Решение №2016 г на Общински съвет Рудозем Съдържание о б щ и н а р у д о з е м 1

Територията на общината е 191 кв. км., което представлява около 5,9% от територията на Смолянска област и 0,17 % от площта на България. Средната гъстота на населението е 52 души на кв. км., което е под средната стойност за страната и Южния централен район (66 д/кв.км.), но превишава средната гъстота в областта, която е под 40 души на кв. км. Най-висока е концентрацията на населението в общинският център гр. Рудозем, като и в него се наблюдава понижение на този показател.

Данните за възрастовата структура на населението показват, че от 0-14 години са 13,64%, от 15-65 години са 68,30% и над 65 години са 18,50% от населението в община Рудозем. Процесите на стареене на населението са сходни с тенденциите наблюдавани в ЕС и България. Тези данни показват, че процесите на застаряване на населението са силно изразени,асъпоставянето с другите данни показва установена трайна тенденция на застаряванеи задълбочаване на процеса на застаряване. Има стагнация по отношение на подмладяването и развитието на трудоспособното население. Прогнозите са, че населението на община Рудозем ще продължи да намалява в краткосрочен и средносрочен план. Намалението на повъзрастовата смъртност няма да компенсира влиянието от преминаването на поколенията от една възрастова група в друга, което ще се отрази в намаляване и застаряване на трудоспособния контингент. Емиграционните процеси ще се влияят най- вероятно от икономическото развитие на региона.

Структурата на населението по полов признак е сходна с тази в страната и област Смолян. През 2011 г. броят на мъжете е 4 965 (49,3%), а на жените 5 104 (50,7%). Стойностите за град Рудозем и за селата са напълно съпоставими. През последните десет години се забелязва тенденция на доближаване на делът на мъжете към делът на жените в общината.

Разпределението на населението на община Рудозем по етническа принадлежност по данни от преброяването през 2011 г. не е напълно представително, тъй като в гр. Рудозем напр., само 2 672 души (71% от преброените) са се възползвали от правото да се самоопределят. От тях към българската етническа група са се самоопределили 2 504 души (93,8% от отговорилите и доброволно самоопределили се), към турската 22 души (0,8%) 133 души (5,4%) посочват, че имат друга етническа принадлежност. Няма лица които са се самоопределили към ромската етническа общност. В периода между двете преброявания от 2001 и 2011 година българската етническата група бележи спад, докато турската и ромската етнически групи бележат нарастване.

Според юридическото и фактическо семейно положение 51,3% от живущите в община Рудозем са семейни с брак (5 162 д.), 7,2% (728 д.)са в съжителство без брак и 41,5% (4 179 д.) са несемейни.

Образователната структура на населението е неблагоприятна на фона на същата в национален мащаб - относително нисък процент на населението с висше и средно образование и съответно висок процент на населението с основно, незавършено начално образование и никога не посещавало училище;

Демографските проблеми на община Рудозем са свързани с цялостното й социално-икономическо развитие. Те се отнасят до протичащите процеси и формираните структури на населението: отрицателно естествено възпроизводство, отрицателен механичен прираст, влошена полово- възрастова структура на населението, като особено сериозна е диспропорцията сред населението в селата.

Тенденциите в развитието на населението са: намаляване на общия му брой, както в града, така и в селата, застаряване на населението, намаляване на темповете на раждаемост и смъртност, увеличаване на отрицателното миграционно салдо, намаляване на сключените бракове и увеличаване на дела на съвместното съжителство без сключване на брак. Засилват се тенденциите към все по-неравномерно разпределение на населението, като най-слабо населени са планинските и периферни области на общината.

2.2.2 Социално икономическа характеристика

Състояние и тенденции в развитието на икономиката на община Рудозем

Водещ в икономиката на общината е индустриалният сектор. Аграрният сектор е по-слабо застъпен. Икономическата криза от 2008 г. води до намаляване на броя на заетите лица и на приходите от продажби.

Стойностите на показателите по основни сектори очертават изразен потенциал и реален принос на сектора на услугите в икономическото развитие на общината. В структурата на брутната добавена стойност за периода 2009 - 2012 г. за страната, приносът на общината по икономически сектори се характеризира със сравнително малък дял в съвкупната добавена стойност. Забелязва се положителна тенденция на икономически растеж за периода 2009 - 2012 година. Налице е увеличаване на процентното отношение на брутната добавена стойност за община Рудозем спрямо този за страната, като териториалните различия при създаването и по основни икономически сектори във вътрешнорегионален план са много високи.

По отношение на структурата на предприятията от нефинансовия сектор в община Рудозем през периода 2009 - 2012 г. преобладават микрофирмите (до 9 заети) и малките фирми (от 10-49 заети). Наблюдава се известно преструктуриране на предприятията по големина според броя на заетите в тях - делът на малките фирми с 10 до 49 заети е намалял от 8,54% на 7,4%, докато делът на микропредприятията се е увеличил минимално - от 90,19% на 90,35%.

В разходите на община Рудозем преобладават делегираните от държавата дейности. Развитието на общината се осъществява в условията на определен дефицит на финансов ресурс , като собствените (данъчни и неданъчни) приходи през отделните години е в границата на 10%.

Структурата на бюджетните разходи показва, че основната част от средствата са за труд (работни заплати и съответните видове осигуровки) - над 50% от всички разходи. Разходите за инвестиции са силно ограничени и притиснати от неотложните социални и други обществени нужди.

Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи в община Рудозем в края на 2012 г. възлизат на 8 811 хил. лв., което е с 8,79 % по-малко спрямо 2009 г. В резултат на икономическата криза в община Рудозем от 2009 г. до 2012 г. се наблюдава тенденция на намаляване на ДМА, което е характерно и за страната като цяло. Преките чуждестранни инвестиции в общината за същия период възлизат на 79,2% от всички средства.

Отраслова структура на общинската икономика в община Рудозем

Приоритетно място в социално-икономическото развитие на община Рудозем заема минно­добивната и преработваща промишленост, с основно структурно-определящо предприятие "Рудметал" АД - гр. Рудозем. Акционери на дружеството са бивши работници и служители на обявените в ликвидация дружества "Горубсо - Рудозем" ЕАД и "Горубсо - РОФ" ЕАД. Дружеството е специализирано в подземен рудодобив и минно строителство, като притежава две концесии за добив на подземни богатства -за добив на оловно-цинкови руди от находище "Димов дол" и за добив на скално-облицовъчни материали (мраморен брекчоконгломерат) от находище "Дълга усойка". Във връзка с втората концесия дружеството има намерение да построи най-модерното предприятие за обработка на скално-облицовъчни материали в страната.

През последните години добива и преработката на полиметалните находища отстъпва водещата си роля. Химическата промишленост (в частност козметичната), шивашката, строителната, дърводобивната и дървопреработваща промишленост се явяват като стратегически отрасли. Интерес представляват и огромните запаси от риолитови плочи, мрамор и хвостов пясък, а откритата кариера край Витина за риолитови плочи е с изготвен геологопроучвателен доклад и утвърдени запаси.

Предприятията са в зависимост от доставката на външни суровини, тъй като местните суровини са ограничени. Местни суровини се използват в рудодобива, дърводобива и някои предприятия от преработващата промишленост.

Билкопреработката, макар и нетрадиционен е перспективен отрасъл за района. От етерично­маслените билки виреят почти всички видове - мащерка, риган, бял равнец, жълт кантарион, лавандула, невен, салвия и др. От диворастящи плодове се добиват малина, ягода, къпина, арония, боровинка и др., както и голямо количество висококачествени гъби.

Традиционно селското стопанство в община Рудозем е свързано с картофопроизводството. Над 1000 дка (12% от общата площ на пасищата) вече са се самозалесили, а над 20% от земеделските площи не се обработват от години, вследствие на което делът на пустеещите земи се увеличава. Подобна тенденция за редуциране се наблюдава и в животновъдството. Поради тези причини, растениевъдството няма и в близко бъдеще не се очаква да има структуроопределящ характер за общината. Поради значението си за изхранване на населението, следва да се полагат усилия за окрупняване на маломерните парчета земя, както и за подобряване на почвеното плодородие.

Наличието на ливади, мери и пасища дава основание да се очаква развитие на специфично животновъдство, насочено към екологични ниши на пазара.

Развитието на производства използващи дървесината като суровина, както и такива свързани с ловно стопанство и първична преработка на билки, гъби и диви плодове, би допринесло както за развитието на селското и горско стопанство, така и за цялостното икономическо развитие на общината.

Предстоящото изграждане на ГКПП Рудозем-Ксанти, ще даде тласък на трансграничните контакти. Отварянето на пътя ще създаде условия за организиране на свободна икономическа зона, нови форми на икономическо сътрудничество и изграждане на смесени фирми

По показателя БВП на един жител, община Рудозем се нарежда в групата общини, които са под средното равнище за страната, а и в областта. Средният годишен паричен доход на човек от населението за област Смолян е малко по-нисък от средния за страната, който през 2014 г. е 4 740 лв. Основната част от доходите - 81.8% е получена под формата на работна заплата и пенсии. Останалата част от отчетения общ доход се дължи на социални помощи, детски надбавки, както и от приходи от предприемачество и продажби на имущество, заеми. кредити и спестявания. Продължава тенденцията за увеличаване на значението на работната заплата като основен източник на доход. Средният годишен доход общо на лице от домакинството в община Рудозем за 2012 г. е 5 836 лв., което е с 14,5% повече от общия доход през 2009 г.

Наред с доминиращата роля на големите дружества определящи икономическата структура и производствената специализация на общината, трябва да се отбележи и важния дял и значимостта на предприятията от малкия и средния бизнес.

Рудодобивът е основен отрасъл на икономиката и с него е свързана съдбата на няколко поколения миньори и минни специалисти. Най-голямата фирма, даваща основно препитание на населението в града е "Рудметал" АД, за добив на оловно-цинкова руда и геоложки проучвания.

Други по-значими предприятия, които следва да се отбележат са:

• 
  "Горубсо - РОФ" АД - фабрика за преработка и обогатяване на оловно-цинкова руда;
  
• 
  ЕТ "Сепал" - строителство и проектиране;
  
• 
  ЕТ "Викторио - Зарко Дурев" - строителни и строително-ремонтни работи;
  
• 
  Фирма „Вехрус" ЕООД- строителни и строително-ремонтни работи;
  
• 
  ЕТ „БАХЧЕР - Бисер Чернарев" -международен транспорт и спедиция, строителство и строителна механизация, производство на инертни материали;
  
• 
  Козметиката като структуроопределящ за общината отрасъл е представена от:
  

o "Вентони козметикс" ЕООД - производител на оцветяваща къна, паста за зъби, бяла козметика, с изградена дистрибуторска мрежа в страната и чужбина (износ за Грузия, Иран и Ирак);

o "Дестини" ООД - производител на оцветители за коса и бяла козметика.

• 
  В областта на шивашката промишленост работят няколко фирми, които реализират продукцията си както на вътрешния, така и на външния пазар:
  

o "Финта" АД - обувната промишленост, цех за производство на саи.

• 
  В областта на хранително-вкусовата промишленост работят:
  
• 
  ЕТ „Рос-си";
  
• 
  ЕТ „Интерменю 65";
  
• 
  „Сева" ООД - производство на екологични сладка и конфитюри;
  
• 
  През 1997 година е изградена мандра за изключително ефективна обработка на суровини с подкрепата на „Национален Еко фонд", но спира да функционира поради прекратени взаимоотношения с банката-посредник.
  

През последните шест години се налага ясна тенденция към намаляване на заетостта на населението. Забелязва се по голям дял на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в частния сектор в сравнение с обществения. Най-ниска е била заетостта на населението през 2009 г., а най-висока през 2012 г.

Туризмът има минимално участие във формирането на БВП на общината и генерирането на трудова заетост. Община Рудозем не се възприема като туристическа дестинация, но е в близост до утвърдени дестинации със сериозна посещаемост - Смолян и Пампорово, което е възможност за приемане на част от осигурения туристически поток в региона чрез еднодневни посещения на стационирани туристи или удължаване на престоя им в региона с предлагане на специфичен продукт в община Рудозем. В момента основната група посетители на Рудозем са бизнес- туристите с кратък престой (1-2 нощувки), като в седмичен план пристиганията се концентрират в работните дни. Туристите с цел културен и екотуризъм в преобладаващата си част са дневни посетители, пристигащи от съседните дестинации без да реализират нощувки на територията на общината. Очаквано развитие може да се получи при реализиране на проекта за ГКПП „Еледже"с транспортната ос за Република Гърция.

Община Рудозем предлага добри условия за развитие на следните видове туризъм: екотуризъм, културен, лов и риболов, алпинизъм, рафтинг, спортна стрелба, религиозен, кулинарен, познавателен, рекреационен и др. има подготвени планински водачи, които могат да въведат туристите в планинско ориентиране, техника на скалокатеренето, разпознаване на билки ,горски плодове и гъби, запознаване на туристите с културата, традициите и кухнята на месното население.

На територията на общината са изградени пет екопътеки:

1. 
   Екопътека с. Равнината, Дължина: 5200 м;
   
2. 
   Екопътека с. Пловдивци, Дължина: 7000 м;
   
3. 
   Екопътека с. Мочура Дължина: 5200 м;
   
4. 
   Екопътека Кечи-Кая Дължина: 4300 м;
   
5. 
   Екопътека Циганско Градище-Съдилището Дължина: 9500 м.
   

3. 
   Инфраструктура, пътища и телекомуникации
   

Наличните водни ресурси са недостатъчни и неравномерно разпределени на територията и в сезонен аспект.

Водопроводната система е изградена в 1956-1957 година. Години наред поради наличието на изградена в Рудозем канализационна мрежа и липсата на градска пречиствателна станция, замърсяването на реките с отпадни води в града е било точково и нанася сериозни щети на водната флора и фауна. След изграждането и въвеждането в експлоатация на ГПСОВ през 2007 година замърсяването е значително намалено. Предстои изграждането на довеждащи колектори и вътрешна канализационна и водоснабдителна мрежа на населените места по поречията на реките Елховска и Чепинска.

Водоснабдителната и канализационната система на Рудозем водоснабдява и обслужва град Рудозем и село Бяла река с население 4 025 жители. Наличните съоръжения са както следва: Водоснабдяване:

Водоизточници - 15 бр., в т.ч. 12 бр. каптажи, 2 бр. открити речни водохващания и 1 бр. дренаж, като 13 от тях нямат разрешителни за водоползване;

Водопроводи - 45 км., азбест цимент - 26,40 км, стомана -18,60 км при 100% свързване; Резервоари - 6 бр. с общ капацитет: 1970 м³;

ПСПВ и помпени станции не се използват.

Разпределителна мрежа:

Резервоари - 5 бр. с общ капацитет: 1870 м³.

Мрежа - 15,50 км., азбест цимент - 3,90 км, стомана - 5,40 км, HDPE - 6,20 км.;

Помпени станции не се използват.

ПСОВ с капацитет 3 730 Е.Ж., в експлоатация от 2007 г.;

Канализация: 13,72 км, смесена, процент за свързаност - 81%.

Продължава доизграждането на язовир Пловдивци.

Пътната мрежа в общната е представена от второкласни, третокласни и четвъртокласни пътища. Очакванията на общинското ръководство са, че предстоящото изграждане на ГКПП Рудозем- Ксанти ще даде тласък на трансграничните контакти. Отварянето на пътя ще създаде и условия за организиране на свободна икономическа зона, нови форми на икономическо сътрудничество и изграждане на смесени фирми.

Градът е разположен на републиканския път II-86, който е единствената транспортна артерия, свързваща централната част на страната със Смолянска област и част от транспортния коридор Пловдив - Смолян - Рудозем - ГКПП Елидже-Ксанти.

На територията на община Рудозем е развит единствено автомобилния транспорт. Всички селища са обезпечени с обществен транспорт. Над 80% от населението има достъп до административни, здравни, образователни и културни услуги в рамките на 90 минути.

Пътната мрежа е в относително добро състояние. Използват се следните общински пътища с обща дължина 58,7 км:

o II-86, Рудозем - Граница Гърция/Чепинци- мах. Мемиевска 4,4 км

o III-8608, Пловдивци - Корита - Мочуре 7,0 км

o II-86, Рудозем - Граница Гърция/Грамаде - Оглед 5,2 км

o III-8608, Рудозем - Елховец/Равнината - Граница 10,2 км

o II-86 , Рудозем - Граница Гърция/Рибница 3,2 км

o 111-8683, Смилян - Букаците - Горово - Граница 10,6 км

o II-86, Средногорци - Рудозем / - Борие 2,0 км

o II-86 , Рудозем - Граница Гърция / - Бреза 4,8 км
o II-86, Средногорци - Рудозем / - Боево o II-86 , Рудозем - Граница Гърция / - мах. Дуревци o III-8608 , Рудозем - Елховец / - мах. Черешово o III-8608 , Елховец - Пловдивци / - мах. Хаджарско o III-868 , Рудозем - Смолян / - Добрева череша o SML2212, - Равнината - Иваново

0. 
   км
   

0. 
   км 0,8 км
   

0. 
   км 1,5 км
   

0. 
   км
   

Преносът, трансформацията и продажбата на електроенергия в община Рудозем се осъществява от „Електроразпределение" ООД Пловдив, район Смолян. Всички населени места са електрифицирани. Електроенергийната мрежа е добре развита с възможности за допълнително натоварване.

Развитието на системата и качеството на връзките в общината са на относително добро равнище. На територията на общината функционира Териториален възел далекосъобщения гр. Рудозем и една пощенска станция на „Български пощи". Те имат изградени клонове в двете най-големи села - Чепинци и Елховец. „Български пощи" изпълнява и експресната услуга „Булпост".

В град Рудозем функционира офис на куриерската фирма „Еконт", който изпълнява поръчки ежедневно, а куриерска фирма „Спиди" обслужва територията на община Рудозем всеки вторник, четвъртък и събота.

Развитието на съобщителната инфраструктура в общината е на сравнително добро равнище. Има покритие на трите мобилни оператора: "Мтел", „Глобул" и „Виваком", които предлагат и високоскоростен интернет в различни варианти. Има и други фирми-доставчици, които предлагат високоскоростен кабелен и безжичен интернет с отлична връзка. Доставчици на телевизионен сигнал са Кабелна телевизия „Мишел 48", Булсатком и Виваком.

3. 
   SWOT анализ
   

Въз основа на горния анализ е направена взаимообвързана оценка на вътрешните за община Рудозем силни и слаби страни, както и на външните за общината възможности и заплахи. Изведени са следните основни аспекти на силните и слабите страни на общината по отношение на опазване на околната среда, както и на възможностите и заплахите от страна на средата, които са представени в следната таблица.

Таблица 9 Резултати от SWOT анализ

Силни страни	Слаби страни
S Съхранена околна среда и добри общи екологични показатели - продължително слънчегреене, гори, чист въздух, чисти води за пиене и като ресурс за туризъм; S Има изградена и функционираща ГПСОВ S Построено е съвременно депо с площадка за сепарираща линия; S Наличие на природни ресурси, подходящи за биологично земеделие и туризъм (еко, ловен и селски), в т.ч. и разнообразие от лечебни растения; S Значителен и разнообразен горски фонд; S Цялото население е обхванато в системата за сметосъбиране; S Наличие на необходимите стратегически документи и местна нормативна база в областта на ООС и УО; S Изградена е ефективна системата за управление на отпадъците, при социално достъпно ниво на разходите.	S Лошо състояние на част от пътната настилка; S Недоизградена водоснабдителна мрежа и канализационна мрежа с лошо състояние на колекторите; S Слаба активност на населението за участие в решаването на проблемите по ООС, в т.ч. УО, вкл. и разделното събиране на отпадъци; S Недостиг на средства за изграждане на нова и поддържане на изградената техническа инфраструктура; S Ограничени възможности за самостоятелно финансиране на инвестиции по ООС, в т.ч. и свързани с разширение и оборудване на депото; S Ниска енергийна ефективност на сградния фонд; S Малките количества отпадъци са предпоставка за по-високи разходи на тон отпадъци; S Ниска заинтересованост и липса на конкуренция от фирмите по УО; S Неоптимално използване на горския фонд - ограничен дял на преработената до краен продукт дървесина за сметка на износа на сурова дървесина; S Липса на подходяща туристическа инфраструктура; S Липса на достъпна, систематизирана и актуална информация за състоянието на ОС.
Възможности	Заплахи
S Осигуряване на финансиране за инвестиции по o Оперативна програма „Околна среда" o ПУДООС o Отчисленията по чл. 64 S Успешно коопериране с общините от съседния РУО (Мадан, Златоград и Неделино) за използване на техни регионални съоръжения за третиране на отпадъци (напр. биоразградими); S Използване на възможностите за ПЧП S Развитие на алтернативни видове туризъм, за които има природни и културни предпоставки; S Развитие на традиционно и биоземеделие. S Възможност за обмен и прилагане на добри практики със съседни общини и Гърция.	S Влошаване на демографското състояние на общината; S Забавения икономически растеж и високата безработица в региона S Влошаване на общото състояние на техническата инфраструктура; S Замърсяване на водите от промишлени предприятия; S Намаляване на планирания срок на експлоатация на клетката на депото при неправилното и експлоатиране; S Влошаване на качеството на атмосферния въздух и шумово замърсяване с отваряне на нов ГКПП на път 11-86, при увеличен дял на тежкотоварните МПС.

Изтегляне 1.83 Mb.

Сподели с приятели: