Решение за осъждане на опитите и действията от страна на немски физически и юридически лица за ревизиране на историческата истина за събитията в гр. Батак през 1876 г. Вносители: Волен Сидеров, Павел Шопов, Деница Гаджева

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбирам, господин Стоилов, че Вие правите предложение т. 3 да остане така, както си е сега.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, да остане така, както е.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на дуплика, госпожо Манолова.

МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Въпросът, както и повечето от въпросите, които касаят новия ГПК, е спорен. Възможни са различни решения. Тук идеята е да не се отдалечаваме толкова много от първоначалната концепция. Честно казано, не мога да си позволя да си оттегля предложението, защото е направено заедно с колегата Янев, но и на мен ми се струва, противно на това, което мисли колегата Белазелков, че по този начин ще пратим всички подобни искове на окръжен съд, което в крайна сметка не беше нашата първоначална идея.

Съгласявам се с казаното в репликата, че що се касае за отпадането на т. 3, аз лично съм склонна да подкрепя становището на Янаки Стоилов. Но в останалата част на направеното предложение си поддържам предложението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбирам. Поддържате си предложението за отпадане на т. 2. Не можете сама да оттегляте предложението си за т. 3. Разбрахме и за т. 4.

Господин Янев, Вие ще вземете ли отношение?

ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Ще взема по-късно, господин председател. Преди гласуването.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преди гласуването няма изказвания.

ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Тогава, като приключим дебата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Наясно ли сме също какво ще стане с образуваните дела пред окръжните съдилища?

МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Да, имаме и такова предложение.

ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС, от място): Това е друг въпрос.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, друг въпрос е, но е въпрос.

Госпожо заместник-министър на правосъдието, Вие не сте направили предложение за промяна на родовата подсъдност. Има ли становище на министерството по направените предложения?

С новия ГПК ние променихме въобще родовата подсъдност. Основният съд стана окръжният съд, а не районните съдилища. Сега връщаме нещата обратно. Коя е философията?

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Благодаря Ви, господин председател.

Аргументите на вносителите госпожа Манолова и господин Янев са достатъчно силни, но в същото време това, което каза и председателят на Комисията по правни въпроси господин Янаки Стоилов – да се запази т. 3, има резон. Аз смятам, че т. 3 следва да отпадне, защото ще имаме все пак еднакъв режим на всички граждански искове – цената да бъде до 25 000 лв. Все пак това касае и достъпа до правосъдие.

Като имаме предвид обаче, че стойността на имотите в тези райони не е толкова висока и обикновено исковете се предявяват по данъчна оценка, смятам, че т. 3 може да отпадне.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.

Ще помоля както вносителите, така и представителите на Министерството на правосъдието да помислим, защото променяме нещо и не знам какво ще излезе накрая.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това е част от приетия текст.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да оставим доколко е процесуално възможно да направим това гласуване.

АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ, от място): Няма да ни е за първи път.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това, че не ни е за пръв път, не ни оправдава. Това са основни институти на гражданския процес.

Има ли други желаещи да вземат отношение по новия § 3 – чл. 104? Няма.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, ще има възможност този въпрос да бъде решен. Аз мисля, че трябваше да го повдигнем още веднъж, тъй като той е съществен. Моят апел е там, където законът е приет и действа и има аргументи за една или друга теза, ние да отдаваме предпочитания на това, което вече е действащо законодателство, защото иначе, проследявайки цялата материя в Гражданскопроцесуалния кодекс, сигурно могат да възникнат поне още стотина предложения и ние да направим нещо като трето или четвърто четене на приетия Гражданскопроцесуален кодекс. Такива примери има за предложения, които бяха отхвърлени при неговото основно разглеждане, а сега са се появили отново. Тоест едни дискусии, които нескончаемо се подновяват. Мисля, че такова колебание не затвърждава идеите на законодателя. Това е като аргумент по принцип, което се отнася и към някои други текстове.

Сега преминавам към докладването на следващите параграфи.

По § 3 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 4. Няма предложения.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.

Текстът е безспорен. Разбира се, че е подпис на лицето, което е дало отговора, а не молбата.

Имате думата. Няма желаещи.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 4 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 5:

„§ 5. В чл. 133 след думата „възражение” се добавя „не оспори истинността на представен документ” и се поставя запетая, а думите „чл. 219, ал. 1” се заменят с „чл. 219”.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по чл. 133.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това са корективни предложения. Те не променят текста по същество.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не променят идеята, но са важни.

Имате ли желание да се изкажете, уважаеми народни представители? Няма желаещи.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има предложение на народния представител Надя Антонова – да се създаде § 5а:

„§ 5а. В чл. 145, ал. 2 думата „допълнят” – тук си позволявам да допълня нейното предложение – „допълнят и” отпада.”

Това е съобразно редакцията на чл. 145, ал. 2.

Комисията не е подкрепила предложението. Госпожа Антонова ще го обоснове.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всъщност ал. 2 е така нареченото служебното начало: „Съдът указва на страните да допълнят и конкретизират твърденията си и да отстранят противоречията в тях”. Госпожа Антонова предлага думата „допълнят” да отпадне.

Имате думата, госпожо Антонова.

НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми колеги, предложението, което правя, касае едно правомощие на съда в хода на разглеждане на делото. Надявам се, че всички в тази зала, а и извън нея разбраха, че в новия ГПК служебното начало е значително по-ярко застъпено и се изразява в някои задължения на съдилищата, които трябва да ги правят служебни без искане на страните.

Когато правихме този текст, може би се поувлякохме малко от желанието служебното начало да бъде силно застъпено с цел да се разкрие истината в процеса. Това е основният мотив за служебното начало.

Мисля си, че ал. 2 има не най-добра редакция, тъй като в нея се създава възможност съдът да даде указания на страните да допълнят своите твърдения. Тоест страните в хода на процеса да посочат нови факти. Това на практика означава, че предявяваш нов иск на ново фактическо основание. Което, мисля си, че не е работа на съда, тъй като според мен има много малко общо с друг принцип в гражданския процес, наречен състезателно начало. Не искам да продължавам мисълта си по този начин. Ако и съдията прекомерно реши да прилага служебното начало, указвайки на страните да допълнят своите твърдения, спорът може да бъде изтласкан в съвсем друга посока и да няма нищо общо с първоначално предявения иск.

Аз мисля, че никой не иска така странно да се развива нашият граждански процес. Затова ви моля да приемете моето предложение с оглед по-доброто застъпване и приложение на служебното начало. Разбира се, аз не съм против служебното начало. Всяко нещо е добро, приложено с разум и с мяра.

Извинявам се - понеже съм взела думата, моля да приемете, че оттеглям следващото предложение за § 5, което също е мое. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Мая Манолова – заповядайте. Член на адвокатската колегия от Кюстендил. Казвате, че била най-старата.

МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Наистина най-старият съд и най-старата колегия в страната. (Весело оживление.)

Аз ще защитя обратната теза. По принцип самото въвеждане на концентрационното начало - именно изнасянето на тежестта на процеса в неговата първа фаза с много преклузивни срокове, които не дават възможност на страните след това да коригират твърденията си или сочените от тях факти, или всякакви свои пропуски, би могло да доведе дотам, че те напълно да проиграят своите интереси, ако не са наистина в състояние в началото на съдебното производство да представят всички факти и да конкретизират своите твърдения по нещата, които имат значение за делото. На концентрационното начало изначално кореспондира служебното начало. Съгласна съм с колегите Антонова и Иванова, че ние засилихме прекомерно, но го засилихме с една-единствена цел - то да бъде един противовес и една защита, една гаранция, че гражданите няма да проиграят своите интереси. Тоест сега вече не е така, както беше в предишния исков процес, когато можеше човек, който участва в едно съдебно производство, да сочи нови доказателства едва ли не на три и на четири инстанции, да сочи нови факти, да си изменя иска, включително да го увеличава във въззивната инстанция.

Сега нещата са концентрирани в началото на всяка една съдебна фаза. Затова според мен би следвало в условията на това засилено служебно начало съдът, освен да дава указания за конкретизиране на твърденията на страните, да им дава указания и за тяхното допълване. За илюстрация бих пресъздала бърз спор с колегата Иванова, който проведохме преди малко. Да, няма лошо съдът да укаже на страната – например ако е платила по едно облигационно вземане, да съобщи в твърдените от нея обстоятелства, че е платила. Тук не става дума за това да каже, че е платила, ако не е платила, а в един момент наистина спорът да бъде изнесен в началото на всяка съдебна фаза. Страните в случаите, че не ползват най-добрата адвокатска защита, да не бъдат поставени в ситуация, в която да проиграят интересите си още в самото начало на процеса.

Така че целта на тази дума, която иначе не променя Бог знае колко смисъла на текста, е да се направи всичко възможно съдът да помогне на страните в началото на процеса да изложат всички факти и да посочат всички правно релевантни факти и обстоятелства за правилното решаване на спора.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако страната наистина е платила, няма да има дело, Манолова. (Весело оживление.)

Госпожо Иванова, имате думата.

ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Уважаеми колеги, тази поправка може би на пръв поглед изглежда незначителна – става въпрос за една дума, но по мое убеждение това не е така. Ако оставим текста да действа във вида, в който е, съдът престава да бъде такъв, какъвто по принцип би трябвало да бъде – един арбитър между две равнопоставени спорещи страни.

Ако съдът започне да указва на ищеца да си изменя твърденията, нали разбирате, че няма сила на света, която да убеди ответника, че съдът е справедлив, че не е взел страна предварително, че не си е съставил предварително мнение по казуса? Или обратното. Освен това, ако някой не знае какво точно иска, би трябвало първо да си го изясни и тогава да се обърне към съда. По същия начин и ответникът, когато се защитава, се предполага, че е наясно какво може да извади като аргументи и като твърдения в своя защита. Затова има адвокати, затова има достатъчно правни и фактически възможности.

Но да караме съда да коригира, да допълва и да изменя исковата молба, респективно защитата на ответника, според мен е доста в прекалено широко тълкуване на служебното начало и въобще на ролята на съда. Съдът е арбитър. Той би трябвало да изслуша двете страни, когато процесът и самият съд им е осигурил равни възможности да изложат своите твърдения и да посочат доказателствата си и действително безпристрастно, независимо да вземе своето решение, а не да помага на страните, които не знаели какво да правят.

Имаше една стара редакция на чл. 4, че съдът напътстваше страните поради малограмотност, която предизвикваше смях още сред студентите. Да не връщаме тази ситуация, облечена в други думи.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това изказване ли беше? – Да.

Реплика има ли? Няма.

Господин Янев, заповядайте.

ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Господин председател, колеги! Действително като че ли една мъничка дума породи доста спорове. Тя не е без значение и съвсем основателно е според мен да се повдигне този спор. Какво дава тя допълнително? Всъщност в рамките на регламента, който имаме в първоинстанционното производство, ищецът има възможността, а и ответникът, в рамките на първата инстанция и в рамките на старта на първоинстанционното производство няколко пъти да допълнят и да изразят становище. Това не е еднократно действие, това е в техните права, те имат това право. Освен това, трябва и съдът да им даде възможността, тоест да докаже възможността те да си допълнят техните твърдения.

Струва ми се, че наистина това отива в малко по-голяма степен на служебното начало, защото касае не толкова чисто процесуалното упражнение на правата, колкото упражнението на правата по същество на спора.

От тази гледна точка аз съм склонен да приема, че е основателна бележката на колегата Антонова и желанието й този текст „да допълнят и” да отпадне. Ако се касае за допълнителни факти и обстоятелства в рамките на процеса, които страните биха могли да изтъкнат извън първата размяна на становища, отиваме на чл. 147, който също дава възможност при първото изясняване и задаването на въпроси при старта на делото да се представят допълнителни факти и обстоятелства, разбира се, в рамките на това, което предвижда ограничението на чл. 147 от ГПК.

Аз не съм против това съдът да изисква от страните да конкретизират твърденията си, но според мен ако оставим допълването като процедура, то ще изисква още един акт. Когато всяка от страните направи това, което съдът указва, то на базата на това допълване ние още веднъж трябва да дадем възможност било на ищеца, било на ответника той пак да изрази становище по повод на това допълване, защото очевидно е, че в конкретния случай не говорим за факти, а говорим за нови основания. Даваме възможност за развитие на един цикъл съдът да дава допълнения, страните непрекъснато да излагат нови становища във връзка с тях и съответно да бъдат спазени правата им. За да може в крайна сметка съдът да стигне до определението, което ще каже за какво страните сочат или не сочат доказателства, то трябва да е изтекъл процесът на размяна на становища по отношение на техните тези във връзка с основанието на иска. Така че аз лично съм склонен да подкрепя тезата на колегата Антонова и този текст да отпадне. Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.

Има ли други народни представители, които желаят думата, включително и представителите на Министерството на правосъдието? Искате ли да вземете отношение по този текст, който всъщност не фигурира в първоначалния и приет на първо четене законопроект? (Реплики.)

Представителите на министерството могат да вземат по всяко време думата, вие го знаете, но само, ако пожелаят.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, дискусията мисля, че ни ориентира в подкрепа на предложението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ориентира, ориентира, но аз не мога да се ориентирам, пък не знам другите как ще се ориентират, не ми е ясно.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Предполагам, че и Вие споделяте нейното предложение?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ама, какво значи „допълнят”? Тук се говори за нови основания за изменение на иска. Дали това е идеята на първоначалния текст или не? Да не би да се има нещо съвсем друго?

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Вие сте забелязали, че този текст може да насочи, както към доказателства на определени факти, така и към някакво видоизменение на петитума, затова е по-добре да се премахне това двусмислие.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Може да се изврати в предложението...

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Така че понякога е по-добре законът да казва по-малко отколкото повече, защото остава по-малко пространство за излишни тълкувания.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, ние малко поспорихме с Вас. Да вървим към § 5.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 5 госпожа Антонова заяви, че оттегля следващото предложение. Мисля, че трябва да се съобразим с това нейно желание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но комисията подкрепя текста на вносителя – тук е по вносител.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, по § 5 комисията подкрепя текста на вносителя, а госпожа Антонова прави предложение, което тя преди малко оттегли.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нека да видим чл. 240, ал. 2 – за неприсъственото решение, което е нещо ново за нашето право.

Имате думата по § 5, уважаеми народни представители.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По него няма изказвания.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но нека вземе някой отношение! Подкрепяме го, ама...

„§ 5. В чл. 240, ал. 2 думата „нововъзникнали” и запетаята след нея се заличават.” (Реплики.)

Хубаво, няма – няма!

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не знам дали да разчитаме на днешната дискусия като на един универсален коментар към промените в ГПК , тъй като биха могли да се дават разяснения по всяка една промяна, но ако не възникват въпроси, мисля, че можем да вървим напред.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Стоилов, аз мисля, че и практикуващите юристи ще ползват стенографския протокол.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да се надяваме, без да надценяваме своите очаквания.

Следващото предложение е на народните представители Мая Манолова и Яни Янев – да се създаде § 5б.

Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде нов § 7 със следната редакция:

„§ 7. В чл. 269 изречение второ се заличава.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Момент! „Правомощия на въззивния съд”...

И сега, когато отпадне, какво става?

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ако искат вносителите на предложението да се обосноват. (Шум и реплики в залата.)

ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС, от място): Ние сме имали дебат в Правната комисия, а сега да го повтаряме ли?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Бисеров, за НПК – знам, но кажете сега...

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз мога да припомня съдържанието на чл. 269, който е със заглавие „Правомощия на въззивния съд”.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Служебно – по валидността и по допустимостта.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз ще го прочета: въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваемата му част. И се предлага да отпадне следващото изречение: „По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата”.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Сега ще започнат да тълкуват – щом е отпаднало второто изречение, какво значи това? Може ли да се произнесе въззивния съд извън жалбата? Ами, тогава защо пада? (Шум и реплики в залата.)

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Нека господин Янев като вносител да разясни предложението и ще преценим дали да го променяме.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Значи, не променяме идеята, но се създава такова впечатление – след като отпада цял текст, значи може да се произнася по всичко. Може някой така да го изтълкува.

ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Господин председател, колеги, силно се надявам, че такова тълкувание на текста на закона няма да има.

Очевидно е, че след като в изречение първо съвсем конкретно, точно и ясно е казано кои са параметрите, по които окръжният съд, въззивният съд се произнася служебно, което изключва възможността чрез тълкуване ние да достигнем до това, че той по всички останали въпроси пак би могъл, ако иска да се произнесе и служебно.

Явно е, че такава логика трудно би могла да бъде възприета и по тази причина на мен ми се струва, че още когато е приеман първоначалният текст на чл. 269 вероятно, за да се изчисти всякакво двусмислие по тази тема, е поставено второто изречение, но в крайна сметка именно категоричността на първото изречение и логиката на първото изречение изключва каквото и да било друго поведение от страна на съда, след като е казано по кои въпроси той може да се произнесе служебно, а всички останали са в рамките на жалбата. Аз друго виждане нямам. Всъщност това беше и логиката на предложението да отпадне този текст.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, господин Стоилов.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз благодаря, господин председател, че ни върнахте към тази дискусия. В комисията вероятно авторитетът на господин Янев и госпожа Манолова ни е накарал да подкрепим предложението, но смятам, че дискусията трябва да я подновим.

Забележете текста: в първото изречение ние посочваме начина на произнасяне на съда относно валидността и допустимостта, но това са само крайните точки, които маркират правното пространство на едно решение, а основните спорове обикновено в него са по отношение на законосъобразността. А какво става, когато страната не оспорва валидността на решението? Решението е валидно, но казва: частично оспорвам това решение като несъответстващо на закона. И това е един въпрос, по който съдът също трябва да се произнесе по определен начин, само че това не е въпрос тъждествен на валидността, защото валидността засяга действителността на решението.

Въпросът за законосъобразността е въпрос, който третира вече неговото съдържание. Там ние можем да установим както принципа, че съдът се произнася служебно по всички въпроси на законността на решението, но той може да се произнася, има такива правни системи, само в оспорваната част. Освен това има и редица принципи за „реформацио импеос” и т.н., които ни въвличат в една материя.

И аз се питам наистина защо да правим тези упражнения и да си кажем, че по останалите въпроси, а това са масовите въпроси, съдът е ограничен от посоченото в жалбата. Една промяна на текста създава впечатление за промяна на концепцията. Промяна на концепцията няма, а въпросите на валидността и допустимостта далеч не изчерпват спорните въпроси, които засягат съдържанието на едно съдебно решение. Така че, ако нямаме разлика, а по същество мисля, че нямаме, това е един излишен текст.

Имам чувството, че малко доктринално чрез промяната в закона започваме да си градим определени конструкции. Виждаме, че очакванията на съдебната власт са точно обратните – те някъде искат законът да има инструктивен характер, а част от предложенията, като че ли са насочени към това законът да създава някаква концепция, която да се подразбира, а не да произтича непосредствено от съдържанието. Затова според мен е добре да запазим текста и мисля, че и вносителите няма да възразят на това предложение. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Имам чувството, че няма спор по същество.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз не виждам спор по същество.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз мога да навляза още по-навътре в проблема. Като отпада цяло изречение, всеки ще каже: “Значи нещо друго има тук!”

Давам думата на народния представител Мая Манолова.

МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Тук става дума за второто изречение на чл. 269.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, точно така. Какво целим с него, какво постигаме?

МАЯ МАНОЛОВА: Тук става дума за текста на чл. 269: “Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.”

Тук въпросът според мен отново опира до това каква е нашата концепция за въззивното производство. Спорът беше: контролно-отменителна втора инстанция или въззивна. В случая ние наистина приехме така наречения ограничен въззив, но ограничен въззив се отнася не до параметрите, в които действа въззивната инстанция – съдът, а ограничен само до фактите и до доказателствата. Тоест, ако в предишното производството беше пълен въззив, в който страната можеше изобщо да проспи първата инстанция, да отиде направо на втората и там да започне да вади доказателства, тук лишихме страната от тази възможност, обаче не лишихме съда от възможността във втората инстанция не да контролира правилността на решението, а да решава спора. Тоест пред втората инстанция ние не правим проверка на решението, а решаваме спора - това е смисълът на въззивното производство. Докато смисълът на контролно-отменителното е да се посочат някакви конкретни посоки на решението и да се контролира решението, докато тук спорът се решава отново от въззивния съд. Това е по принцип идеята на въззивното производство, така беше и досега във въззивното производство, тоест отново се решаваше спорът...