечебните растения (с ежегодно отпускани квоти) са: лечебна иглика, лудо биле, рани лист, волски език, кисел трън, мечо грозде, момина сълза и др.

2. 
   Териториално-административна характеристика. Административен и управленски капацитет
   

Селата са преобладаващо малки (с население от 200 до 1000 д.) - 7 бр. и много малки (с население под 200 д.) - 13 бр. Според данните от Преброяване 2011 едно село - Кокорци е без население, а с под 10 души население са селата Боево, Бреза и Дъбова.

В много малките селата живят около 8% от населението. Те се характеризират със силно изразен процес на застаряване. Демографското развитие е малко по-благоприятно в селата Чепинци (над 2 000 ж.), Елховец (над 1 000 ж.), както и в Сопотот, Рибница и Войкова лъка (над 300 ж.).

Общинският център гр. Рудозем е традиционен обединяващ център с изградена инфраструктура за обслужване на населението от общината, който осигурява административното обслужване и нормалното функциониране на населените места от общината.

Общинската администрация на Община Рудозем е структурирана както следва:

-Общата администрация е организирана в Дирекция "Финансово-стопански дейности и бюджет, административно, правно и информационно обслужване" и

-Специализираната администрация е организирана в Дирекция "Строителство и благоустройство на територията, образование, здравеопазване и социални дейности".

Едноименният отдел в специализираната администрация е организиран в две направления „Устройство на територията" и „Екология", със съответните разписани в Устройствения правилник на община Рудозем отговорности, права и задължения.

Организационна структура в община Рудозем с ангажименти по опазването на околната среда, в т.ч. и за управлението на отпадъците е следната:

• 
  Кмет на община Рудозем;
  
• 
  Заместник кмет;
  
• 
  Главен експерт „Екология и технически контрол";
  
• 
  Отговорник на депото;
  
• 
  Кметове и кметски наместници по населени места.
  

Представители на общинската администрация се включват в обучения и семинари по конкретни теми при всяка възможност.

Община Рудозем поддържа интернет страница, която се обновява своевременно и предоставя актуална информация за общината, общинската администрация, общинския съвет, новини, обявления, решения на ОбС, заповеди на кмета на общината, съобщения, обществени поръчки, търгове и друга информация.

На сайта на община Рудозем може по електронен път да се подават жалби, сигнали и запитвания и да се получи съответният отговор и информация, касаеща работата на администрацията. Използва се активно електронна поща за кореспонденция с всички държавни институции и ведомства. Наличие на електронна връзка улеснява връзката на общинската администрация с по- големите кметства, както и с останалите субекти на гражданското общество - граждани, НПО, стопански субекти.

До момента общината винаги е получавала необходимата информация и съдействие от регионалните структури на министерства с отношение към ООС, като РИОСВ Смолян, РЗИ Смолян и БД Пловдив. Поддържа се база данни и се контактува при необходимост с НПО с интерес по ООС, които в общината са заявили сходни сфери на дейност, както и с дейност в областта на туризма, спорта, социални и младежки дейности.

3. 
   Състояние на околната среда по компоненти
   

Съгласно Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) оценката на качеството на атмосферния въздух се извършва за основните контролирани показатели - общ прах, фини прахови частици, серен диоксид, азотен диоксид и тежки метали (олово, кадмий), както и за други специфични замърсителикато сероводород, амоняк, фенол, аерозоли на сярната киселина, хлор и хлороводород и въглероден оксид. В град Рудозем, както и в цялата община няма разположен постоянен пункт за мониторинг на качеството на атмосферния въздух. Периодичен контрол на някои от тези емисии се извършва от РИОСВ Смолян, но честотата на замерване не дава възможност за систематична оценка на качеството и чистотата на атмосферния въздух.

Община Рудозем не е определена като проблемна по отношение на състоянието на атмосферния въздух и не е включена в националния списък на общините, които трябва да изготвят програма за повишаване качеството на атмосферния въздух. Средното часово и годишно разпределение на вятъра в общината обикновено е в границите от 0,8 до 1,4 м/сек, като е най-силен през месеците февруари и март, а като най-тих се характеризира периода от ноември до януари. Преобладаващото тихо време, което благоприятства задържането на атмосферните замърсители за различните месеци варира от 40 до 60%.

В град Рудозем има четири обекта, които работят без пречиствателни инсталации и са наблюдавани от РИОСВ Смолян. Наред с тях основни замърсители на атмосферния въздух на града се явяват Рудоземската обогатителна фабрика (която разполага със съоръжения за пречистване) и широкото използване на твърди горива (дърва и въглища) за битово отопление от населението на града (48%), което води до отделяне на серен диоксид и прах. За периодичното достигане на наднормени нива на фини прахови частици (ФПЧ10) в община Рудозем принос имат и неблагоустроените селищни територии, неподдържането на уличната мрежа, хвостохранилището в близост до града и транспорта. Допълнителен принос към замърсяването на атмосферния въздух с прахови частици оказва и влиянието на неблагоприятните климатични условия в страната като слабо разреждане на локално емитираните замърсители в резултат на ниски скорости на вятъра (под 1,5 м/сек.), както и продължителни засушавания. Въпреки това качеството на въздуха е определяно като добро.

Контрол на емисиите е проведен при фирма „Рубелла Бюти", като последното измерване е правено от Автоматичната измервателна станция на РИОСВ Смолян през 2005 година за следните показатели: серни окиси - 685 mg/Nm³, азотни окиси - 211 mg/Nm³ и въглероден оксид - 11 mg/Nm³.

Не са налагани глоби за наднормени замърсявания. По експертна преценка през последните години се наблюдава намаление на емисиите на вредни вещества в атмосферния въздух от автомобилния транспорт, което се обяснява с големия брой монтирани газови уредби и по-добрия сервиз на автомобилите. За снижаване на праховите замърсявания и емисиите от автомобилния транспорт общината залага на поддръжка, ремонт и рехабилитация на пътните платна с най- голяма амортизация.

По отношение на опазване чистотата на атмосферния въздух са определени следните приоритети стоящи пред общинската администрация:

• 
  подобряване и поддържане на състоянието на уличната и пътната мрежа;
  
• 
  подобряване на организацията на движение;
  
• 
  постепенно намаляване на депонирането на биоразградими отпадъци и повишаване на степента на използването им;
  
• 
  прилагане на мерки за ограничаване и недопускане на нераглементирани опожарявания и горене на отпадъци, гуми, биомаса и др.
  

Районът е част от Западнотракийската област, Източнородопска подобласт, която като цяло се се характеризира със слаба водообилност. От преобладаващите нископланински и хълмисти терени със значителни наклони на долинните склонове много рядко изтичат извори. Често повърхностните извори (с дебит под 0,05 l/sec) в гранитизираните биотитови гнайси и гранитогнайсите пресъхват през сухите летни месеци. При пробни водочерпания е доказана сравнително слаба оводненост на скалите в дълбочина.

През територията на Община Рудозем протича река Арда в нейното горно течение и основните и притоци реките Елховска и Чепинска. По поречието на реката са разположени пет пункта от Националната мрежа за наблюдение на повърхностите води, като един от тях е над гр. Рудозем (фонов пункт). Данните от провежданото наблюдение показват, че в горното си течение водите на реката са чисти и с добро качество. Построяването на градска пречиствателна станция за отпадъчните води и изградената канализационна мрежа доведоха до спирането на точковото замърсяване на реката,което водеше до сериозни щети на водната флора и фауна.

Замърсяването на реката след гр. Рудозем, както и ограничените водни ресурси за питейно водоснабдяване, дължащо се отчасти и на изсичането на широколистни дървесни видове и тяхната подмяна с иглолистни такива създава проблеми във водоснабдяването на населението. Неправилното стопанисване на горските масиви води до увеличаване на повърхностния отток, който води до засилване на ерозията, а в същото време захранването на подземните водни хоризонти е недостатъчно.

Общият обем на водните ресурси на територията на общината се характеризира с ярко изразени годишни колебания. За нуждите на населението и бизнеса се използват главно изворните водохващания - каптажи, като общият дебит на водоизточниците варира в доста широки граници.

Почви

Степента на замърсяване и деградиране на почвите на територията на община Рудозем е обусловена от дейностите в промишлеността (главно добивна и рудообогатителна), неефективното земеделие, естествените процеси (водна ерозия и други екзогенни фактори), експлоатацията на природни богатства и депонирането на отпадъците.

През последните няколко години не е регистрирано химическо замърсяване, вкисляване на почвите, наличие на наднормени нитратни и нитритни съединения, органични замърсители, нефтопродукти и радионуклеиди. Замърсяване на земни масиви и почви с тежки метали е характерно за терените силно засегнати от минно-добивна дейност и флотация на рудите - това са отвалите и промишлените площадки на минно-добивните предприятия.

Тъй като близо 80% от територията на общината е покрита със гори, то обработваемата земя е малко и с малки изключения отговаря на изискванията за развитие на екологично земеделие. Преобладаващите почви са кафяви-горски и алувиално-ливадни, като при тях не са констатирани завишени норми на замърсяване вследствие на торене или борба с вредителите. Има известно замърсяване на почвите с тежки метали в резултат на дейността на флотационната фабрика, като то е значително намалено след изграждането на хвостохранилището.

Община Рудозем е сред общините в страната, за които проблемите свързани със състоянието на почвите не изискват спешни или незабавни действия По отношение на подобряване състояние на почвите и устойчиво управление на земите, общинската администрация следва приоритетно да предприеме следните мерки в това направление:

• 
  Предприемане на мерки за въвеждане на компостирането (за препоръчване е домашното компостиране) и използване на получения компост в земеделието;
  
• 
  Постепенното преструктуриране на горския фонд и нарастването на дела на широколистните видове е важна предпоставка за подобряване екологичното състояние като цяло, намаляването на водната ерозия, а освен това би помогнало частично за решаване на проблемите с недостига на вода;
  
• 
  Проучване и разработване на програма за оползотворяване на отпадъците от минно­добивната промишленост и ограничаване на тяхното негативно въздействие върху почвите, околната среда и здравето на хората.