Решение №653 на вас от 2005 г бр. 11 от 2005 г.; изм и доп., бр. 51 от 2005 г.; Решение №7028 на вас от 2005 г бр. 63 от
Изтегляне 0.77 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Част четвърта ПРАВИЛА И НОРМАТИВИ ЗА ЗАСТРОЯВАНЕ В ПОЗЕМЛЕНИТЕ ИМОТИ
- Чл. 84.
Чл. 61. (1) (Изм., ДВ, бр. 51 от 2005 г. - в сила от 21.6.2005 г.) Разположението, размерите и специалният режим за упражняване на сервитутите около енергийните обекти се определят с наредбата по чл. 64, ал. 9 ЗЕ. (2) За стъпките на стълбовете на електропроводи са необходими следните площи: 1. при електропроводи над 400 kV - 300 кв. м/км; 2. при електропроводи 400 kV - 250 кв. м/км; 3. при електропроводи 220 kV - 200 кв. м/км; 4. при електропроводи 110 kV - 100 кв. м/км; 5. при електропроводи 20 kV - 50 кв. м/км. Чл. 62. (Изм., ДВ, бр. 51 от 2005 г. - в сила от 21.6.2005 г.) Охранителните зони, ивици и просеки и ограничителните режими на застрояване и ползване на поземлените имоти при прокарване на нефтопроводи и нефтопродуктопроводи се определят с наредбата по чл. 200, ал. 3 ЗЕ. Чл. 63. (1) Необходимата площ за язовири и водоеми се определя от очертанията на чашата при максимално водно ниво на преливника, определено при условията на обезпеченост 1 на сто, като при язовирите откъм сухия откос на стената се добавя ивица, равна на 2 пъти височината на стената, мерено от петата на откоса. (2) За преливници - бързотоци, затворни органи и др., намиращи се извън ивицата по ал. 1, необходимата площ земя около съоръжението е 3 м. (3) За резервоари - изравнители, необходимата ивица земя е с широчина 3 м, мерено от стъпката на насипа от всяка страна на съоръжението. Чл. 64. (1) Към необходимата площ за открити рудници се включва ивица земя до 2 м от очертанията на рудника. (2) За хвостохранилища, сгуроотвали и насипища необходимата ивица земя е до 1 м от петата на насипа. Чл. 65. Над разсолопроводи и на 3 м от двете им страни не се допуска застрояване и засаждане на трайни насаждения. Г л а в а ш е с т н а д е с е т а УСТРОЙСТВО НА ХИДРОМЕЛИОРАТИВНИ МРЕЖИ И СЪОРЪЖЕНИЯ Чл. 66. Хидромелиоративните мрежи и съоръжения се проектират и изграждат при спазване на основното изискване по време на тяхната експлоатация да не допускат оводняване на прилежащите им терени, за да не предизвикват влошаване на условията на околната среда, възникване на неблагоприятни физико-геоложки процеси и нарушаване на общата устойчивост на територията. Чл. 67. (1) Необходимата площ за изграждане на помпени станции за хидромелиорации със и без жилища към тях се определя с проектно решение. (2) Необходимата площ за кантони и пазачници при водохващания на реки и деривационни напоителни канали е до 200 кв. м. (3) За определяне на необходимата площ за изграждане на открити деривационни, напоителни и отводнителни канали към габаритите им се добавят ивици със следните размери: 1. при канали в изкоп - до 1 м, мерено от външния ръб на откоса от двете страни на канала; 2. при канали в насип - до 0,5 м, мерено от двете страни на петите на насипа; 3. при канали или корекции на реки, оформени с дига - 0,5 м от петата на дигата от вътрешната страна и 1 м от петата на дигата от външната страна. (4) Към резервоари - изравнители, се добавя окръжаваща ивица на съоръжението до 1 м, мерено от стъпките на насипа от всяка страна на изравнителя. Чл. 68. (1) При изграждане на открити, деривационни, напоителни и отводнителни канали, когато няма обслужващи пътища, съобразно размерите им се осигурява сервитутна ивица със следните размери: 1. при канали с широчина над 6 м - до 3 м от двете им страни; 2. при канали с широчина до 6 м - 3 м от едната страна на канала; 3. при корекции на реки и предпазни диги - 3 м от двете им страни; 4. при предпазни диги - 1 м извън петата на дигата; 5. при дунавски диги - 10 м, мерено от петата на дигата двустранно; 6. при главна тръбна мрежа се осигурява авариен сервитут от 3 м плюс диаметъра на тръбопровода и в него не се допуска застрояване и засаждане на трайни насаждения. (2) При изграждане на напорни деривации се осигуряват следните площи около съоръженията: 1. при тунели откритите площадки пред входа на прозорците и при входа и изхода на тунела са по 200 кв. м; 2. при мост-канали, дюкери, открити напорни тръбопроводи, водни кули се осигуряват 3 м от всяка страна на съоръжението; 3. при водохващания се осигуряват 3 м от всяка страна на съоръжението. Част четвърта ПРАВИЛА И НОРМАТИВИ ЗА ЗАСТРОЯВАНЕ В ПОЗЕМЛЕНИТЕ ИМОТИ Г л а в а с е д е м н а д е с е т а УРЕГУЛИРАНЕ НА ПОЗЕМЛЕНИ ИМОТИ Чл. 69. (1) С урегулирането на поземлен имот съгласно изискванията на чл. 14 ЗУТ се определят неговите граници към улица, път или алея (лице на имота) и към съседните поземлени имоти (странични и към дъното на имота). (2) С урегулирането на всеки поземлен имот се определят и: 1. конкретното предназначение на имота, допустимите дейности и видът на допустимото застрояване в него; 2. начинът на застрояване - свободно, свързано или комплексно (групово); 3. характерът на застрояване (в зависимост от височината и етажността); 4. линиите на застрояване (ограничителни - линии, до които може да се застроява, и задължителни - линии, до които се застроява задължително); 5. стойностите на показателите на застрояване: а) максималната плътност (процентът) на застрояване; б) максималната интензивност на застрояване; в) процентът на минималната свободна (незастроена) дворна площ; г) процентът на минималната задължително озеленена дворна площ. Г л а в а о с е м н а д е с е т а ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА СГРАДИТЕ И ПОСТРОЙКИТЕ Чл. 70. Застрояването в урегулираните поземлени имоти, предназначени за застрояване, е: 1. основно - със сгради, мрежи и съоръжения, чието предназначение отговаря на конкретното предназначение на поземления имот, определено с подробния устройствен план; 2. допълващо - с постройки, мрежи и съоръжения, обслужващи или допълващи дейностите в сградите на основното застрояване в урегулирания поземлен имот. Г л а в а д е в е т н а д е с е т а НАЧИН НА ЗАСТРОЯВАНЕ Чл. 71. (1) Начинът на застрояване в съседни урегулирани имоти е свободно или свързано застрояване. (2) Сградите на основното застрояване могат да се застрояват свързано само на страничните имотни граници. В този случай калканните стени се покриват напълно, като изключения се допускат само при условията на чл. 82, ал. 4 и 5. (3) Постройките на допълващото застрояване могат да се застрояват свързано на вътрешните имотни граници. (4) В квартали със свързано застрояване по всичките страни на квартала се оставят проходи на всяка от страните на квартала за достъп до вътрешното квартално пространство и за проветряване. Проходите са със светли размери: широчина най-малко 3,20 м и височина най-малко 2,30 м. Г л а в а д в а д е с е т а ХАРАКТЕР НА ЗАСТРОЯВАНЕТО. ВИСОЧИНА НА СГРАДИТЕ И ПОМЕЩЕНИЯТА Чл. 72. (1) Характерът на застрояването в зависимост от височината на сградите на основното застрояване се определя съгласно чл. 23 ЗУТ като: 1. ниско - с височина до 10 м; 2. средно - с височина до 15 м; 3. високо - с височина над 15 м. (2) В подробните устройствени планове височината на сградата, определена съгласно чл. 74, се означава с инициала „h” и с арабско число в метри. Броят на жилищните етажи се означава с число пред инициала „Ж”. Когато в жилищни сгради първият и следващите надземни етажи се предвиждат за магазини, гаражи или за други нежилищни нужди, същите се означават съответно с инициалите „М”, „Г” или „М/Г” и с число пред инициалите, показващо броя на нежилищните етажи. (3) (Изм., ДВ, бр. 51 от 2005 г. - в сила от 21.6.2005 г.) Светлата височина на жилищните помещения в нови жилищни сгради трябва да бъде най-малко 2,60 м. Жилищните помещения във вилни сгради и в подпокривното пространство на жилищни сгради трябва да имат светла височина най-малко 2,30 м в 50 на сто от площта им и най-малко 1,50 м в най-ниската им част. (4) Светлата височина на първия надземен етаж в нови жилищни сгради, когато той е предназначен за магазини и заведения за хранене, трябва да бъде най-малко 3,20 м. При преустройства на съществуващи помещения за нежилищни нужди при условията на чл. 38, ал. 3, 4 и 5 ЗУТ височината на помещенията може да бъде и по-малка от 3,20 м. Чл. 73. Характерът на застрояването на жилищните сгради е, както следва: 1. в много големите и в големите градове - високо, средно и ниско; 2. в останалите градове - средно и ниско; 3. в селата - ниско. Чл. 74. (1) Височината на сградата (H) според чл. 24, ал. 1 ЗУТ се определя в абсолютни мерки от котата на средното ниво на прилежащия терен за съответната ограждаща стена до котата на пресечната линия с покривната плоскост - при сграда със стрехи; до котата на горната повърхност на корниза - при сгради с корнизи; до котата на най-високата точка на ограждащите стени - при сгради без корнизи и без стрехи. (2) Във височината на сградата не се включва височината на подпокривното пространство, ако остава зад равнината, проведена под 45 градуса спрямо хоризонта от линията на пресичане на фасадната плоскост с горната повърхност на корниза или стрехата, а при сгради без корнизи и без стрехи - от най-високата точка на ограждащите стени. В този случай котата на билото не може да превишава с повече от 4,5 м котата на корниза, стрехата или ограждащата стена, а при вилни сгради - с повече от 3 метра. (3) При наклон на покривната плоскост, по-голям от 45 градуса, към височината на сградата Н се добавя и височината на надвишението над равнината, проведена под 45 градуса. Г л а в а д в а д е с е т и п ъ р в а ЛИНИИ НА ЗАСТРОЯВАНЕ Чл. 75. (1) Застрояването в урегулираните имоти се извършва съобразно линиите на застрояване, определени с подробния устройствен план, съгласно изискванията на чл. 25 - 35 ЗУТ. (2) С подробния устройствен план се определят линии на надземното застрояване и линии на подземното застрояване, които могат да бъдат: 1. задължителни линии, до които е задължително да се разположи застрояването; 2. или ограничителни линии, до които застрояването може да се разположи (или може да отстъпи навътре от тях). (3) С оглед провеждане на пешеходното движение чрез реконструкция на сгради се допуска направата на тротоари под колонади в сградите при условията на чл. 205, т. 1 - чл. 209 ЗУТ. В тези случаи уличната регулационна линия се провежда по отдръпнатия първи надземен етаж. Чл. 76. (1) В урегулиран имот с лице към две улици (ъглов урегулиран имот) вътрешните линии на застрояване се определят при спазване на нормативите за разстояния до странични граници на урегулиран поземлен имот спрямо всяка от улиците. При дълбочина на застрояването повече от 14 м разстоянията до страничните граници се увеличават с 30 на сто за дълбочината над 14 м, докато достигнат стойност с 2 м по-голяма от нормативната за разстояние до странична граница. (2) В ъгловите урегулирани имоти, когато линиите на застрояване съвпадат с уличните регулационни линии и по двете улици, в зоната на кръстовището линията на застрояване трябва да отстъпи от пресечната точка на уличните регулационни линии на урегулирания имот най-малко на 2 м, мерено по ъглополовящата. (3) За неъглови урегулирани имоти с лице на две улици могат да се определят линии на застрояване по правилата за всяка една от улиците. Г л а в а д в а д е с е т и в т о р а РАЗПОЛАГАНЕ НА СГРАДИТЕ НА ОСНОВНОТО ЗАСТРОЯВАНЕ В УРЕГУЛИРАНИТЕ ПОЗЕМЛЕНИ ИМОТИ Чл. 77. (1) При разполагане на сградите на основното застрояване и определяне на разстоянията между тях съгласно чл. 31 - 35 ЗУТ за приемане на по-благоприятната ориентация се спазва следното степенувано подреждане на географските посоки: 1. юг; 2. югоизток и югозапад; 3. изток; 4. запад; 5. североизток и северозапад; 6. север. (2) Когато сградата се разполага в посока, междинна на посоките по ал. 1, тя се приравнява към по-близката географска посока. Чл. 78. Разполагането на сградите и помещенията трябва да осигурява изложение към юг, югоизток, югозапад, изток или запад за: 1. най-малко едно жилищно помещение в едностайните, двустайните и тристайните жилища и най-малко за две жилищни помещения - в жилищата с четири и повече стаи; 2. постоянно обитаваните помещения от болни в здравните заведения и за постоянно обитаваните помещения от деца в учебните и детските заведения. Чл. 79. Разстоянията между сградите на основното застрояване и регулационните граници на имоти и през улицата се определят, като се спазват нормативите по чл. 31 - 36 ЗУТ. Чл. 80. (Изм., ДВ, бр. 10 от 2005 г.) В един урегулиран поземлен имот могат да се застрояват две или повече сгради на основното застрояване при спазване на изискванията по чл. 79, като разстоянията между сградите се определят съгласно схематичните положения в приложение № 2, а при допиране на сградите се съблюдава и изискването по чл. 31, ал. 5 ЗУТ. Чл. 81. В имоти в територии за комплексно застрояване в жилищни и курортни комплекси разстоянията между сградите на основното застрояване се определят съгласно схематичните положения в приложение №2. Чл. 82. (1) (Изм., ДВ, бр. 10 от 2005 г.) При свързано застрояване в съседни урегулирани имоти сградите се опират една до друга с калканни стени, които представляват външни стени без стреха или корниз и без отвори и издатини, разположени на регулационната граница със съседния имот, и завършват с противопожарен надзид с височина най-малко 0,3 м над покрива. По калканните стени могат да се изграждат осветителни и проветрителни шахти. (2) Калканната стена на заварена сграда трябва да се покрива напълно в хоризонтално и вертикално отношение от калканната стена на новата сграда, разполагана в съседния имот. (3) При заварена сграда с калканна стена на странична регулационна линия и предвидено ново свързано застрояване с по-голяма височина в двата съседни имота комините по калканната стена на заварената по-ниска сграда трябва да се надзидат над покрива на новоизгражданата сграда за сметка на възложителя на новата сграда. (4) (Отменена като незаконосъобразна с Решение № 653/2005 г. на ВАС, ДВ, бр. 11 от 2005 г. - в сила от 01.2.2005 г.; нова, бр. 41 от 2008 г.) Когато покриването на заварената калканна стена води до нарушаване на други нормативи за височини и разстояния, с работен устройствен план, когато се изисква такъв, или с инвестиционен проект може да се предвиди непокриване на част от калканната стена. (5) (Отменена като незаконосъобразна с Решение № 653/2005 г. на ВАС, ДВ, бр. 11 от 2005 г. - в сила от 01.2.2005 г.; нова, бр. 41 от 2008 г.) При стръмни улици с наклон над 10 на сто се допуска непокриване на част от калканната стена на по-високо разположената сграда, но не повече от 1,0 м. (6) Заварена калканна стена може да се преустрои като фасада с отваряеми прозорци, ако между сградите в съседните имоти е спазено необходимото нормативно отстояние, или с прозорци с подпрозоречно разстояние от пода най-малко 1,6 м при разстояние между сградите, по-малко от нормативно необходимото. При покриване на калканната стена с ново застрояване в съседния имот, предвидено с подробен устройствен план, не се дължи обезщетение за закриването на такива прозорци. (7) До калканна стена на жилищна, вилна, курортна или общественообслужваща сграда не могат да се разполагат производствени и други сгради и съоръжения, източници на наднормен шум и други вредни влияния. (8) Дължината на калканните стени при свързано жилищно застрояване на сградите на основното застрояване се определя от допустимата дълбочина на застрояване, но не може да надвишава 16 м извън случаите по чл. 29 и 30 ЗУТ. (9) При покриване на калканна стена с дължина, по-малка от 16 м, за достигане на допустимата дълбочина на застрояване се прави отстъп от страничната регулационна линия (граница на имота) с размери, съобразени с нормативите за разполагане на сградите при свободно застрояване. (10) При свързано застрояване на сгради на основното застрояване се допуска преход в етажността на разстояние най-малко 3 м от регулационната линия. Чл. 83. (1) При свободно ниско застрояване в тесни урегулирани поземлени имоти по улици с посока север - юг и полупосоките до 45 градуса въз основа на подробен устройствен план се допуска сградите да се разполагат на северната регулационна линия на имота с покрив, обърнат към съседния имот, и със стена, оформена като фасада. Прозорци върху тази стена се допускат с оглед проветряване на помещенията зад нея. Те трябва да бъдат с подпрозоречно разстояние най-малко 1,6 м от пода. Водите от покрива на сградата трябва да се отвеждат в имота, в който се изгражда сградата. (2) В случаите по ал. 1 между сградата на северната граница и сградата в съседния имот трябва да има разстояние най-малко 6 м и то не може да се намалява. Ако това разстояние не може да се спази, застрояването се извършва съобразно общите правила и нормативи. Г л а в а д в а д е с е т и т р е т а РАЗПОЛАГАНЕ НА ПОСТРОЙКИТЕ НА ДОПЪЛВАЩОТО ЗАСТРОЯВАНЕ В УРЕГУЛИРАНИТЕ ПОЗЕМЛЕНИ ИМОТИ Чл. 84. Допълващо застрояване с постройки се разрешава по реда и съгласно изискванията на чл. 41 - 47 ЗУТ. Чл. 85. При определяне на местоположението, характера и големината на паркингите и гаражите се спазват следните изисквания: 1. проходите и рампите към паркинги и гаражи се разполагат в регулационните граници на съответния имот; 2. (изм., ДВ, бр. 10 от 2005 г.) подземните гаражи се вентилират (при необходимост механично) чрез вентилационни канали; 3. (изм., ДВ, бр. 51 от 2005 г. - в сила от 21.6.2005 г.) изграждането на подземни гаражи извън застроената площ на основното застрояване се съобразява с норматива за минимална озеленена площ за съответната устройствена зона. Г л а в а д в а д е с е т и ч е т в ъ р т а ИЗДАТИНИ НА СГРАДИТЕ Чл. 86. Части от сградите, които излизат пред фасадните плоскости, изградени по линиите на застрояване, и над покривната плоскост на сградата, са издатини (еркери, балкони, козирки, капандури, стрехи, корнизи и други архитектурни елементи). Чл. 87. (1) Пред външната линия на застрояване, когато тя съвпада с уличната регулационна линия, се допускат: 1. входни стъпала, пиластри, рамки и други архитектурни елементи около отворите - до 0,15 м, както и цокли - до 0,05 м; 2. конструктивни елементи при надстрояване на сградата - до 0,25 м; 3. шахти - по изключение, само когато не е възможен достъпът до съответните подземни помещения и при гарантирано обезопасяване въз основа на одобрен проект; 4. еркери - до 0,30 м при улици с широчина до 12 м, до 0,60 м при улици с широчина от 12 до 15 м и до 0,90 м при улици с широчина над 15 м; 5. балкони - до 0,60 м при улици с широчина до 12 м, до 0,90 м при улици с широчина над 12 м и до 1,20 м при улици с широчина над 18 м. (2) Пред външната линия на застрояване, когато тя не съвпада с уличната регулационна линия, се допускат балкони и еркери до 1,5 м, които не могат да излизат пред уличната регулационна линия на разстояния, по-големи от установените в ал. 1, т. 4 и 5. (3) (Изм., ДВ, бр. 10 от 2005 г.) Еркерите по ал. 1 и 2 не могат да заемат еднометровите ивици в краищата на фасадата, разположена на външната линия на застрояване. (4) При остъкляване на балкони се спазват изискванията за еркери на ал. 3. (5) При широчина на тротоарите, по-малка или равна на 2,50 м, и налично улично озеленяване с дървесна растителност на тротоара еркерите към улицата не могат да излизат повече от 0,30 м пред уличната регулационна линия. Чл. 88. (1) (Изм., ДВ, бр. 10 от 2005 г.) Пред вътрешните линии на застрояване - страничните и към дъното на урегулираните поземлени имоти, се допускат: 1. пиластри, рамки и други архитектурни елементи около отворите - до 0,15 м, както и цокли - до 0,05 м; 2. входни стъпала до 1,2 м от средното ниво на прилежащия терен със съответна площадка - ако отстоят от вътрешната регулационна линия най-малко на 2 м, като стъпала и плочници с височина до 0,3 м могат да се разполагат до самата вътрешна регулационна линия; 3. конструктивни елементи при надстрояване на сградата - до 0,3 м. (2) Пред вътрешните линии на застрояване, когато разстоянията между сградите в съседните имоти и до регулационните линии са равни на изискуемите, се допускат балкони до 0,9 м и еркери - до 0,3 м. (3) (Изм., ДВ, бр. 10 от 2005 г.) Пред вътрешните линии на застрояване, когато разстоянията между сградите в съседните имоти и до регулационните линии са по-големи от изискуемите, се допускат балкони и еркери до 1,5 м, които могат да излизат пред вътрешните линии на застрояване, определени по чл. 31 ЗУТ на разстояния не по-големи от установените в ал. 2. (4) Пред вътрешните линии на застрояване, когато разстоянията между сградите в съседните имоти и до регулационните линии са по-малки от изискуемите, се допускат само балкони до 0,6 м. (5) (Изм., ДВ, бр. 10 от 2005 г.) Еркерите по ал. 2 и 3 и балконите по ал. 2, 3 и 4 не могат да заемат еднометровите ивици в краищата на съответните фасади към вътрешните регулационни линии. (6) При остъкляване на балкони се спазват изискванията за еркери на ал. 5. Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г Изтегляне 0.77 Mb. Сподели с приятели:
|