Решение за осъждане на опитите и действията от страна на немски физически и юридически лица за ревизиране на историческата истина за събитията в гр. Батак през 1876 г. Вносители: Волен Сидеров, Павел Шопов, Деница Гаджева

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: На първа инстанция му казахме и т.н.

МАЯ МАНОЛОВА: Да.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Сега какво искаме?

МАЯ МАНОЛОВА: То е такова – ограничен въззив е второто. Това означава абсолютно да подменим концепцията, да превърнем втората инстанция в контролно-отменителна. А тук имаме инстанция, която решава спора по същество въз основа на събраните пред първата съдебна инстанция факти и доказателства и евентуално за новите има съответни ограничения, които ги има в съответните текстове. Тоест тук това е един текст, който, честно казано, не сме доогледали, останал е отпреди, но концептуално идеята е тази, която предлагаме с колегата Янев.

Можем да го дискутираме само юристите и след пленарното заседание, защото всеки си изчерпи възможността да се изкаже по веднъж, но това беше смисълът на нашето предложение. Това беше смисълът и в контекста на всичко, което се е случило по време на семинарните и обучителните мероприятия със съдиите от цялата страна в различни регионални формати.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И сега въззивният съд ще бъде ли ограничен или няма да бъде ограничен, като отпадне изречението?

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Така вече аз съм предизвикан, може би и госпожа Манолова ще отговори. Така аз разбирам, че се внася промяна по същество, а не просто промяна в редакцията.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: То е въобще недопустимо от правилника.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Защото тогава се оказва, че страната може да обжалва за едно решението, а съдът да го измени или отмени за друго. Аз мисля, че това е прекомерно в рамките на процеса и няма защо на втората инстанция да преиграваме цялото дело, което е било в първата инстанция. Страната, която не е доволна от решението, го атакува като незаконосъобразно или неправилно на определено основание, в определена негова част и съдът казва: това е основателно или неоснователно. Тя да иска едно, а съдът по повод на това да започне да си преразглежда решението в едната или в другата посока мисля, че е прекомерно. Затова решението, което е дадено в текста, снема този спор и се казва: страната иска нещо в жалбата, съдът се произнася по това, което е поискано в жалбата, приемайки или отхвърляйки.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Белазелков, заповядайте да чуем и Вашето мнение.

БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Имайте предвид, че в стария ГПК това ограничение беше за компетенциите на Касационния съд. Това ограничение в компетенциите на Касационния съд не е възпроизведено, защото то е изтеглено напред като ограничение на компетенциите на въззивния съд. И сега вече, ако този текст отпадне, всеки ще се запита: а какво става с ограниченията на Касационния съд? Тъй като това ограничение отпадна от Касационния съд, защото се изтегли напред за въззивния съд, сега като падне тук, ще се върне ли там? А трябва да го има. Имаше го за касационната инстанция, така че най-добре да се запази.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие нали трябваше да го изтеглите във въззивния и нямаше да има проблем?

БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: То е изтеглено. Аз поддържам действащия ГПК, а не предложението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мая Манолова.

Този въпрос е важен. Утре съдиите, които не са тук и не са ни чули, ще го прилагат.

МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Тук не става дума за произнасяне на съда по необжалвана част на решението. Тук става дума конкретно практически, и колегата Белазелков ще се съгласи, за това дали една бланкетна жалба ще бъде разглеждана от съда или не. Тоест в жалбата се сочи каква част от решението се обжалва и естествено че съдът се произнася само по тази част. Единственото изключение е по валидността на решението, където, ако се обжалва в едната част, естествено че съдът се произнася по цялата част. За допустимостта е ясно. А тук става дума, ако решението е обжалвано в цялата част или в една негова част, съдът се произнася в тази част, но по принцип и на други основания, които касаят неговата правилност, защото пороците на решението са валидност, допустимост, правилност. Тоест ако жалбата е бланкетна или жалбоподателят не е визирал някой от пороците на решението, това да не означава, че съдът не може да се произнесе по спора, включително и на практика, допълвайки неправилността й с това основание. Тоест, ако аз обжалвам решение в частта примерно от 500 лв., а имам отхвърлителен диспозитив за 700 лв., съдът ще се произнесе в рамките на тези 500 лв., но и на други основания, ако съдът не е взел предвид моето възражение за давност, а не примерно само това, че другата страна не е платила. Например, ако основанията за отхвърляне на иска са давност и плащане и неплащане и ако съдът не се е съобразил с давността, ако аз в жалбата си напиша, че решението не е правилно, поради това че не е платено, но забравя да кажа, поради това, че въпреки че съм направила възражения за давност, това не е взето предвид от съда, съдът да може да го направи. Тоест да се имат предвид и други основания извън тези, които са посочени в жалбата, е възможно и жалбата изобщо да е бланкетна.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Като слушах господин Янев, той по друг начин ни обясняваше Вашето предложение.

Господин Янев, Вие друго ни казахте.

ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Явно, че сме вложили различна логика, господин председател.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие двамата сте го предложили, пък ето имате различна логика. Аз не мога да вземам думата да коментирам, разбирате ме.

Госпожо Антонова, заповядайте.

НАДЯ АНТОНОВА (КБ):  Благодаря, господин председател.

Аз бих искала да се изкажа в подкрепа на действащия чл. 269. Моето желание и моите аргументи са в посока второто изречение да си остане като действащ текст. Вижте колко е полезен дебатът в залата. Самите ние тук даваме противоречиви тълкувания на действащия текст, а камо ли толкова много съдилища и толкова много адвокати! Разбирате, че ако това изречение отпада, текстът става източник на безкрайно противоречива практика и за съжаление пак трябва да се търси тълкувателно решение, което пък не винаги се постига с оглед последния прецедент във Върховния административен съд.

Ето защо искам да ви обърна внимание, че ако отпадне второто изречение, темата става много сериозна, тъй като това е концептуална промяна на въззивното обжалване. Да, вярно, въззив, но не чак дотам. Ако отпадне второто изречение, това би означавало въззивният съд да отменя съдебното решение на непредявени с жалбата основания. Какво правим тогава?! Аз съм ответник по въззивната жалба и отговарям на посочените основания в жалбата. Изведнъж съдът ми казва, че жалбата на тези основания е неоснователна, но основателна на други, които не са ми предявени въобще, нито пък съм сочила доказателства. Къде отива моето право на защита, моето право на участие в процеса?! Какво правим?! Или пък жалбоподателят посочва доказателства и фактически основания за незаконосъобразност, съдията казва на друго основание – законосъобразни, но има съществени процесуални нарушения. Какво правим изобщо?! Затова, колега, предлагам да бъдете любезен да оттеглите своето предложение и да продължаваме нататък. Иначе дебатът е страхотен. Ние можем да си го проведем и до другиден, господин професоре.

Като практикуващ юрист казвам, че това означава да затрудняваме безкрайно съдилищата - да отменят решенията на основания, които никой не е искал от страните в процеса, не е допускал, не е предполагал, а може би някои съдии дори са ги видели в последния момент. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата за реплика господин Янев.

ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Колеги, обърнете внимание върху текста. Забележете, че това е изричен текст. Първото изречение е текст, който категорично ограничава служебното начало на въззивния съд по два въпроса и само по тях. Не може чрез второто изречение да мислим, че му слагаме допълнителни „пранги”, та да се произнася по нещо друго. Щом като в един текст на процесуален закон изрично е посочено докъде стига служебното начало на съда във въззива, това означава, че нищо повече оттам той не може да направи, каквито изречения допълнително да пишем. Окръжният съд (въззивният съд) не може да се произнесе с това или без това второ изречение, когато изрично са посочени пределите на служебното начало във въззивното производство. Той не може да се занимава с никакъв друг въпрос, освен с въпросите в жалбата. Няма вариант.

За това, за което говорите: Вие допускате още някаква мнима форма на разширение на служебното начало. Няма го записано в закона. Такива форми не могат да се допуснат, защото процесуалният закон е изричен, императивен.

Ако беше казано, че той може да се произнесе служебно по въпросите за допустимост и валидност на решението и по други въпроси, които съдът прецени по същество, тогава може, но нямаме такъв текст. Казано е: „валидност и допустимост”. На какво основание съдът ще се произнася и по други въпроси извън жалбата?! Кажете ми кое е законовото основание, на което съдът ще се позове, за да се произнесе по други въпроси извън жалбата? Аз такова основание не виждам!

Затова моята теза беше, че това второ изречение е паразитно в някаква степен, тъй като първото е безапелационно и категорично.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, ама съвносителката Ви госпожа Мая Манолова казва друго.

ЯНИ ЯНЕВ: Тя има свои доводи.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие го внасяте. Разберете се. Ние сме тук малко хора и не можем да го разберем, а как ще го разберат съдиите?!

МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Не подценявайте съдиите.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не ги подценявам, напротив.

За втора реплика има думата господин Янаки Стоилов.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Казаното от госпожа Манолова има известно основание. Тя даде пример, че един и същ въпрос, поставен в хода на процеса, може да бъде обоснован юридически различно, тоест да бъде различно правното основание, на което страната основава своята претенция. Редакцията на закона обаче създава проблем, защото в първото изречение се използва правна терминология, а във второто – разговорна терминология. Това вероятно поражда въпроси в тези, които прилагат закона. Какво означава „по останалите въпроси”? Останалите въпроси извън валидността и допустимостта могат да бъдат само два – за законосъобразността и правилността на решението. Ако беше казано, че по въпросите на законосъобразност и на неправилност на решението той е ограничен от посоченото в жалбата, тази законосъобразност съдът може да третира в нейния пълен спектър, защото когато той не надхвърля претенциите на страната, може да даде по-точната квалификация от тази, която е дала страната. Тоест той не променя идеята на нейната претенция. Оттук идват проблемите.

Не знам дали сега трябва да усложняваме нещата и да търсим по-прецизна редакция на второто изречение, което не е станало до този момент, но при целия спор и компликацията на тематиката по-добре е да оставим второто изречение и да се разбира, че страната може да постави определени въпроси, които засягат законосъобразността и правилността на решението. Съдът не може да излиза от обхвата на тези искания, поставени пред въззивната инстанция, но правната квалификация си е работа на съда. Така че в рамките на претенцията той може да даде квалификацията, която съответства на претенцията на страната. Това в някаква степен обединява двете различни обяснения на текста, които бяха дадени. Ако това послужи за неговото прилагане, мисля, че няма да има проблеми със запазване на двете изречения в чл. 269. Тоест това няма да бъде догматично служебно начало, а служебно начало, което уважава претенцията на страната и в същото време използва правната квалификация на съда, за да може да постанови решение, което в най-голяма степен съответства на закона.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За трета реплика има думата господин Христо Бисеров.

ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Правя реплика, за да поставя въпроса от по-практична гледна точка. Какво стана с бланкетните жалби? Знае се, че бланкетните жалби са често явление. Законът трябва да има отговор и да дава механизма на работа за бланкетните жалби. От тази гледна точка мисля, че е по-добре да изчистим второто изречение. То казва къде е задължително служебното произнасяне. По-нататък съдът наистина може да действа като въззивна инстанция по-свободно. Аз се страхувам, че ако оставим второто изречение, поради съображенията, които коментираме тук, и ако някой прочете тези стенограми, можем да тласнем нещата още повече натам, откъдето се опитваме да избягаме.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Развързваме обаче ръцете на съда.

ХРИСТО БИСЕРОВ: Така е, но ние трябва да имаме решение на въпроса как бланкетните жалби намират правилно решение. Мисля, че е по-добре да изчистим второто изречение. Да остане само това – какво съдът задължително прави служебно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За дуплика има думата госпожа Антонова.

НАДЯ АНТОНОВА: Колеги, дебатът е много приятен, мисля, че и поучителен и в него все по-ярко проличава противоречивото тълкуване на предложението, което се прави за изменение на текста. Пак казвам, фактът, че тук нямаме единомислие във философията на исканата промяна, говори прекалено много, че ако от текста бъде махнато второто изречение, практиката ще бъде безкрайно затруднена.

Що се касае до бланкетните жалби. Бланкетната жалба е една редовна жалба. Ако под бланкетна жалба вие разбирате оная, в която не е оказан порокът на атакуваното решение. Редовна жалба – връчва си се, има си отговор. Ако ответникът по жалба постави въпрос – постави, и си се разглежда като всички останали жалби и се преценява нейната основателност. Ето, така се прави.

МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Такъв текст „бланкетна жалба” не може да има.

НАДЯ АНТОНОВА: Дайте да спазваме някаква процедура. В края на краищата разглеждаме процесуален закон. Правилникът и той е процесуален. Ако толкова ни се говори за ГПК ще поканим там и работната група и започваме една дискусия от събота преди обяд. Но това, за което бих помолила – да го запомним ли, да го премислим ли... Отпадането на изречението събужда много противоречия. Аз не се съмнявам в подбудите на вносителите, че искат да направят още по-добър ГПК, защото имам сантимент към тоя закон.

Целта на законопроекта е да облекчава практиката, а не да й създава проблеми, както на нас тук, въпреки че ние не сме най-отбраните юристи в държавата, като изключим професора и доцента. Въпреки това и тия титуловани юристи и те имат противоречия при тълкуването на закона. Моля ви, дайте да продължаваме нататък, за да не изпадаме в казуси, за да не стане нещо по-лошо от това, което сме направили и което е толкова спорно.

В края на краищата, ако отпадне второто изречение на чл. 269, който се казва „Правомощия на въззивният съд”. И въззивният съд какво? Произнася се служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната му част.

Като отпадне второто изречение, както тук се настоява много успешно вече един час, това означава, че правомощието на въззивния съд е да не се произнася по незаконосъобразните решения. Значи те ще се произнасят служебно само по валидността и по допустимостта на решението. Като сложите точка, колега Янев, означава, че прекратявате всякакви други правомощия на въззивния съд. Ами това е правомощие, то трябва да бъде посочено изрично. Така ли беше, професоре? (Обръща се към председателя Любен Корнезов.) Ние не можем да извличаме правомощията на държавните органи по аргумент на противното, по аналогия и прочие. Нали така?

Затова си мисля, че правомощията на въззивния съд трябва да бъдат изброени изчерпателно, включително да му се даде това правомощие в изречение второ на чл. 269.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това беше дуплика.

Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по предложението на народните представители Мая Манолова и Яни Янев?

Чухме аргументите в едната, в другата, в третата, в четвъртата или може би петата посока.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тъй като това бяха спорни решения и в комисията, господин председател, смятам, че днешната дискусия, макар и в малко по-широк формат, допринася за да се уточнят определени позиции, така че не трябва да се възприемат догматично предложенията на комисията. При гласуването Вие ще се ориентирате от аргументите на дискусията за това, което може да бъде при окончателното решение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, да преминем напред.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Следващото предложение е от народните представители Мая Манолова и Яни Янев – да се създаде § 5в.

Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде нов § 8 със следната редакция:

„§ 8. В чл. 271, ал. 3 след думата „необжалвалите” се добавя „необходими”.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преди няколко месеца написахме, че съдът отменя решение по отношение на необжалваемите другари – и обикновените, и необходимите.

Прави се предложение от Мая Манолова и Яни Янев трета алинея въобще да отпадне, а сега се хващаме само за необходимите другари.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тяхното предложение стеснява кръга на другарството в процеса, така че нека народните представители да се ориентират в тази тематика. (Реплика от народния представител Иван Иванов.)

Ето, виждам отдясно, че искат да ограничат кръга на другарството в процеса.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.

Ако някой от вносителите желае да защити текста или това, което комисията предлага, защото предложението е за изцяло отпадане на ал. 3.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не, тяхното предложение е за това, а предложението на комисията е ограничено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Че се отменя за необходимите другари, ако са необходими. Ако са обикновени – няма да се отмени. Но предложението на народните представители е за цялостно отпадане.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, но аз мисля, че те са се съгласили с предложението на комисията и по-скоро въпросът е дали предложението на комисията отговаря на това.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще помоля и представители на Министерството на правосъдието да вземат отношение.

Имате думата, уважаеми народни представители.

Заповядайте, госпожо Манолова.

МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Необходимите другари, независимо дали са подали жалба или са ответници по жалба, се конституират служебно в процеса. Нали така?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не винаги. Не винаги е задължително необходимото съгласие.

МАЯ МАНОЛОВА: За необходимите другари само.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Именно и за необходими другари не винаги е задължително. Има и факултативно необходимо другарство, госпожо Манолова.

МАЯ МАНОЛОВА: В предходен текст на ГПК, който в момента не мога да посоча, може би господин Белазелков ще ми помогне, това е уредено императивно, че всъщност необходимите другари, независимо от това дали подават жалба или не, се конституират служебно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Стават страни във въззивното производство.

МАЯ МАНОЛОВА: Господин Белазелков ми подсказва – чл. 265, ал. 2, който между другото съществуваше и в предишния ГПК и мисля, че там беше чл. 206, но не мога да съм категорична.

В случаите на необходимо другарство съдът служебно конституира другарите на жалбоподателя.

Имате ли още спорове, колега Корнезов?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма. Кой Ви каза?

МАЯ МАНОЛОВА: Защото спорите.

Тоест решението влиза в сила и по отношение на необходимите другари даже и тогава, когато не са обжалвали, защото те се конституират служебно, независимо от това дали са обжалвали или не, те са необходими и се конституират.

А в случая, ако остане текстът така, както е даден, излиза, че ще важи не само по отношение на необходимите другари, но и по отношение на обикновените другари. Така че друго възможно решение на тази хипотеза, за да е ясно какво сме имали предвид, е да се добави „необходимите необжалвали другари”. Това е смисълът.

Просто като отпадне ал. 3 се разбира това – че то се отменя и по отношение на необходимите другари, независимо дали са обжалвали или не.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, мисля че решението на комисията в случая е обосновано. Не виждам други желаещи за изказвания.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Все пак имате думата, уважаеми народни представители, включително, още веднъж повтарям, ако желаят могат да взимат отношение и представителите от Министерството на правосъдието.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 9.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по § 6, който става § 9. Няма желаещи.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Следващото предложение е на народните представители Мая Манолова и Яни Янев.

Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде нов § 10 със следната редакция:

„§ 10.  В чл. 305, т. 5 думите „но не по-късно от една година от влизането му в сила” се заличават.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Прави се предложение, комисията подкрепя по принцип предложението и казвате: „не по-късно от една година от влизане на решението в сила се заличава”. Това практически означава, че от узнаването в тримесечен срок това може да стане и след 50 години.

ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): В случаите по чл. 303.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Запазват се за позоваванията на текстовете чл. 303 и 304.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, но 303 и 304 по молба на трето лице, то и сега го има. Може ли след 50 години да искаме отмяна на решението? Или след 100 години?

НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място): Кому е нужно?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Извинявайте, знам че така леко настъпвам правилника, но дайте да изясним този въпрос с отпадането на този едногодишен срок, но не по-късно от една година.

Имате думата. Нека и вносителите да кажат какво са имали предвид. И сега има срокове при отмяната по чл. 231-234. Какво ще кажете, господин Белазелков? Върховният съд какво ще каже?

БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: В проекта за Гражданския процесуален кодекс, както беше внесен от правителството, едногодишният срок въобще не фигурираше като възможност при сроковете. Това предложение приближава приетия текст към предложения от правителството. Смисълът е следният: когато една страна иска да се възползва от едно решение, ако има краен срок, тя трябва да го задържи определено време - да го задържи, да не го показва определено време. Стиска си го една година, след което пристъпва към изпълнение, страната узнава, но не може да предизвика отмяна.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Страната като е страна как не си знае решенията? Нали е страна на процеса?

БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Въпросът е, когато страната знае, че не може да стиска един кратък срок решението, тя въобще няма да предприеме това. Пристъпи ли се към изпълнение, страната задължително узнава и въпросът е да може да поиска отмяна. Този едногодишен срок всъщност позволява да се иска изпълнението на решението след тази една година, когато вече ответникът няма да може да направи нищо, въпреки че не е бил призован, въпреки че не е могъл да участва, въпреки че не е представляван надлежно, въпреки че е трето лице, да речем, което е имало право да участва в производството по делото, пък не е участвало. За това става въпрос. Въпросът е да няма максимален срок, за да не се стимулират страните да задържат решението, докато се преклудират възможностите. Това е идеята.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Янев, имате думата.

ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Колеги, приложението на това, което ние правим като предложение, е изключително тясно обвързано с три текста в Гражданския процесуален кодекс и те са изцяло свързани с възможността на страната фактически да участва в процеса, не изобщо. Забележете, че отпадането на едногодишния срок касае само случаите по чл. 303, т. 5 и 6. Позволявам си да ги прочета, защото очевидно трябва да стане съвсем ясно.

„5. Когато страната в следствие на нарушение на съответните права е била лишена от възможността да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично, или чрез основните и непредвидени обстоятелства, които не е можела да предяви.

6. Страната при нарушаване на съответните правила е била лишена от представителството от лице по чл. 29, ние говорим за безизвестно отсъствие, тогава особените случаи на представителство по чл. 304 отмяната на решението може да се иска и лицето спрямо, което решението има сила, независимо от това, че то не е било страна по делата.”

В трите случая ние говорим само и единствено за различните варианти на хипотезата, когато има действие и влязло в сила решение спрямо лице, което не е участвало и не е могло по никакъв начин да участва в процеса. Съвсем нормално е това лице докато не започне съдебното изпълнение спрямо него и не се предприемат действия за съдебно изпълнение, то да не знае, че въобще има такова съдебно решение.

Представете си това, което каза и колегата Белазелков, че видите ли, страната, която е запазена от преклузивния годишен срок, си стиска решението и не предприема действие - съдебно изпълнение, защото с влязлото в сила решение тя има нов петгодишен давностен срок за реализация на правата си, ако не ги реализира в рамките на срока да се заведе съответното съдебно изпълнение. Стои, минава едната година, тя си провежда съдебното изпълнение и този човечец, който е засегнат от съдебното решение, който хабер си няма, той няма никаква правна възможност за реакция.

Затова, пак казвам, че това предложение е ограничително и свързано само и единствено със случаите, когато страната е била лишена ... всъщност това не е страна, това е лице, спрямо което има действия на влязло в сила съдебно решение и спрямо това решение той няма никаква правна възможност да се защити и не е знаел, че е текъл такъв процес. Това е логиката на това предложение и ние даваме възможност в тези случаи на тези хора практически да имат възможност от момента на узнаване, най-вероятния момент на узнаването на решението е тогава, когато започне изпълнението на съдебното ...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Може решението да не е осъдително, колега. Може да е констативно, може да е установително.

ЯНИ ЯНЕВ: Може и така да е.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не са само осъдителни решения.

ЯНИ ЯНЕВ: Не са само осъдителните решения, това е вярно, проф. Корнезов, но и по отношение на установителните решения, ако кажем, че той е завел един установителен риск за признаване право на собственост. Хубаво, признават за собственик този, който е завел иска, той не провежда съдебно изпълнение, отива и завладява имота. В кой момент практически човекът ще може да упражни правата си и ще разбере, че това решение е налично? Или когато имаме трансформация с конструктивно решение. Имаме трансформация на права. Значи ще има някакъв акт спрямо, който вече лицето ще може да реагира. В противен случай ние го лишаваме от каквато и да било възможност за реакция. Поне това е моето виждане.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Извинявайте, че така реагирах, но...

ЯНИ ЯНЕВ: Съвсем нормално е.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Задавам ви въпроси, защото и досега го имаше този едногодишен срок, даже той се променяше. След това виждате, че в правителството влиза по един начин. Защо сме го сложили този едногодишен срок тука, а сега искаме да падне? (Реплика на народния представител Яни Янев.)

Отмяната по чл. 231 са абсолютно същите основания, каквито са и сега. Абсолютно същите. Член 231 и чл. 233 са буквално преписани.

Имате думата, госпожо Манолова.

МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Тук трябва да се върнем отново към основните елементи от концепцията на новия Граждански процесуален кодекс, като пак искам да припомня, че едно от основните начала беше ускоряване по принцип на съдебните производства. В случая, макар да изглежда, че ние отсрочваме във времето възможността на длъжниците да искат отмяна по едно дело, на практика ще се получи другото.

В момента много от недобросъвестните взискатели в тези ситуации чакаха просто да мине едногодишният срок, за да изтече възможността на другата страна да иска отмяна. Сега много по-бързо те ще предявяват по съответния начин присъденото вземане за изпълнение. В крайна сметка нещата ще се ускорят и в тяхната най-последна фаза, а именно на съдебното изпълнение.

Макар и на пръв поглед да изглежда, че нещата ще се забавят във времето, конкретно практически, ефектът ще бъде обратният и според мен ще води към едно ускоряване и финализиране на нещата по едно производство до края, а именно от завеждането на иска до получаване на присъдената престация. Това е според мен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, госпожо Манолова, мога ли след 50 години да искам отмяна на влязло в сила решение на съда? Не мога. При тези три хипотези, разбира се.

ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Значи Вие сте съгласен със съдебно влязло в сила решение и след 50 години искате да го отменяте...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.

Идеята се изясни.

Има предложение на народния представител Надя Антонова.

НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място): Оттеглям го.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 11 със следната редакция:

“§ 11. В чл. 364, ал. 2 накрая се добавя “и дължимите данъци и такси за имота”.”

Тук се изисква съдът да не издава преписки от решението, като трябва да се представи, че са платени и данъците, и таксите, а не само разноските по прехвърлянето.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Те могат само да подкрепят, тъй като това създава гаранции...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Мисля, че тук няма спор.

Има предложение от народните представители Мая Манолова и Яни Янев...

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип предложенията и предлага да се създаде нов § 12 със следната редакция:

“§ 12. В чл. 365 в текста преди т. 1 думите “окръжният съд разглежда” се заменят със “съдът разглежда”.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, излишно е. Мисля, че е безспорно.

Има думата Мая Манолова.

МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Въпросът, макар да изглежда чисто технически, на практика не е, защото по този начин сложната процедура на търговските спорове с двойната размяна на книжа и с всички останали усложнения, която бяхме предвидили за разглеждане пред окръжен съд, отива и пред районен съд. Тук въпросът е дали исковете по търговски дела с цена на иска до 25 хиляди, които ще се разглеждат пред районен съд, ще се разглеждат по сложната процедура, по която се гледат търговските дела, особено по търговско производство, или по общия ред. Това е въпросът.

Ние с колегата Яни Янев предлагаме това да става по сложната процедура. Аз лично имах колебания по този въпрос. Възможните решения са две: или по простия ред, по който се гледат делата пред районния съд или по сложната процедура на търговските дела. В крайна сметка залата ще реши.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Свързано е и с родовата подсъдност.

Ако приемем това, което преди това дискутирахме, трябва и тук да намери отражение.

МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Може например делата до 25 хиляди, макар да са търговски, да се гледат по простата процедура от районния съд. По този начин отменяме тази възможност.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, точно така.

Имате думата, уважаеми народни представители. (Реплики от Борислав Белазелков и от Мая Манолова.)

Ние приемаме текстове, а не размисли, госпожо Манолова!

Има ли желаещи да вземат отношение? (Реплики от народните представители Мая Манолова и Елиана Масева.)

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Нека да се прецени във времето, което остава до гласуването на текста, дали главата “Производство по търговски спорове” ще се прилага само пред окръжния съд или по всички видове търговски спорове, които сега са и в районния, и в окръжния съд.

Така че тези, които смятат, че трябва да се влезе винаги в специалната процедура на производство по търговски спорове, трябва да подкрепят предложението, което е направено от двамата народни представители. В противен случай трябва да си остане старият текст, който именно да ограничи тази процедура само до окръжния съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И ще има две процедури за един и същи характер спор?

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Напротив, те казват, че процедурата по търговските дела ще се прилага и от районния, и от окръжния съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, сега разбрах идеята. (Реплика от народния представител Яни Янев.)

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: А ако се запази сегашната редакция, тогава производството по търговски спорове ще се прилага само от окръжния съд, а районният съд ще си действа по процедурата, която е пред него. Трябва да преценим кое е по-добре – дали могат всички съдилища да изучат всички специални процедури и дали това е оправдано за всички видове искове. Така че има аргументи за едното и за другото. До времето на гласуването на текста това може да се прецени. Не знам дали има някакви изказвания, които силно да накланят везните в едната или в другата посока.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към § 7.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 7 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа, който става § 13:

“§ 13. В чл. 370 след думата “възражения” се добавя “не оспори истинността на представен документ” и се поставя запетая.”

Мисля, че тук няма спор по същество.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. (Реплика от Борислав Белазелков.)

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Той подкрепя текста. Комисията предлага да се създаде нов § 14 със следната редакция:

“§ 14. В чл. 393, ал. 1 след думата “учреждения” се поставя запетая и се добавя “общините”.”

Тук е въпросът да не се допускат обезпечения върху исковете срещу общините да се включат в тези категории субекти, тъй като се смята, че общината винаги разполага с достатъчно имущество, с което да удовлетвори исканията на кредитора. Няма нужда да се налага обезпечение, което да затруднява нейната обичайна дейност. Това са били мотивите за внасяне на предложението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Скоро четох, че в Хасково имаха някакъв проблем.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не, там е друго.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре.

Заповядайте, госпожо Манолова, да ни обясните.

МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Мисля, че текстът е важен. Всъщност това беше мое устно направено предложение, което Комисията по правни въпроси подкрепи и влезе в доклада като предложение на комисията.

Става дума именно за тази нова възможност, която дадохме, за принудително изпълнение по отношение на общини и по-точно по отношение на техните извънбюджетни сметки – тези, които не се формират от държавния бюджет. С този текст всъщност там ситуацията се запазва. Може да бъде реализирано принудително изпълнение, ако има присъдено вземане на взискател срещу община.

Но в случая става дума за възможностите да се наложи във вид на обезпечение запор на сметки на общината, което независимо от това дали е автентичен случаят в Хасково, поне медиите представиха нещата като една реализирана възможност на едно търговско дружество да блокира сметките на общината за дължими суми в рамките на едно бъдещо исково производство под формата на обезпечение на бъдещ иск. Поне по този начин бяха представени нещата в медиите.

Затова уточнявам, че с това предложение за промяна казваме ясно, че предварително обезпечение на бъдещ иск по отношение на общини не може да бъде прилагано, тъй като няма спор, че общината е такъв гражданско-правен субект тогава, когато участва в такива отношения, който разполага с достатъчно имущество, с което да гарантира своите задължения към различни видове кредитори, нито пък има опасност общината, както са останалите хипотези, да изпадне в неплатежоспособност, надявам се, или да настъпят някакви други обстоятелства, които да поставят под съмнение възможността на всеки един кредитор да реализира вземането си. Така че с това предложение изправяме тази една възможност, за да могат по един нормален начин общините да осъществяват своята дейност.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за изказване, господин Бисеров.

ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Господин председател, уважаеми колеги! Това, което предлага комисията, засяга само обезпечение на бъдещи искове, а този случай, за който Вие подсказвате, господин председател, вземането беше присъдено.

Това, че общините имат практика в една сметка да събират субсидията и средствата извън субсидиите, е друг въпрос. Но те го правят нарочно - нарочно по други съображения. Аз не искам да навлизаме в разясняване на тази тема. Защото комисията не се занимава с този въпрос, разбира те ли? Комисията казва, че не може да има предварително обезпечение на иск срещу община, не защото е имало такъв случай в Хасково или някъде другаде, а защото общината има достатъчни имущества и няма нужда да има такъв тип производство.

Друг е въпросът, че когато срещу общината има присъдено вземане, законът, не мога да цитирам кой от законите, ограничава възможността да се запорира сметка, която е само за субсидия.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това е пак тук, в ГПК.

ХРИСТО БИСЕРОВ: Да, това пак е в ГПК.

А това, че общините в една и съща сметка си събират и субсидията, и другите приходи, така те сами попадат в този капан. В крайна сметка едно вземане, след като е присъдено, как да му проведем принудително изпълнение?

Така че нека да не навлизаме в тази тема. От комисията предлагаме да няма предварително обезпечение на бъдещ иск срещу община. Точка!

Не повдигайте нови въпроси, господин председател.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: А когато им дойде времето.

ХРИСТО БИСЕРОВ: Да, когато им дойде времето!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Дали ще им дойде времето? Нека да изясним това, което Вие казахте. Аз съм за това, но вижте текста: „обезпечаване на иск”. Не се говори за обезпечаване на бъдещ иск, а въобще за обезпечаване.

ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС, от място): Минал иск.

РЕПЛИКА: Който и да е иск.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз мога да си предявя иска и да искам неговото обезпечаване в хода на самото производство. А бъдещ иск означава още непредявен иск. (Реплики.)

ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС, от място): Точно така.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Пишете го това. (Реплики.) Въобще няма тук дали ще е бъдещ или не бъдещ. Иск срещу община не може да бъде обезпечен. (Реплики.) Добре, не се допуска. Но мога ли да направя възбрана върху общински имот?

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Защо да не може?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Питам, то също е обезпечителна мярка. Не мога ли да направя запор? Да, не мога. Но мога ли да направя възбрана върху имот – едно общинско предприятие да го затворя?

ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС, от място): Предприятието не е имот.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, край, точка, щом така искате.

Има ли някой, който желае да се изкаже?

Заповядайте, господин Стоилов.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Следващото предложение е на народните представители Мая Манолова и Яне Янев – да се създаде § 7а:

„§ 370а. В чл. 406, ал. 4, накрая се добавя изразът „и чл. 418, ал. 3”.

Комисията не подкрепя предложението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Янев, ще вземете ли отношение, или оттегляте предложението? Можем да видим сега чл. 418, ал. 3: „ Когато според представения документ изискуемостта на вземането е в зависимост...”

ЯНЕ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Ясна е ал. 3.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако искате, вземете отношение. Поддържате ли го или не, за да знаем утре дали да го гласуваме, или не?

ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС, от място): Те в комисията не са го защитили, че тук!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Оттеглят го, както виждам.

Имате думата, ако желаете. Ако не, преминаваме към следващия текст. Вижда се, че има двоумение, нека да го запишем в протокола.

Заповядайте, госпожо Манолова.

МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Идеята беше да не се издава изпълнителен лист в случаите, в които има осъдително решение, но например длъжникът представи доказателства, че е платил, което наистина е достатъчно спорно като вариант. Ние с колегата Янев не оттегляме предложението си.

Също така приемаме аргументите на другата страна, на противниците на това предложение за решение, които бяха изложени в Комисията по правни въпроси. Ако някой тук има желание да обоснове обратната теза, може да го направи. Това беше нашият аргумент.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат по това предложение на народните представители Мая Манолова и Яни Янев - става въпрос за издаване на изпълнителен лист? Няма желаещи.

Има предложение пак на народните представители Мая Манолова и Яне Янев.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде нов § 15 със следната редакция:

„§ 15. В чл. 422, ал. 2 се отменя”, а именно: „Предявяването на иск по ал. 1 не спира допуснатото незабавно изпълнение, освен в случаите по чл. 420.”.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Какво става като падне тази ал. 2?

Практически приемаме на едно четене толкова текстове!

„(1) Искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

(2) Предявяването на иск по ал. 1 не спира допуснатото незабавно изпълнение.”

Това е текстът. И ние казваме – ал. 2 пада. Като падне, значи трябва да спира. Или какво? Вносителите да дойдат да ни кажат какво целят.

„(3) Ако искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение, изпълнението се прекратява”

Текстът остава с две алинеи.

Ще го спре ли автоматично незабавното изпълнение като падне ал. 2 или не?

ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Би трябвало.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вносителят казва, че трябва до го спре.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Нека да чуем вносителите или подбудителите.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нека да чуем от вносителите каква е идеята.

ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Колеги, виждате, че текстът на чл. 422 е когато е предявен иск за съществуване на вземането. Очевидно е, че когато има заповед за изпълнение и ние предявяваме иск за оспорване на самото вземане, е абсолютно алогично успоредно да върви изпълнението и същевременно оспорването на самото вземане. Така или иначе, когато се докаже, по ал. 3, ако искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение, изпълнението се прекратява и се прилага чл. 245, ал. 3. Очевидно е, че ние нямаме правното основание едновременно да допускаме изпълнението на нещо, което вече е оспорено, има заведен иск. И ако ние приемем, че този иск не спира изпълнението, просто защо го правим?

Обратното е изключението, което остава и единствената възможност е само в случаите, когато има надлежно обезпечение на този иск и в такъв случай да не се допуска спира на изпълнението. На другото като че ли излишно ще усложни цялостната процедура. Защото ние можем да достигнем до следния практически резултат: имаме приключило изпълнение, защото то не е спряно със завеждането на иска, всичко, което е по изпълнителния лист е събрано, или по издадената заповед е извършено, изпълнено, а от друга страна ние получаваме едно съдебно решение, което отхвърля основателността на издадената заповед за изпълнение. Такъв би бил правният резултат в крайна сметка, ако ние не приемем, че заведеният иск за оспорване на вземането спира вече заповедта за изпълнение. Затова считаме, че с отпадането на този текст ние въвеждаме една естествена логика в развитието на текстовете.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Няма ли опасност да се завеждат такива безпредметни искове и да минат 5 години, докато го разгледат?

ЯНИ ЯНЕВ: Би могло срещу конкретно обезпечение да се поиска. Насрещната страна е тази, която държи да се изпълни, да представи обезпечение и да изпълни.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това е случаят на чл. 420.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не се правят така закони.

Заповядайте, госпожо Манолова.

Като не играем по правилата дотук стигаме.

МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Вижте, колеги, тук не става дума за иск за несъществуване на вземане или за оспорване на вземане. Тук става дума за иск за съществуване на вземането. Тоест правните действия, които могат да спрат при определени хипотези изпълнението, касаят възражението. Тоест, когато се възрази срещу издадена заповед за незабавно изпълнение или в друга хипотеза е казано кога възражението, в кои точно случаи спира изпълнението. В случая, махайки тази алинея, ако искате нека си стои, защото смисълът не се променя, защото на практика предявяването на иск за съществуване на вземането по своя характер подкрепя изпълнението. Тоест тук не значи, че като махаме не го спира, това не означава, че казваме... Иначе щяхме да махнем думичката “не” и щеше да е, че спира.

ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСП, от място): Ами Янев какво казва?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Янев казва друго.

МАЯ МАНОЛОВА: Ами това си е неговото мнение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нали двамата сте вносители?

МАЯ МАНОЛОВА: Добре, ние внасяме едно и също, но с различни аргументи. Приемете го така. Това са моите аргументи. Ако искате ще ги повторя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е принос в законотворчеството.

МАЯ МАНОЛОВА: Ама просто прочетете ал. 1. (Реплика от народния представител Иван Иванов.)

Вижте сега, на Вас, колега Иванов, не говоря, говоря на колегата Масева, която е юрист и на която предполагам, че крайният интерес е законът да е написан във вид, в който да може да се прилага. А Вие, че не искате да ме разберете, то е ясно.

И казвам, че искът за съществуване на вземане няма логика да спира изпълнението на това вземане. Тоест, може да го спре възражението срещу този иск и то в определени случаи, при определени обстоятелства, които са записани в кой текст, колега Белазелков? Защото стария ГПК всички го знаехме наизуст, но новия не го знаем очевидно.

БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ (от място): В чл. 415.

МАЯ МАНОЛОВА: В чл. 415.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Сега не можах да разбера оттегляте ли го или не го оттегляте? Казахте, че ако остане няма проблем.

МАЯ МАНОЛОВА: Не го оттегляме, но смисълът е не, че при предявяване на иск за установяване съществуването на вземане този иск ще спира изпълнението. Защото няма логика да е така. И не е в това смисълът.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, но пише “не спира”.

МАЯ МАНОЛОВА: Естествено, че не спира. То го поддържа това изпълнение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тогава защо махаме ал. 2 и сега се чудим как да я обосновем?

МАЯ МАНОЛОВА: Защото е излишна.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има и подкрепа на комисията.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, аз не си спомням мотивите в дискусията. Там вероятно са участвали и експерти, които са дали съображения за подкрепата на този текст, но ако той не променя по същество уредбата, тогава е по-добре да запазим ал. 2. Освен това имаше противоречия в показанията на вносителите и може би тогава наистина този текст да остане в редакцията, в която действа законът.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Откога, господин Янаки Стоилов, вносителите дават показания в пленарната зала?

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Когато са призовани от Вас да разяснят мотивите. Не ги възприемайте в някакъв строго процесуален смисъл.

При гласуването ще има произнасяне, тъй като е явно, че той засяга една сложна конструкция на изпълнителното производство и е по-добре тогава да се запази идеята, че предявяването на иска не спира допуснатото изпълнение, а колегите вече ще решат коя от двете редакции да подкрепят.

Следващото предложение е на Мая Манолова и Яни Янев. По него комисията, след като го е подкрепила, предлага да се създаде нов § 16 обаче с една доста допълнена редакция:

“§ 16. В чл. 423 се правят следните изменения и допълнения:

1. Заглавието се изменя така: “Възражение пред въззивния съд”.

2. В ал. 1 в текста преди т. 1 думите “поиска от въззивния съд нейната отмяна” се заменят с “подаде възражение до въззивния съд”.”

И тук ще ви моля да допълним едно изречение, което при окончателната редакция на доклада преценихме, че е необходимо: “Едновременно с възражението длъжникът може да упражни правата си по чл. 413, ал. 1 и чл. 419, ал. 1”.

Предложението, макар и внасяйки редакционна яснота, съдържа доста допълнителен текст.

„3. Алинея 2 се изменя така:

„(2) Подаването на възражение пред въззивния съд не спира изпълнението на заповедта. По искане на длъжника съдът може да спре изпълнението при условията на чл. 282, ал. 2.

4. Създават се ал. 3 и 4:

„(3) Съдът приема възражението, когато установи, че са налице предпоставките на ал. 1. Ако възражението бъде прието, изпълнението на издадената заповед по чл. 410 се спира. Когато възражението е прието, съдът разглежда и подадените с възражението частни жалби по чл. 413, ал. 1 и чл. 419, ал. 1. Когато възражението е прието, защото не са били налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, точки 3 и 4, съдът служебно обезсилва заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

(4) Разглеждането на делото от първоинстанционния съд продължава с указания по чл. 415, ал. 1. В това производство съдът разглежда и подаденото с възражението искане по чл. 420, ал. 2.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. (Реплика от народния представител Мая Манолова.)

Госпожа Манолова каза, че всичко е ясно – значи да продължим напред.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тук е доста сложно, но е намерен алгоритъм. (Реплика от народния представител Мая Манолова. Реплика от народния представител Иван Иванов.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма как, господин Иванов. Това са три точки по ал. 7. Няма как преди това да прекратя заседанието.

Впрочем надали ще можем да приключим с ГПК.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Няма и защо да прибързваме – имаме още малко време.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 17:

„§ 17. В чл. 424, ал. 1 думата „нововъзникнали” и запетаята след нея се заличават.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Защо да падне „нововъзникнали”? Иск за оспорване на вземането – класика. Длъжникът може да оспори вземането по исков ред, когато се намерят нововъзникнали, новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства и т.н.

Да кажат вносителите – този текст е по вносител. Ако е „нововъзникнало”, защо да не се позовеш на нововъзникването по исков път и да докажеш, че не дължиш?

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Защото предполагам, че ако са нововъзникнали, това ще е предмет на друг съдебен спор, но нека те да кажат.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Там е до обективните предели на силата на присъденото нещо, но нека да чуем сега за това ли става дума.

Заповядайте, господин Белазелков.

БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Въпросът е някой да не търси срок за предявяване при нововъзникнали. При нововъзникнали обстоятелства по чл. 255 винаги неограничено във времето може да бъде предявен. Да не би някой да тръгне да търси срок – затова отпада „нововъзникнали”. Някой да не би да търси срока за предявяване на иска.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма срок за предявяване на иска.

МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Тримесечен в ал. 2.

БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Има. Срока го има. Да не би някой при нововъзникналите да търси срока по ал. 2 – затова да се махне.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А ако са нововъзникнали – няма срок?

БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: По чл. 255 от стария ГПК – когато нововъзникнат, тогава се предявява иск. Да не би някой да тръгне да търси този срок, защото се оказа, че на някого не било ясно. Според мен е ясно – искът по чл. 255 си съществува. (Реплика от народния представител Мая Манолова.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Като отпадне основанието, да не си помисли някой, че на нововъзникнали не можеш да предявяваш иск? Така ще изглежда.

БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Няма да възникне, защото чл. 255 е възпроизведен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Член 255 от стария ГПК.

БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Възпроизведен е, оспорване на вземането, в чл. 439, ал. 1: длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението. Това е искът по чл. 255. Член 439, ал. 1 възпроизвежда стария чл. 255.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Защита по исков ред е това.

МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Същото е.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Като е същото, защо го слагате в друга глава? Защита по исков път.

Идеята на възникналите – отпадат не защото при нововъзникнали не можеш да предявяваш иск, а няма да има срок за предявяване на иска. За да избягате от втората алинея, защото там има три месеца и една година. Да, разбрах.

Имате думата. Няма желаещи.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Следващото предложение е по § 9 – „В чл. 441, изречение второ думите „отговаря държавата” се заменят с „отговорността е по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите”.

Предложение на народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов - § 9 се изменя и става:

„§ 9. В чл. 441, изречение второ след думите „отговаря държавата” се добавя „по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди”.”

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 18.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.

Заповядайте, госпожо Иванова.

ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Уважаеми колеги, идеята на нашето предложение е, че при наличието на специален закон, по който държавата отговаря за вреди, които е причинила на гражданите, не виждаме логиката точно действията на съдиите-изпълнители да бъдат изключени от този закон и пратени по общия ред. Вярно, че в основанията в самия закон не са предвидени действия на съдия-изпълнител, но това не е пречка. Това бяха всъщност мотивите на вносителите да не се приеме нашето предложение. Не мисля, че това е пречка.

Идеята на закона, по който държавата отговаря за вреди, причинени на граждани, е именно тази: когато държавните служители, там са изброени – включително администрацията, но и следователи, прокурори и съдии, със своите действия са причинили някакви вреди, държавата да носи съответната отговорност. Не намирам особена логика точно държавните съдебни изпълнители да бъдат изключени от този ред за реализиране на отговорност, защото при тяхната дейност се причиняват съизмерими вреди с тези, които законът има предвид. Това е просто проекция на същата отговорност, но не на плоскостта на наказателното право, а на гражданското право, в частност съдебното изпълнение.

Всички сме наясно, че с неправомерни действия на съдия-изпълнител могат да настъпят сериозни вредни последици за длъжника или съответно за взискателя – има и такива хипотези.

При това положение наистина не виждам логиката на едно такова разделение, защото това че едно задържане е продължило три дни повече от максимално допустимия срок, да, това носи определени вреди. Но когато бъдат възбранени чувствителни материални блага, банкови сметки или имоти, на длъжника се причиняват не по-малко съществени вредни последици. Това е била нашата идея. Считам, че е логично да бъдат разпрострени разпоредбите на този специален закон и по отношение дейността на държавните съдебни изпълнители.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Струва ми се, че има малко неразбиране.

Първото изречение, госпожо Масева, на чл. 441 е за частните съдебни изпълнители. Говоря по чл. 45 от ЗЗД. Второто е за държавните съдебни изпълнители. Сега ще отидем за същите вреди причинени от държавен съдебен изпълнител – отговаря държавата, сегашният текст. Практически товае, което иска госпожа Иванова.

Сега тук казваме по вносители: по чл. 49 от ЗЗД. Всъщност съдия-изпълнителя отговаря по чл. 49 от ЗЗД, защото държавата му е възложила своето участие. Така разбирам идеята. Да, но съдия-изпълнителят отговаря ... Предполагам, че това е идеята.

Госпожо Манолова, ако Вие искате, разбира се, вземете думата. (Шум и реплики в залата.)

Комисията подкрепя текста на вносителя, нали така? Значи държавата отпада, че отговаря държавата, а казваме, че отговаря по чл. 49 по ЗЗД. И ще отговаря ли държавата или няма да отговаря? Не знам, а защо тогава пада? (Реплики.)

Вижте текстовете, колеги. Не спорим, а просто изясняваме каква е идеята.

Имате думата, госпожо Манолова.

МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Вижте, в случая това е пак едно от предложенията, които не променят принципа, а просто го конкретизират, защото отговорността по чл. 49 на практика препраща към държавата. Това са държавни съдебни изпълнители, тоест като казваме, че отговорността е по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите се разбира, че общата отговорност на държавата се реализира по този текст. И това е така, защото в специалния закон, какъвто е Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени ..., текстът, ако искате ще го прочета. Текстът не визира съдебните изпълнители – първо.

Второ, в текста, който ангажира отговорността на държавата за действия на нейни, казано най-общо, служители има конкретни състави, които в случая с държавните съдебни изпълнители не е удачно да бъдат конкретно и изчерпателно изброявани.

И за да стане ясно какво се има предвид ще ви прочета текста от закона, в който се казва, в чл. 1 от специалния закон, за който пледира колегата Иванова, че държавата и общините отговарят за вредите причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи, длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Значи, дейността на съдебните изпълнители не е административна дейност.

И чл. 2: Държавата отговаря за вредите причинени на гражданите от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно задържане под стража, включително и като мярка за неотклонение, когато то е отменено, поради липса на законово основание, обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Тоест, в специалния закон имаме изчерпателно изброени субектите, към които държавните съдебни изпълнители не попадат и съставите, което, ако предположим, че ще го добавим в една допълнителна алинея, пак няма да е достатъчно, защото трябва да напишем и всичките състави. Така че по-добро е предложението на вносителя, в което просто се конкретизира, че става дума за общата отговорност на държавата по чл. 49 от ЗЗД.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И хубаво, но какво ново казахме сега? То го пише и в сегашния текст, че е по реда на ЗЗД, а не на специалния закон. (Шум и реплики в залата.)

Разбрахте ли, госпожо Иванова? Най-после и аз разбрах.

Имате думата, уважаеми народни представители.

Заповядайте, господин Бисеров, за реплика.

ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Аз искам да подкрепя госпожа Манолова като й направя реплика и й кажа, че ...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Каква е тази реплика? Как така реплика, пък ще я подкрепите – не може ...

ХРИСТО БИСЕРОВ: Може, може! Ще видите, че може.

Ще подкрепя госпожа Манолова като й кажа, че нейните аргументи са точни и верни, дотолкова доколкото обясняват защо отхвърляме предложението на госпожа Иванова. Абсолютно правилно, но защо приемаме предложението на Министерския съвет?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Мълчание.

ХРИСТО БИСЕРОВ: Вие се изказвате в подкрепа на предложението на Министерския съвет, а не казвате нищо по този въпрос.

Вие обяснихте защо не приемаме предложението на госпожа Иванова и това е моята реплика, че когато се изказвате в подкрепа на предложението на Министерския съвет кажете поне един аргумент.

Аргументът би могъл да бъде този, че доизясняваме текста, защото казваме, че държавата отговаря и ние сега уточняваме как отговаря – по чл. 49 от ЗЗД, за да не би някой да си помисли, че държавата може да отговаря по специалния закон, нали така?

Ето, по този начин, репликирайки Ви, аз Ви подкрепям, госпожо Манолова, и подкрепям текста на вносителя – на Министерския съвет.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие даже допълнихте госпожа Мая Манолова. (Реплики.)

Да, но госпожа Манолова сега се кани да направи дуплика ... (Оживление.)

Нека да спазим правилника: желаете ли все пак думата да дуплика, госпожо Манолова? Не, благодаря Ви.

Преминаваме към следващия текст.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Следващото предложение е на вносителя по § 10, което е свързано с други вече приети законодателни промени от парламента, засягащи имуществото и неговите размери.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 19.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.

Има ли желаещи да вземат думата? Няма.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Следващото предложение е за § 11.

По него има предложение на народния представител Надя Антонова.

Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 20:

„§ 20. В чл. 448 се правят следните изменения:

1.В ал. 1 думите „под страх от наказателна отговорност” се заличават.

2. В ал. 4 изречение първо се заличава.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Антонова, имате думата. (Реплики.)

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: И двете предложения са приети.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нищо, те са приети, но досега сме казали, че ако длъжникът не представи декларация той отговаря като за представяне на невярна декларация. Сега вие тук предлагате да отпадне, нали така? Който не представи декларация все едно, че представя невярна декларация. Сега като отпадне, представи-непредстави, това си е негова работа. В чл. 448 вие разширявате като предлагате наказателна отговорност.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Въпросът е , че това е един бланкетен текст, който не създава самостоятелен наказателен състав, така че този текст излиза извън систематиката на Наказателния кодекс.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това изчиства текста.

Имате думата, уважаеми народни представители. няма желаещи.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Следващото предложение е за § 12 по вносител, който комисията подкрепя. Той става § 21.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е спиране на изпълнението по искане на длъжника.

Имате думата, уважаеми народни представители, по § 12, който става § 21, и е по вносител. Няма желаещи.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 22, който е във връзка с предишно изменение:

„§ 22. В чл. 505, ал. 1 думите „до изтичането на срока за подаване на писмени наддавателни предложения” се заменят с „до деня, предхождащ деня на проданта”.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да отидем на чл. 505.

Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.

Следващото предложение е на народния представител Христо Бисеров и е по чл. 573.

Имате думата, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Следващото предложение е по § 13 на вносителя.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 23.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Следва предложението на народния представител Христо Бисеров.

Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде нов § 24 със следната редакция:

„§ 24. В чл. 573, ал. 2 думите „действия се извършват” се заменят с „актове се издават”.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Бисеров, ако желаете, имате думата.

Значи заменяме „действия” с „актове”. Но действията на нотариуса винаги са облечени в актове.

ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Не, става въпрос за следното. Аз предлагам да се върне текстът на стария ГПК, защото сега, както е редактирано, означава, че действията на заверка на доброволна делба, подпис на доброволна делба и подпис на продажба на наследство нотариусът не може да ги извърши извън канцеларията. Това е нововъведение, което сме направили, което според мен е неправилно. Аз предлагам да върнем стария ред, когато, както си е там в следващите алинеи, има уважителни причини, нотариусът да може да ги извърши извън канцеларията. Защо? Защото общият закон – ЗЗД примерно, не предвижда нотариална форма. При продажбата на наследство не се предвижда нотариална форма, тоест там редът е по-либерален, ако мога така да се изразя, и ние сега в процесуалния закон го вкарваме. Още повече, че досега тази практика е толкова спокойна и не е създавала проблеми, сега изведнъж ние решихме да бъдем много строги. Вярно е, че с такива действия се прехвърлят вещни права, но в края на краищата нотариусът, ако реши да е недобросъвестен, той може да бъде недобросъвестен и в канцеларията си, така че предлагам да възстановим текста на ГПК отпреди няколко месеца. Текстът действа от десетилетия.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Следващото предложение също е на господин Бисеров. Той го е оттеглил още в комисията, така че трябва да го отбележим в доклада.

Има предложение на народния представител Яни Янев:

„Създава се нов параграф 13в със следното съдържание:

„§ 13в. В чл. 580, т.3 след израза „пълното име“ съюзът „и” се отменя и се поставя запетая, а след „лицата“ се добавя „както и номера, датата и мястото на издаване на техния документ за самоличност“.”

Комисията не е подкрепила предложението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Янев, имате думата.

ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.

За съжаление, колеги, не бях на заседанието на комисията и не можах да обясня с подробности мотивите. Ще компенсирам този пропуск сега.

Защо предлагам да се въведе отново, когато се извършват нотариални действия с нотариален акт конкретно, вписването на информацията за личните данни от личната карта на лицата, които извършват съответното действие, което се оформя с нотариален акт? Това мое предложение и последващото, което предлагам малко по-надолу, което е в същия смисъл, е свързано и с предложението, което правя за допълване на Закона за документите за самоличност. То не е прието и аз го направих, макар да съзнавам, че е нередно по този начин, с едно четене и в рамките на второ четене на ГПК да се правят промени в този закон, но все пак искам да поясня логиката и ако вие, колеги, възприемете, че ние можем да допуснем това предложение в рамките на ГПК, аз ще оформя и ще направя самостоятелно предложение за промените в другия закон, които да разгледаме.

В мотивите, които внесох, изрично посочих, че вече данните по отношение на ЕГН са допустими и много лесно могат да бъдат открити, а това е единственият идентифициращ фактор на личността, когато се извършва и се вписват тези данни в нотариалния акт. Но ние имаме случаи, когато се злоупотребява било с фалшиви лични карти, било с откраднати лични карти на български граждани и ако не въведем някакво ограничение за изричната проверка на самоличността и вписването на данните на самоличността, посочени в личната карта, което е индивидуален белег на личността, освен ЕГН-то и различен от ЕГН-то и за което не може да се постигне и да се влезе в някакъв информационен масив, откъдето да се получи информацията за това, то ние създаваме много лесната възможност, каквато ситуация имаме на откраднати документи и т.н., докато гражданинът се снабди със съответните нови документи за самоличност, има реалната опасност с неговите имоти да се извърши разпореждане.

Това е основният мотив, поради който предлагам връщането на старата практика – данните от личната карта да бъдат отново възстановени. Но, разбира се, със съзнанието, че простото вписване на тези данни не доставя достатъчна гаранция именно срещу тези случаи, за които споменавам, и че такава гаранция би възникнала само ако се предвиди съответният механизъм, в който не само по повод на нотариалните производства, а и във всички случаи, когато имаме извършване на действие, на услуга от държавната администрация за извършването, на което предпоставка е легитимирането на гражданина. Защото на практика какво би се случило? За да отида и да поискам данъчна оценка за имот, аз пак трябва да се легитимирам с лична карта. Ако трябва да отида и да поискам примерно да ми се издаде скица за имот, аз отново трябва да се легитимирам с лична карта. В този смисъл, ако всички тези институции, които извършват административни услуги на гражданите, не само нотариалните актове, въз основа на легитимиране с документ за самоличност и няма възможност да се провери дали този документ за самоличност е валиден, всъщност създаваме една възможност - разбира се, това не е нещо, което да е постоянна практика, но така или иначе затова са и нашите закони - да ограничават възможността за злоупотреба, при която лицата, на които са откраднати документи, и преди да им бъдат издадени нови документи за самоличност, с които да се легитимират, всъщност да бъдат извършени известни действия в тяхна вреда.

Затова и моето предложение беше в тази насока – отново да въведем при признаването на нотариалните актове, което естествено касае извършването в повечето случаи на разпоредителни сделки с лично имущество, да има отново вписване на личните данни от картата на съответните български граждани, участващи в сделката или в нотариалното действие. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Бисеров, заповядайте за реплика.

ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Имам такава реплика към господин Янев. Господин Янев, нотариусът не е длъжен винаги да установява самоличността на лицето по личната му карта. (Реплика на народния представител Яни Янев.) Защото не сте чели много стари нотариални актове: „При мен се явиха лично познатите ми...” Е, тогава какво?!

ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Сега я няма тази форма.

ХРИСТО БИСЕРОВ: Защо да я няма тази форма? Как да я няма тази форма?! Когато нотариусът проверява личната карта, за да се убеди, че това са лицата, а не за да я опише вътре. Разбирате ли, това е логиката?

Аз не възразявам толкова твърдо срещу Вашето предложение, но трябва да сме наясно, че нотариусът не е длъжен винаги да проверява самоличността. Ако се яви брат му, защо ще му проверява самоличността? Хубава работа! Което не е пречка да приемем Вашето предложение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика?

Заповядайте, господин Стоилов.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Може да се смята, че колкото повече данни се съдържат в нотариалния акт, толкова повече той увеличава сигурността, макар че имаше две резерви към възприемането на това предложение.

В чл. 580, когато се описва съдържанието на нотариалния акт, трябва да е ясно (мисля, че това всички го разбираме), че са дадени условията за валидност на нотариалния акт. Следователно вписването на тези данни няма да има само някакво удостоверяващо значение, а тяхната липса ще води до нищожност на този нотариален акт.

Освен това смяната на документите за самоличност се извършва периодично, даже в последните години, бих казал – за съжаление, все по-често. За лице, което е запазило всички други характеристики на своята личност, на имота, по-нататък могат да възникнат въпроси: “Трябва ли да се актуализира нотариалният акт, ако то си е сменило данните и следващия път ще продаде този имот с други данни, които няма да са неговите лични данни?”. Това бяха опасенията, които изразиха нотариусите при обсъждането.

Съгласен съм, че ако трябва да се търси някаква гаранция, тя е в това нотариусът да снема личните данни, които се съдържат в личната карта, и те да се записват, но не в нотариалния акт, а в книга, в която той води лицата, които са се явили пред него за извършваните сделки. Според мен това може да бъде решението, а не да увеличаваме реквизитите на нотариалния акт при положение, че част от данните, които се съдържат в него, няма да бъдат актуални след известно време. А тези нотариални актове имат понякога действие в продължение на десетилетия. Такива са били мотивите.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли трета реплика? Няма.

Право да дуплика – господин Янев.

ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Колеги, опасенията са на нотариусите, които са участвали в работата на комисията. Те са за това, че промяната в обстоятелствата, които са изписани и са идентифициращи участниците в процеса, както и други белези, са изменчиви и че това ще налага преиздаването на актовете. За мен това е несъстоятелно. Нали и границите на имотите се променят, съседите се променят, наименованията на местностите се променят, номерацията на кварталите се променя, районите, в които се намират имотите, се променят?! Ние не си преиздаваме актовете заради това. Хората имат име и единен граждански номер, които нотариусът проверява във всички случаи, когато извършва сделката.

Аз не искам този нотариус да бъде физиономист. Аз не искам той да успее да ме разпознае по моите физически белези и снимката на личната ми карта, но държа той да отрази тези данни, а и не само да ги отрази, защото това ще бъде основание и възможност за много по-облекчена и лесна процедура на лицето, с чиито данни от лична карта е злоупотребено, да проведе защитата на собствените си интереси. Защото в противен случай, ако някое друго лице се яви с моя лична карта и извърши сделка, а нотариусът удостоверява “да”, удостоверителният документ е: “лицето Яни Янев със съответното ЕГН се яви пред мен”. Кажете ми, колеги, когато аз не съм се явил, но се е явил някой с моята лична карта и е изповядана сделка, как да тръгна да оспоря цялото това обстоятелство?! Много по-лесна би била за мен защитата в съда (записвайки данните от личната карта), когато удостоверя, че съм подал заявление в МВР, че в момента моята лична карта е изгубена, че аз не съм извършил подобна сделка. Защитата е много по-облекчена. В този смисъл смятам, че опасенията от изменчивостта на данните, които се вписват, не е основателен аргумент. Ние сме наясно, че по принцип и от съдържателна страна данните в нотариалните актове се променят.

Затова призовавам още веднъж – нека не се притесняваме от факта, че ще допълним с още данни. Това създава допълнителна гаранция. Пак твърдя, че това би било палиативно, ако не направим законодателното развитие и в Закона за българските документи за самоличност. Твърдя, че не е коректно предложението, което правя в момента, да бъде на едно четене, направено в рамките на измененията на ГПК. Във всички случаи, ако не бъде приета общата логика, се ангажирам да го внеса като самостоятелно законодателно предложение. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми колеги, сега е 19,00 ч. Предлагам да спрем дотук. Утре ще продължим с приетата програма – с ГПК, със Закона за народната просвета, както днес сме гласували.

Ще направя три съобщения.

Утре в 14,30 ч. Комисията по транспорт и съобщения ще има заседание.

По същото време ще има заседание и Комисията по правни въпроси в традиционната зала № 356.

Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще има също заседание от 15,00 ч.

Продължаваме утре в 9,00 ч.

Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 19,01 ч.)
Председател:
Любен Корнезов


Секретари:
Митхат Метин
Татяна Калканова

Каталог: Stenogrami -> Stenogrami Stancho
Stenogrami Stancho -> Решение за признаване геноцида над арменците в Османската империя 1915-1922 г. Предложения по ал. 3 на ч
Stenogrami Stancho -> Заседание софия, петък, 4 април 2008 г. Открито в 9,02 ч
Stenogrami Stancho -> Програма за работата на Народното събрание за периода 3-5 октомври 2007 г
Stenogrami Stancho -> Програма за работата на Народното събрание за 10-12 октомври 2007 г. Първо четене на Законопроекта за Национална агенция "Сигурност"
Stenogrami Stancho -> Заседание софия, петък, 14 декември 2007 г. Открито в 9,03 ч
Stenogrami Stancho -> Програма за работата на Народното събрание за периода 16-18 април 2008 г
Stenogrami Stancho -> Програма за работата на Народното събрание за периода 2-4 април 2008 г
Stenogrami Stancho -> Доклад за дейността на Софийския градски съд за 2007 г. Докладът се намира на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание
Stenogrami Stancho -> Заседание софия, сряда, 4 юли 2007 г. Открито в 9,05 ч
Stenogrami Stancho -> Заседание софия, сряда, 13 септември 2006 г. Открито в 9,00 ч