Решение за осъждане на опитите и действията от страна на немски физически и юридически лица за ревизиране на историческата истина за събитията в гр. Батак през 1876 г. Вносители: Волен Сидеров, Павел Шопов, Деница Гаджева

ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители, предлагам в дискусията от страна на Министерството на правосъдието, участие да вземат госпожа Сабрие Сапунджиева – заместник-министър на правосъдието, господин Борислав Белазелков и Даниела Балчева.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли някой против допускането на тези трима представители на Министерство на правосъдието да влязат в пленарната зала? Няма. Моля да бъдат поканени.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ:

на Комисията по правни въпроси

относно обсъждане на второ четене на Законопроекта за

изменение и допълнение на Гражданския процесуален

кодекс, внесен от Министерския съвет
ЗАКОН

за изменение и допълнение на Гражданския

процесуален кодекс

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

По § 1 има предложение на народния представител Надя Антонова:

„§ 1. В член 84, т. 1 преди думите „държавните учреждения” съюзът „и” се заличава, поставя се запетая и се добавят думите „и общините”.”

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, а именно в чл. 84, т. 1 думите „освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещите частна държавна собственост” се заличават.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата. В § 1 става дума за освобождаването от плащане на държавни такси.

Заповядайте, госпожо Антонова.

НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.

Уважаеми колеги, аз подкрепям своето предложение, което има за цел да уеднакви правния режим между държавната и общинската форма на собственост, относно заплащането на държавните такси при предявяване на искове. Това, което предлагам е възстановяване на действащия режим в България, който е по наскоро отменения Граждански процесуален кодекс, и който се прилагал в продължение на 50 и няколко години. Практиката не е констатирала никакво развитие в неговото приложение.

Вторият ми аргумент в тази посока е съобразяване с Конституцията. Тъй като и вносителят, и действащият Гражданскопроцесуален кодекс дават възможност държавата да бъде освобождавана от държавни такси за частни вземания, докато за общините такова предложение не се прави, и което аз си позволих да предложа на вашето внимание.

Мисълта ми е в следното, че във всички форми на собственост трябва да бъдат еднакво третирани. Този извод го правя от Конституцията. Това означава, че всички форми на собственост трябва да имат еднаквата възможност да се защитават, включително и по съдебен ред.

Общинската собственост така, както и държавната, така и останалата собственост на физически и юридически лица трябва да бъде еднаква, да има еднаква възможност да се брани от посегателства пред съд.

По-скоро моето предложение е премахването на държавната такса при предявяване на искове. Мисля, че е стъпка в тази посока, защото трудно се заделят пари по бюджета на общините, за заплащане на държавните такси и второ, дори да се намерят такива пари, знаете, че процедурата е твърде тромава и твърде тежка. Тоест този разход трябва да бъде предвиден първоначално в бюджета, което едва ли е предвидимо за цялата календарна година. И второ, ако се наложи да се предяви такъв иск и се дължи държавна такса следва не по-малко тромавата процедура по актуализация на бюджета.

Третият аргумент в подкрепа на моето предложение се изразява в това, че би следвало и общинската форма на собственост да се третира по равен начин. Не уважавам съображението, че общинарите, лишени от държавна такса ще започнат да злоупотребяват с това си право на предявяване на искове и не споделям съображението, че те - този израз е цитат от предходния дебат, „ще малтретират правните субекти, предявявайки неоснователни искове.”.
Всички добре знаем, че когато един иск бъде предявен и той не е основателен, държавната такса се присъжда на страната, която неоснователно го е предявила. Така че ако общината реши да предявява подобни искове, тя ще си понесе тежестта да плати накрая държавната такса. Така че наличието или липсата на държавна такса никого няма да възпре.

На следващо място, мисля си, че и бюджетът на съдебната система няма да бъде ощетен, тъй като той се формира и от собствени приходи, и от субсидии. За това, което не достига, както всички добре знаем, има допълващи субсидии, така че и бюджетът на съдебната система не страда.

Ето защо мисля, че е добре да бъде подкрепено предложението ми, тъй като това ще даде шанс на общините да защитават своята частна собственост, своите частни вземания. Мисля, че в края на краищата това е елемент от въпроса за децентрализация на властта – тези субекти трябва да бъдат равнопоставени, да могат да се защитават и да формират собствени приходи, включително и като получават своите частни вземания. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има други ли желаещи за реплики? Няма.

Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по наименованието на законопроекта и § 1?

Има думата народният представител Мая Манолова.

МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, наистина това е един от спорните въпроси. Дискусията в залата и в Комисията по правни въпроси продължават дискусията в работната група, в която беше поставен по принцип въпросът дали да има еднакъв режим за всички гражданскоправни субекти, защото и държавата, и общините когато са страна по гражданскоправни спорове, са приравнени към останалите гражданскоправни субекти. Бих казала, че става дума за това кой режим да бъде избран – дали на пълното освобождаване от такси, както беше досега, за държавата и за общините, и когато става дума за техни частноправни отношения с други субекти, дали пълното въвеждане на режима на дължимост на такива такси във всички случаи или един компромисен вариант, който се предлага от вносителя, а именно освобождаване на държавата при нейни частни искове от заплащането на държавни такси.

Честно казано, първоначално споделях становището, което беше материализирано в новия ГПК от работната група и от тази зала, а именно за изравняване на правния режим на абсолютно всички гражданскоправни субекти, но след дискусията, която беше проведена в Комисията по правни въпроси и най-вече след фактите, които бяха изнесени от представители на Министерството на финансите и на Министерството на правосъдието за споровете, в които участва държавата и които касаят нейни частни вземания или задължения, се убедих в това, че би следвало дължимостта на държавна такса да не бъде пречка за държавата чрез министъра на финансите и чрез областните управители наистина да защити обществения и държавния интерес. Става дума за това, че ежегодно държавата е ответник по над три хиляди дела във всички съдилища в страната, като само в един от всички тези случаи държавата е била ищец, тоест е защитавала свое частноправно вземане. Това, според мен, говори за две неща. Може би в известна степен за това, че недостатъчно хората, които представляват държавата, са се ангажирали с това да защитават адекватно нейните интереси, но, от друга страна, аргументът, който беше представен пред Комисията по правни въпроси, беше свързан и с това, че областните управители не разполагат със средства, с които да могат да внесат необходимите държавни такси за предявяване на съответните искове. Независимо от това дали е така или не, в крайна сметка има механизъм в съдебното производство, което задължава винаги загубилата страна да понесе разноските по делото. Така че тук не става дума за някакъв първоначално привилегирован режим. Така или иначе, ако държавата е предявила неоснователно искане, в крайна сметка тя ще бъде осъдена да заплати.

Мисля, че трябва да подкрепим вносителя в неговото предложение за освобождаване на държавата при предявяването на частноправни вземания от съответните такси, което ще важи, разбира се, и в случаите, в които се обжалват неправилни според представляващите държавата, решения на българския съд.

Тук въпросът е с предложението на нашата колежка Антонова дали да продължим тези разсъждения и да върнем съществуващия правен режим, което според мен ще обезсмисли напълно идеята, която заложихме, а именно за повече равнопоставеност между гражданскоправните субекти. Така че аз лично не съм склонна да подкрепя предложението за това и общините да бъдат освободени от внасянето на държавни такси при предявяването на частни общински вземания. Общината влиза в най-различни правоотношения с различни субекти, с юридически лица, с фирми, много често с граждани. Както за един гражданин е проблем да отдели от своя бюджет съответната сума за внасяне на съответната държавна такса, така би следвало при същите условия да бъде поставена и общината, когато се решават частни спорове, по които страна е някоя от българските общини.

Без да съм категорична, мисля, че все пак трябва да изхождаме и сега, правейки тези промени, от основните принципи, които заложихме в новия Граждански процесуален кодекс и да не връщаме напълно нещата там, където те се намираха, още по-малко в случаи, в които не сме се убедили, че решенията, които сме предложили, не са работещи и не са по-добри от съществуващите.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, госпожо Николова.

ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми госпожи и господа, мислех да се въздържа когато госпожа Антонова се изказа, но след изказването на госпожа Манолова е видно, че трябва малко да пресъздадем дебата, който направихме в Комисията по правни въпроси и с който фактически отхвърлихме искането и общините да бъдат добавени до държавата.

Мисля, че след всичко, което и госпожа Манолова обясни, става ясно на всички в залата, които не са юристи, че държавна такса се дължи! Дали тя ще бъде внесена в началото, когато предявяваш иска, или накрая, когато си загубил делото, така или иначе, нито общините, нито държавата могат да бъдат освободени от държавна такса тогава, когато са загубили правния спор. Това означава, че не си заслужава ние да нарушаваме един принцип само затова, за да можем в един момент да освободим отначало държавата, а след това общините от държавни такси. По този начин казваме на гражданите, че са единствените, които плащат държавни такси. Мисля, че това е грозно и като принцип, и като нарушаване на принципни положения, които са конституционно закрепени.

В този смисъл искам да обясня, че нито държавата, нито общините са толкова затруднени. И областните управители, и общините могат за сметка на собствената си издръжка, както го правят по същество, да намерят пари за държавна такса. Не е проблем държавната такса за водене на дела! Това трябва да се разбере.

Пак питам: какво ще направи областният управител или пък кметът тогава, когато накрая е осъден да плати разноските? Ще ги плати! Това значи, че парите ще се намерят.

В този смисъл ви призовавам да не нарушаваме принципа, да не разсъждаваме със съвсем лаически съображения кое и кому е изгодно! Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не можах много ясно да разбера, но ...

Госпожо Николова, Вие смятате, че ....

ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (встрани от микрофоните): Че се дължат.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Кога се дължат, това е друга тема. И държавата, и общините не трябва да се освобождават – това е Вашето мнение? Но не правите предложение да отпадне § 1? (Реплика от народния представител Елеонора Николова.)

Има ли желаещи за втора реплика? Няма.

Госпожо Манолова, желаете ли дуплика? Не желаете.

Заповядайте за изказване, госпожо Масева.

ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Още § 1 дава червен сигнал, че и в този законопроект има текстове, които са опасни и бих ги окачествила, най-просто казано, като нередни.

Това, на което искам да ви обърна внимание, е, че ако следваме някакви принципи в правото и особено в този закон – Гражданскопроцесуалния, и ако бъдем честни пред себе си, този параграф въобще не би трябвало да съществува. Защо е предложен той? Изхождайки от някаква целесъобразност на държавния служител, на обясненията на представителя на Министерството на финансите, че в бюджета нямало достатъчно средства, поради което се затруднявала дейността по завеждането на дела срещу неизправни страни, дължащи нещо на държавата.

Ако наистина това, което каза тук госпожа Манолова, че беше установен принципът в работната група, която подготвяше влезлия вече в сила нов Гражданскопроцесуален кодекс, е да има равнопоставеност между страните с един малък компромис, това правило изцяло се нарушава като сега освобождаваме държавата, както и общините, по отношение на частните вземания. Защото при принципа на равнопоставеност не може да казваме, че има повече, че има по-малко равнопоставеност. Равнопоставеността означава еднакво третиране на всички гражданскоправни субекти. В Комисията по правни въпроси изтъкнахме аргументи затова - опасности за това, че може да има наистина лов на вещици, че може да има рекет по отношение на определени физически и юридически лица. Не е все едно! Ако искам обилна основателност, не е все едно. Защото този иск може да бъде и пет години в съда - това дело да се разглежда там, и когато без такса даваме право на общините и държавата, те могат действително да малтретират някои „несимпатични” лица или, казано на политически език, да ги рекетират.

Освен това, уважаеми колеги, ние даваме това предимство на държавата, макар само за нейните частно-правни вземания. Но не трябва да забравяме, че тя има властнически правомощия и да се предоставят допълнително привилегии на един такъв субект в правото е много вредно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожа Масева прави предложение да отпадне § 1.

Господин Стоилов искаше думата за изказване.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Мисля, че дискусията се изчерпа вече, тъй като се изказаха всички аргументи.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Шопов, заповядайте за изказване.

ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин Корнезов.

Аргументите за равнопоставеност на субектите, така както е по Конституция, биха били верни, ако в момента правоотношенията в българското общество, в българската държава бяха и нормални. Но това, за жалост, все още не е така. Докато не се нормализират правоотношенията, докато не се пресече тази въпиеща, тази страшна злоупотреба с общинска и държавна собственост, трябва да продължи досега съществуващият ред за възможност общината и държавата да защитят своите интереси в частно-правните отношения по един по-облекчен ред. Това е моята позиция и ще гласувам в тази връзка.

Тази позиция е позицията на „Атака” - за повече държавност, за повече държава за разлика от позицията на либералстващите в българския парламент и общество. Така че, след като държавата е бита, ощетявана и ограбвана по един начин, който, меко казано, се нарича мафиотски и тъй като това става, не може да има друго противодействие освен да се работи и да се действа в това отношение, което ще даде възможност на държавата да охранява своя интерес. Това е един от механизмите държавата и общините да охраняват своя интерес – да могат да водят своите искове за защита пред българския съд при това облекчено условие да не се внасят съответните държавни такси. Така че ще гласувам в тази връзка.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?

Госпожо Сапунджиева, какво е мнението на Министерството на правосъдието?

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САБРИЕ САПУНДЖИЕВА (от място): Поддържаме текста на вносителя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Така ли да запишем, госпожо заместник-министър?

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САБРИЕ САПУНДЖИЕВА (от място): Да.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи за изказвания по § 1? Няма.

Обявявам дискусията по § 1 за приключила.

Давам почивка до 16,30 ч., след което ще продължим със следващите параграфи на Гражданскопроцесуалния кодекс. (Звъни.)

(След почивката.)

Както ви е известно, уважаеми народни представители, преди почивката имаше разисквания по § 1. Сега преминаваме към § 2.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, позволете да ориентирам хората, които проследиха дискусията, че се поддържаха всички възможни решения – предложението на вносителя държавата да бъде освободена от внасянето на държавна такса; другото предложение беше да се добавят общините; а третото предложение беше да се запази досегашният режим за всички субекти, изискването за първоначалното внасяне на таксата да бъде еднакво. Това предстои да се реши при гласуването на предложенията, отнасящи се към § 1.

Сега преминаваме към § 2, по който комисията подкрепя текста на вносителя. По него няма предложения.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е по чл. 97, ал. 2 – „от съда” се заличава. Става въпрос за разноските при лишаване от правна помощ. Вероятно се има предвид, че това възнаграждение се определя не само от съда.

Имате думата, уважаеми народни представители.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тук няма предложения.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Затова няма желаещи. Мисля, че въпросът е безспорен.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има предложение на народните представители Мая Манолова и Яни Янев – за създаване на § 2а.

Комисията подкрепя по принцип тяхното предложение и предлага да се създаде нов § 3 със следната редакция:

„§ 3. В чл. 104 се правят следните изменения и допълнения:

1. Точки 2 и 3 се отменят.

2. В т. 4 след думата „граждански” се добавя „и търговски”.

Това е една съществена промяна, тъй като тя определя като критерий за родовата подсъдност на всички дела, не само на гражданските, но и на търговските, цената на иска. Това е направеното предложение. Вероятно ще го коментират неговите вносители.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, става дума за така наречената родова подсъдност. Въпросът е кога на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни гражданските дела. Според мен направените предложения са съществени. Това има значение и за изпълнителния процес.

Госпожо Манолова, ще Ви помоля, ако можете да отговорите, това не е ли извън обсега на приетия на първо четене законопроект?

МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Очаквах този въпрос, но не съм си подготвила отговор, още повече, господин председател, предполагам, че Вие не очаквате отговор.

За всички, които не са толкова навътре в темата промени в ГПК, искам да обясня, че с новия ГПК създадохме особено производство – производството по търговски спорове, като въведохме една европейска процедура, която изнася тежестта на спора още във фазата преди насрочването на съдебното заседание, а именно с двойната размяна на книжа и с предварителното изясняване на спора. Идеята беше, че по този начин ще се спести процесуално време и ще се постигне един от ефектите, които преследвахме с новия ГПК, а именно бързина при разглеждането на правните спорове в съда.

Сега се налага да направим крачка назад от това свое решение, защото е естествено, че това особено производство ще се гледа от един съд, който ще бъде окръжният съд. По принцип това изнасяне на спора извън съдебната зала на първо време ще касае само търговците, за които се очаква, че имат необходимия финансов, евентуално правен ресурс, за да се подготвят достатъчно добре за съдебното производство и без да чакат указанията на съда и в контекста на така нареченото засилено служебно начало. Но това изцяло премести тежестта на делата вместо пред районните, пред окръжните съдилища. В крайна сметка по този начин се промени друга част от основната концепция на този кодекс, а именно правосъдието да бъде в близост до хората, респективно основният съд да бъде районният съд. Всъщност това е решение, което този парламент и Комисията по правни въпроси прокарваме в повечето от законопроектите, особено в процесуалните закони. Идеята е да бъдат улеснени гражданите да търсят правосъдие и защита на своите права пред най-близкия до тях съд.

В случая и по принцип такъв е районният съд. Нормално е дела, които са с нисък материален интерес, на стойност до 25 000 лв. да се гледат в тези най-близки до българските граждани съдилища.

Тъй като търговска сделка, макар на тези, които не се занимават с право, да звучи като отношения между търговци, на практика търговска сделка винаги е правоотношение, в което едната страна е търговец. Това означава, че търговските сделки са вземанията на мобилните оператори, на топлофикационните дружества, на ВиК, на енергоразпределителни дружества, тоест искове с цена от 100-200-300 лв. неоправдано ще бъдат изместени към по-далечния до гражданина съд, какъвто е окръжният съд.

Според мен най-същественият аргумент за тази промяна е в това, че чрез него на практика ние обезсмисляме съществуването на заповедното производство, което дава възможност на всички дела, подсъдни на районния съд, касаещи парични вземания, да се гледат по абсолютно съкратена процедура. В нея, ако гражданинът, който е неизправен длъжник, прецени, че наистина дължи съответната сума, изобщо може да не предизвиква съдебно производство, а по бърза, облекчена процедура да заплати своето задължение. По този начин става невъзможно изобщо прилагането на заповедното производство.

Чрез нашето предложение с колегата Яни Янев ние въдворяваме първоначалната идея, а именно голяма част от делата с нисък материален интерес, които са относително безспорни и попадат в обсега на заповедното производство, да могат да бъдат гледани пред районния съд в условията на това производство.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?

Заповядайте за реплика, господин Стоилов.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, ще отправя по-скоро въпрос към вносителя, който може да се възприеме като частична реплика.

Смятам, че предложението е обосновано – в районния съд да бъдат разглеждани освен гражданските, и търговските дела с цена на иска над 25 000 лв. Смятам, че по този начин ще доближим правосъдието до гражданите, защото не само гражданските, но и търговските спорове са с такъв материален интерес и има основания да бъдат представени пред районния съд, който да има своя роля в първоинстанционното производство.

Освен това беше казан и аргументът, че така ще се повлияе и върху опростяване изпълнението на вземаните решения.

Моят въпрос обаче е по т. 3, тъй като предложението за нейното отпадане като че ли се отклонява от принципа, възприет при въвеждането на общ критерий за гражданските и търговските спорове.

Искам да ви припомня, че сегашната т. 3 гласи:

„3. на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете за собственост и други вещни права върху имот с цена на иска над 50 000 лв.”.

Ако това предложение се възприеме, ще се окаже, че исковете за собственост, които няма да бъдат посочени като специална категория, ще отидат в общата рубрика на граждански дела с цена на иска 25 000 лв. И ще се окаже, че спорът за собственост, който примерно е на стойност...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Примерно за една гарсониера или боксониера...

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: ... около 30 000 лв., ще трябва директно да отиде в окръжния съд. Питам се: защо да правим това? В днешно време единствено селските имоти и то само в част от тях – говоря за урегулираните имоти, са с цена около 20-30 000 лв. Почти всички градски имоти, застроени, включително за най-маломерните жилища, цените вече са от няколко десетки хиляди лева, че и повече.

Поставям под въпрос дали е необходимо да променяме възприетата концепция. Смятам, че дори има аргументи да се запази т. 3 и няма нужда по този начин, веднъж да разширяваме компетентността на районния съд, което е уместно, а втори път да стесняваме неговата компетентност по отношение на вещните искове.

Затова нека да си остане предложението за цена на иска, когато имотът е над 50 000 лв., когато става дума за нещо по-значително като материален интерес, тогава тези спорове за собственост да бъдат разглеждани от окръжните съдилища. Благодаря ви.