Решение №88/30. 07. 2008 г на Общински Съвет Летница

"Деветашко плато" се простира в землищата на село Агатово (община Севлиево) и селата в Горско Сливово, Крушуна, Кърпачево- община Летница, Александрово, Брестово, Деветаки, Дойренци, Йоглав, Тепава и Чавдарци-община Ловеч. Общата площ на защитената зона е 78 947.750 дка. В границите й се забраняват разораването и залесяването на ливади, пасища и мери, премахване на характеристики на ландшафта в земеделските земи, отводняване и пресушаване на мочурища и естествени водни обекти. Не се разрешават подмяната на местни с неместни дървесни видове до 50 м от водните обекти, пашата на кози до 300 м от речните корите, използването на неселективни средства за борба с вредителите. Забранени са делта- и парапланеризмът. Защитените зони на територията на "Деветашко плато" запазват статута, категорията, границите и режимите си на опазване.

• 
  Туризъм
  

Обектите, които представляват интерес за развитието на различен вид туризъм, са:

• 
  природната забележителност "Маарата", която включва карстов водопад, водна травертинова каскада, карстов масив;
  
• 
  Крушунска скална обител - скална църква и килии на монаси-исихасти;
  
• 
  Минерален извор;
  
• 
  Сребърно тракийско съкровище от Летница;
  
• 
  25 карстови пещери само на територията на община Летница.
  

Екопътека, намираща се в парк "Маарата", е на 20 мин. път от селото. Общото време за преминаване през пътеката е около час и половина. В близост до селото има и 4 пещери и два водопада, подземна река и подземно езеро, минерален извор, уникални скални образувания, защитени растителни и животински видове. В парк "Маарата" има и подходящи терени за катерене от алпинисти. Категориите за трудност са 2, 3, и 4-та степен.

1. 
   Субекти, които могат да влияят сериозно върху развитието на общината, е разработващата се в момента Индустриална зона – Летница.
   
2. 
   Стопанските субекти на територията на общината са сравнително малко на брой.
   
3. 
   Някои от местните фирми като: „Уолтопия”, „Летница” ООД, крупните арендатори и др. имат сериозни инвестиционни намерения в близък план. Планираните от тях инвестиции са насочени към разширение на съществуващо производство, прехвърляне на производство на други площадки на територията на общината, нови технологии и оборудване, инвестиции в нови дейности.
   
4. 
   Фирмите планират увеличаване броя на работните си места общо с около 200 души, което за мащабите на работната сила в общината е значително.
   
5. 
   Големите фирми в Общината – “Уолтопия”, “Летница” ООД и двамата крупни арендатори (“Гардения” ООД и “АЖД – Мачуганов” ООД) декларират, че имат гарантирани пазари (основно външни), нямат сериозни проблеми с конкуренцията и считат, че притежават определени конкурентни предимства.
   
6. 
   Фирмите нямат проблеми с осигуряването на финансиране за проектите си, имат виждания как да си ги осигурят и не поставят като сериозен проблем, осигуряването на финансиране.
   
7. 
   Липсата на работна сила по време на кампании е причина за задържане на разширението на бизнеса към трудоемки производства в областта на производството и преработката на селско стопанска продукция.
   
8. 
   Всички оценяват ролята на общината високо и са доволни от усилията на местната администрация.
   
9. 
   Бизнесът няма конкретни очаквания към местната власт, по отношение на своето развитие в бъдеще с изключение на възстановяването и подържането на публичната инфраструктура (пътища, ВиК, почистване и др.) и целенасоченият маркетинг на общината.
   
10. 
    В Община Летница секторът на услугите е много слабо представен, липсата на бизнес-подкрепящи и консултантски услуги допълнително спира предприемачеството в населеното място.
    
11. 
    Един от секторите, на които разчита Община Летница е туризма. Той обаче не е обхванат в дългосрочна програма за развитие и липсва необходимата инфраструктурна осигуреност на обектите с потенциал за развитие.
    
12. 
    Основният проблем пред Община Летница е демографският. В голяма степен той ще оказва негативно влияние върху развитието в бъдеще време и в частност развитието на селското стопанство.
    

• брой кметства, райони, населени места и други урбанизирани територии;

Днешната структура на селищната мрежа в община Летница е формирана след продължително историческо развитие, което води началото си от средните векове. Населените места в община Летница са представени от един град - Летница и 3 села – с.Горско Сливово, с.Крушуна и с.Кърпачево.

Община Летница се състой от 1 общински център-гр.Летница, 2 кметства (кметство Горско Сливово и кметство Крушуна) и 1 кметско наместничество - Кърпачево.

Според броя на населението в общината - 5 647 жители през м.Август 2007 г., град Летница с 4 262 жители попада в категорията 'много малък град' (под 10 000 жители). Две от селата - с.Горско Сливово с 791 жители и с.Крушуна с 465 жители попадат в категорията 'малки села' (200 - 1 000 жители). Село Кърпачево (129 жители) попада в категорията 'много малки', т.е. с население под 200 жители.

Според ЕКНМ (единен класификатор на населените места) град Летница е от IV функционален тип. Село Горско Сливово е от VI функционален тип, а с.Крушуна е от VII функционален тип. Село Кърпачево е от VIII функционален тип.

Населените места и другите урбанизирани територии на община Летница заемат 4 384 дка площ, което представлява 2.47 % при средно за страната 5.0 %.

Отрицателният демографски прираст и обезлюдяването застрашават сегашните кметства Горско Сливово и Крушуна. Поминък, социални услуги и инфраструктура са ключовите фактори за задържане на процесите на обезлюдяване. Те са необходимите инструменти за въздействие върху урбанизационните процеси в общината.

Селищната мрежа в областта е балансирана териториално. Подходящо е да се насърчава разкриването на малки и средни предприятия, свързани със селскостопанското производство.

През епохата на индустриализацията (в национален аспект), населението в градовете е нараствало силно за сметка на намаляване на населението в селата, като след 1980 година този процес постепенно затихва и от 1990 г. започва процес на намаляване на населението в градовете. На настоящия етап населението в селата намалява със значително по – високи темпове от това в градовете.

Негативните демографски процеси са засегнали и община Летница и са сериозен индикатор за общата икономическа криза.

Урбанизационните процеси в община Летница са следвали в общи линии тези в страната, но от анализа на урбанистичното развитие се налагат следните изводи:

• 
  Населението в общината намалява;
  
• 
  Необходимо е да се отдели внимание на развитието на всички селища в общината;
  
• 
  Производствените територии и жилищните райони са неблагоустроени;
  
• 
  Техническата инфраструктура не удовлетворява нуждите на населението;
  
• 
  Не са достатъчно грижите за културно – историческото наследство;
  
• 
  Урбанизационните процеси в края на 80-те и началото на 90-те години са силно повлияни от политически фактори;
  
• 
  Социално-икономическите сътресения в периода на прехода се отразяват много по-силно в селата на общината.
  

• териториална близост по групи населени места;

№	Населено място	Разстояние в км
1	с. Горско Сливово	12.200
2	с. Крушуна	7.400
3	с. Кърпачево	12.400

• структура на местните органи на самоуправление, в частност имащите отношение към управлението на отпадъците

• население – брой, в т.ч. диференцирано по кметства и райони/вилни зони, постоянно, временно и сезонно пребиващи

НАСЕЛЕНО МЯСТО	Брой жители към м.Август 2007 г.
гр.Летница	4 262
с.Горско Сливово	791
с.Кърпачево	465
с. Крушуна	129
Общ брой жители:	5 647

• прогноза за количеството отпадъци спрямо брой на населението в средносрочен и дългосрочен аспект;

• трудова заетост;

В резултат на преструктурирането на икономиката и промяната на формата на собствеността на средствата за производство след 1991 г., заетостта в цялата страна значително спадна. Най-сериозен спад се регистрира в периферните и гранични за страната области и общини, както и в малки общини с преобладаващо „цехова икономика”, откъдето първо започва оптимизацията на производството и освобождаването на заети лица. В периода 2001 – 2004 г. се наблюдава тенденция на плавно увеличение на заетостта, като в периода 2005 – 2006 г. темпът на нарастване на заетостта се ускорява.

Равнището на средногодишната безработицата в Община Летница през 2006 г. е 15.36 %. От 2001 до 2004 г. средногодишното равнище на безработица е в рамките между 26 % - 23 %, значително намаляване на безработицата в общината се наблюдава през 2005 година, когато имаме отрицателен прираст повече от 5 %. Намаляването на безработицата в общината продължава и през 2006 г., за да достигне 15,36 % средногодишно. Същевременно през месец декември 2006 г. прирастът на регистрираните безработни лица спрямо м. ноември е много висок - 154, което увеличава равнището на безработица към 31 декември 2006 г. до 19,07 %. Сезонният характер на заетостта в Община Летница е една от причините за големи вариации в рамките на календарната година. Активните програми и мерки за насърчаване на заетостта, водещи до осигуряване на субсидирана заетост, особено на ниско квалифицирани групи от безработните лица са другата съществена причина.

Относителният дял на регистрираните безработни жени в Д "РСЗ" Ловеч през 2006 г. е 53,80 %, като делът им се разширява с 0,9 пункта спрямо 2005г.

Безработните младежи до 29 години през 2006 г. са 20,60 % от регистрираните безработни в бюрата по труда на областта при 23 % през 2005 г., което представлява значителен спад спрямо предходната година.

През 2006 година се увеличава относителният дял на регистрираните продължително безработните лица в Д "РСЗ" Ловеч. Средногодишната им стойност е 59,20 % при 55,70 % за 2005 г. 41,60 % от всички безработни са с регистрация над две години. В сравнение с 2005 г. се наблюдава спад от 3 %. Средната продължителност на безработицата в Ловешка област през 2006 г. е 18,3 месеца. През 2005г. е била 15,8 месеца.

Образователната структура на заетите лица в община Летница е относително неблагоприятна. Тя следва наложилата се образователна структура на населението в национален мащаб. Делът на заетите с основно и по-ниско образование е от най високите в страната, а съответно делът на заетите с висше образование е най-нисък.

Между районите за планиране в България се наблюдава тенденция на сближаване на доходите, която продължава и през 2005 г. Въпреки наличието на тази тенденция, заслужава да отбележим, че равнището на средната годишна работна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение по икономически дейности в Ловешка област е по ниско от средните стойности за страната във всички икономически сектори, освен в сектора на преработващата промишленост (3481 лв./год.), където тези стойности са по високи от средните за страната (3466 лв./год.).

Най-високо е заплащането на труда в сектори „здравеопазване” и „социални дейности” (4075 лв./год.) и „образование” (3628 лв./год.). Към настоящия момент това са основно бюджетни сектори, където равнището на заплащане на труда се регистрира напълно и не може да бъде скрито, както това може да стане в някои сектори на икономиката, където делът на „сивата” икономика е значителен.

Вероятно съществуват значими вътрешни различия, които не могат да бъдат анализират, поради липса на данни.

Може да се твърди, че селищната мрежа на община Летница е сравнително добре балансирана. Към м.Август 2007 г., 4 262 души, представляващи 75.47 % от населението на общината е концентрирано в града. За сравнение градското население (степента на урбанизация) в страната е 69 %. Това показва, че в общината има добре развита мрежа от селски населени места.

По експертни наблюдения и информация, структурата на заетостта в Община Летница се характеризира със значителен дял на заетите в сектора на услугите (основно в бюджетния сектор - образование, администрация, социални и здравни дейности), относително висок дял на заетите в селското стопанство и преработка на селскостопанска продукция, и сравнително ниска заетост в добивната и преработващата промишленост. Относително големият дял на заетите в сферата на услугите не предполага непременно добре развит сектор на услугите. Тази структура на заетостта в Община Летница е резултат на ниския брой (в абсолютна стойност) заети лица, които отнесени към заетите в бюджетната сфера, формират сравнително висок относителен дял на сектора на услугите.

• икономическото състояние, сравнение със средното за страната по показатели (напр. дълготрайни материални активи на 1 жител, БВП на 1 жител, собствени приходи на общината, субсидии от държавния бюджет и др.) и конкретно по сектори

Икономическото развитие на Област Ловеч по показателите БДС (брутна добавена стойност) и БВП през 2001 г. е следното:

Област Ловеч дава 2.67 % от брутната добавена стойност на страната в аграрния сектор, 1,93 % в сектор индустрия, 1.62 % в сектор услуги и 1.85 % от брутния вътрешен продукт.

По произведен БВП на човек от населението, Област Ловеч е под средното равнище за страната и малко над средното за СЦРП.

При съпоставяне на БВП на човек (в лева) за 2001 г. в отделните общини на Област Ловеч впечатлява голямото различие в тяхното икономическо развитие:

БВП на човек в Община Троян е 2.5 пъти по-голям от този в Община Летница. По този показател общините Ловеч и Троян са над средното за СЦРП, докато останалите шест общини са много под това равнище.

Като цяло икономическото развитие в Област Ловеч следва тенденциите и решава проблеми, аналогични на проблемите в икономическото развитие на страната:

• 
  Не е създадена устойчива икономическа среда;
  
• 
  Нарастват социално-икономическите разлики между отделните общини;
  
• 
  Услугите са с висок процент на БДС, но слабо подкрепят развитието на бизнеса;
  
• 
  Изоставане в прилагане на технически иновации;
  
• 
  Ниска конкурентоспособност на продукцията;
  
• 
  Ниско качество на работната сила;
  
• 
  Изостаналост по икономика на знанието и информационно общество.
  

• 
  Техническа инфраструктура
  

Водоснабдяването на гр. Летница се осъществява от 4 бр. сондажни кладенци и 1 бр. гравитачен, разположени около града. Водоснабдителната мрежа е изградена през 70–те години от стоманени, азбестоциментови и полиетиленови тръби. Амортизираните стоманени водопроводи и износените връзки на азбестоциментовите тръби създават предпоставка за чести аварии, които изискват много усилия и ресурси за отстраняването им и до перманентно сълзене на съединенията между тръбите. Това е една от основните причини качеството на водата да не отговаря на всички показатели за питейно-битово водоснабдяване, установено с протоколи за изпитване при постоянен и периодичен контрол, което налага необходимостта от изграждане на пречиствателни съоръжения за питейни води.

Общото състояние на водоснабдителните мрежи и системи за питейно-битово водоснабдяване в Община Летница е добро. Всички селища са снабдени с питейна вода, особено след приключването на І-ви етап от проектите за допълнително водоснабдяване, реализирани на територията на общината. Много важна характеристика за Община Летница е фактът, че за разлика от много други общини, в този регион няма режим на водата.