Разделно събиране и третиране на отпадъците

До 2014 г. общината е имала договор с „Екопак България" АД. Съгласно отчета на фирмата, сортираните отпадъци от опаковки представляват общо 6 875 кг през 2011 г. , което е над 5 % от генерираните отпадъци от опаковки в града и е сравнително висок резултат.

На 08.12.2014 г. е сключен договор за съвместна дейност c „Булекопак" АД за пет години. Разделното сметосъбиране се основава на двуконтейнерен тип „иглу": жълти за събиране на опаковки от хартия, пластмаса и метал и зелени - за стъклени опаковки. Контейнери за разделно събиране са поставени на 12 места в град Рудозем.

Разделно събиране и третиране на отпадъците

Община Рудозем е изградила собствена система за разделно събиране на отпадъците, която е по договор с Кооперация „Екосистем КООП" и функционира по следния начин: рециклируемите отпадъци по видове: пластмаса (полиетилен, полистирол, РЕТ и др.), хартия и картон, стъкло, метали и отпадъци от опаковки се разделят на депото от общия поток отпадъци след което се пресоват, балират на сепарираща линия и се продават на преработващите фирми.

В изпълнение на Закона за управление на отпадъците, общинска администрация е уведомила всички търговски обекти, производствени, стопански и административни сгради за задълженията от 01.01.2013 год. да събират разделно генерираните от дейността им отпадъци от хартия и картон, стъкло, пластмаса и метал и да ги предават на лица, притежаващи съответните разрешителни документи за дейности с отпадъци.

Няма отчетени разделно събрани зелени отпадъци за периода 2012-2014 г.

През 2003 г. на площадката на депото е въведена в експлоатация сепарираща линия, изградена по финансиран от Програма ФАР на ЕС „Проект за заетост в районите със стоманодобивна и минна промишленост", чиято цел е екологосъобразно третиране на генерираните твърди битови отпадъци в община Рудозем, ликвидиране на нерегламентираните сметища и обновяване на зелената система.

Депонирането на отпадъците се извършва на общинското депо за неопасни отпадъци на община Рудозем, намиращо се в местността Бунарски дол, с. Бърчево, в негативна форма на дере. За регионалното депо е издадено Комплексно разрешително №387 - НО/2010 г. Оператор на инсталацията и притежател на разрешителното е Община Рудозем.

Депото заема площ от 7 дка, оградено е и разполага с КПП, автоматична везна и осветление. Оборудвано е с необходимите означения и табели. Осигурена е денонощна охрана. Изградени са газоотвеждащи тръби. Запръстена е площ от 3 дка, като периодичността на запръстяване е 6 месеца. На депото оперират два булдозера.

Натрупаното количество отпадъци от началото на експлоатацията на клетката до 31.12. 2014 година е 47 449,695 т. Към началото на 2015 година остатъчния капацитет на депото е 33 333,255 тона или 83 333,1375м³, което е достатъчно за да осигури депонирането на отпадъците през следващите около 20 години.

Закрити са съществуващите депа за отпадъци на територията на община Рудозем, които не отговарят на действащата нормативна уредба. Ликвидирането на нерегламентираните сметища е извършено през 2005-2006 г. При констатиране на нови терени замърсени с отпадъци, общинската администрация и кметовете по населени места предприемат необходимите мерки и действия за ликвидиране на замърсяването.

Наличната информация и тенденциите дават основание да се направят следните основни изводи по отношение на управлението на отпадъците:

• 
  Изготвени и приети са общинските наредби, изисквани от законодателството.
  
• 
  Приема се норма на натрупване от 180 кг. на човек за количеството образувани битови отпадъци на територията на общината. Приема се морфологичният състав на отпадъците съгласно Методиката за определяне на морфологичния състав на битовите отпадъци, в съответствие със структурата на населението на община Рудозем през 2014 г. (При сериозни различия в данните след приключване на морфологичния анализ ще бъдат направени нужните корекции).
  
• 
  Количествата строителни отпадъци и утайки от ПСОВ са малки, по-ниски от средните на човек в страната.
  
• 
  Общината е добре обезпечена със съдове за смесени битови отпадъци като брой и обем. Има възможност за оптимизация на сметосъбирането чрез увеличаване на броя контейнери тип „Бобър".
  
• 
  Делът на населението, обхванато от системата за организирано сметосъбиране и транспортиране на битовите отпадъци, нараства постоянно и през 2015 г. е 99,92%.
  
• 
  В различните сезони между 40 и 50% от битовите отпадъци са биоразградими;
  
• 
  Възстановена е системата за разделно събиране на отпадъците от опаковки (съвместно с „Булекопак" АД);
  
• 
  На площадката на депото е изградена и функционира сепарираща линия, финансирана по Програма ФАР на ЕС през 2003 г.
  
• 
  Има изградено регионално депо, което отговаря на законовите изисквания.
  
• 
  При наличната техника за уплътняване - булдозер, площадката на депото ще е достатъчна за депониране на отпадъците през следващите около 20 години.
  
• 
  Закрити са нерегламентираните селски депа и сметища.
  

Данните, отнасящи се до шумовата експозиция в околната среда са бедни в сравнение с тези, свързани с другите екологични показатели. Поради своя характер и големината на населените места, община Рудозем не е сред общините за които шумовото замърсяване е сериозен проблем. От наличната информация в РИОСВ и ХЕИ няма данни за постъпили жалби или оплаквания на граждани за акустичен дискомфорт.

В общината не съществуват и сериозни предпоставки за шумово замърсяване. В град Рудозем няма вътрешноградски транспорт, а общински автобуси обслужват околните населени места. В общината няма големи промишлени предприятия, които да създават шумово натоварване. Изключение в това отношение е обогатителната фабрика в центъра на гр. Рудозем, но през последните години тя работи с малка част от капацитета си.

Превантивна мярка срещу нарастването на шумовите емисии е извършвания ремонт на пътните настилки в населените места, както и засаждането на трайни насаждения и храстови видове. Мониторинговата дейност извършвана от РИОСВ обхваща контрола на транспортния шум - наземен, промишлен и шум от търговски и др. дейности.

До известна степен проблем се явява шумът от малки търговски обекти намиращи се в жилищните сгради или в непосредствена близост до тях, както и неспазването на определеното работно време в тези обекти. Тези пропуски могат да бъдат отстранявани сравнително лесно от специализираните служби на Общинска администрация при пълноценно използване на правото за преценка на влиянието върху околната среда на тези обекти (за нови обекти), както и упражняването на стриктен контрол за спазването на действащите общински наредби.

Радиация

Съгласно националното законодателство контрол на радиационното състояние на околната среда се извършва от оторизирани лаборатории. Радиологичният контрол в системата на МОСВ се извършва по програма, утвърдена от министъра на околната среда и водите. Тя включва мрежа от пунктове за наблюдение, съответна периодичност и комплекс от наблюдавани показатели на компонентите на околната среда: почви, атмосферен въздух и води.

Радиометричните измервания в реални условия, пробонабиране и анализ се извършват в лабораториите за радиологичен контрол в регионалните инспекции по околната среда.

Във взетите почвени проби от региона до момента не са установени завишени стойности на естествени радионуклеиди.

Провежда се системен контрол върху радиационното състояние на най-голямата река в региона - р. Арда. Измерените радиологични показатели в пробите от всички пунктове е в нормите за питейни води, което позволява да се направи извода, че водите на тези реки са в добро радиационно състояние.

Радиационно измерване на въздуха също показва стойности в рамките на нормите.

Преобладаващите почви са кафяви горски, а от азоналните почви - алувиално-ливадни. Кафявите горските почви са със скъсени А и Б хоризонти и сравнително мощен С хоризонт, състоящ се предимно от скален рохляк. Често те са слабо повърхностно оподзолени, светли, средно и слабо мощни. Значителен дял от тях са наситени с тежки метали, имат повишена киселинност и са с нарушени плодородни качества. Нарушенията в почвения профил са предимно от техногенен характер - с пряко и косвено въздействие. Прякото въздействие се изразява в нарушаване на нормалния строеж на почвения профил, в резултат на строителни работи. Косвеното въздействие води до промяна на химичните им свойства.

Основният източник на замърсяване на земите и почвите (главно с тежки метали) в продължение на много години са били рудодобива и флотационните дейности, които се осъществяват на територията на град Рудозем. Замърсяването е значително намалено след изграждането на хвостохранилището и сега в сериозен проблем се превръщат периодично появяващите се замърсявания или нерегламентирани микросметища за битови и производствени отпадъци.

Прекрасната природа на община Рудозем представлява съчетание от преливащи залесени хълмове, красиви панорамни гледки, кристално чист въздух и невероятно разнообразие от растения и животни. В доскоро недостъпните гори зад граничния кльон и бившите минни полета все още има диви и недокоснати кътчета, в които са се запазили редица защитени растителни и животински видове.

Два растителни вида - родопски силивряк и родопски скален копър, които са в списъка на защитените растителни видове от „Червената книга" се срещат на територията на община Рудозем. От голямо значение е опазването на някои ендемични видове като родопски крем. Специално внимание в бъдеще следва да се насочи към промяна видовото разнообразие на горския фонд като се увеличи дела на широколистните дървесни видове.

На територията на община Рудозем попада защитена зона „Циганско градище", която е част от Натура 2000. Предмет на опазване в зоната са значими за общността животински видове, като глухар, вълк, мечка, дива коза и пъстър пор. Защитени са също осем вида прилепи - широкоух прилеп, малък подковонос, голям подковонос, средиземноморски подковонос, а също и дългоух, остроух, голям и трицветен нощник. В „Циганско градище" е установено разнообразие от 11 ценни природни местообитания, сред които много добре запазени букови, дъбови-габърови гори, гори от бял бор, както и богати на биоразнообразие тревни съобщества - планински сенокосни ливади.

На територията на общината със специален статут на защитена територия е историческото място „Трите гроба" с площ от 1 дка и природна забележителност скалното образование „Кечика". (Заб. В справката за защитените територии за 2013 г., публикувана на официалната интернет страница на РИОСВ Смолян тези два обекта не фигурират).

Има потенциал за развитие на планински, селски, етно, конен, риболовен, еко, културен и други видове туризъм. На места в района е запазено изключително разнообразие от животински видове - напр. в местността „Мочура" и край село Пловдивци.

В горските територии влизат: иглолистни (39,21%); широколистни (24,81%); издънкови гори (8,05%); гори за реконструкция (4,80%) и други. Собствеността на горския фонд е държавна (95%) и частна (5%). Горският фонд има значение за икономическата база на общината главно като суровинен източник на дървесен материал, за развитие на дивечовото стопанство, за отглеждане на диворастящи плодове, билки и др. Тази особеност е един от сериозните аргументи за прилагане на специфични действия и мерки за развитието, устройството и защитата на планинските територии.

В Родопите са регистрирани общо 291 вида птици, 90 са признати за важни за опазване в Европа, а 4 са застрашени в глобален мащаб - царски орел, белошипа ветрушка, ливаден дърдавец, малък корморан/малка дяволица. Фауната на Родопите поразява с високата концентрация на грабливи птици - 36 от 38-те вида, срещащи се в Европа, могат да бъдат открити в източната част на планината, която представлява едно от двете естествени убежища на грабливи птици в Европа. Срещат се египетски лешояд, белоглав лешояд и сокол скитник, които имат статут на "застрашени" или "редки".

В Родопите се срещат общо 27 от 36-те вида прилепи в Европа. Предмет на опазване в ЗЗ „Циганско градище" са значими за общността животински видове, като глухар, вълк, мечка, дива коза и пъстър пор. Защитени са също осем вида прилепи - широкоух прилеп, малък подковонос, голям подковонос, средиземноморски подковонос, а също и дългоух, остроух, голям и трицветен нощник. Родопите са дом на уникални породи домашни животни като ендемичните родопско късорого говедо, среднородопска овца и каракачанска овчарка, които са адаптирани към условията в региона, но са застрашени от изчезване.

От земноводните и влечугите се опазват двата вида сухоземни костенурки - шипобедрена и шипоопашата, както и дребната жаба, жълтокоремната бумка, която се среща в чисти реки, ручеи и дори в коритата на някои планински чешми. В Родопите живеят видовете жаба дървесница и големият гребенест тритон, които са световно защитени видове. Установените безгръбначни, предмет на опазване в зоната са ручейния рак, алпийската розалия, буковия сечко, обикновения сечко и бръмбара рогач.

На територията на община Рудозем има защитени територии от различен ранг: защитена зона, природна забележителност,историческо място и вековно дърво.

В мрежата Натура 2000 е включена минимална част от територията на общината, в рамките на защитена зона BG0000372 „Циганско градище", чиято основна цел е опазване на местообитанията на букови гори и някои видове бозайници. Тя е част от общоевропейската екологична мрежа от 2007 г. Обявена е по реда на Европейската директива за природните местообитания (92/43/ЕИО). Предмет на опазване в зоната са значими за общността видове, които бяха посочени по-горе.

Защитените растения са представени от включените в "Червената книга" редки растения родопски силивряк, родопски скален копър и планински явор (основно по поречието на р. Арда).

Под специален режим на опазване и ползване по Закона за лечебните растения (с ежегодно отпускани квоти) са: лечебна иглика, лудо биле, рани лист, волски език, кисел трън, мечо грозде, момина сълза и др.

По-детайлно лечебните, защитените и ендемичните растителни видове са представени в Приложение №3 към програмата - раздел „Лечебни растения", чиято цел е да осигури опазване на биологичното разнообразие на лечебните растения и на техните ресурси на територията на община Рудозем, като планира ползването, така че то да бъде екологосъобразно и устойчиво.

Освен, че е зона от Натура 2000, поради своето разположение и добре запазена дива природа, „Циганско градище" е и част от Инициативата „Европейски зелен пояс". Тази инициатива цели да създаде своеобразна мрежа от защитени територии по протежението на бившата „Желязна завеса" в цяла Европа. Днес тези територии все още са много богати на редки растителни и животински видове поради ограничения достъп на хора до тях по време на Студената война. Инициативата и основното финансиране за създаването на „Европейски зелен пояс" идва от немски правителствени и неправителствени организации. Районът на община Рудозем, според данните за наличните растителни и животински видове, се класифицира като район със средна и висока степен на значимост по отношение на видовото разнообразие, ендемичните и редките видове.

2. 
   Демографска и социално-икономическа характеристика 2.2.1 Брой и структура на населението
   

По данни от последно преброяване, населението на общината е 10 069 жители, което представлява 8,3% от населението на област Смолян. От тях 3 763 или над 37% живеят в общинския център гр. Рудозем, а 6 306 жители (63%) в селата. Общината се нарежда на пето място по брой на населението в областта - след общини Смолян, Девин, Златоград и Мадан. Наблюдава се трайна тенденция към намаляване броя на населението на общината, което се отнася и за област Смолян и Южен централен район. Ежегодният регистриран спад на населението в общината между двете преброявания 2001 и 2011 г. е 0,77%, т.е. по-малък от спада на областта и съпоставим със средния за страната от 0,7%. По-детайлна информация за населението на община Рудозем по данни на ГРАО до 15.09.2015 г. и НСИ до 31.12.2014 г., в т.ч. и данните от последните две преброявания на населението и жилищния фонд от 01.03.2001 г. и 01.02.2011 г. е представена в следващите таблици. Показана е и средната годишна промяна на населението в общината, сравнено с данните за областта, Южен централен район за планиране и цялата страна.